Глава 12
Преди да замълча, Дориан ме хваща за ръката и ме запраща в апартамента си, сякаш съм в безтегловност. Той ме притиска до стената и с голяма сила забива езика си в устата ми. Палтото ми пада от раменете, позволявайки на ръцете му да обходят тялото ми, изследвайки вдлъбнатините и възвишенията на деликатните ми извивки. Достига до задните ми части, докосва ги с длани и бавно ги масажира, като се съобразява с ритъма на преплетените ни езици. Усещам твърдостта между кракат му, която се забива в пъпа ми, и се задъхвам срещу устните му.
Ръцете на Дориан бавно се придвижват нагоре по голия ми гръб, през раменете и надолу към болезнените ми гърди. Благодарна съм му, когато пръстите му започват да си играят и галят зърната ми през стегнатия плат на роклята ми. Изпускам стон през слетите ни устни и Дориан го поглъща, заглушавайки вика ми на удоволствие. Оставя ръката си да се движи на юг, като се провира между бедрата ми, търсейки топлината ми. Аз горя – бял пламък на изпепеляващ екстаз. Сърцевината между краката ми е влажна от очакване. Дориан избутва настрани влажните ми дантелени бикини и плъзга пръст по клитора ми с бавно, неумолимо движение. Коленете ми се подкосяват при контакта, а той продължава мъчението си – напред и назад, напред и назад – докато приглушените ми стонове вече не могат да бъдат овладени. Точно когато си мисля, че нападението му е приключило, той плъзва пръста си вътре в мен, усещайки как стените ми пулсират и се свиват около него. Бързо следва хор от стенания и словоизлияния.
Дориан взема другата си ръка и я обвива около долната част на гърба ми, като ме вдига във въздуха без усилие. Рефлексно обвивам краката си около него, откопчавам обувките си и ги оставям да паднат на земята. Удивително е, че дългият му, пъргав пръст все още е вкопчен в мен и все още сме ангажирани в трескавият танц на устните ни. Пръстите ми са заплетени в разрошената му коса, лактите ми се опират на раменете му, за да поддържат бавното притискане към пръста му. Той вкарва още един и аз изричам нечленоразделна молба, молейки го да не спира.
Дориан с лекота ме пренася до нещо, което предполагам, че е спалня. Поставя ме на ръба на леглото и аз хлипам, когато устните и пръстите му ме изоставят. Той бавно ги поставя в устата си един по един, изсмуквайки сладостта ми, докато ме наблюдава внимателно. Гледам го със страхопочитание, Господи, искам го.
– Сега, след като си изминала целия този път, за да ме видиш, какво ще правиш с мен? – пита той с нисък, дрезгав глас. Това са първите думи, които изрича след пристигането ми, но вече сме си казали толкова много. Знам, че вкусът на моето удоволствие му е повлиял. Той иска това също толкова силно, колкото и аз.
Гледам директно пред себе си разкопчаните му панталони, които висят на бедрените му мускули. Бавно дърпам ципа надолу, задържайки дъха си в очакване панталоните да паднат около глезените му, освобождавайки щедрата му ерекция. Почти съм зашеметена от размера му, а в мен се заражда смесица от притеснение и вълнение. Рефлексно облизвам устните си, докато го гледам през тъмните си мигли. Той изтръпва от изненада от смелостта ми. Обръщам вниманието си обратно към великолепието му, като за част от секундата се чудя дали наистина мога да го направя, никога преди не съм правила орална любов, но в този момент толкова много искам. Изтръгвам съмнението от ума си и се подчинявам на плътските си пориви, като поемам набъбналата му глава в устата си.
Нежно завъртам върха с език, наслаждавайки се на струйките сладост, които се отделят в резултат на това. Вкусът му е превъзходен и с нетърпение се опитвам да го поема целия в устата си. Главата на Дориан се отмята назад и от него се изтръгват дълбоки, хрипливи стонове. Продължавам да го къпя с езика си, като смуча бавно и плътно нагоре-надолу. Позволявам на езика си да изследва всеки сантиметър от набраздената му част, да проследява всяка вена, да се върти от основата до главата. Той губи контрол, усещам как краката му треперят. Той става все по-дълъг, по-дебел в устата ми и знам, че краят му е близо. Ускорявам темпото, жадувайки да го вкуся още веднъж, когато той се отдръпва, напускайки жадуващата ми уста.
– Не, още не – усмихва ми се Дориан, все още задъхан.
Той се навежда, за да махне роклята ми през раменете, като бавно я сваля от тялото ми, докато не се озовава на пода. Седя пред него, гола до кръста, облечена само в дантелени черни бикини. Искам да се обгърна с ръце, за да предпазя гърдите си, но възхищението в очите му ме подтиква да не го правя. Той напредва сантиметър по сантиметър, като поставя коляното си между краката ми, за да ме избута по-нагоре на леглото. Когато цялото ми тяло се изравнява с украсената сатенена завивка, той нежно свали бикините ми и отново се възхищава на гледката.
– Толкова красиво – промърморва той, а върховете на пръстите му все така нежно опипват кожата на гръдния ми кош.
Дориан се надвесва над мен, вперил в мен проницателния си лазурен поглед. Телата ни не се докосват, но аз усещам мощното му присъствие, което преминава през мен. Бодливо, но приятно, точно като усещането, което изпитах първата вечер, когато устните на Дориан докоснаха ръката ми. Чувството става все по-силно, превръщайки се от бодеж в пулсация, която преминава през вените ми, целувайки всеки нерв в тялото ми. Задъхвам се, неспособна да се задържа повече. Сатенената завивка се гърчи и разтяга под отчаяната ми хватка. Очите на Дориан не се отделят от моите, а аз не съм в състояние да мигна и да прекъсна хипнотичния му поглед. Искам да крещя, искам да се мятам от тази сладка агония, но съм напълно парализирана в неговия плен. И точно когато усещам, че не мога да издържа повече, пулсирането се централизира, напуска крайниците ми, пълзейки по пътеката, водеща към сърцевината ми. Толкова е завладяващо, толкова е интензивно и аз викам към Бог, към Божествената сила и към Дориан. Той все още не ме докосва, все още не ме спасява, докато се давя в басейна на удоволствието.
Преди да успея да си поема дъх и да забавя биенето на сърцето си, Дориан разтваря краката ми по-широко, разкривайки водопада на моето освобождаване. И с едно бързо движение той се вмъква в мен, изпълвайки ме докрай. Въздишаме в един глас. Усещането е толкова… съвършено. Толкова правилно. Невярваща съм към това колко добре го чувствам в моята сърцевина. Дориан започва бавно да се движи, раздвижвайки се между стените ми. Чувствам всеки сантиметър от него, а от изражението на напрегнатото му лице личи, че той усеща всичко от мен. Мъчението му е преднамерено небързащо. Той иска това да продължи, а аз не искам то да свършва.
– Чувстваш ли се добре – пита той в основата на врата ми. Зъбите му докосват гърлото ми и аз потръпвам от допира му.
От устните ми излизат тихи стонове, които се сливат с ниските въздишки на Дориан в хармонична песен на удоволствието. Темпото се увеличава с всеки удар и скоро това е мелодия от остри викове и дълбоки, гърлени стонове. Чувствам как той расте в мен, а хленчовете ми се превръщат в агонизиращи викове с нарастващата му дължина. Болезнено е, но о, толкова приятно, а комбинацията ме довежда до ръба. Пламъкът ми вече е горски пожар и само той може да го потуши. Усещам го, усещам как се надига в мен, изкачвайки се все по-високо и по-високо. Изражението на Дориан е смесица от напрежение и поражение. Той не може да се спре, също се нуждае от това, трябва да се отдаде на нашата плътска сила.
С един дълбок тласък той се отказва от решимостта си, а пръстите му се впиват в страните на гърба ми, докато се вмъква все по-дълбоко. Усещането за неговото изригване ме кара да се подчиня и на моето и аз извиквам името му, когато реките ни се сливат в дълбок, безкраен океан.
***
– Изглеждаш разстроен – размишлявам аз. И двамата лежим върху одеялото, намирайки дишането си, покрити с лъскав блясък от пот.
– Бях шокиран. Не очаквах да дойдеш тук – казва Дориан, леко задъхан. Гледаме към тавана, и двамата безславно изморени.
– Аз също не очаквах.
Издишвам и си позволявам да го погледна. Изглежда страхотно, дори с разрошена коса и пот по челото, той все още е най-красивият мъж, който някога съм виждала. Знам, че усеща погледа ми върху него, но не се обръща към мен. Изглежда замислен. О, не, надявам се да не съжалява за това, което току-що се случи между нас. Знам, че аз не съжалявам.
– Владееш мощна магия – казва той едва-едва шепнешком.
Майната му?Той… ли? Не. Той не може да знае. Засмивам се нервно на забележката му. Дори не мога да си го обясня. Знам, че това е просто фигура на речта, но тя попада твърде близо до дома.
– Мога да кажа същото за теб.
Дориан рязко обръща глава и ме поглежда с нотка на тревога. Усмихвам се, за да намаля нарастващото напрежение, и той ми отвръща с усмивка. Той се отпуска на лакътя си и поставя нежна целувка върху устните ми. Само нежният контакт раздвижва нещо в мен. Искам това. Не искам да бъда някаква чародейка. Не искам да бъда спасителката на Светлината от Мрака. Искам само това. Този мъж пред мен, гол и напълно прекрасен, аз го искам.
– Радвам се, че дойде – казва той.
– Не знаех какво правя, докато вече не бях тук. И не бях сигурна какво ще намеря. На партито, като те видях с Аврора… Трябваше да знам какво има между вас двамата. – Думите ми са напрегнати, но съм честна. Интимната ни размяна ме направи уязвима – нещо, което нямам навика да показвам.
– И така, мислеше да се появиш тук и да разбереш сама? Какво си мислеше, че ще ни хванеш на местопрестъплението? – Той се усмихва, но в гласа му се долавя острота. И аз с болка осъзнавам, че той не е отрекъл, че между тях има нещо.
Не разваляй това, казвам си. Изживей момента.
– Може би. А може би просто исках да те видя. Така или иначе, не съжалявам, че дойдох – казвам. Взимам пръста си и го завъртам в отпуснатия кичур коса на челото му. Тя е толкова мека и все още влажна от потта.
– Не съжалявам – отбелязва той. – Никога не знаеш кога дните ти са преброени.
– Можеш да повториш това. – За пореден път той е право в целта.
– Стига вече говорене. – И преди да успея да изрека възражение, Дориан се навежда, за да съедини устата си с моята, ръката му жадно обгръща гърдите ми, а аз забравям, че Аврора изобщо съществува.
Назад към част 12 Напред към част 14
