С.Л. Дженингс – Тъмна светлина ЧАСТ 28

Глава 27

Безмилостно протягам треперещата си ръка, за да светна нощната лампа. Ако това е моята смърт, искам да погледна смъртта в лицето. Искам да се вгледам в очите на този тъмен магьосник, докато ме убива. Светлината залива стаята с ярка интензивност, разкривайки, че там няма никой. Аз съм сама. Но знам, че съм видяла някого. Някой определено е беше тук, скрит в сенките. Сядам и разтърквам очите си, като сканирам стаята за някакъв знак за движение или смущение. Само преди секунди се страхувах от смъртта, а сега я търся.
Слабите звуци от шумна любов прекъсват търсенето на бъдещия ми убиец. Стоновете са мелодични и високочестотни. Сопрановият глас пее хвалебствени слова на своя любовник, изкачвайки се все по-високо и по-високо в екстаз. Аврора. Виковете на Аврора от удоволствие са за Джаред. Стягане отново обзема гърдите ми, карайки ме да се задъхвам за въздух. Едва дишам; въздухът в стаята е станал изключително плътен. Обличам халата и чехлите си и излизам от спалнята, като отчаяно се опитвам да избягам от тази реалност.
– Ти също не можеш да спиш ли? – Прошепва Морган, когато влизам в кухнята. Тя е облечена в цветно кимоно с копринен шал, увит около косата ѝ.
– Как бих могла? – Отговарям, кимайки с глава към спалнята, която споделят Джаред и Аврора.
– Знам, нали? По дяволите! Човек би си помислил, че пенисът на Джаред е направен от злато – поклаща глава Морган. Оставям на нея да каже това, което си мислех. – Добре ли си? – Тя разбърква чаша с нещо, което прилича на чай. Напомня ми, че не съм изпила втората си доза билки – Глупости.
– Добре съм. Просто е странно между нас, а да видиш Джаред по този начин с момиче, което едва познаваме… – Вдигам рамене и отивам до чантата си, за да взема малкия контейнер с тайната билкова смес на Дона. Слагам една лъжичка в чаша за кафе и добавям малко от горещата вода, която Морган е затоплила. Не съм сигурна какво би могло да направи това. Те вече знаят коя съм.
– Да, не знам как го правиш. Не мисля, че бих могла да се справя с това. – Тя отпива глътка от чая си. – Кога все пак Дориан ще дойде?
– Каза ми, че в събота. Така че предполагам, че ще е по-късно. Дадох му адреса, преди да замине, така че предполагам, че просто ще се появи, когато пожелае.
– Е, поне ще имаме малко време да се отпуснем. Макар че силно се съмнявам, че някога отново ще мога да погледна Аврора или Джаред в очите. Те се занимават с това вече повече от час! Искам да кажа, по дяволите!
Захилвам се и поклащам глава. Няма какво да отговоря на това. Не съм капризна, но да съм свидетел на доказателство за сексуалните им действия е малко прекалено, за да го понеса. Изпивам горчивите билки и се обръщам към тържественото изражение на Морган. Нещо друго я притеснява.
– Добре ли си, Морган?
Морган се оглежда, сякаш тук има някой друг.
– Имах сън. Изплаши ме до смърт. – Морган преглъща трудно, преди да погледне нервно към чашата си.
– Добре, какво се случи? За какво ставаше дума? – Каквото и да е било, то явно е разтърсило обикновено уравновесената ми приятелка.
– Имаше една стара дама в него. Тя ми каза, че идва мрак. Каза, че ще ни убие всички. – Морган затваря очи, сякаш за да изтрие образа от погледа си. – Това беше баба ми. Знам, че беше, можех да я почувствам. Кълна се, Габс, сякаш беше до мен!
Приближавам се до Морган и я прегръщам. Тя се задъхва диво, явно е вкаменена и разтревожена. Не знам какво да ѝ кажа. Аз също знам, че идва мрак. Той вече беше тук.
– Хей, какво ще кажеш да отидем в твоята стая и да преспим, както правехме преди? Няма ли телевизор там? Обзалагам се, че можем да намерим някое старо евтино повторение, на което да заспим.
Усмихвам се успокоително на Морган и тя накрая кимва. След като поставяме празните си чаши в мивката, я повеждам към основната спалня, благодарна, че е по-далеч от любовното гнездо на Джаред и Аврора. Пускаме стар черно-бял ситком и водим празни разговори, докато накрая заспиваме, като и двете се опитваме да прочистим съзнанието си от призраците, които преследват сънищата и реалността ни.

***

– Закуската е готова! – Джеймс се обажда от другата страна на вратата. Той почука отново, преди да отвори вратата на спалнята и да открие, че аз и Морган бавно се събуждаме. – О, ако знаех, че това е такова парти, и аз щях да поискам да се присъединя!
– Замълчи, Джеймс! – Извикваме в един глас.
– Добре, добре, само ви съобщавам, че Аврора направи закуска. – Той затваря вратата и ни оставя да се измъкнем от леглото.
– Обзалагам се, че е направила – промълвявам аз.
– Особено след нощта, която Джаред и подари. Кучката сигурно се е събудила с песен на уста – добавя Морган. Тя се запъти към банята, а аз нахлузих халата си и се оттеглих в своята.
Десет минути по-късно се отправям към кухнята по панталони и тениска. Нямам грим, косата ми е прибрана на опашка и честно казано, не ми пука. Спала съм много малко, а секс преживяванията на Аврора и Джаред не го направиха по-лесно. Ако някой трябва да се срамува, това трябва да са те. И все пак те се смеят и кикотят, сякаш цялата къща не е станала свидетел на най-интимните им звуци. Сякаш току-що съм влязла в Зоната на здрача.
– Как ти харесват яйцата, Габриела? – Пита Аврора иззад печката. О, Боже. Изглежда, че сексът я е направил още по-жизнена.
– Каквото ядат всички останали, за мен е добре – отговарям, хрупайки парче бекон. Отивам да приготвя билковия си чай, когато забелязвам, че контейнерът не е там, където съм го оставила. – Хей, някой виждал ли е малък пластмасов контейнер с листа за чай? – Викам.
– О, това? – Аврора казва. – Не разбрах, че е твой. Не миришеше на прясно, затова предположих, че е оставено тук. Изсипах ги в коша, мислейки си, че може да са наркотици или нещо подобно. Съжалявам!
Няма думи. Виждам само червено. Ярко, кърваво червено.
Кимвам бавно и се обръщам на пети, за да се върна в стаята си. Приглушени гласове зад мен се питат какъв може да е проблемът ми. Преди да позволя на темперамента си да вземе връх над мен, затварям вратата и блокирам света. Ако Аврора знае какво е добро за нея, ще стои по дяволите далеч от мен.

***

– И така, мислиш ли, че го е направила нарочно? – Прошепва Морган. Намираме се в спа център на главната улица и макар да се надявах на релаксиращ следобед, Джаред настоя Аврора да се присъедини към нас за малко момичешко прекарване.
– Не знам. Бих го очаквала от нея – прошепвам в отговор.
Аврора е в една от стаите за процедури и си прави скраб за тяло. Жалко, че не могат да изчистят фалшивата усмивка от лицето ѝ. Наистина ми се иска да престана да се занимавам с нея и просто да се наслаждавам на масажа си.
– Чувстваш ли се по-добре? – Питам, опитвайки се да променя темата.
– Малко. Благодаря за това снощи. Наистина не исках да заспивам. – Иска ми се да кажа на Морган, че се чувствах по същия начин след собствения си кошмар, а след това се събудих и открих някого в стаята си. Но това само би я изплашило повече, отколкото вече е.
След нашите масажи, педикюр, маникюр и процедури за лице се чувствам много по-добре, въпреки че присъствието на Аврора не ми позволява да се отпусна напълно. Тя настоява да ни покани на обяд като извинение за това, че е изхвърлила билките ми, и аз неохотно се съгласявам.
– Г-жо Уинтърс, за днешното ви посещение вече се погрижиха – отговаря рецепционистката на рецепцията и ми връща дебитната карта. Вътрешно се бях свила в очакване на щетите, показани на касата.
– Моля? – Отговарям смаяно.
– Процедурите ви вече са платени – уточнява тя.
– От кого? – Трябва да има някаква грешка.
– От г-н Дориан Скотос, госпожо.
Очите ми се разширяват от шок, но той бледнее в сравнение с погледа на Аврора, който е пълен с недоверие. Не се спирам на това обаче, твърде развълнувана съм от перспективата да видя Дориан.
– Той тук ли е? – Питам рецепционистката, като едва сдържам радостта си.
– Не, госпожо. Той се обади по телефона.
Опитвам се да прикрия разочарованието си с вдигане на рамене и усмивка, като благодаря на рецепционистката, преди да изляза. Аврора ни води към популярен суши бар наблизо. Тя направо се пръска от радост от факта, че и се удава да ни поръча на японски. Ако не беше фактът, че седим достатъчно близо, за да виждаме готвача, който приготвя нашите маки и сашими, щях да си помисля, че тя щеше да го инструктира да ме отрови.
– Така че предполагам, че ти и Дориан се справяте добре, Габриела? – Пита Аврора, докато сервитьорката ни носи сакето.
– Добре сме – отговарям аз.
– О, Дориан… Толкова неспокоен. Толкова му е трудно да се установи с някого. Сигурна съм, че Джаред ти е разказал за нашата история, тоест ако Дориан вече не те е информирал – усмихва се мило тя.
Вдигам малката си чаша саке и отпивам. Ще ми трябва още, ако искам да изкарам този обяд с Аврора без кръвопролития.
– Да, знам за това. – Не съм сигурна какво друго да ѝ кажа. Дориан не е бил точно толкова откровен, когато става дума за тази или друга част от миналото му.
– Значи знаеш, че на практика сме израснали заедно. Споделихме много първи неща заедно. – Сервитьорката пристигна с голямото ни блюдо със суши и Аврора си помогна с парче пикантно руло с риба тон. – Просто искам да знаеш, че това, което сме имали, е вече минало. Сега съм с Джаред и наистина ме е грижа за него. Знам, че не е минало много време, но наистина чувствам, че той и аз имаме нещо специално.
Тази кучка сериозно ли говори?
Поглеждам към Морган, която свива рамене, сякаш е чула неизказания ми въпрос, и продължава да се наслаждава на сашимито си от сьомга. След това поглеждам обратно към Аврора, която все още се усмихва като идиотка, забравяйки за бурята, която вече се заражда зад лешниковите ми очи.
– Аврора, каквото и да се случва с теб и Джаред, това си е твоя работа. Неговото щастие е всичко, което ме интересува. И ако ти си тази, която го прави щастлив, така да бъде. Що се отнася до Дориан, надявам се, че ще проявиш същата любезност и към нас. – Мигновено ѝ се усмихвам със собствената си сладка усмивка и отпивам още една чаша саке.
Аврора доизяжда бавно суши рулото си.
– О, не исках да кажа това. Просто мислех, че мога да те предупредя за него. Той никога няма да се обвърже. Не исках да те нарани като мен – казва тя кротко.
– Наистина не бива да се притесняваш от това. Аз съм голямо момиче. И освен това как мислиш, че Дориан ще реагира на това, което казваш в момента? Или какво би си помислил Джаред за това, че се опитваш да си възобновиш отношенията с Дориан точно преди да се срещнеш с него? – Небрежно вдигам руло „Гъсеница“ с пръчиците си и го пъхам в устата си с лекота. Морган дава знак за още саке, виждайки накъде точно отива тази разгорещена размяна на реплики.
– Подцених те, Габриела – казва мрачно Аврора. Сладкото и невинно поведение се разсейва. Мис Прим енд пропър си има и грозна страна. – Извинявам се. Без обиди?
– Никакви – отговарям аз, като се присъединявам към зловещото ѝ изражение.
Когато пристигаме обратно в къщата, отчаяно се нуждая от малко време насаме. Момчетата все още карат сноуборд навън, а Аврора и Морган са решили да гледат филм в хола. Вземам iPod-а си и едно от допълнителните одеяла и излизам навън. Топлината на слънцето е заразителна и веднага се чувствам по-добре. Сядам на дървената люлка на верандата, увивам одеялото около себе си и оставям музиката да ме обгърне.
Слънчевите лъчи са толкова приятни и успокояващи, позволявам на очите си да се затворят, а на ума си да блуждае. Мисля си за дните, в които най-вълнуващите събития бяха тези, прекарани с най-близките ми приятели, когато излизахме и предизвиквахме хаос. Мисля си за това колко близки бяхме с родителите ми. Нищо не криех от тях. И си мисля за Джаред – колко много означаваше той за мен. Как щях да направя всичко за него, да бъда всичко за него. О, как се промениха времената.
Изведнъж покрай мен преминава порив на студен вятър, който ме кара да потреперя. Вече не е светло, нещо е затъмнило слънчевата светлина, която ме огряваше. Светлината ме е изоставила. Очите ми се отварят с тревога само за да бъдат посрещнати от най-сините ириси, които някога съм виждал.
Дориан. Той е тук.
Бързо седнах и се завъртях, за да го посрещна. Той е точно толкова прекрасен, колкото го помня – гладка маслинова кожа, черна коса, съвършено пълни устни, дълги, тъмни мигли. Мигновено съм въодушевена и успокоена от присъствието му.
– Ти си тук – усмихвам се и изваждам слушалките си. Осъзнавам, че това е първата истинска такава от няколко дни, дори седмици насам.
– Тук съм. Липсваше ми. – Дориан се навежда напред и притиска устните си към моите. Той се отдръпва твърде скоро по мой вкус.
– И на мен ми липсваше – казвам задъхано аз. – Толкова много. – Това, че сега е тук, ме кара да осъзная колко много съм жадувала за Дориан. Усещайки как напрежението и страхът буквално се стопяват, осъзнавам колко нещастна съм била от последния път, когато бяхме заедно. Нуждата ми от него се превръща в пристрастяване.
– Мммм. Е, ще трябва да ми покажеш колко много е било това – казва той злобно. О, да, по дяволите, моят Дориан се завърна.
– Нямам търпение – казвам аз, хапейки долната си устна в очакване.
Дориан протяга ръка, за да ми помогне да се изправя. С нетърпение поставям моята в неговата и се изправям. Усещането на кожата му върху моята предизвиква познатите шокови вълни по цялото ми тяло. Усещането кара сърцето ми да се разтупти и разпалва пламък долу в корема ми. Всеки нерв е сякаш целунат от електричество. Фойерверки.
– Имам нещо за теб – промърморва той, когато влизаме в къщата.
Вървим към всекидневната и аз се подготвям за смаяното изражение, което със сигурност ще се изпише на лицето на Аврора. Разбира се, тя не ме разочарова.
– Дориан! Не знаех, че си тук – заеква тя. Морган просто се втренчва в нас двамата.
– Това е, защото току-що пристигнах. А сега, ако ме извините, ние с Габриела имаме да наваксваме.
С това Дориан ме съпровожда до стаята ми и затваря вратата. Той знае точно къде е, без да се налага да му казвам, а ръчната му чанта вече е там. Знам, че това е странно, като се има предвид, че Морган и Аврора не са го видели да влиза, но не го поставям под въпрос. Просто съм щастлива, че е тук. Нищо друго няма значение.
– Взех това за теб, докато ме нямаше.
Дориан изважда торбичка с подаръци и ми я подава. Приемам я несигурно и поглеждам вътре, изваждайки лазурносин дантелен неглиже топ. Това е същият син цвят, който той носеше в неделята преди да замине за Гърция, и е разкошен. Вдигам поглед и му се усмихвам ярко. Преди да успея да му покажа колко съм му благодарна, той изважда друг подарък. Този път малка кутийка.
– И това. То ми напомни за теб.
Отварям кутийката и поглеждам към красивата висулка, прикрепена към верижка от бяло злато. Една единствена перла, обгърната от ослепителни бели диаманти, а след това тези диаманти са заобиколени от черни диаманти. Толкова просто и скромно, но същевременно сложно. Като мен. Невероятно е и аз съм поразена от безмълвие.
– Харесва ли ти? – Пита ме след няколко мига Дориан, в които го гледам със страхопочитание.
– О, Боже мой, Дориан. Обожавам го. Великолепно е. – Поглеждам към него с благодарни очи. Той е разбира това, което искам, преди още да съм разбрала, че го искам. – Перфектно е.
Дориан се протяга и изважда колието от кутията. Застава зад мен, взема косата ми в ръце и нежно я плъзга по рамото ми. Меките му устни обхождат шията ми, преди да постави колието около нея. Обръщам се и го поглеждам влюбено.
– Искам да го носиш винаги. И да мислиш за мен. Искам винаги да съм в ума ти – казва той нежно. – Както ти винаги си в моя.
Възползвам се от възможността да обвия ръцете си около врата на Дориан, пръстите ми яростно се заплитат в косата му, докато притискам устни към неговите. Той го приветства, позволявайки на езиците ни бавно да танцуват в ритъма на задъханото ни дишане. Дориан хваща долната част на гърба ми, притискайки тялото ми към неговото. Ръцете му се спускат надолу, за да докоснат дупето ми, размятайки меката плът в ритъма на интензивната ни цепка с устни.
Бързо ме вдига, обръща се и отива към леглото без усилие, без да прекъсва целувката ни. Той ме полага нежно по гръб, а аз разтварям по-широко краката си, за да посрещна тялото му върху себе си. Между нас избухва огън, а триенето ни кара пламъците да излязат извън контрол. Притискам гърба му с отчаяние, издърпвайки ризата му над главата. Искам да усетя кожата му върху моята. Сякаш прочел мислите ми, Дориан премества ръцете си нагоре по пуловера ми, като бързо ме освобождава от него. Поглежда черния дантелен сутиен на цветя, който ми купи от „Кашмир“. Контрастът на тъмната материя с кремавобежовата ми кожа го кара да си поеме рязко дъх. Нежно и признателно гали върховете на деколтето ми, като дългите му пръсти галят всяка извивка. Докосването му е толкова еротично и целенасочено, нервните ми окончания се съживяват с всеки удар. Боже, липсваше ми.
Показалецът на Дориан се движи под предната закопчалка на сутиена ми. Но преди да успее да я разкопчае, чуваме бурни звуци на смях от хола. Момчетата са се върнали и оживлението им е навлязло в интимния ни момент. Дориан бавно затваря очи, за да се успокои, след което сяда за мой ужас.
– По-добре да оставим това за по-късно – промълвява той и ми подава ръка, за да ми помогне да се изправя. Въздъхвам тежко и с неохота я поемам.
Търсим ризите си и ги нахлузваме, макар че не мога да прикрия раздразненото си изражение. От две седмици чакам да бъда с Дориан. Не само да го усетя в себе си, но и просто да го имам до себе си. Близостта му ме кара да се чувствам цялостна, завършена. Успокоява ме и се чувствам сигурна и защитена с него. Стигнах до извода, че какъвто и да е той, силите му имат лечебни и успокояващи свойства, не по-различни от даровете на Светлината. Дориан е твърде добър, за да бъде нещо по-малко.
Двамата с Дориан неохотно напускаме светилището на спалнята. Той ме хваща за ръка, пръстите ни се преплитат като на стари любовници, и ме повежда към шумната ми тълпа от приятели. И Аврора. Разговорът прекъсва, докато се приближаваме, и аз се усмихвам нервно, за да разчупя напрежението. Джаред изглежда неудобно от присъствието на Дориан и не мога да не се радвам, че се е засегнал. Присъствието на Аврора тук не е било съвсем лесна работа, особено когато са толкова открито привързани. Макар че никога не бих се изфукала с връзката си с Дориан, за да докажа нещо, ми е приятно да знам, че Джаред вкусва само мъничко от собственото си лекарство.
– Здравейте, хора – казва Морган, за да разчупи леда. – Току-що си говорихме за плановете ни за тази вечер. Тъй като момчетата наистина не искат да отидат на събитието, което бях подготвила, имате ли някакви идеи?
– Може би имам предложение – казва Дориан. – Има едно заведение, което току-що отвори врати тук. Мисля, че на всички може да ви хареса. Мое предложеие, разбира се. И така се случи, че познавам собственика. – Поглеждам нагоре, за да погледна Дориан с любопитна усмивка, а той ми намига. Нещо ми подсказва, че и аз познавам собственика.
– Звучи чудесно! – Възкликва Морган. Всички останали кимат одобрително, дори Джаред, за моя изненада.
След като всички сме отпратени да се облечем, с Дориан се връщаме в тясното пространство на спалнята. Имам предвид само едно нещо и вечерята не е това. Искам да му покажа колко много ми е липсвал, колко много се нуждая от него. Искам да му покажа колко много го обичам.
– Толкова се радвам, че си тук – въздишам, след като затварям вратата. Тялото ми жадува за него както никога досега.
– Ела тук.
Дориан издърпва ризата си над главата, разкривайки загорелите си, изваяни гърди, а татуировката му наднича изпод мишницата. Сините му очи горят от желание и ме приканват да ида при него. Проправям си път към него, предлагайки тялото си. Той ме гали възхитено по бузата и ми се усмихва наполовина, сякаш съм дете. Малко момиченце, както обича да ме нарича. В негово присъствие, в цялата му великолепна красота и власт, се чувствам като такава. Не защото той ме кара да се чувствам по-нисша, а защото искам да му се отдам. Искам да бъда неговото жертвено агне.
Дориан хваща подгъва на пуловера ми и бавно го издърпва над главата ми. Очите му не се откъсват от моите, но ръцете му прецизно галят гладката ми кожа. Сякаш изучава всяка извивка, възвишение и линия. Сляп човек, който записва тялото ми в паметта си.
Задъхвам се при усещането на силните му, но нежни пръсти. Те стигат до копчето на дънките ми и ги разкопчават без пауза. Те се спускат бавно от бедрата ми и аз излизам от тях, като поглеждам към Дориан, за да се уверя, че жестът му харесва. Синият огън в очите му ми подсказва, че е така. Неуверено посягам да разкопчая копчето на панталона му, като се стремя да не прекъсвам зрителния контакт. Забърквам се малко, но скоро панталоните падат от бедрата му. Оставям върховете на пръстите си да изследват твърдите очертани мускули и устоявам на желанието да прокарам език по тях. Всяка частица от него е апетитна, как да не го искам?
Стоим лице в лице, един до друг, не можем да откъснем очи един от друг. Дориан плъзва пръст под закопчалката на сутиена ми, като този път я разкопчава бързо. Наедрелите ми гърди са благодарни за освобождаването и пулсират под признателния му поглед. Той ги потупва нежно, като нежно прокарва палци по зърната ми. Тялото ми трепери в отговор и от устните ми се отронва тих стон, преди Дориан да го погълне, покривайки устата ми със своята. Целувката ни е дълбока, страстна и настоятелна. От устните ни капе отчаяние, а езиците ни са преплетени в чувствена борба. Той ме слага на леглото, качва се отгоре ми и ме издига нагоре, като не прекъсва целувката ни. Ръката му се плъзга под ластика на бикините ми и той лесно ги сваля. Протягам ръка, за да сваля боксерките му, и той ми помага в усилията, като ги сваля с нетърпение. Това е то – това, което съм чакала, за което съм копняла.
Дориан се насочва към сърцевината ми, като се отпуска сантиметър по сантиметър. Той е толкова внимателен и нежен, оставяйки нежни целувки по шията и раменете ми, преди отново да намери устните ми. Той ме разтяга, изпълва ме, живее в мен. С бавни, премерени движения Дориан ме обича отвътре навън. Аз съм покрита от него, напълно погълната от него във всяко отношение.
Този път е различно. Признанието пред себе си, че го обичам, направи този акт много по-смислен. Сякаш Дориан е чул тайното ми признание и подхранва любовта ми към него. За пореден път той ми дава това, което искам, от което се нуждая, без да съм го искала. Той познава сърцето ми също толкова добре, колкото и тялото ми. Двете са се превърнали в едно и също нещо.
Заедно се изкачваме, търсейки топлината и уединението на нашите двойни върхове. Притискам бедрата си към него и обвивам краката си около кръста му. Този нов слой дълбочина го възбужда и той се впуска още по-дълбоко. Пръстите ми хващат с шепи меките му коси, дърпат леко, докато той потъва в мен все по-бързо и по-бързо. От гърлото му се изтръгва нисък гърлен стон, почти е стигнал. Аз също усещам как той се надига от всеки крайник, пътувайки бързо към изгарящата ми сърцевина. Мога да усетя вкуса му, сладкото освобождаване е толкова близо.
След това в интензивна вълна от страст той ме потапя. Вече не мога да виждам, да чувам и дори да дишам. Дориан ме е взел със себе си и сме изгубени в морето. Няма смисъл да се боря срещу течението, защото то вече е победило. Дориан вече е победил. Предавам му се с цялото си сърце – с ума, тялото и душата си.
– Трябва да се приготвим – изпъшква Дориан след няколко минути. Той все още е отгоре ми, все още е вътре в мен. Кимам вяло, без да мога да говоря. Опустошителният ми оргазъм ме е лишил от всичките ми способности.
Дориан се издърпва от мен за мое разочарование и ме хваща за ръцете, за да ме повдигне. Крайниците ми са като от желе, а главата ми се търкаля на врата ми като на новородено.
– Хайде, момиченце. Трябва да си вземем душ – смее се той. Да ме вижда толкова разсъблечена е забавно за него. Доказателство за победата му над мен.
– Неее – стена умолително. Всичко, което искам, е да спя. Как може да очаква от мен да функционирам, след като ме съсипа по този начин?
Дориан ме вдига на крака въпреки протеста ми и ме повежда към банята. Включва душа и ме вкарва вътре, сякаш съм безпомощна, но точно в този момент съм. Той го направи.
– Бих те взел тук, в този душ, но се страхувам, че няма да успееш – усмихва се той. Прав е. Вместо това той измива тялото ми старателно и нежно. Дори измива косата ми, като дългите му вълшебни пръсти масажират скалпа ми.
– Чувствам се толкова добре – казвам накрая, когато възвръщам чувството си за говор. Изведнъж си спомням за първия му подарък за деня. – Благодаря ти за спа процедурите. Беше толкова изненадващо, откъде знаеше? Не беше нужно да го правиш.
– Знам, но исках да го направя. Тъй като не можех да бъда тук с теб. – Той изплаква шампоана от косата ми с подвижната глава на душа. – И предполагам, че на Аврора не ѝ е било лесно да се справи с това. Със сигурност си имала нужда да се разтовариш – добавя той с кикот.
– Свята работа. Не разбирам как си останал с нея толкова дълго време – казвам, като поклащам глава. Това привлече вниманието му.
Дориан смръщва вежди, осъзнавайки какво се опитвам да кажа. Знам за миналото му с Аврора.
– Това ли ти каза тя? – Той започва да мие тялото си. Бих искала да го направя за него, но точно сега искам да стигна до дъното на това. А докосването му само ще ме разсее.
– Между това, което тя каза на Джаред, и това, което ми каза по-рано днес на обяд, мога да кажа, че имам доста добра представа за това, което двамата сте споделяли – отговарям твърдо.
– Тогава с Аврора бяхме деца. Както казах, тя искаше повече. Повече, отколкото аз бях готов да дам на нея или на когото и да било друг. Мислех, че разбираш. – Дориан отдръпва главата си в струята вода, приличайки досущ на модел за някоя модна реклама на шампоан. Трудно ми е да се дразня или дори да задавам въпроси, когато той изглежда толкова секси.
– Всъщност не се притеснявам за това и не ревнувам от нещо, което се е случило много преди мен. Просто ме хванаха неподготвена, нали разбираш. Не ми харесва да се чувствам така, сякаш Джаред разполага с информация, която не е била споделена с мен – казвам кротко. Красотата му е отнела цялата борба от мен.
– Може би тя си е мислила, че има нещо повече, отколкото е в действителност. Не знам. Но знам, че от много години между нас няма нищо романтично.
Дориан се навежда напред, за да ме целуне по дупето, преди да изключи водата. След това излиза, гол и лъскав, за да вземе кърпите ни. След като увива едната около мен, той взема една за себе си. Толкова внимателен и грижовен, как мога дори да си помисля да се ядосам?
– Вярвам ти. А сега излизай, за да мога да се разкрася – усмихвам се закачливо, като го гоня от банята.
Четиридесет и пет минути след това съм облечена в новата си секси бяла рокля и токчета. Меките тъмни къдрици се спускат на каскада по гърба ми, а гримът ми е умело нанесен, за да изглежда опушен и зловещ. Колието, което Дориан ми подари, се съчетава идеално с роклята, а висулката наднича от отвора на ключицата отпред. Дориан е слязъл в хола, за да мога да се приготвя, въоръжен с бутилка гръцко узо за моите приятели. Той полага усилия с тях и изглежда, че всички те го приемат добре.
Излизам от спалнята, а всички глави се обръщат към мен и зяпват. Но единствената реакция, която ме интересува в този момент, е тази на Дориан. Той ме гледа със страхопочитание и бузите ми се нагорещяват под проявата му на одобрение. Пристъпвам плахо към приятелите си и Дориан, истински щастлива, че поне веднъж почти всички, които обичам, са под един покрив. Дори намръщената Аврора не може да развали това за мен. Поглеждам към Джаред, който стои до нея, а очите му са пълни с възхищение и несигурност. Само преди седмици вниманието му беше единственото, което търсех. Сега пред мен стои гръцки бог, а аз съм неговият избор. Той избра мен.
Дориан се приближава към мен нетърпеливо, къпейки шията и ухото ми с похвали и целувки. В началото публичната проява на привързаност ми е неудобна, защото имам такава публика, но си позволявам да се наслаждавам на вниманието. Той иска да ми покаже колко много означавам за него и защо трябва да го спирам?
– Добре, добре, гълъбчета! Готови ли сме всички да тръгваме? – Морган се провикна над рева на разговорите. Всички кимваме и се отправяме към микробуса.
Джеймс предложи тази вечер да ни вози във вана. Когато обаче излизаме навън, всички сме поразени от гледката на лимузина SUV. Веднага поглеждам към Дориан, който безгрижно свива рамене. Той просто е пълен с изненади днес.
– Уау! Ето така се прави стилно парти! – Възкликва Мигел, разглеждайки външния вид. Разбрах, че това е раздрънкан Hummer, но дотам стигат познанията ми за автомобилите.
След порой от ентусиазирани благодарности, които Дориан смирено приема, всички се качваме развълнувано. Интериорът е невероятно плюшен, снабден с шампанско и достатъчно място за двайсетчленна компания. Била съм в лимузина само веднъж и то на абитуриентски бал, когато я делях с още 12 буйни тийнейджъри. Половината от тях или не познавах, или не ми пукаше за тях, но въпреки това беше страхотно преживяване.
Морган отваря шампанското с лекота и го оставя да бълбука и да се стича във чашите. Отивам да ѝ помогна и се кикотим като ученички, опитвайки се да напълним всяка чаша, без да разлеем и капка. С ъгълчето на окото си забелязвам как Аврора се плъзга до Дориан, докато момчетата си играят с всички джаджи и тайни отделения на лимузината. Тя му шепне нещо на гръцки, а аз се заричам да се държа спокойно. Просто двама стари приятели си наваксват, казвам си.
После речта ѝ се променя, сякаш говори на друг диалект. Може би на съвсем друг език. Този език обаче мога да разбера. Поне от части. Никога не съм знаела друг език освен английския, така че тайно съм поразена от това откритие.
За съжаление, това не е най-изненадващият фактор. Онова, което тя му промълвява – разпръснатите думи, които успявам да разбера – това е, което ме оставя без дъх.
– Сигурно… Тъмната светлина… Убий я.
След това Дориан хладнокръвно се обръща към своята стара приятелка и спътник и изрича на този неназован език:
– Да.

Назад към част 27                                                                  Напред към част 29

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!