Глава 7
Изабела се огледа, когато вратата на ресторанта ѝ се отвори. Сърцето ѝ прескочи един удър, когато видя, че не е Шанс. Предната вечер беше стояла будна цяла нощ, но той не се появи. Стомахът ѝ се беше вързал на възел от безпокойство, а израженията на лицата на Робърт, Пол и Ричи, когато нахлуха вътре само го влоши. Беше едва няколко минути след два. Ресторантът ѝ не отваряше преди пет. Определено не бяха дошли за вечеря.
– Франк, Стивън, Ед, разкарайте се от тук. – Нареди Робърт.
Тримата ѝ готвачи я погледнаха извинително и излязоха отзад. Иза изправи рамене, опитвайки се да прогони страха си. Къде беше Шанс? Боже, дали нещо не му се беше случило? Дали не беше заловен, докато се е опитвал да измъкне Фрайзиър? Ами ако и двамата бяха наранени, или по-лошо?
– Какво става? – Попита тя, доволна, че гласът ѝ беше спокоен при цялото свиване на стомаха ѝ.
Робърт се усмихна докато пресичаше стаята. Ричи и Пол заеха защитни позиции от двете страни на входа на ресторанта. Робърт целуна Иза по бузата, а това беше всичко, което Иза можеше да направи, за да не го избута назад с покритите си с масло ръце.
– Просто исках да видя бъдещата си жена. Няма нищо лошо в това, нали? Трудиш се здраво, нали, скъпа? Не за дълго. След като се оженим, ще напуснеш работа, но не се притеснявай. Пол ще ръководи ресторанта ти, за да не слугуваш ти повече тук, но все пак семейният ти ресторант все още ще е в бизнеса.
Изпълни я гняв. О, представяше си как Пол щеше да го управлява. Щеше да има повече пране тук, отколкото на отсрещната страна на улицата, където имаше обществена пералня. Ако в този момент Иза имаше пистолет, щеше да застреля Робърт.
– Това е моят ресторант и ще работя тук толкова дълго, колкото искам.
Робърт я зашлеви. Не беше силен шамар, но все пак бузата ѝ запари.
– Слушай ме сега – каза той с нисък резониращ глас като я хвана за раменете и я дръпна към него. – Бях наистина търпелив с теб, Иза. Истински джентълмен, защото един мъж трябва да уважава бъдещата майка на децата си. Оставих те да работиш тук, когато вместо това трябваше да си със сестра ми и да планирате сватбата ни. Оставих те да ми кажеш, че няма да правим секс докато не се оженим. Оставих жалкия ти брат жив при положение, че имах пълното право да го застрелям, когато го хванах да шпионира в къщата ми. Позволих ти всички тези неща, но няма да позволя да ме унижаваш публично. Имаш дух, дете. Харесва ми, но си има вярното място и време. Не ме карай да ти го припомням отново.
Иза докосна бузата си готова веднага да зареже обещанието, което даде на Фрайзиър, защото нямаше, не можеше, да се преструва на годеницата-собственост на този мъж нито минута повече. Тя дори отвори уста, за да го каже, но чужди думи я спряха.
– Махни си ръцете от нея.
Иза почувства облекчение. Беше Шанс! Слава на Бога не беше ранен и… защо Пол хвърли пистолета?
– Ти си мъртъв. – Издиша Пол. Беше пребледнял, а ръката му трепереше докато се кръстеше. – Застрелях те и хвърлих тялото ти в реката.
При тези думи Иза се ококори.
– Мъртъв съм – спокойно се съгласи Шанс като застана зад нея. – А все пак съм тук. Чудиш се как, нали?
Ричи изглеждаше също толкова разтърсен. Той също се прекръсти и Иза го чу да си мърмори познатите ѝ думи на латински “In nomine Patris, et Filii, et Spiritus Sancti…”
Дори Робърт изглеждаше така сякаш е видял призрак, което накара Иза да потръпне. Никой не отхвърляше твърдението на Пол, че е прострелял Шанс. Не беше нещо, след което да станеш и да си тръгнеш и все пак, Шанс беше тук и заявяваше, че е мъртъв, но няма да ходи никъде. Дали ги беше хипнотизирал, за да си мислят, че Пол го е застрелял? Беше ли възможно изобщо такова нещо?
Иза се завъртя, така че да погледне Шанс и имаше нещо в погледа му, което я смрази. Припомни си колко студена беше кожата му срещу нейната, начина по който очите му сякаш сменяха цвета си и как беше влязал през прозореца в апартамента ѝ на петия етаж като дори нямаше аварийно стълбище. Имаше толкова много умения или хипнозата, която можеше да ги обясни. Освен ако не беше…
Шанс срещна погледа ѝ спокойно, сякаш знаеше какво се върти в главата ѝ и не отричаше нищо от това. Спомни си думите на баба си „Не си мисли, че светът се състои само от това, което си учила в училище. О, не, скъпа моя. Това е едва първият слой…“ Или за Шанс, когато го попита какво е „Не си готова да разбереш какво съм. Така че недей да задаваш въпроси, на които не искаш да получиш честен отговор.“
Робърт изкара пистолета си.
– Майната му, ще стрелям в теб докато не останеш мъртъв.
Иза чу множество пукания, видя замъглено движение… и се изплъзна от хватката на Шанс. Сякаш звуците се обединиха в един общ силен шум, а стомахът ѝ беше странно горещ, докато останалата част от тялото беше студена. Опита се да погледне, но ръцете на Шанс я спираха. Той ги притискаше към корема ѝ когато тя изненадано осъзна, че по някакъв начин са се озовали навън. На покривите. Движейки се със скорост, която противоречеше на всяко логично обяснение.
След това спряха внезапно. Шанс се надвеси над нея, лицето му беше прекалено близо…
О, Боже, лицето му!
Иза изпищя. Или се опита. Излезе само жалко изплакване на отрицание. Шанс го игнорира, измъквайки нож от някъде по себе си. Тези светещи очи и кучешки зъби… той е някакъв вид дявол, осъзна забавено Иза. Студ се плъзна нагоре по крайниците ѝ. In nomine Patris…
Шанс я наръга отстрани. Този път Иза изкрещя с висок вой на агония, която изпълни душата ѝ. Последва още една ужасяваща болка, когато Шанс завъртя ножа, а след това милостиво тъмнина замъгли погледа ѝ. Болката започна да намалява, макар студът да се увеличаваше. Иза едва забеляза трансформираното лице на Шанс, когато прокара острието по китката си, а след това притисна разреза към устата ѝ.
***
Шанс заведе Иза в къщата на баба ѝ. Не беше далеч като се има предвид, че се движеше в права линия скачайки от покрив на покрив. Определено трафикът не беше проблем тук горе.
Иза не му беше проговорила от момента в който я накара да пие от кръвта му, за да излекува огнестрелната рана. Да изкара онзи куршум от нея беше ядосало Шанс като едновременно с това го беше накарало да съжалява и да се страхува. Мразеше се за това, че го направи, но плътта ѝ щеше да се затвори веднага след като тя преглътнеше кръвта му. Да отпие толкова малко нямаше да я превърне във вампир – първо Шанс трябваше да пие от нея докато умре, а след това да я накара да пие доста повече от него – но пък щеше да излекува вътрешните и външни рани, причинени от куршума. Нямаше да рискува живота ѝ като я заведе в местната болница, куршумът беше минал през черния ѝ дроб. Толкова близко до това да я загуби завинаги.
Веднага щом бъде в безопасност при Грета, Шанс щеше да проследи двамата стрелци и да ги убие. Нито един от тях нямаше да преживее следващия час.
Шанс не си направи труда да мине през предната врата в случай, че някой наблюдаваше Грета. Скочи от покрива през страничния прозорец с Иза на ръце. За някой случаен наблюдател щеше да бъде просто размазано петно. Вампирската скорост надвишаваше човешките способности за проследяване с невъоръжено око, така че не се притесняваше, че някой може да се обади на 911.
Със силен натиск счупи ключалката на прозореца ѝ. Плъзна го нагоре и с едно плавно движение Шанс ги вкара вътре. Иза примига няколко пъти сякаш не можеше да повярва къде се намира. След това удари Шанс в гърдите. Силно.
– Пусни ме.
Беше по-силна от обикновено. Завъртя глава, заслушвайки се в шумове, които преди час не би могла да чуе. Кръвта му беше свършила повече от просто да я излекува. Количеството, което ѝ беше дал, почти половин пинта (0,568л) беше засилила силата и възприятията ѝ.
Шанс я пусна. Тя се отдръпна от него като погледът ѝ продължаваше да прескача наоколо сякаш очакваше всеки момент да я нападне. За десети път тя опипа корема си, сега имаше само драскотини, докато до преди малко имаше кървяща рана.
– Няма да те нараня, Изабела. – Тихо каза Шанс.
Смехът ѝ прозвуча като лай, с което показваше, че не му вярва. Междувременно Шанс чуваше Грета да похърква в другата стая. Трябва да си почиваше.
– Беше простреляна – каза ѝ Шанс като предполагаше, че заради шока, в който беше изпаднало тялото може и да не осъзнаваше това. – Трябваше да извадя куршума, и затова по-рано с ножа…
Иза отстъпи назад докато почти не се подпря на вратата на всекидневната.
– Кой ме простреля? Робърт?
– Не – Шанс сви устни. – Но докато размахваше пистолета си ми попречи да видя другите двама мъже отвън, които се прицелваха. Очевидно братята Салучи са се изморили да преговарят с него и са решили, че вместо това стрелбата би била много по-ефикасна.
– Пукута, който чух – измърмори на себе си Иза. След това погледна Шанс по такъв начин, че сякаш прониза сърцето му. – Ти не си човек.
Не беше това начинът, по който възнамеряваше да ѝ каже, но нямаше връщане назад. Макар че можеше да изтрие знанието от нея като я ухапе, а след това използва силите си, Шанс отказваше да я манипулира по този начин.
– Не, не съм бил от дълго време.
– Какво става?
Грета се приближи, очите ѝ бяха полудели при вида на Шанс и Иза в дневната ѝ. Като чу, че сърцето на възрастната жена започна да прескача неравномерно, Шанс побърза да я успокои.
– Всичко е наред, Грета. Изабела беше наранена, но я излекувах.
– Иза, какво стана? – Възкликна Грета като през това време прегърна внучка си.
Шанс видя, че докато отвръщаше на прегръдката, Иза не свали очи от него.
– Бабо… той не е човек. Не съм луда и не преувеличавам, но той не е човек.
– Ама разбира се, че не е, скъпа – изцъка Грета. – Той е вампир. Нямаше да го въвличам в това, ако беше просто човек. Нямаше да е от голяма полза тогава, нали?
Иза зяпна. Погледна от Шанс към Грета и обратно, сякаш очакваше един от тях изведнъж да изкрещи “Изненада! Скрита камера!”
– Знаела си? – Най-накрая попита.
Преди Грета да успее да отговори. Шанс вдигна ръка.
– Трябва да ви оставя за сега. Грета, не отваряй вратата на никого, а ако има проблем ми се обади веднага. Иза, нали знаеш как да използваш пистолет?
– Аз, ъъъ, мина много време от тогава… – заекна тя.
– Добре – прекъсна я Шанс. – Ако се появи някой друг освен доверен човек, първо стреляш преди да отвориш вратата. Не би трябвало да има повече неприятности, но по-добре да сме се подсигурили, отколкото да съжаляваме. Ще се върна веднага щом приключа.
– Да приключиш с кое? – Попита тя като направи няколко крачки към него преди да се спре.
Шанс позволи на кучешките си зъби да се удължат, а очите му да блеснат във вампирски зелено. Блясъкът им освети лицето на Иза и тя ахна.
– Да убия братя Салучи. – Каза той и излетя през прозореца.
Назад към част 7 Напред към част 9
