Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 9

КСАВИЕ

– …. върши си работата както трябва или ще си намеря нов прислужник!
Гласът на бащата ме накара да настръхна и увеличих звука на Xbox-а си, за да се опитам да го заглуша. Топуркането на стъпките му накара челюстта ми да се свие и аз трескаво намалих звука отново, тъй като се страхувах, че съм го примамил по този начин.
„Glitterdragon is AFK“(Глиттердрагон е мъртав) – изсъсках в слушалките си, преди да ги хвърля на пода и да изключа шестдесет инчовия телевизор на стената. Седнах изправен на геймърския си стол точно когато баща ми бутна вратата. Очите му прекосиха стаята, сякаш търсеха нещо, за което да ме накажат. Доколкото си спомнях, не бях направил нищо лошо, но ако баща ми искаше да ме накаже, щеше да намери причина.
Изпитах страх, когато той направи крачка в моето владение и очите ми се насочиха към вратата. Затвореше ли я, това беше всичко. Щях да получа побой. Но през цялото време, докато тя оставаше отворена, имаше надежда.
Ярко русата му коса беше грижливо оформена, а той носеше един от най-хубавите си костюми. Това означаваше, че имаме посетители. Или щяхме да имаме скоро.
– Има ли нещо, с което мога да ви помогна, татко?- Попитах, като се стараех гласът ми да не трепери. Мразех да се страхувам от него. И се мразех за това, че не бях по-силен. За това, че не можех да отвърна на удара.
– Леля ти Стела ще дойде за вечеря тази вечер – каза той.-Практикуваш ли това, на което те е научила?
Бързо кимнах, вдигнах дланта си и подканих сенките да излязат по повърхността на кожата ми. Със страха, който бясно се разрастваше в тялото ми, мракът бързо се вкопчи в него, умножавайки го десетократно и повличайки ме надолу в дълбините на ужаса. Поех си дъх, опитвайки се да се съсредоточа върху това, на което ме беше научила леля Стела, но изведнъж светът се задуши. Очите на баща ми се впиваха в главата ми, пълни с осъждане и най-лошото – с разочарование.
Той измърмори раздразнено, когато не успях да овладея Петия елемент, и сърцето ми застина, когато той се приближи още повече. С едно движение на ръката си той хвърли порив на въздух, за да затвори вратата, и гърлото ми се стегна.
– Ще се постарая повече – казах аз, гласът ми беше изненадващо равен въпреки факта, че раменете ми започнаха да треперят.
– Пропиляваш живота си на това парче боклук.- Той подръпна брадичката си към Xbox-а, който беше единственият ми спътник, единственият ми контакт с останалия свят. Дори и да бяха анонимни и онлайн приятелите, които бях събрал, но никога нямаше да могат да влязат в живота ми истински. Баща ми го изтръгна устройството под телевизора, така че то се удари в пода с гръм и трясък.
– Татко…- Свих се, устата ми пресъхна, а сърцето ми се сви като в клещи.
Той тупна с крак точно в центъра му и силите излязоха от тялото ми.
Изглежда, че сега ще бъда AFK за цяла вечност. Майната му на живота.
Баща ми вдигна брадичката си, а в гърдите му прозвуча ниско ръмжене. Формата на Ордена ми се надигна по инстинкт по краищата на плътта ми и аз стиснах челюст, решително борейки се с него.
Ако се изместя, той няма да спре, докато не изпочупи костите ми.
Когато бях по-млад, Дариус беше поел основната тежест на побоите. Повече от справедливия си дял. Стотици пъти беше заставал между нас. Обичах го за това и мразех, че трябваше да го изтърпи. Но сега, когато беше в академията „Зодиак“, нямаше кой да застане на пътя на баща ми. Никой не можеше да ме спаси, освен мен. И все пак не се опитах. Знаех, че е безсмислено. Да се съпротивлявам само го предизвикваше да сломи волята ми. Но също така и да се страхуваш го довеждаше до лудост. Наричаше ме нищожество с всеки удар, докато не започнах сам да вярвам в това. Затова вдигнах брадичка, свих ръце в юмруци и зачаках. Защото аз бях Фея, по дяволите.
– Ти блестиш – изплю той, като ми се присмиваше с отвращение, а аз оставих очите си да паднат върху ръцете ми, които блестяха като звездна светлина.
Майната му, той ще ме убие.
Юмрукът му замахна към челюстта ми толкова бързо, че се ударих в пода, преди болката да ме намери, рикоширайки в скулата ми. След това ботуша му се заби в корема ми. Бях притиснат между него и края на леглото си, като всеки ритник ме забиваше в дървената плоскост зад мен. Защитих главата си с ръце, свивайки се инстинктивно в себе си, докато чаках да спре и понасях всяка болка, която ми причиняваше.
– Ти си безполезен – безсмислен – срам за нашето семейство. – Изръмжаваше по една дума с всеки ритник, докато не изкашлях кръв върху скъпите му обувки.
Той ги избърса върху дънките ми с раздразнение, преди да се запъти към вратата.
– Вечерята е в шест. Не закъснявай.- Той затръшна вратата толкова силно, че звукът отскочи напред-назад в черепа ми като безкрайно ехо.
Проверих се мислено, докато от устните ми се изтръгна слаб стон. Синини, но нищо не беше счупено, което беше истинско чудо. Майка ми щеше да дойде да ме излекува до час. Както винаги. Тя щеше да пристигне, да стои тихо, да прокара пръсти през косата ми, докато се грижеше за раните ми. Сякаш това беше нещо съвсем нормално.
Знаех, че иска да ме спаси от този живот, но също като мен беше твърде голяма страхливка, за да го направи. Въпреки това беше опитала. За първи път в живота си беше смела. Беше изнудвала баща ми, като гарантираше, че ако някога убие някого от нас, историята на моя орден ще бъде публикувана в пресата. След това изпълни молбата на Дариус да ме отведе в човешкия свят по време на Лунното затъмнение, за да ме спаси от ритуала на баща ми. Но всичко това беше напразно. Стела ни беше хванала, преди да излезем от къщата, и беше откраднала въздуха от дробовете на майка ми, докато тя почти не беше загубила съзнание. Но леля Стела не беше оставила нещата така. Беше вързала ръцете на майка с лиани и беше зашила устата ѝ с друга, оставяйки я там да кърви на собствения си под, преди да ме отведе на онзи скален връх със звезден прах.
Вината се загнезди в гърдите ми при мисълта за онази нощ. Аз бях каишката, която свързваше брат ми с баща ми и го държеше под контрол.
Без мен Дариус щеше да е свободен.
Докато майка ми пристигне в стаята ми, успях да се вмъкна в леглото. Тя легна до мен по обичайния си начин, а от кожата ѝ се носеше успокояващият аромат на лавандула. Тя свали ризата ми и заздрави раните ми, а очите ѝ бяха единствената ѝ черта, която издаваше болката, която изпитваше, виждайки ме в този вид.
Тъмната ѝ коса беше прибрана на кок, увит с бяла панделка, а тя носеше мека розова рокля с презрамки, която обгръщаше фигурата ѝ. Хванах ръката ѝ, докато успокояващата магия преминаваше през тялото ми, лекувайки следите, които той беше оставил върху мен.
– Можем да избягаме – въздъхнах аз.- Да вземем Дариус и да тръгнем.
Тя докосна бузата ми и се наведе, за да натисне целувка на челото ми. Задържа се там, като единственият признак за вътрешния ѝ ужас беше лекото треперене на ръката ѝ.
– Не бъди глупав, любов моя. Облечи се хубаво за вечерята, нали? Семейството ще дойде.
Тя се измъкна, отнасяйки със себе си цветния си аромат. Семейството. Това означаваше Стела и групата от верни последователи на баща мѝ. Тази вечер отново щяхме да се упражняваме в използването на сенките и ми се искаше да не се налага да ходя. Единственото полезно нещо в това беше, че можех да информирам Дариус за това колко добре се справя баща ни с Петия елемент. Засега той все още се бореше да овладее тъмнината. Най-лошото в случая беше, че те сякаш се хранеха с най-дълбоките емоции на всеки. Така че баща ми изпадаше в ярост още по-често от преди. Ако си беше вкъщи, тези дни имаше деветдесет процента вероятност да го пребият. Докато преди беше по-скоро петдесет.
Телефонът ми изпиука и аз се плъзнах по леглото, за да го взема от нощното шкафче.

Дариус:
Връщам се вкъщи тази вечер. Поканиха ме във Фансвил. Ще се видим скоро.

Облекчението ме заля на потоци. Единственото нещо, което правеше всичко по-добро в тази къща, беше Дариус да се прибере у дома. Но още по-хубаво от това беше да доведе със себе си „приятелката“ си Тори Вега. Знаех, че той е обсебен от нея. Познавах брат си по-добре от всеки друг. И макар да разбирах защо срещите му с една от близначките Вега бяха крайно забранени в това семейство, все пак се надявах да събере смелост да се опълчи на баща ни. Защото той заслужаваше малко щастие, дори и да не беше вечно.

Ксавие:
Да! Водиш ли някого със себе си……..?

Дариус:
Да…

Ксавие:
Секси ли е? 😉

Дариус:
Тъмна коса, крака, които изглеждат страхотно в къси панталонки, и усмивка, за която се умира.

Ксавие:
Супер. Ако ти не се срещаш с нея, аз ще го направя.

Дариус:
Чудесно. Ще съобщя на Ланс, че се интересуваш. Звездите само знаят, че той се нуждае от някакъв екшън.

Изпъшках, въртейки очи, докато му изстрелвах отговор.

Ксавие:
Дърдорко.

Дариус:
Вампир.

Изхърках от смях и пуснах телефона в скута си, преди бавно да го вдигна отново. Предполагах, че е било доста глупаво от моя страна да си помисля, че той наистина ще доведе Вега у дома без покана. Но поне щях да имам брат си за тази вечер. А и обичах да излизам с Ланс, когато баща ми го позволяваше.
Имаше едно нещо, което се въртеше в ума ми, докато лежах там. Дариус несъмнено щеше да ме попита дали съм писал на момичето от „Пегас“. Беше ми дал номера ѝ преди много време, но все още не бях събрал смелост да ѝ пиша. Изобщо какво трябваше да кажа? И дали Дариус наистина вярваше на това момиче? Ами ако тя разбере кой съм и каже на пресата?
Въпреки че брат ми ѝ беше дал фалшиво име, можех ли наистина да рискувам да си навлека гнева на баща ми, ако разбере, че съм казал на някого какъв съм?
Но от друга страна, бях толкова самотен в тази къща. А сега дори нямах Xbox, който да ме разсейва от това. Ако не установя контакт с външния свят, ще полудея.
Подхвърлях телефона напред-назад между ръцете си, преди накрая да реша, че майната му, и да напиша съобщение до София Сигнет под фалшивото си име.

Филип:
Здравей, София, това е братовчедът на Дариус, Филип. Просто исках да кажа здрасти. Как си?

Чудя се дали е секси…

Влязох във FaeBook на телефона си и потърсих София, като използвах Зодиакалната академия като филтър и докоснах профила ѝ. Сърцето ми заби по-силно, докато разглеждах снимката на профила ѝ. В горната част на страницата беше звездният ѝ знак – Стрелец – което означаваше, че е Огнена стихия като брат ми. Превъртях надолу към снимките, които беше качила, и на първия ред се виждаха снимки на стадо пегаси с надпис „Бързо прелитане през облаците преди закуска“ – няма по-добър начин да започнеш деня!
Сърцето ми се разтуптя, докато попивах гледката на нейното стадо, нещо дълбоко вкоренено в мен копнееше да се съедини с тях. Просто седях и се взирах, докато ми беше трудно да дишам. Имах нужда от това. Моят орден трябваше да има спътници. Ние бяхме един от най-общителните ордени, наред с върколаците, и това не беше просто желание, а проклета необходимост.
Въздъхнах, превъртях настрани от тези изображения и намерих снимка на София във формата ѝ на фея. Усмивка дръпна ъгълчето на устата ми при селфито, което си беше направила, докато седеше между двете близначки Вега. Всички те държаха в ръцете си ярко оцветени сладоледи, а София искреше от радост, очите ѝ сякаш ме попиваха през екрана. Косата ѝ беше лешникова, а устните ѝ – бледорозови. На всяка от бузите ѝ имаше по шест лунички – преброих ги два пъти, за да проверя.
Телефонът ми изпищя и едва не го изпуснах, когато се появи съобщение от самото момиче. Езикът ми натежа, докато го докосвах, а усмивка дръпна единия ъгъл на устата ми.

София:
Здравей, Филип. Мислех, че никога няма да ми пишеш – радвам се, че го направи 🙂
Как вървят нещата, откакто се появи Орденът ти?

Поех си премерено дъх. Дариус ѝ беше казал за положението ми и тя явно танцуваше около истината. Но тя не знаеше всички подробности. Като например факта, че можех да излизам навън само под надзор, че изобщо не можех да напускам територията на града, че дори да изляза от стаята си, за да пикая, понякога се чувствах като да взема живота си в свои ръце.

Филип:
Честно казано, София? Нещата са гадни. Но се радвам, че ми отговори. Това прави нещата вече малко по-малко гадни.

Облегнах се на възглавниците си и времето се изплъзна, докато си пишехме съобщения напред-назад. Тя отговори на всичките ми наболели въпроси за моя Орден и се почувствах толкова невероятно добре да говоря за това с някого, който не ме съди. Тя ме покани да изляза с нея, но аз трябваше да откажа, мъгляво обяснявайки, че излизането от къщи не е опция за мен. Не и ако не открадна малко звезден прах от кабинета на баща ми. И тъй като ми хрумна тази идея, мисълта беше толкова примамлива, че почти станах, за да опитам късмета си. Но страхът все още ме държеше на място. Ако ме биеше за искрата, можеше просто да ме убие за това, че съм откраднала от него.
По-добър план: Дариус има свой собствен запас от звезден прах. Така че може би той ще ми даде малко.
Просто ще трябва да изчакам, докато баща ми е на работа в града, след което да се измъкна за няколко часа в Академията на Зодиак. Да, и да се покажеш пред София за да прецакаш лъжата.
По дяволите. Бях изчерпал всички възможности. Звездите рядко ми светеха тези дни. Понякога се чудех дали изобщо не са забравили за мен. Ежедневните ми хороскопи бяха почти идентични ден след ден. Нищо не се променяше. И аз се страхувах, че никога няма да се промени.
Четвърт час преди шест слязох долу с елегантен панталон и риза, тъмната ми къдрава коса беше отметната назад, а телефонът ми беше прибран в джоба на тих режим. Ако София ми изпратеше отново SMS, щях да усетя, че звъни, и щях да мога да се измъкна до банята, за да го прочета. Това беше нещо, което щеше да направи тази нощ по-поносима така или иначе.
Спуснах се по голямото стълбище в антрето и се запътих към кухнята, за да си взема чаша лимонада преди вечерята. Баща ми винаги сервираше на масата само вода или вино, а аз мразех и двете. Когато той отсъстваше по работа, можех да пия лимонада по цял ден и ми се прииска да си взема, преди да се наложи да изтърпя вечерята от ада.
Когато стигнах до вратата, чух гласове и спрях. Стела говореше с колегата на баща ми, Алехандро, с тих тон, който подсказваше, че не искат да бъдат подслушвани.
– Имаш ли повече прозрения от мен, Алехандро?- Прошепна Стела.-Всичко, което мога да преценя, е, че тази принцеса на сенките се приближава.
– Получихме същото съобщение – каза Алехандро с мекия си акцент.- Не знам нищо повече от теб.
– Лъжеш – изсъска Стела и странно дрънчене изпълни въздуха.- Ах! Не смей.
– Сенките предоставят само информацията, която искат да дадат – каза Алехандро със спокоен тон, който в същото време някак си носеше опасно острие.- Но тя идва.
– И коя е тя?- Попита Стела, а гласът ѝ се повиши с една октава.
Изведнъж една ръка се плъзна по устата ми и аз изтръпнах от изненада, когато бях наполовина пренесен през антрето и застанах на стълбите. Ланс Орион ме пусна и половин секунда по-късно баща ми влезе в залата.
По дяволите, щяха да ме хванат, ако не бяха прилепните му уши.
Дариус се появи зад Орион и ние се обърнахме към баща ми като един, а напрежението се трупаше във въздуха между нас.
– Чичо Лайънъл – каза Ланс с равен тон.
– Ланс – отвърна рязко баща ми, преди да се обърне към Дариус и да стисне устни.
Майка се появи зад него, като сякаш преплува коридора, преди да прегърне брат ми.
– Липсваше ми – каза тя с празен глас.
– И на мен ми липсваше, майко – каза Дариус със също толкова глух тон.
– Ще се разходиш с мен, нали Ланс?- Очите на мама се присвиха, докато тя пристъпваше напред, протягайки ръка, за да го хване. Челюстта на Ланс бързо се стегна, когато той постави ръката си на нейната и тя го поведе към трапезарията.
Аз стоях на стълбите, нервно прехвърляйки се от крак на крак, докато баща ми гледаше между нас двамата, като погледът му най-сетне се спря на Дариус.
– Как вървят уроците ти по Петия елемент с твоя Пазител? – попита той и Дариус притисна език в бузата си.
– Все още не мога да владея сенките. Но се справяме.
– Тази вечер ще демонстрираш наученото пред всички нас. Искам да те виждам на всеки две седмици, за да определя как се развиваш. Ако не видя подобрение, ти гарантирам, че и ти, и Ланс ще съжалявате, че не сте работили по-усилено.
– Да, татко – каза Дариус и баща ни кимна твърдо, преди да се отдалечи към трапезарията.
Издишах дълго, когато натискът на компанията му отслабваше от въздуха. Дариус ме потупа по рамото, преди да ме придърпа в силна прегръдка.
– Как е Тори Вега?- Прошепнах в ухото му, като си послужих с удар по рамото.
Когато се отдръпнах, изражението му беше напрегнато по начин, който говореше, че нещата изобщо не са добре, но преди да успея да го попитам, се появи Дженкинс и ни въведе в трапезарията.
– Вечерята е сервирана, господин Дариус, господин Ксавие.
Седях по време на вечерята мълчаливо, ядях претенциозно малките порции в чинията си, опитвайки се да игнорирам оживения разговор на Стела за една напредваща магия, наречена „Избор на форма“.
– Това е фантазия, Стела – махна с ръка чичо ми Кирил, двойната му брадичка се поклащаше, докато отпиваше поредната голяма глътка червено вино.- Как могат да се предсказват Ордени, които се избират от звездите? Дори най-добрите гадатели в Солария не са способни на това.
– Все повече се приближават към постигането му – настоя Стела, получавайки няколко обнадеждаващи кимвания от цялата маса.-Представете си, че можехте да избирате потомството, което сте довели до живот? Никога повече нямаше да има място за злополуки. Това е страхотно!- Очите ѝ светнаха, а аз стиснах вилицата си толкова силно, че ме заболя.
– Да, прекрасно, жалко, че магията не е достъпна от години. Сигурен съм, че щеше да спести на много двойки разочарованието от нежелани ордени – сухо каза баща ми, без да ме гледа, макар че думите му имаха за цел да ме жегнат. И те го направиха, по целия път до сърцето ми и обратно навън.
– Може би ще е по-добре устата ти да се храни, Стела – каза Ланс леко и я погледна с остър поглед. Вече никога не я наричаше мама. Не бях там, когато сестра му Клара беше починала, но Дариус ми беше разказал за това. От този ден насам Ланс не се обръщаше към собствената си майка така, сякаш тя му е роднина. Искаше ми се да мога да направя това с баща ми, но ако го наречех Лайънъл, сигурно щеше да ме блъсне в стената.
– О, развличай ни, момченце. Давай, изкажи ни мнението си за Подбора на поръчки, умираме да го чуем.- Стела изглеждаше леко подпийнала, макар че тя винаги беше в спектъра на лудите. Просто след няколко чаши вино беше склонна да бъде още по-опасна.
– Мисля, че е варварско – категорично каза Ланс, като очите му останаха върху нея.
– Не е по-различно от чифтосването в определени периоди от годината за постигане на елементарни звездни знаци – контрира го Стела, а майка кимна в знак на съгласие.
– Ние се опитвахме само в месеците, които щяха да гарантират, че момчетата ни ще имат Огнени елементи, когато се родят – каза мама и аз споделих поглед с Дариус, като ми се искаше да пропълзя под масата и да изчезна.
– Както и аз и съпругът ми – каза Стела, а очите ѝ блестяха.
Кирил положи ръка на ръката ѝ, когато тя пусна ридание, а Ланс изстена почти нечуто.
– Искахме Ланс да е въздушен знак, но никога не сме се замисляли колко трудно могат да бъдат отглеждани Везните – каза тя с драматично подсмърчане.
– Колко трябва да сте разочаровани – Изрече мъртвешки Ланс, сякаш не му пукаше за нищо на света, а Лайънъл го стрелна с опасен поглед. Той извърна глава, остъргвайки вилицата в чинията си, когато Дариус се премести по-близо на стола до него.
– Вторият ми роден син беше Везни – допълни леля Фиона с обърнат нос, който и придаваше вид, че под него винаги има нещо гнило.-Ужасно поведение. Веднъж щом решат кое е правилно или грешно, няма как да ги разубедиш. В крайна сметка се наложи да я изпратим в поправителен център „Звезден знак“.
Ланс изръмжа, а аз улових как Дариус плъзна ръка по ръката му под масата. Когато очите на баща ми се прехвърлиха върху брат ми с предупреждение в погледа, Ланс замълча.
– Получи ли се?- Попита любопитно Кирил.
– Абсолютно – отговори Фиона весело.- Сега тя се идентифицира като Водолей.
По звездите, семейството ми е лудо.
Едва издържах последните минути, без да искам да си пробия тъпанчетата, само и само да не ми се налага да слушам орденските глупости, които се леят от устата на всички тях.
Скоро ни вкараха в балната зала и баща ми накара Дженкинс да заключи всички врати, след което хвърли балон за заглушаване, преди да каже и дума.
– Стела любезно предложи на всички ни урок по боравене с Петия елемент. Сигурен съм, че всички вие сте изпитали дълбоката сила, която сега живее във вените ви.
Всички кимнаха в знак на съгласие, а Дариус ме стрелна с гримаса, която накара вътрешностите ми да се свият. Не бях имал възможност да се извиня за случилото се на Лунното затъмнение. Не исках да го кажа в текстово съобщение. Трябваше да поговоря с него на четири очи. Брат с брат.
– Ела тук, момчето ми – подкани Стела сина си.
Ланс се придвижи към нея, раменете му бяха сковани. Тя прокара кокалчетата си по бузата му с тъжна гримаса.
– Сенките ще те върнат при мен, усещаш ли повика на тъмната им сила, херувимче?
– Никъде не съм отишъл – промълви той.
– О, отишъл си. Не разпознавам това момче, което стои пред мен.- Тя се обърна рязко, сякаш Ланс беше твърде болезнен за гледане, и той извъртя очи.
Стела вдиша дълбоко, докато се съвземаше.
– Всички трябва да се отдадете на сенките точно толкова, колкото ви е необходимо.- Тя се обърна, прокарвайки поглед през стаята.- Нека божествената им сила да залее вените ви и да се втурне от вас, както правят вашите Елементи.- Тя отвори дланта си и в ръката ѝ се изви обсидианов дим, а около кожата ѝ затанцува сянка в магическа форма.
Страхът облиза гръбнака ми при вида на тази тъмна сила. Въздухът сякаш се сгъсти и светлините над нас затрептяха. Всички започнаха да се упражняват и аз отворих дланта си, припомняйки си уроците на Стела, за да се опитам да привлека тази магия на повърхността на кожата си. Но дълбоко в себе си знаех, че се боря с нея.
През целия си живот бях мечтал да бъда Пробуден, но всичко в тази сила ми се струваше погрешно. Изкривено. Никога не бях изпитвал дори елементарна магия, която да струи от мен, така че нямаше с какво да я сравня, но в дълбините на костите си знаех, че това не е естествено. Чувствах се така, сякаш живея с демон, увит около душата ми, и съм на едно подхлъзване от това да ме погълне.
– Добре ли си?- Попита с тих глас Дариус, докато в стаята се разнасяше глъчка.
– Да – издишах аз.- А ти?
Той кимна, после се намръщи рязко, когато в дланта ми се натрупа кълбо от чиста сянка. Вдишах при опияняващото усещане, което ме заливаше и ме молеше да падна по-дълбоко в него.
Дариус обви ръката си около китката ми и аз с въздишка отвърнах на притегателната му сила.
Стела плесна с ръце, за да привлече вниманието на всички.
– Готов ли си за демонстрацията, Лайънъл? – попита тя с надежда, а баща ми се усмихна с една от най-зловещите си шибани усмивки.
– Стела е постигнала нещо доста забележително с новата си сила – обясни той на стаята.- Ксавие се съгласи доброволно да и се поддаде, за да може всички вие да станете свидетели на това.
– Аз?- Промърморих.
– Татко – строго каза Дариус, но той го игнорира.
– Колко смело – каза чичо Кирил, като ме погледна с одобрение.
Баща ми вдигна брадичката си с нещо, което приличаше на гордост, и може би бях глупак, но това ме накара да се почувствам твърде добре, за да го игнорирам. Пристъпих напред с готовност, въпреки че очите на Дариус изгаряха страничната част на главата ми.
– Опитай се да го отблъснеш, Ксавие – каза баща ми и аз кимнах, преглъщайки буцата в гърлото си. Той кимна на леля Стела и тя пристъпи напред с тъмнина, която се въртеше в очите ѝ.
Стела вдигна ръце и тунел от сянка се сблъска с мен, като сякаш се изля през стените на кожата ми и се свърза с всяко нервно окончание в тялото ми. Където се докоснеше, изгаряше. И това не беше просто някакъв огън, това беше пропан, който промиваше всяка клетка в тялото ми и избухваше в пламък. Съзнавах наполовина, че крещя, но единственото, което чувах, беше притискащ ушите ми шепот на език, който не знаех.
– Помощ!- Призовах ги в съзнанието си, докато огънят се засилваше. Но никой не идваше да ме спаси. Не и тук. Никога. Бях роб на новата сила на семейството ми. А всичко, което означаваше това, беше, че баща ми имаше нова играчка, с която да ме наранява. Друг начин да ме пречупи.
Но някъде между болката и мрака намерих нещо, за което да се хвана. Едно красиво момиче със светли очи и кожа, която блестеше като кристали. И докато образът на Пегас се носеше в съзнанието ми сред вълнуващо се море от облаци, се заклех във всичко, което бях, че един ден ще се присъединя към нея в небето. Сенките се отдръпнаха и аз се съвзех, като се озовах на колене, задъхан и плувнал в пот.
– Направи го – каза оценяващо Стела.- Той ги отблъсна. И то бързо.
– Ами каквото и да ти е помогнало да се пребориш с тях, дръж се за него – каза твърдо баща ми.
Кимнах, без да имам никакъв проблем с това. Усмихнах се, защото имах чувството, че тихо се бунтувам срещу баща си. Котвата ми беше пегас като мен. Така че се възползвай от това, татко.

Назад към част 8                                                                   Напред към част 10

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!