Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 23

ДАРСИ

Музиката зазвуча в ушите ми и предизвика дива възбуда в тялото ми, докато възприемах невероятната магия в пещерата. Сталактитите далеч горе блестяха и проблясваха, а кристалите и минералите оживяваха от пулсираща светлина, която сякаш излизаше от самата скала. В далечния край на пещерата от един стълб пръст беше изградена сцена, на която диджей с дяволски рога и червена маска беше потънал в транса на собствения си ритъм.
Земята беше използвана, за да се изградят каменни столове и маси по краищата на пространството, а подът беше облицован с пружиниращ мъх. Стените бяха покрити с лиани, които се движеха като змии във всички посоки, всички те покрити с неонови цветя, които на всеки няколко секунди изпускаха кълба от блясък. Беше красиво, завладяващо и ме караше да искам да се науча да владея цялата тази безумно готина магия.
Тори ни поведе от дансинга към огромна маса за напитки, където през леден фонтан течеше яркозелен пунш. Грабнах чаша, която също беше направена от лед и деликатно придържана в гнездо от лиани, като я напълних от една от струите, които се стичаха над най-ниския етаж. Отпих глътка и вкусовите ми рецептори затрещяха и изпукаха, когато киселата напитка се разнесе по езика ми. В отговор по вените ми премина звън на адреналин и аз нетърпеливо изпих още една глътка, докато магията в нея продължаваше да искри в тялото ми.
– Ами щракни ми зърната, вкусът е чуден!- Възкликна Джералдин, като напълни чашата си в момента, в който я довърши.
– Какво е това за зърната ти, Грус?- Гласът на Макс ме накара да се обърна и сърцето ми застина, когато забелязах другите трима наследници, застанали зад него в тесен кръг. Не можех да не се възхитя на невероятните им костюми. Всеки от тях беше дошъл като елемента на своя Дом и изглеждаше така, сякаш художник е използвал телата им като платно.
Люспите на Макс бяха на мястото си под кръста, но гърдите му бяха голи и някой беше нарисувал сребърни и сини вихри по кожата му, които блестяха като лунна светлина. Широките му рамене бяха покрити с мидички, а в ръката си държеше огромен златен тризъбец, който изглеждаше достатъчно остър, за да прободе някого. Косата му беше боядисана в тъмночервен цвят, а на главата му се мъдреше корона от блестящи сини скъпоценни камъни.
Сет беше облечен като въздух. Дългата му коса беше боядисана в ледено бяло и се полюшваше от вятъра, който не можех да усетя; короната на върха на главата му представляваше сребърен пръстен от шипове, които рязко блестяха. Раменете му бяха покрити с пера, които висяха върху мускулестите му гърди, а панталоните му бяха от някакъв прилепнал бял материал, закопчан с голям сребърен колан, инкрустиран с прозрачни кристали.
Кейлъб носеше цветовете на земята. Русите му коси бяха преобразени, за да приличат на златни листа, отметнати назад под бронзова корона. Носеше тъмна пелерина, изтъкана от мъх и бръшлян, която висеше на раменете му с помощта на бронзова пластина.
Дариус изглеждаше забележително в своя огнен костюм. Раменете му бяха покрити с броня, която изглеждаше направена от въглища, а по нея пулсираше трептящ син огън. Косата му беше отметната назад под златна корона, а в самия метал сякаш трептяха червени пламъци. Татуировките на гърдите му периодично светваха, пламваха като светкавица, преди да се върнат в най-тъмното черно.
– Ти не правиш нещата наполовина, нали?- Казах на Макс, а той сви рамене.
– Имахме фотосесия за пресата, малка Вега. Нямаше да ни позволят да направим нещо по-малко от перфектно.
– Наистина трябва да се потрудиш, за да поддържаш репутацията си на дръндьо – коментира Тори с усмивка, но Макс се отърси и погледна към Джералдин. Очите му се спуснаха по костюма ѝ на русалка и се спряха на гърдите ѝ за дълъг момент, преди да погледне нагоре с усмивка.
– Съвпадаме си – посочи той и аз погледнах Джералдин, чудейки се как ли ще реагира на вниманието му.
– Принцеса Мер-Гералдин никога не би се виждала докато е жива с някоя обикновена рибка – каза Джералдин пренебрежително и от мен се изтръгна хихикане.
Челюстта на Макс се сви.
– Аз не съм риба, аз съм Посейдон, царят на морето.
– О, а защо могъщият цар Посейдон би носил костюм на омар?- Попита намръщено Джералдин, а очите на Макс пламнаха от ярост.
– Той не е… искам да кажа, че не съм. Това не е костюм на омар!
Няколко момичета се захилиха, докато минаваха покрай него, и бузите му се обагриха. Той погледна към другите наследници, изглеждаше така, сякаш се канеше да си тръгне, но по някаква причина не го направи.
Той прочисти гърлото си.
– Какво ще кажеш за един танц?- Предложи ѝ той, преди да хвърли поглед към мен, Тори и София.- Или да поговорим насаме?
Виждах как наследниците стават нетърпеливи, докато ни поглеждаха, а аз неволно улових погледа на Сет. Той се усмихна, а очите му проследиха костюма ми с тъмна насмешка. Дариус се взираше в Тори, докато Кейлъб говореше с едно русо момиче с питие в ръка и отегчение в очите.
– Не, благодаря, морски таралеж – каза леко Джералдин и отблъсна Макс, сякаш беше слуга в собствения ѝ кралски двор.
Когато Макс не помръдна, загледан в нея с пълно недоверие, Джералдин се отдалечи от него и ние бързо я последвахме, смеейки се, докато се отдалечавахме от наследниците.
Преместихме се на дансинга и се групирахме заедно, като започнахме да се поклащаме в ритъма на танца. Отпих още една глътка от питието си и оставих магията му да ме завладее, вдигнах ръце във въздуха и се загледах в шарения таван над мен.
Съзнавах, че тълпата се приближава към нас и не един човек се опитваше да раздели групата ни и да ни издърпа настрани, за да танцуваме. Скоро Джералдин беше в прегръдките на човек, облечен като Минотавър с масивни рога, стърчащи от главата му, и кожена пелерина, висяща от раменете му. София танцуваше с Тайлър, който беше без риза, с кафяви крила, прикрепени към гърба му, и маска на птица върху лицето му. Предположих, че е кавказки орел. Изглежда, че повечето момчета на партито бяха избрали полуголия вид, за да покажат всичките си мускули. Не се оплаквах точно, но имаше само един полугол мускул, който наистина исках да гледам.
Тори и аз бяхме останали заедно, танцувахме в безкрайния ритъм, като всяка от нас се редуваше да носи напитки от фонтана. Умът ми беше в мъгла от щастие и дори не се притесних, когато наследниците сякаш ни заобиколиха, а всеки от тях имаше красиво момиче, което се търкаше по него. Кейлъб се измъкна от момичето, с което беше, пресуши бирата в ръката си и се насочи към Тори.
– Танцувай с мен – заповяда ѝ той, а тя извърна очи.
– Заета съм да танцувам със сестра си – обади се тя през силната музика.
Отблъснах я.
– Няма проблеми, Тор, ще отида да потърся малко вода.
– Сигурна ли си?- Попита тя, докато Кейлъб обгръщаше притежателно ръката ѝ.
– Да, ще се върна след малко.- Тръгнах нанякъде, а тя се премести в прегръдките му с поглед, който казваше, че ще му причини ад за властния му тон.
Тълпата от тела беше някак задушаваща и устата ми беше пресъхнала, докато стигна до масата с напитките. Потърсих малко вода, като в края ѝ намерих сложна кофа с лед, пълна с бутилки. Измъкнах една от тях и изпих цялата наведнъж. Въздъхнах с облекчение, когато я хвърлих в кошчето за боклук, а погледът ми попадна върху Сет, който излизаше от тълпата, и кожата ми настръхна, когато той мина покрай мен, за да вземе някакъв пунш.
Отдалечих се от него и се върнах обратно в тълпата, но веднага усетих как една ръка се хваща за китката ми. Изръмжах и се обърнах рязко, очаквайки да открия Сет там, но вместо това открих висок мъж с дебело черно наметало и маска на убиец-психопат върху лицето.
– Забавляваш ли се?- Попита той и сърцето ми трепна от звука на гласа на Орион и аромата на канела, който се разнесе над мен.
Гърдите му бяха голи под пелерината и не знаех като какъв, по дяволите, е дошъл, но беше адски горещ.
– Не ти е позволено да бъдеш тук – повдигнах се на пръсти, за да говоря на ухото му.
Той ме обърна, придърпа ме обратно към гърдите си, за да танцуваме, и аз се разтопих в дъгата на тялото му.
– Исках да видя костюма ти – мърмореше той и аз се усмихнах, притискайки се обратно към него, когато ръката му се плъзна към гърба ми, привличайки ме по-силно към себе си.
– И какво мислиш?- Попитах го флиртувайки.
– Предполагам, че си вампир, но не виждам какво общо има пелерината с това.
– Аз съм граф Дракула – казах, сякаш това беше очевидно.
– Кой?
– Най-известният вампир в историята – казах аз.
– Макинос Дяволският?- Попита той объркано.
– Какво?- Засмях се и хватката му върху мен се засили.
Сърцето ми застина, докато гледах към морето от ученици около нас, знаейки, че това е безразсъдно, но бях изгубила представа за усещането, че той е толкова близо до мен.
Обърнах се с лице към него, свързвайки ръцете си зад врата му, докато пресата на телата ни притискаше все повече и повече. Чувствах как ме гледа под маската, изпращайки силна топлина дълбоко в корема ми. Когато телата ни се сляха, усетих твърдата му дължина да се впива в хълбока ми и усмивка се отскубна от устата ми.
Нуждата в мен нарастваше, докато танцувах срещу него, а дишането ми ставаше учестено, докато той опираше ръцете си на бедрата ми и направляваше движенията ми. Пръстите му се впиваха все по-силно и по-силно, а аз започвах да губя ума си от това колко много исках да го целуна.
Погледнах го под миглите си и в един миг той ме хвана за ръката и ме издърпа от дансинга. Едва не се спънах в нечия дълга люспеста опашка, докато бързах след него, но хватката му беше толкова здрава, че ме задържа изправена.
Излязохме от тълпата от другата страна на пещерата и сърцето ми заби развълнувана мелодия, докато Орион ме водеше бързо в един от проходите, които се отделяха от основната пещера.
Музиката се превърна в далечен дрезгав звук, докато бързахме в настъпващия мрак. Дишането ми беше учестено, докато пръстите на Орион се вкопчваха в моите. В тунела бях сляпа, но с вампирското си зрение предполагах, че той вижда добре.
Той ме спря внезапно, като ме отхвърли назад към стената на пещерата, а звукът от удара на маската му в земята се чу миг по-късно.
Той притисна ръцете ми към студения камък и аз изстенах още преди да ме целуне, а езикът му се провря между устните ми. Той ме притисна към камъка с твърдата равнина на гърдите си, притискайки се към мен, за да усетя колко много ме иска.
Изведнъж кътниците му се врязаха в устните ми и аз изтръпнах, когато кръвта ми се разля в устата му, а от него се изтръгна опияняващ стон.
– Това е рисковано – казах между целувките, когато той посегна да пъхне ръката си под подгъва на роклята ми.- Винаги ми казваш да внимавам, такъв лицемер си.
– Знам – изръмжа той, когато пръстите му намериха линията на чорапогащника ми и бедрата ми се разтвориха за него.- Но не мога да си помогна. Имам желание за теб, което не мога да задоволя, но съм адски сигурен, че искам да опитам.
Ръката му навлезе под бикините ми и аз обърнах глава към стената, когато пръстите му ме откриха гореща и готова за него. Вкара ги в мен с тихо ръмжене и викът ми на удоволствие се разнесе по покрива на пещерата.
– Майната му, заглушаващ балон – изпъшках, задушавайки стоновете си.
Той вдигна свободната си ръка, хвърляйки я мигновено заедно с кехлибареното светлинно кълбо над нас, така че бях възнаградена с гледката на пламтящите му очи. Той прокара палеца си по чувствителната плът на върха на бедрата ми и удоволствието отново премина през мен. Вкопчих се в раменете му, разпадайки се в ръцете му, докато той продължаваше да ме измъчва, но имах нужда от повече от това. Трябваше да имам всичко от него.
Посегнах към колана му, галейки го през материята на панталоните му, а той изруга между зъбите си. Разкопчах ципа и го освободих, като свих пръсти около гладката му дължина и изтръгнах от устните му дълбоко ръмжене на желание.
Той освободи ръката си от бикините ми, дръпна ги надолу и аз веднага излязох от тях. Закачи единия ми крак на бедрото си и стомахът ми се сви в очакване секунда преди да се забие в мен. Още един вик се изтръгна от мен, когато удоволствието прониза всички нервни окончания в тялото ми.
Хванах се за тила му, докато обсаждаше тялото ми, а дупето ми беше притиснато здраво към стената, като ме държеше на място и ме блъскаше отново и отново.
Едва успявах да си поема дъх, докато триенето между нас ставаше достатъчно горещо, за да предизвика пожар. Обвих другия си крак около него, а бедрата ми се поклащаха в такт с неговите, докато посрещах удар след удар.
Ръката му се плъзна към гърлото ми и той повдигна брадичката ми, за да ме целуне. Зъбите му се врязаха в долната ми устна и усетих вкуса на кръвта, която се просмука между езиците ни, а бедрата му се движеха по-бързо, докато пиеше от мен, поглъщайки ме по всеки възможен начин. Той изстена в екстаз и звукът ме накара да се разтопя.
Свих ръка в косата му, на ръба на нирвана, докато той изстискваше удоволствие от всеки сантиметър от мен. Само още секунда преди да се разпадне, удоволствието се разля в мен като падащо домино, предизвиквайки верижна реакция на чисто блаженство във всяка част на съществото ми.
Орион ме последва с мощен тласък, като ме изпълни изцяло, докато пръстите му се впиваха в бедрата ми.
Устата му намери моята и между нас се разнесе смях, докато се държах за него, за да го подкрепя. Краката ми трепереха и бях сигурна, че ще падна направо върху задника си, ако ме пусне.
Най-накрая той се отдръпна и аз увиснах на стената, като бутнах роклята си надолу, докато той закопчаваше панталоните си и ме дари със заразителна усмивка, която просто трябваше да върна.
Преместих се, за да вдигна бикините си от земята, когато звукът от нечие пляскане накара сърцето ми да замръзне, а дробовете ми да се свият.
Завъртях се, а през всеки сантиметър от мен премина чист ужас.
Сет вървеше по тунела към нас, приличаше на ангел в пернатото си облекло, но от очите му гледаше демон.
Спрях до Орион, а умът ми се въртеше на сто километра в минута, докато се опитвах да измисля някакво обяснение за това.
Колко ли е видял??
Орион махна с ръка, за да разсее заглушителния балон около нас, а твърдата му стойка и оголените му кътници накараха пулса ми да се ускори.
Какво да правим, мамка му?!
– Мислех, че полудявам – промълви Сет, спирайки на няколко метра от нас, докато очите му се въртяха между нас, а после паднаха върху бикините ми на земята.- Но винаги трябва да се доверявам на инстинктите си.
– Сет, не е това, което…
– Не ме лъжи в лицето – пресече Сет над мен със злобно ръмжене.
– Не прави глупости, Капела – предупреди Орион с убийствено спокоен тон. Мускулите му се напрегнаха и тези на Сет на свой ред се напрегнаха.
Реалността ме удари с брутален удар в корема.
Той ще каже. Ще унищожи живота на Орион и всичко това заради мен. Как можахме да бъдем толкова глупави?
Сет избухна в смях, който беше всичко друго, но не и приятелски.
– Като какво? Да кажа на директор Нова?
Ледът сякаш се привърза към крайниците ми, докато се взирах в него, изкарвайки ме в паническо състояние.
– Моля те, Сет. Не казвай на никого.
Орион посегна към ръката ми, като пръстите му се увиха около моите в знак на солидарност. Не можех да понеса да го погледна, защото усещах как приема тази съдба. Но аз му отказах. Нямаше да се сбогувам с него заради шибания Сет Капела.
– Защо да казвам на някого?- Попита невинно Сет и за миг бях сигурна, че не съм го чул правилно.
Той се приближи с жестока усмивка и навлезе в личното пространство на Орион, а в гърдите му се разнесе вълче ръмжене.
Между тях се появи животинско напрежение и усетих, че Орион се въздържа да не го удари.
– Сега сте моя собственост, сър. И твоето малко парче отстрани също ми принадлежи.- Сет ме погледна и гърлото ми се стегна. Ядът се плъзна под кожата ми и формата на Ордена се надигна като огнен звяр в мен.
Пламъците литнаха по ръцете ми и осветиха камерата в кървавочервени тонове.
Сет ме гледаше безстрастно, но когато пристъпих напред, той сви рамене, за да се изправи срещу мен.
Орион ме дръпна крачка назад и Сет се усмихна доволно, когато пламъците угаснаха по кожата ми. Не можех да се боря с него, никой от нас не можеше. Защото той беше прав, притежаваше ни с тази тайна. Бяхме обвързани с него чрез нея, освен ако не позволим истината да излезе наяве, но не можех да понеса това да се случи.
– Може би сам ще кажа на Нова и ще ви спестя притеснението – каза Орион студено.
– Ланс – изсъсках трескаво аз.- Не можеш. Няма да ти позволя.
Сет наблюдаваше взаимодействието ни с интерес, преди да погледне към Орион.
– Вие блъфирате. Защото и двамата знаем, че рискът е по-голям, отколкото само работата ти или дори репутацията ти. Ето защо съм донякъде изненадан, че би прецакал ученик, Ланс. Наистина ли си заслужаваше малко путка от Вега?
Орион замахна към него в едно размазано движение, притискайки Сет до стената за гърлото.
– Недей да говориш за нея по този начин, ти, парче лайно!
Сет го отблъсна от себе си с мощна въздушна струя и Орион се спъна назад с ръмжене.
Сет оправи разрошените пера около гърлото си с намръщен поглед.
– Докосни ме още веднъж и ще ти покажа, дявола. Разбра, нали? И двамата ще правите каквото ви кажа, когато и да ви кажа. В противен случай можете да се изправите пред последствията, професоре.
Погледнах към Орион със страх в сърцето си.
– Какво друго е изложено на риск?
Орион се намръщи дълбоко, без да ми отговори, и аз намразих, че отговорът ми дойде от Сет.
– Нима не го разбираш, бейби? Ти си соларианска принцеса, шибана наследница на Вега.- Той започна да се смее и това беше ужасно безчувствен звук, който отекваше от стените.- Орион може да влезе в затвора за това, че те манипулира.
– Но той не го е направил – изпъшках, поклащайки глава в знак на отрицание.
Начинът, по който Орион избягваше погледа ми, ме караше да се ужасявам, а когато заговори, гласът му беше кух.
– Зависи какво пише в документите и какво смята Соларианският съд. Дори спомените могат да бъдат манипулирани с магия, един циклоп не би могъл да го докаже със сигурност. Така че ако има достатъчно съмнения…- Той поклати глава, без да довърши това изречение, и натискът се затвори върху мен от всички страни.
Не можех да дишам. Не можех да се изправя пред това да се случи. Никога. Щях да убедя всички в съда, че той не ме е манипулирал. Щях да се уверя в това.
Но дори и тогава… той пак щеше да бъде посрамен от властта, а от малкото, което знаех за това, това беше една от най-лошите съдби в Солария. Феи, лишени от ранг, принудени да паднат на дъното на хранителната верига. В свят, в който всичко е свързано с властта, как би могъл Орион изобщо да го понесе?
Обърнах се към Сет, който ни даваше единствената друга възможност – да направим каквото той ни предложи и тайната ни да остане между нас.
– Какво искаш от нас?- Казах, а Сет се усмихна.
– Краткият отговор? Всичко, което ми хрумне.
Около Орион се надигаше буря, но аз сложих ръка на ръката му, молейки го с очи.
– Трябва да го направим.
– Блу – издиша той, а погледът му се пропукваше от отчаяние.
– Моля те – помолих го, знаейки, че вместо това ще се изправи пред съда, но това трябваше да е по-добре от онова. Дори и идеята да направя това, което Сет ни каза, да ме отблъскваше, предпочитах това, отколкото да позволя на Орион да поеме отговорността за връзката ни.
– Ако той каже на Нова, ще ни разкъсат.
Гърлото на Орион се размърда и чиста паника премина през изражението му при думите ми. Той стисна пръстите ми в знак на съгласие и напрежението изтече от раменете ми.
– Ако той поиска нещо сексуално от теб, ти няма да се съгласиш, по дяволите.
Устата ми се разтвори от ужас при мисълта, че Сет дори би си помислил да направи нещо подобно, и се обърнах към него с тревога.
– Не съм чудовище – каза Сет с напрегната гримаса.- А сега си принеси задника обратно в Астероидното място, професоре. Дарси идва с мен.
Орион не помръдна, ръцете ни все още бяха заключени една в друга.
– Не разтърках ли правилно лампата?- Подигра се Сет.- Искам да се разкараш.- Той щракна нетърпеливо с пръсти и Орион изръмжа опасно, приближи ръката ми до устата си и сложи целувка на гърба ѝ.
– Трябва да си вървиш – казах тихо, като видях конфликта в погледа му.
Издърпах ръката си от неговата и челюстта му се стисна, докато той остана да стои там още няколко секунди. Той се приближи до Сет с оголени кътници.
– Ако я нараниш, ще те убия. Не ме интересува дали си наследник или дали ще се озова в затвора Даркмор до края на шибания си живот. Ще приема всякаква съдба за нея, така че просто не забравяй това, когато играеш малката си игра, Капела.- Той блъсна рамото си в рамото на Сет, след което се изстреля със скоростта си на вампир за миг.
Сърцето ми застина, когато останах насаме със смъртния си враг. Погледът му се спусна надолу, където бельото ми все още лежеше на земята, а вътрешностите ми бяха разкъсани на парчета.
– Облечи си бикините, бебе. Нямам търпение да чуя как разказваш на всички колко хубаво е да чукаш наследник.

Назад към част 22                                                       Напред към част 24

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!