ДАРСИ
Тръгнах си от „Кълбото“, нуждаех се от пространство, от въздух и от всичко, за да изчезне тази болка в мен. Вървях сляпо, а сълзите замъгляваха зрението ми и ми се искаше да крещя. Повече от това исках да разкъсам Наследниците с голи ръце. Но не можех. Не и със Сет, който беше окачил меч над главата на Орион. Той щеше да го унищожи. Но Тори… Току-що я бях разочаровала толкова много. Бях наранила собствената си плът и кръв. Бях я изоставила, когато тя имаше нужда от мен, с цел да защитя някой друг. Но последствията за Орион бяха твърде тежки, не можех да нападна Сет и да го оставя да съсипе целия ни живот.
– Ей, Вега Курва!- Извика едно момиче и аз разпознах гласа на Маргьорит с пристъп на ужас.
Сърцето ми се разтуптя, когато я забелязах заедно с Кайли и група техни приятелки да вървят към мен по пътеката. Очите на Кайли бяха подпухнали и зачервени, а от изражението ѝ струеше чиста омраза, докато ме гледаше.
Стиснах челюст, когато те спряха пред мен, и лед замръзна от вътрешната страна на дланите ми, докато се подготвях да се защитя.
– Смяташ ли, че си специална, защото Сет Капела те е чукал?- Изрече със студен смях Маргьорит, а Джилиан и останалите се ухилиха.- Сигурно си е мислел, че като те чука от съжаление, ще спреш да го преследваш.
– Млъкни – изръмжах аз, а гневът се надигаше в мен като див звяр.
– Какво ще направиш, за да ме накараш?- Изсъска тя и вдигна ръцете си така, че в тях се извиха пламъци.
– Сети не би те докоснал, освен ако не е сляпо пиян!- Изведнъж изпищя Кайли, а долната ѝ устна трепереше.
Искаше ми се да мога да отрека, че някога съм го чукала, но всички те просто щяха да го разпитват за това. Той щеше да разбере, че съм казала истината и какво щеше да направи тогава? Сет беше изменчив, непредсказуем и злобен. Нямаше съмнение, че щеше да разкаже на Нова за мен и Орион, ако признаех за лъжата му. Но това не означаваше, че трябва да бъда любезна с него.
– Може би трябва да престанеш да се интересуваш от един губещ място задник като Сет – изстрелях към Кайли.- Той те сдъвка и изплю, а и честно казано, не би могъл да свали момиче, ако имаше карта и вибратор, така че наистина не виждам за какво е тази суета.- Ако моята репутация се разваля, то неговата също.
Тръгнах напред, когато косата на Кайли се превърна в море от змии, които ми съскаха отровно.
– Курва!
Беше ми писнало от това. Проправих си път през центъра на групата им с порив на въздуха и се хвърлих в нея, но преди да се промъкна, някой накара земята да се сгромоляса в краката ми.
Паднах на колене и гръбнакът ми изтръпна от желание да се премести, докато гневът се разливаше във всяко кътче на тялото ми. Завъртях се и открих, че Кайли стои над мен. Вдигнах ръце, за да отблъсна атаката, която очаквах, но тя направи нещо много по-лошо от това да ме взриви с магия. Тя се изплю в лицето ми и аз се дръпнах назад в шок.
Групата ѝ приятели избухнаха в смях и всички се втурнаха по пътеката към Кълбото. Треперех от глава до пети, изправих се на крака и издърпах ръкава си върху ръката, докато търках плюнката от бузите си. Гръдният ми кош сякаш се пукаше, разкъсваше се и беше готов да отприщи поток от болка в небето.
Започнах да тичам и стигнах до Плачещата гора, преди да се разпадна, промъквайки се между дърветата и задушавайки се с глътка въздух, докато притисках гърба си към един огромен дъб и се свличах на земята. Изхвърлих около себе си балон за заглушаване и крещях, докато дробовете ми не се разкъсаха.
Атласът ми пищеше и пищеше и част от мен искаше да разбие проклетото нещо. Но в крайна сметка, когато сърцето спря да ме боли достатъчно, за да мога да дишам, го извадих и се загледах безчувствено в екрана. Орион ми беше писал стотици съобщения от снощи насам и въпреки че му отговорих, за да му кажа, че съм добре, това беше всичко, което наистина можех да кажа. И това беше лъжа. Как всичко това беше наред?
Изглеждаше, че е видял статията, и аз натиснах последното му съобщение с болка в гърдите.
Ланс:
Не трябваше да си тръгвам снощи. Това никога нямаше да се случи.
Къде си? Трябва да те видя.
Отговорих, като му изпратих местоположението си на картата и затворих очи, като отпуснах глава назад към дървото. Може би той щеше да има отговор на този въпрос, защото аз, по дяволите, не можех да измисля такъв. Единственото, което знаех, беше, че да разочаровам сестра си по този начин, не беше опция. Така че щях да и кажа истината, да разкрия всичко. Тя заслужаваше това. И поне тогава тя щеше да знае защо не мога да отвърна на удара на наследниците, не и докато не успея да разреша тази каша със Сет.
Орион се появи в мъглата и аз разтворих заглушителния си балон, докато сърцето ми туптеше от облекчението, че е тук. Беше облечен с анцунг и тениска, косата му беше разрошена, а очите му – зачервени от липсата на сън. Той ме изправи на крака за миг и ме обви в прегръдките си. Бяхме се скрили тук зад огромния дънер на дървото, така че не трябваше да се страхувам, че ще ме видят.
Разпаднах се, сълзите ми се отрониха, докато се вкопчвах в него, чудейки се как един-единствен ден е могъл да причини толкова много разрушения. Ако се бях вслушала в предупреждението, което Нова беше изпратила за Хелоуин, може би нямаше да сме в тази каша. Звездите бяха променливи и двамата ги бяхме пренебрегнали в полза на известно време в компанията на другия. Глупаво. Идиотско. Идиотско. Нямаше достатъчно силна дума за това. Бяхме се държали безразсъдно отново и отново и накрая късметът ни се беше изчерпал.
Той ме държеше, докато сълзите не изсъхнаха, целуваше косата ми и шепнеше успокояващи думи.
– Трябва да кажа на Тори – казах аз, отдръпнах се и избърсах сълзите от бузите си, като се вкопчих в устойчивостта в себе си. – Това е единственият начин да оправим нещата между нас. Тя ще разбере и тогава ще можем да измислим какво да правим заедно.
Орион преглътна шумно, след което бавно кимна.
– Права си… ще кажа и на Дариус. Той ще поговори със Сет, ще го накара да се отдръпне и ще го предпази да не каже на никого. Няма да му позволя да те нарани.
Надеждата проблесна в сърцето ми, когато кимнах и той се приближи, а изражението му беше съкрушено и изпълнено със съжаление.
– Толкова съжалявам, че дойдох на това шибано парти.
Затворих очи и поклатих глава.
– И двамата сме правили глупости, за да бъдем заедно. Можеше да ни хванат стотици пъти.
– Но от всички феи в Солария – изръмжа Орион и заби ръка в косата си.- Защо трябваше да е Сет, шибания Капела?
– Знам – въздъхнах тежко.- Има ли някакъв начин да върна това? Всъщност не очаквах отговор, защото знаех, че такъв няма, но в погледа на Орион се завихри мрак и при следващите му думи тревога прониза гръбнака ми.
– Има едно нещо, което мога да опитам, но…- Той поклати глава.
– Какво?- Помолих го.
– Тъмна принуда – каза той твърдо.- Но последиците от прилагането ѝ върху наследник на соларианския трон са немислими.
– Тогава не го прави – казах веднага и стиснах ръката му.- Не можеш да рискуваш да нарушиш закона отново, Ланс. Не си заслужава.
– За теб всичко си заслужава – каза той и сърцето ми се разби, защото знаех, че го мисли сериозно, а това беше почти прекалено, за да го понеса.- Иска ли ти се никога да не беше идвала при мене, Блу?- Попита той и аз знаех за какво говори. Нощта, в която бях нахлула в „Астероид Плейс“ и бях почукала на вратата му със синя коса и големи надежди, казвайки му, че го искам.
– Не казвай това – казах с ужас. Сенките се притиснаха в съзнанието ми и за момент усетих как се разпростират между нас, сякаш се хранеха с мрачните емоции, които изпитвахме. Отблъснах ги, съсредоточавайки се върху мъжа пред мен, който притежаваше сърцето ми и за когото знаех, че ще направи всичко на света, за да ме защити.- Не мога да съжалявам за това. Но ако те арестуват заради мен, никога няма да си го простя.
– Трябва да го направиш – изръмжа той, сякаш това беше решена съдба.
– Не смей да се отказваш – поисках аз, огънят гореше във вените ми и прогонваше студа.
– Не се отказвам, но Блу… ако всичко това се разпадне, трябва да направиш каквото поискам. Трябва да ме оставиш да поема падението сам.
– Не – изръмжах аз, а яростта се разби в гърдите ми като гръм.- Аз съм също толкова отговорна, колкото и ти.
Той вдигна ръка, прокара палеца си по линията на скулата ми, без да каже друга дума. Усещах, че този спор не е решен, но не исках да се караме точно сега. Трябваше да се опитам да оправя тази гадна буря, която бе връхлетяла живота ми през последните двайсет и четири часа.
– Ако бях по-силен мъж, щях да ти кажа да стоиш далеч от мен. Щях да прекъсна това и да оставя пръхта да се уталожи, докато Капела няма да има какво да държи срещу нас. Няма видео, няма доказателства, а паметта му ще избледнее след около година. Няма да издържи в съда, дори и да използват циклоп. Има един момент, в който спомените стават недопустими в съда.
– Не искам да стоя далеч – прошепнах аз, защото знаех, че е невъзможно да го направя. Чувствах се обвързана с него, сякаш звездите бяха увили златна нишка около нас и отказваха да ни пуснат. В самия корен на костите си знаех, че си принадлежим.
– Добре. Защото аз не съм по-добър човек – каза той с тихо ръмжене, а очите му бяха пълни със сенки.- Аз съм дяволът и те искам. Искам те така, както никога не съм искал нищо и никого. И ще се боря, за да те направя моя, независимо какво ще ми коства това. Никоя сила в Солария няма да ни раздели.
Взирах се в него, благоговеейки пред думите му, изгубила представа за силата им. Стиснах ръката му и кимнах твърдо.
– Аз също ще се боря за теб, Ланс Орион. Каквото и да е необходимо.
– Каквото и да е необходимо – повтори той и между ръцете ни заискри плясък на сила. Задъхах се от изненада и някаква тъжна усмивка дръпна устата му.
– Изглежда, че току-що си сключила сделка с мен, Блу. Сега няма отстъпление, освен ако не искаме и звездите да се обърнат срещу нас.
– По дяволите, не ми трябват повече врагове. Особено не сред звездите.- От мен се изтръгна празен смях.
– Съгласен съм – каза той мрачно.
– Ще отида да намеря Тори – казах му, без да искам да чакам нито секунда повече, а той кимна, стискайки пръстите ми.
– Искаш ли да дойда с теб?
– Не – издишах и мъглата се издигна пред мен във въздуха.- Трябва да направя това сам. Тя е моя сестра и аз я нараних. Трябва да оправя нещата между нас.
– Добре.- Той се наведе, притисна леденостудените си устни към горещите ми и аз се разтопих за половин секунда, открадвайки кратката секунда спокойствие, която ми предложи.- Върви – подкани ме той, после изчезна в размазано движение и аз излязох иззад дървото с надежда в сърцето.
Забързах по мразовитата земя, пъхнах ръце в джобовете на якето си и призовах още от огнената си магия да влезе във вените ми. Насочих се към Дом Огън, като се надявах Тори да е отишла там, но така или иначе щях да претърся целия кампус, докато не я намеря.
Преди да стигна до края на пътеката, водеща към Огнената територия, на пътеката стъпи сянка, огряна от мъгливото утринно слънце. Гневът заплува в кръвта ми, когато отново се изправих лице в лице със Сет Капела.
– Помислих си, че може да си тръгнала натам – промърмори той и тръгна към мен.- Търсиш сестра си, нали?
– Какво искаш?- Изръмжах, отказвайки да отговоря на въпроса му. Извадих ръцете от джобовете си и поднесох огън към върховете на пръстите си в подготовка за атака.
– Ами едно благодаря би било хубаво. Все пак те сложих в леглото снощи, бебе.- Той се усмихна, а по гръбнака ми потече отрова. Никога не бях мразила човек толкова, колкото него. Никой от наследниците не можеше да се сравнява с него. Той беше моят личен враг. Моят шибан заклет враг и някаква дълбока, вродена част от мен искаше да го унищожи Фея на Фея.
– Колко мило от твоя страна, след като прекара часовете преди това в унищожаване на проклетия ми живот.
– Да, за това… тук съм, за да направя нещата още по-малко приятни за теб.
Паниката се завихри в червата ми, но се борих да не я покажа на лицето си. Езикът ми се стори твърде тежък, когато той пристъпи напред и аз веднага заех бойна позиция, докато той се плъзгаше към мен като хищник.
– Виждаш ли… въпросът е, че не мога да те пусна да избягаш при Тори и да ми развалиш цялото забавление, бебе.- Той прокара ръка в тъмната си коса, от която белите петна бяха измити от снощи. Самонадеяната му усмивка нарасна и в мен се събуди кръвожадно същество.
– Кейлъб слушаше, когато те помоли да дойдеш при нас по-рано, и знам, че си отказала заради това, което ще направя, ако го направиш. И нещата ще трябва да си останат така.
Той се приближи, сянката му падна върху мен и имах чувството, че току-що е заличил цялата светлина на света.
– Неможеш да го направиш – изсъсках аз.- Имам право да и кажа.
– Напрах го.- Той вдигна рамене небрежно.- Аз току-що ти отнех това право.
Инстинктивно се хвърлих напред, от гърлото ми се изтръгна ръмжене, докато вдигах юмрук с пламъци. Кокалчетата ми хвръкнаха, когато се удариха в твърд въздушен щит, който не можех да видя, и от мен се изтръгна вик на болка.
– Майната ти!- Изригнах срещу него и викът ми бе отразен от далечно разстояние. Изправих се на колене срещу него, докато той продължаваше да се усмихва, а формата на Ордена ми се надигаше, молейки се да се отприщи върху него.- Един ден ще те смачкам под петата си – обещах аз.- Ще ти доставя всеки грам болка, която ти достави на мен и на всички, които обичам.
– Обичам?- Той си играеше с тази дума, езикът му се увиваше около нея, сякаш беше сладка като бонбон.- Предполагам, че имаш предвид сестра си, а не професора си за игра?
Аз се ухилих, отказвайки да отговоря на този въпрос. Не беше негова работа какво изпитвам към когото и да било.
Погледнах през рамото му, все още решена да отида в Дом Огън, за да видя Тори и да оправя всичко. Но виждах, че Сет няма да позволи това.
– Чудя се какво ще кажат за Орион във вестниците. Мислиш ли, че ще го нарекат извратеняк или чудовище? Може би и двете?
– Престани – изплюх се аз.- Той не е нито едно от тези неща.
– Никога не знаеш какво ще отпечатат вестниците за хората – каза той, намеквайки за днешната новинарска статия.
– Мислиш ли, че ми пука какво говорят за мен? Какво ти казваш за мен?- Приближих се толкова близо, колкото можех да се доближа до него, като въздушният му щит препречваше пътя ми към него.- Ти си нищо, Сет Капела. Ти си просто едно момче, което изхвърля играчките от количката си, защото те притеснявам. Влизам ти под кожата, а ти не можеш да се справиш с това като мъж. Това не е да се изправиш срещу мен като Фея, а е жалко. И ако си мислиш, че си спечелил, много грешиш. Звездите са на моя страна, защото виждат в теб безполезното същество, което си. И ще ти се отплатят чрез мен.
Усмивката бе паднала от лицето му, за да бъде заменена от мрачна гримаса, изпълнена с болка и горчивина и нещо по-тъмно дори от сенките, които се криеха под кожата ми.
Обърнах се, за да си тръгна, а той хвана китката ми в юмручен захват. Изтръгнах го, позволявайки на огъня да избликне по кожата ми, за да го изгори, а той се отдръпна с вълче ръмжене.
– Не се отдалечавай от мен!- Изръмжа той, но аз не погледнах назад. Движех се все по-бързо и по-бързо, изваждайки своя Атлас и призовавайки Орион, вкопчвайки се в последния си лъч надежда.
Все още можем да поправим това.
Все още има шанс.
Той отговори още на първото позвъняване.
– Намери ли я?
Пуснах около себе си балон за заглушаване, за да запазя разговора ни личен.
– Не – гласът ми се пропука.- Сет ме намери пръв.- Предадох случилото се и на практика усетих как яростта на Орион се излива по линията и в мен.
– Ще говоря с Дариус.
– Направи го скоро – помолих го.- Трябва да спрем Сет.
– Ще го направим, Блу, обещавам. Сега го търся.
Въздъхнах, част от тежестта напусна дробовете ми, но не достатъчно. Сенките се прокрадваха в костите ми и ставаше все по-трудно да се боря с тях.
– Добре ли си?- Попита той, когато не отговорих нищо.
– Това са сенките – казах честно.
– Опитай се да дишаш, отпусни се. Те се хранят с тези емоции. Не попадай в капана им.
– Опитвам се.- Затворих очи, докато вървях, а сладката им ласка се заплиташе около мен.
„Ела при мен… аз съм тук, само малко по-нататък.“
Орион говореше, но аз падах все по-дълбоко и не можех да се измъкна. Очите ми не се отваряха, а върху костите ми се спускаше лепкава тежест.
„Толкова близо, протегни ръка към мен. Можем да си помогнем взаимно.“
Спокойствие ме обзе и аз се насладих на прегръдката му, която открадна страха в сърцето ми и отчаянието, което бях почувствала само преди миг. Тъмнината ми пееше като приспивна песен, а аз исках да се вкопча в прегръдката ѝ и никога да не се върна.
– Дарси!- Някой викаше, но не можех да се сетя кой, мракът се сгъстяваше и аз се отдалечавах все повече от света, носейки се през черно море.
– Събудете се, госпожо Вега!- Някой ме разтърси и аз се изтръгнах от тъмнината, откривайки мастилените очи на Орион, които се впиваха в моите.
Бях на земята, загледана в балдахина, който се вееше над него. Ухото ми се напълни с момичешко кикотене, когато група ученици се насочи към нас.
– Всички сте в задържани!- Излая им Орион и смехът им спря. Безумният му поглед падна отново върху мен и аз примигнах силно, отблъсквайки го назад от страх някой друг да не заподозре нещо между нас, освен нормална връзка между ученик и учител.
– По дяволите – изсъсках аз, разтривайки главата си там, където сигурно я бях ударил в земята.
Орион бързо я излекува, след което ми помогна да се изправя на крака. Отдалечих се, въпреки че сега нямаше никой друг на пътеката, но не си струваше да рискувам.
– Благодаря – въздъхнах, после осъзнах, че балонът ми за заглушаване все още е на мястото си, и бързо го разтворих.- А сега иди да намериш Дариус – поисках и той се намръщи.
– Търсих навсякъде, а той не отговаря на шибания си атлас.- Той погледна през рамото ми.- Но ще го намеря. Ще поговорим по-късно – промърмори той и аз кимнах, преди той отново да се изстреля.
Погледнах зад себе си, забелязвайки още ученици, които се движеха по пътеката, а леките усмивки по лицата им завързаха възел от завист в червата ми. Какво ли щеше да е да учиш в тази академия, без да имаш гадни наследници, които да съсипват живота ти на всяка крачка?
Отърсих се от безсмисленото чувство и забързах с намерението да потърся Дариус. Не знаех как ще реагира той на тази новина, но се доверявах на Орион. И ако той смяташе, че Дариус може да оправи тази каша вместо нас, тогава му вярвах. Но да го потърся за помощ, след като не можех да помоля за това сестра си, беше горчиво хапче за преглъщане.
Ако просто бях послушала интуицията си и й бях казала първоначално, нищо от това нямаше да се случи. Не исках да я въвличам в моята бъркотия, но тя беше моя близначка. Щеше да ме подкрепи във всичко, дори и да не го одобряваше, дори и да смяташе идеята за мен и Орион за безумна.
Скоро ще ти обясня всичко, Тори, и тогава никога повече няма да те излъжа, нито един ден през целия си живот.
Назад към част 26 Напред към част 28