Глава 16
Колата спря на паркинга и Майк ме преведе вкъщи през врата на фитнес залата. Той буквално ме носеше, докато стигнахме в кухнята.
Постави ме в средата на стаята и ме заоглежда. Останалите четирима телохранители се разделиха в противоположни посоки. Провериха целият периметър. Не бях на себе си, всичко ми се струваше като на филм, не знаех какво да направя и затова останах просто неподвижна, леко поклащайки се.
― Чисто.
― Чисто.
― Чисто.
― Чисто.
― Чисто.
Огледах кухнята и изкрещях:
― И тук е чисто.
Някъде в сградата се чу кикот и после настана отново тишина. Трима от тях се върнаха в кухнята. А другите бяха някъде на пост явно, защото не се появиха. Майк им разпореди.
― Заемете пост при асансьора.
Ой. Разбира се. Асансьор. Как можех да забравя за асансьора?
― Ема.
Обърнах се бавно. Майк ми говореше. – Защо ли той беше единственият, който изобщо разговаряше с мен? – Той махна с ръка към стол, донесен от един от мъжете.
— Видът ти е ужасен, Ема. Изглеждаш сякаш всеки момент ще паднеш.
Ой. Залюлях се по-силно. Едно от момчетата ме хвана през ръката и ме завлече до стола. След това ме премести заедно със стола до масата в средата и аз облегнах ръце върху нея, опитвайки се да не се свлека от стола.
― Тя има пистолет?!
Мъжете се обърнаха рязко по посока на гласът, но това беше Картър. Той стоеше в отворената вратата на фитнеса и изглеждаше изключително ядосан. Той мина покрай Майк и посочи към масата и мен.
― Тя има пистолет?!
Изражението му беше объркано.
Въздъхнах с облекчение. – Картър е тук, жив, разгневен но адски привлекателен. – Неволно се изчервих от внезапните мисли обзели съзнанието ми. Ние сме в леглото, в колата, на този плот. Да. Поклатих глава и кимнах сама на себе си. Бях в шок, определено. В момента единственото ми желание беше да се нахвърля на Картър. Аз не исках да мисля за изстрелите и трупове, не. Сексът ми изглеждаше много по-интересен.
― Ема? – Картър се приближи. – Откъде взе този пистолет?
― От мъжът, когото застреля.
Той се намръщи.
― Пистолетът му падна под колата и аз го вдигнах. исках да помогна.
Изражението му се отпусна, целуна ме нежно по устните и без да се откъсне от тях, промърмори.
― Остави пистолета. Вземи си душ.
Не помръднах от мястото си. Въпреки че нямах нищо против, просто сякаш краката ми бяха отказали.
― Хайде, Ема. Моля те.
Аз кимнах.
― Не мога да ходя.
Един от мъжете отново се засмя едва доловимо. А Картър му изпрати мрачен поглед. Протегна се към мен с ръце и ме пое в обятията си. Вдигна ме от стола и аз обвих краката си около кръста му. Оказва се, че все още са способни на това. Когато се обърнахме и той излезе от кухнята, отпуснах глава на рамото му. Почувствах се добре. Уютно като у дома. Той ме занесе в банята си и ме постави на пода. Аз стоях без да се движа. Той отвори стъклената врата на душ. Вътре имаше почти цяла стая. Картър пусна водата и се увери, че е достатъчно топла. Пара започна да изпълва стаята.
Картър се обърна към мен, като не откъсваше очи от моите. Очите му бяха толкова тъжни. Аз докоснах устните му с палец и въздъхна.
― Какъв е проблема? – попита той дрезгаво.
Поклатих глава.
― Толкова много лоши неща се случиха днес, а аз мисля само за теб.
— Ема – изстена той.
― Ти уби толкова много хора днес.
Той се наведе към мен, като погали кожата ми с дъха си.
― Да.
Слагайки ръка на гърдите му, усетих как сърцето му бие. Силно и учестено.
― Ти ме защити.
― Ема, ако не искаш нещата да вървят по-нататък, по-добре спри сега.
Погледнах го. Но не казах нито дума. Той ми предостави избор, но аз не издържах повече. Исках да бъда с него. Картър видя и усети отговора ми, а очите му потъмняха.
Затаих дъх. А той направи крачка назад. Пръстите му се хлъзнаха под дрехите ми и пропълзяха нагоре. Вдигнах ръце, той свали роклята ми и я захвърли настрани. Сутиенът я последва. След това хвана с ръка гърдите ми, погали зърното ми с палеца си. Сърцето ми блъскаше като обезумяло. Исках го до болка, но не можех да направя нищо. Просто стоях искайки повече, имайки нужда от повече. Когато той се наведе и захапа зърното ми с устата, не можах да не простена. Зарових пръсти в косата му, а сама бях станала заложник на устните му. Той ме дразнеше леко захапвайки зърното ми и играейки около него с език.
Извих гръб и наклоних глава назад, позволявайки му по-добър достъп. Неговите ласки ме лишиха от разсъдък. Желанието станало неустоимо, краката ми започнаха да треперят.
Той продължи да целува гърдите ми. Ръката му се плъзна надолу и спря между краката ми. Той отново пъхна пръстите си вътре, а след това ме вдигна, за да мога да обвия краката си около кръста му.
Хванах се за него. Той се изправи и тръгна към душа. Ние бяхме под водните струи, но това не ме интересуваше, вътре в мен бушуваше горещ пламък. Пръстите му влизаха и излизаха, разпалвайки все повече и повече пожарът. Пусна зърното и посегна към устните ми. Дъхът ми спря когато устните му срещнаха моите и езикът му се плъзна навътре в устата ми, докато пръстите с всеки път проникваха все по-дълбоко и по-дълбоко в мен.
― Картър. – Прошепнах аз.
Той продължаваше да прониква. А аз все повече се възбуждах. Картър направи две крачки към стената и опря гърбът ми в нея, аз забих ноктите си в раменете му. Оргазмът беше много близо. Пръстите му се активизираха с пълна сила и аз започнах да крещя, неспособна да се сдържам повече. Вълни от удоволствие ме заливаха, при всяка негова пулсация. Силите най-накрая ме напусна. Когато Картър усети, че приключих, ме свали и ме настани на седалка в кабината. Клепачите ми бяха натежали и гледах блажено как той съблича и последните си дрехи. След това се наведе към мен и събу бикините ми. Виждайки мускулестите му рамене пред мен, прехапах устна искайки да ги докосна, да се вкопча отново в тези мускули.
Преди да се изправи, той целуна бедрото ми. Всичко вътре в мен отново закипя и усетих нов прилив на удоволствие, но той се усмихна самодоволно и се изправи. Добре осъзнаваше силата, която имаше над тялото ми. Аз присвих очи, язвителна забележка се въртеше на езика ми, но той отново се качи под душа и думите ми се изпариха.
Гледах как водните струи течаха по безупречното му тяло и отново го желаех.
Преди си мислех, че той е превърнал тялото си в оръжие и не бях сгрешила. Той беше самото съвършенство, от мускулите на ръцете му до мускулите на неговата тънка талия. – Съвършен.
Изкъпа се, без да сваля очи от мен. Аз също не можех да откъсна очи. Кога приключи, тялото ми отново пламна от страст. първият оргазъм просто предизвика апетита ми.
Той се приближи, изправи ме на крака и ме дръпна под водата. Напени косата ми с шампоан и изми пяната. Стоях със затворени очи наслаждавайки се на нежна грижа. Изми всеки милиметър от тялото ми. Когато приключи с областта между краката ми, той коленичи пред мен, погледна страстно в очите ми и притисна устата си там. Аз изтръпнах и се изправих на пръсти. Езикът му се гмурна вътре в мени и аз простенах.
Той държеше бедрата ми и я галеше с езика си. Захапваше я нежно и я облизваше, докато не се вкопчих в косата му отново, разтреперана от възбуда, и тогава избухнах отново във всепоглъщащ оргазъм.
Той отново ме вдигна. Временно удовлетворена, сложих главата на рамото му и го обвих с ръце и крака. Той ме понесе от банята до неговата спалня. Остави ме внимателно на леглото и ме подсуши. Аз не можех да откъсна очи от него. Докосването му беше изпълнено с любов. Той избърса себе си също и аз се надявах да легне до мен. Исках да му доставя удоволствие също в замяна, но той изчезна в гардероба си и скоро излезе оттам облечен в нещо черно.
― Какво правиш? — попитах аз със слаб глас. Тяло ми се бе отпуснало от удоволствие и думите трудно излизаха.
Той се приближи и издърпа одеялото изпод мен. Сложи ме в леглото зави ме и целуна голото ми рамо.
― Спи, Ема. Ще се върна скоро.
―Чакай. – Изведнъж се паникьосах и го хванах за ръката. – Къде отиваш?
― Трябва да уредя нещо. Ще се върна. – Той погледна към вратата. – Ако имаш нужда от нещо, моите хора са тук, – махна той моята коса от челото ми. – Спи, Ема. Имаше тежка вечер.
― Картър. Но…
Исках той да остане с мен. Но за секунда и вече го нямаше. Когато той угаси светлината и затвори вратата след себе си, аз останах вътре сама в мрака, със замръзнало сърце. Не исках той да си тръгва. Исках да прекарам нощта с него, особено след такава вечер. Но след като лежах на тъмно около час, започнах да проумявам, че така трябва да бъде, явно имаше дела за вършене.
Тази нощ така и не заспах.
* * *
Той се върна чак в края на уикенда. Беше минала съботата и неделята. Прекарах и двата дни, обикаляйки къщата. Изпратих няколко съобщения до Аманда, опитвайки се да разберат как е Мелъри, но те останаха без отговор. Не беше изненадващо. А в неделя вечерта Тереза се обади и ме покани на вечеря, но аз й отказах. Тя ме видя с Картър. Знаеше, че се познаваме и аз премълчах за това по-рано, когато тя го обсъждаше. Но трябваше да дам поне някакво обяснение, макари кратко и неправдоподобно, беше нужно, за да изгладим работните си отношения и зараждащото се приятелство. Въпреки това в понеделник сутринта, когато се събудих и започнах да се готвя за работа, нямах абсолютно никакви сили и желание да измислям някаква лъжа.
Майк имаше почивен ден и с мен имаше друг гард.
Други двама бяха някъде в къщата и имаше двама до асансьора. Не бих се учудила ако Картър беше поставил охрана навсякъде около мен. Той ми предаваше съобщения чрез своите хора, че той беше добре, за да ми пожелае лека нощ, че ще се върне възможно най-скоро. Аз дори не знаех дали наистина са от Картър, или той беше наредил на своите хората да ми ги казват, щом усетят загрижеността ми. Аз нямах представа какво става, но се опитах да не се ядосвам. Знаех, че той е зает човек. Сигурно има някаква спешна работа, след атаката. Но той ми липсваше много, и се притеснявах.
Бях вече в офиса от около десет минути, когато г-н. Хъдсън нахлу в кабинета ми. Дори без да почука. Отново.
― Какво си направила?
― Извинете?!
― Какво си направила? – Той хвърли лист хартия на бюрото ми. Бяхме свалени от проекта по бърбънът. – Какво си направила? Това е искане от мис Уебър. И тъй като тя е по-високостояща от теб, а нейния шеф по високостоящ от мен, това значи, че сме изгонени от проекта. Какво си направила, Ема?
Взех листа и видях, че е имейл до Г-н Хъдсън изпратен от търговския директор. С три кратки предложения той обявява, че групата е реорганизирана. Там се фигурираха две нови имена, а нашите бяха изключени. Погледнах долната част на страницата. Имейлът беше, препратка на Ноа Томлинсън.
Опитах се да преглътна, но ми заседна.
Тереза наистина мразеше Картър и вече знаеше, че аз имам връзка с него. Мамка му. Изгониха ни заради мен.
― Така? – Трябваше да излъжа, нямах друг избор просто.
— Нямам представа, г-н Хъдсън. Тереза и аз отлично се сработихме. Тя дори ме покани на питие в петък вечер. Аз отидох с нея в Инфинити.
Той замръзна и прочетох в очите му ужас.
― Ходили сте в Инфинити? И как стигнахте до там? – Изстреля през зъби той. – Виж ти… момичетата говорят, че не е лесно да се влезе там. И пуснаха ли ви? – Той е леко поклати глава, сякаш кимаше, но после се намръщи. – Значи след това нещо се е случило. Изхвърлиха ни, разбираш ли! И аз искам да го поправиш. Искам да бъда в този екип, Ема. Затова поправи случилото се. – И затръшна вратата зад себе си.
Взех телефона да се обадя… – Но на кой? Нямах никого на когото да се обадя. Обикновено набирах Мелъри. Ако тя не отговаряше, звънях на Аманда. Но след онази среща в тоалетната преди седмица, повече не чух нищо от нея. Мелъри изобщо не беше на линия. – Кой все още ми беше приятел? Тереза за една седмица или Картър, но на него аз не можех да се обадя. След петъчната атака той беше зает с „почистване“, както се изрази Майк. Не исках да знам какво означава това, а съдейки от мрачния му вид, също не изгаряше от желание да ми обясни. Но очевидно, в това имаше смисъл, защото нито дума не беше казана за атаката. Аз прегледах новините през уикенда. И нищо.
Върнах телефона на мястото му и изпратих имейл на Тереза. Дойде автоматичен отговор, че тя няма да бъде в офиса си цяла седмица. Някои дни минаха без новини. Но в четвъртък, когато трябваше да летя до Ню Йорк, се сблъскахме с нея.
Натиснах бутона на асансьора и вратата му се отвори. Аз бях изненадана да намеря Тереза вътре, с молив в устата и два тежки куфара. Тя държеше огромен плакат, който започна да се изплъзва от ръцете й, явно от изненадата при неочакваната ни среща.
― Ой! – Тя се опита да го хване и случайно изпусна дръжката на единият от куфарите. Който падна на пода, отвори се и от него изпаднаха документи, химикалки, папки и флаш-памет. – О, не… – тя седна на пода и започна да ги събира.
Влязох вътре, натиснах десния бутон и седнах до нея, за да й помогна.
― Боже мой. Това изобщо не е необходимо. Наистина, Ема – и неловко се усмихна, все още държейки молива в устата си.
Изправих се на крака отново. От неочакваната й реакция.
― О, няма проблем. – Погледнах надолу към документите в ръцете ми и видях логото на новия Ричмънд – Бърбън. Двата куфара изглеждаха много подозрително. – Отиваш на летището ли, Тереза?
― Да. – Тя отметна ръката си назад, за да вдигне косата си от челото, но вместо това развали старателно вързаната си опашка. – Ноа добави Алисън в екипа и тази седмица се превърна в ад. Щях да ти се обадя и да те помоля да отидем да пийнем в Джус, но така и не ми остана свободно време. Дори не мога да си проверя имейла. Можеш ли да си представиш? – Изстена тя. – Когато това приключи. Ще трябва да преглеждам пощата си цяла седмица. А и ще има още много неща да се направят, след като проектът бъде представен на съвета.
― Чакай, чакай. – Каква е тази глупост. – Значи Ноа ме е отстранил от проекта?
― Ноа отстрани г-н безполезен. Той не желаеше да участва твоят шеф и затова ви замени, за Алисън и Харолд. Между другото, с теб имахме страхотна седмица и щяхме да завършим всичко до понеделник. А с нея, ако имаме късмет, ще свършим навреме за началото на презентацията. Аз бих искала да дойдеш ти, наистина.
― Ооо… – това беше неочаквано. – Мислех, че ти си поискала да ни заменят.
― Господи, Ема. Не разбира се! Бих предпочела да оставят теб. Ако беше вътре в проект, ние вече щяхме да релаксираме край басейна с коктейли в ръка.
Тя взе последния лист хартия, изправи се, приглади полата и коса си. Но от опашката й излязоха нови снопчета коса.
― Между другото, с кого се качи в колата онази вечер? – Тя се изкикоти ехидно. – Излизам от тоалетната и Ноа ми каза, че си се прибрала. Представи си изненадата ми, когато по-късно, вече на път да си тръгнем, те видяхме за ръка с г-н Джи-Кю.
Г-н Джи-Кю? Тя наистина ли не знае?
― Ем… – стъписано се усмихнах аз. – не го очаквах от теб.
Вратите на асансьора в този момент се отвориха и Тереза промърмори.
― Разказвай, веднага. – Тя излезе, но когато видя, че съм останал на мястото си, задържа вратата на асансьора. – Какво става, идваш ли?
― Ааа. трябваше да сляза на предишният етаж. Забравих нещо важно, и сега се сетих. До другата седмица, Тереза!
― Ами… добре. Ще се видим, тогава! Да пием вино, когато се върна!
Вратите на асансьора се затвориха и аз останах сама с единствената мисъл. Какво, по дяволите, се бе случило току-що?
Назад към част 15 Напред към част 17
