Глава 30
В Дъното на хълма погледнах нагоре, но не видях Данте. Черното куче се втурна след мен, обикаляйки ме с нещо, което изглеждаше почти като загриженост. Издърпах се до седнало положение. Гъсти облаци закриваха луната и аз се разтреперих жестоко, когато студът удари кожата ми. Изведнъж осъзнах заобикалящата ме среда, скочих на крака и се затичах през лабиринта от гробове към мавзолея. За моя изненада кучето тичаше напред, като на всеки няколко крачки се оглеждаше, сякаш за да се увери, че все още го следвам.
– Скот!- Извиках, като отворих вратата на мавзолея и нахлух вътре.
Нямаше прозорци. Не можех да видя. Нетърпеливо размахах ръце, опитвайки се да усетя обстановката. Спънах се в малък предмет и чух как той се търкаля. Потропвайки с ръце по студения каменен под, хванах фенерчето, което Скот беше взел със себе си и очевидно беше изпуснал, и го включих.
Там. В ъгъла. Скот лежеше по гръб, с отворени, но замаяни очи. Забързах се, дърпайки синьо светещия камшик, който опалваше китките му, докато не се освободи. Кожата му се покри с мехури и сълзи. Той нададе болезнен стон.
– Мисля, че Данте си е отишъл, но все пак бъди нащрек – казах му.- Има куче, което пази вратата – то е на наша страна. Остани тук, докато се върна. Трябва да намеря Пач.
Скот отново изстена, като този път прокле името на Данте.
– Не го очаквах – промълви той.
Това ни направи двама.
Втурнах се навън, спринтирайки през гробището, което беше изпаднало в почти съвършен мрак. Пробих си път през жив плет от храсти, като си проправих пряк път до паркинга. Прескочих оградата от ковано желязо и се затичах право към самотния черен пикап, паркиран на паркинга.
Видях зловещата синя светлина, която проблясваше зад прозорците, докато бях още на няколко метра от тях. Отворих вратата, измъкнах Пач навън, сложих го на асфалта и започнах трудоемкия процес на размотаване на камшика, който се виеше по ширината на гърдите му, притискайки ръцете му отстрани като мъчителен корсет. Очите му бяха затворени, а кожата му излъчваше слаб блясък. Накрая дръпнах камшика и го захвърлих настрани, забравяйки за изгорелите си пръсти.
– Пач – казах аз и го разтърсих. В очите ми изскочиха сълзи, а гърлото ми се запуши от емоция.- Събуди се, Пач.- Разтърсих го още по-силно.- Ще се оправиш. Данте си отиде – и аз развързах камшика. Моля те, събуди се.- Вкарах решителност в гласа си.- Ще се оправиш. Сега сме заедно. Трябва да отвориш очите си. Трябва да знам, че ме чуваш.
Тялото му беше трескаво, топлината проникваше през дрехите му и аз разкъсах ризата му. Задъхах се от мехурчетата по кожата, оформени там, където се е навивал камшикът. Най-тежките рани се свиваха като почерняла, изгоряла хартия. Една горелка би нанесла толкова поражения.
Знаех, че той не може да го усети, но аз го усетих. Челюстта ми се стегна от отровна омраза към Данте, дори когато по лицето ми се стичаха сълзи. Данте беше направил огромна, непростима грешка. Пач беше всичко за мен и ако дяволската магия остави някакви трайни поражения, щях да се погрижа Данте да съжалява за това единствено нападение, докато е жив, което, ако имах какво да кажа по въпроса, нямаше да е задълго. Но кипящата ми ярост беше изтласкана настрана от поглъщащото ме страдание за Пач. Скръбта, вината и леденото опасение се вкопчиха в мен.
– Моля те – прошепнах аз, а гласът ми стържеше.- Моля те, Пач, събуди се – умолявах го, целувах устата му и исках да го събудя по чудо. Разтърсих силно главата си, за да разсея най-лошите мисли. Не исках да им позволя да се формират. Пач беше паднал ангел. Той не можеше да бъде наранен. Не и по този начин. Не ме интересуваше колко силно е дяволското изкуство – то не можеше да причини на Пач трайна вреда.
Усетих как пръстите на Пач стискат моите миг преди ниският му глас да завибрира слабо в съзнанието ми. „Ангелче.“
При тази единствена дума сърцето ми подскочи от радост.
– Аз съм тук! Аз съм тук. Обичам те, Пач. Обичам те толкова много!- Отвърнах през риданията си. Преди да успея да се сдържа, се хвърлих към него. Бях разпънала бедрата му, с лакти, поставени от двете страни на главата му, без да искам да му причинявам повече вреда, но без да мога да се сдържа да не го прегърна. После, точно така, той ме прегърна толкова силно, че аз се сринах върху него.
– Ще те нараня още повече!- Изкрещях, извивайки се, за да се откача от него.- Дяволската магия… Кожата ти…
– Ти си точно онова нещо, което ме кара да се чувствам по-добре, Ангелече – промърмори той, намери устата ми и ефективно прекъсна протеста ми. Очите му бяха затворени, линиите на изтощение и стрес стягаха чертите му, но въпреки това начинът, по който ме целуна, стопи всяко друго притеснение. Отпуснах позата си и потънах върху дългите му, слаби форми. Ръката му се движеше нагоре по гърба на ризата ми, усещайки топлина и твърдост, докато ме държеше близо до себе си.
– Ужасявах се от това, което можеше да ти се случи – изтръпнах.
– Ужасявах се да мисля същото за теб.
– Дяволската магия… – започнах аз.
Пач издиша под мен, а тялото ми се потопи в неговото. Дъхът му носеше облекчение и сурова емоция. Очите му, лишени от всичко, освен от искреност, намериха моите.
– Кожата ми може да бъде заменена. Но ти не можеш, Ангелче. Когато Данте си тръгна, мислех, че всичко е приключило. Мислех, че съм те провалил. Никога през живота си не съм се молил толкова усърдно.
Примигнах, за да отвърна на сълзите, които блестяха на миглите ми.
– Ако той те беше отнел…- Бях прекалено уплашена, за да довърша мисълта.
– Той се опита да те отнеме от мен и това е достатъчна причина да го отбележа като мъртвец. Това няма да му се размине. Простих му няколко малки прегрешения в името на това да се опитам да проявя цивилизованост и разбиране към ролята ти на лидер на армията на неговия предшественик, но тази вечер той захвърли старите правила. Той използва дяволска магия върху мен. Не му дължа никакви жестове на учтивост. Следващия път, когато се срещнем, ще играем по моите правила.- Въпреки изтощението, което личеше във всеки напрегнат възел на мускулите по тялото му, решителността в гласа му не съдържаше колебание или съчувствие.
– Той работи за паднали ангели, Пач. Те го държат в джоба си.
Никога не бях виждала Пач да изглежда толкова изненадан, колкото в този момент. Черните му очи се разшириха, възприемайки тази новина.
– Той ли ти каза това?
Кимнах твърдо.
– Каза, че няма начин нефилимите да излязат от тази война победители. Въпреки всяка убедителна, противоречива и изпълнена с надежда дума, която е изпял на нефилимите – добавих горчиво.
– Посочвал ли е конкретни имена на паднали ангели?
– Не. Той е в това, за да спаси собствената си кожа, Пач. Каза, че когато се стигне до война, архангелите ще застанат на страната на падналите ангели. В края на краищата историята им е дълбока. Трудно е да обърнеш гръб на кръвта си, дори и да е лоша кръв. Има и още.- Засмуках рязко дъх.- Следващият ход на Данте е да открадне титлата ми на водач на армията на Черната ръка и да потегли с нефилимите направо в ръцете на падналите ангели.
Пач лежеше в зашеметено мълчание, но аз видях как зад черните му очи, които притежаваха остър ръб, се стрелкат бързо мисли. Той знаеше, както и аз, че ако Данте успее да ме лиши от титлата ми, клетвата ми към Ханк ще бъде нарушена. Провалът означаваше само едно: смърт.
– Данте е изнудвачът на Пепър – казах аз.
Пач кимна с глава.
– Направих това предположение, когато ми направи засада. Как се справи Скот?
– Той е в мавзолея, а над него бди едно невероятно умно бездомно куче.
Пач повдигна вежди.
– Трябва ли да питам?
– Мисля, че това куче се бори за твоята работа като мой ангел-хранител. То нападна Данте и е единствената причина да се измъкна.
Пач проследи извивката на скулата ми.
– Ще трябва да му благодаря за това, че спаси момичето ми.
Въпреки обстоятелствата се усмихнах.
– Ще го обикнеш. Двамата споделяте един и същи усет за мода.
Два часа по-късно паркирах пикапа на Пач в гаража му. Пач се беше свлякъл на пътническата седалка, тенът беше изчезнал, от кожата му все още се излъчваше същият син оттенък. Когато говореше, той се усмихваше с мързеливата си усмивка, но можех да кажа, че това изисква усилия; беше опит да ме успокои. Дяволската магия го беше отслабила, но за колко дълго, можеше само да се гадае. Бях благодарна, че Данте избяга, когато го направи. Представях си, че трябва да благодаря за това на новия си приятел – кучето. Ако Данте се беше задържал наоколо, за да довърши започнатото, всички щяхме да се окажем в по-голяма опасност, от която предполагах, че бихме могли да не избягаме. Отново насочих благодарността си към бездомното черно куче. Слабо и страшно умно. И лоялно, почти в негова вреда.
Двамата с Пач бяхме останали на гробището със Скот, докато той възстанови силите си, за да се прибере сам. Що се отнася до черното куче, въпреки няколкото опита да се отървем от него, включително насилственото му изваждане от пикапа на Пач, то упорито скачаше обратно вътре. Отказахме се и го оставихме да дойде с нас. Щях да го заведа в приют за животни, след като се наспя достатъчно, за да започна да мисля ясно.
Но колкото и да ми се искаше да се свия в леглото на Пач в момента, в който стъпя в къщата му, все още имаше работа за вършене. Данте вече беше две крачки пред нас. Ако си почивахме, преди да предприемем контрамерки, можеше и да започнем да сглобяваме бялото знаме на капитулацията.
Разхождах се из кухнята на Пач, като стисках ръце зад врата си, сякаш този жест можеше да изтръгне от мен блестящ следващ ход. Какво ли си мислеше Данте сега? Какъв беше следващият му ход? Беше ме заплашил, че ще ме унищожи, ако го обвиня в предателство, така че поне беше помислил, че може да му се случи. Което означаваше, че най-вероятно е зает с едно от двете неща. Първо, да си измисли непробиваемо алиби. Или второ, което е далеч по-неприятно, да ме изпревари, като разпространи новината, че аз съм предателят. Мисълта ме замрази на място.
– Започни отначало – каза Пач от дивана. Гласът му беше слаб от умора, но очите му горяха от гняв. Той пъхна възглавница под главата си и насочи цялото си внимание към мен.- Разкажи ми какво точно се случи. – Когато Данте ми каза, че работи за падналите ангели, аз го заплаших, че ще го издам, но той само се изсмя, като каза, че никой няма да ми повярва.
– Няма да повярват – съгласи се Пач.
Обърнах глава към стената, въздъхвайки от неудовлетвореност.
– Тогава той ми каза, че планира да поеме поста на лидер. Нефилимите го обичат. Искат той да е техен лидер. Мога да го видя в очите им. Няма да има значение колко яростно се опитвам да ги предупредя. Те ще го посрещнат с широко отворени обятия като свой нов лидер. Не виждам решение. Той ни е победил.
Пач не отговори веднага. Когато го направи, гласът му беше тих.
– Ако публично нападнеш Данте, ще дадеш на нефилимите повод да се обединят срещу теб, това е вярно. Напрежението е високо и те търсят отдушник за несигурността си. Ето защо публичното изобличаване на Данте не е ходът, който ще предприемем.
– Тогава какъв е?- Попитах, като се обърнах, за да го погледна право в очите. Той явно имаше нещо предвид, но не можех да отгатна какво.
– Ще оставим Пепър да се погрижи за Данте вместо нас.
Внимателно разгледах логиката на Пач.
– И Пепър ще го направи, защото не може да рискува Данте да го издаде на архангелите? Но тогава защо Пепър вече не е направил така, че Данте да изчезне?
– Пепър няма да си изцапа ръцете. Той не иска да остави следа, която да води към него, за да я открият архангелите.- Устните на Пач се втвърдиха с начумерена гримаса.- Започвам да добивам представа какво е искал Пепър от мен.
– Мислиш ли, че Пепър се е надявал да накараш Данте да изчезне заради него? Това ли беше така нареченото му предложение за работа?
Черните очи на Пач се врязаха в моите.
– Има един начин да разберем.
– Имам номера на Пепър. Ще уредя срещата още сега – казах с отвращение. И тук си мислех, че Пепър не може да падне по-надолу. Вместо да се справи със собствените си проблеми, страхливецът се беше опитал да прехвърли риска върху Пач.
– Знаеш ли, Ангелче, той има нещо, което може да ни е полезно – добави замислено Пач.- Нещо, което бихме могли да го убедим да открадне от небето, ако изиграем всичко правилно. Опитах се да избегна войната, но може би е време да се бием. Да приключим с това. Ако победиш падналите ангели, клетвата ти ще бъде изпълнена.- Очите му се впиха в моите.- И ние ще бъдем свободни. Заедно. Без повече война, без повече Чешван.
Започнах да го питам какво мисли, когато ме осени очевидният отговор. Не можех да повярвам, че не се бях сетил за това преди. Да, Пепър наистина имаше достъп до нещо, което щеше да ни даде сила за преговори с падналите ангели – и да осигури вярата на нефилимите в мен. От друга страна, дали наистина искахме да тръгнем по този път? Имахме ли право да изложим на сериозен риск цялата популация на падналите ангели?
– Не знам, Пач. . . .
Пач се изправи и посегна към коженото си яке.
– Обади се на Пепър. Ще се срещнем с него сега.
Паркингът зад бензиностанцията беше празен. Небето беше черно, както и мазните прозорци на магазина. Пач паркира мотоциклета си и двамата слязохме от него. Една ниска, пухкава форма се измъкна от сенките и след като се огледа уплашено, се запъти към нас.
Очите на Пепър затанцуваха самодоволно при вида на Пач.
– Изглеждаш малко по-зле, стари приятелю. Мисля, че е справедливо да се каже, че животът на Земята не е бил благосклонен.
Пач пренебрегна обидата.
– Знаем, че Данте е твоят изнудвач.
– Да, да, Данте. Мръсната свиня. Кажи ми нещо, което не знам.
– Искам да чуя за предложението ти за работа.
Пепър забарабани с върховете на пръстите си, а проницателните му очи не се откъсваха от очите на Пач.
– Знам, че ти и приятелката ти тук сте убили Ханк Милар. Имам нужда от такъв безмилостен човек.
– Имахме помощ. Архангелите – напомни му Пач.
– Аз съм архангел – каза Пепър пестеливо.- Искам Данте да умре и ще ти дам инструментите, за да го направиш.
Пач кимна.
– Ще го направим. На правилната цена.
Пепър примигна, изненадано. Не ми се струваше, че е очаквал да стигнем до споразумение толкова лесно. Той прочисти гърлото си.
– Какво имаш предвид?
Пач ме погледна и аз наклоних глава. Време е да извадя пословичното асо от ръкава. С малко време за обмисляне двамата с Пач бяхме решили, че това е една от картите, които не можехме да си позволим да не изиграем.
– Искаме достъп до всяко перо на паднал ангел, което се съхранява в небето – обявих аз.
Помпознатата усмивка изчезна от очите на Пепърс и той се разсмя със студен лай.
– Нима си полудяла? Не мога да ви дам това. Ще е необходим цял комитет, за да освободим тези пера. И какво възнамеряваш да направиш? Да ги изгориш всичките? Ще изпратиш всеки паднал ангел на Земята в ада!
– Наистина ли ще се разочароваш толкова?- Попитах го съвсем сериозно.
– На кого му пука какво мисля?- Изръмжа той.- Има си правила. Има процедури. В ада се изпращат само паднали ангели, които са извършили сериозно престъпление или нарушение на човечността.
– Нямаш избор – заяви хладнокръвно Пач.- И двамата знаем, че можеш да получиш перата. Знаеш къде се съхраняват и знаеш процедурата за освобождаването им. Имаш всичко, което ти е необходимо. Изготви план и го изпълни. Или това, или да рискуваш срещу Данте.
– Едно перо, евентуално! Но хиляди? Никога няма да ми се размине!- Протестира пронизително Пепър.
Пач се приближи към него и Пепър се сви от страх, а ръцете му се вдигнаха, за да закрият лицето му.
– Огледай се – каза му Пач с тих, смъртоносен глас.- Това не е място, което искаш да наречеш свой дом. Ти ще бъдеш най-новият паднал ангел и те ще те накарат да го запомниш. Няма да издържиш и седмица на посвещението.
– П-п-освещение?
Черният поглед на Пач предизвика тръпки по гърба ми.
– К-какво да правя?- Пепър се провикна тихо.- Не мога да премина през посвещението. Не мога да живея на Земята на пълен работен ден. Трябва да мога да се върна на небето, когато поискам.
– Вземи перата.
– Не мога да д-да го направя.- Изхълца Пепър.
– Нямаш избор. Ще вземеш тези пера, Пепър. А аз ще убия Данте. Обмисли този план?
Едно нещастно кимване.
– Ще ти донеса един специален кинжал. Той ще убие Данте. Ако архангелите дойдат след теб и се опиташ да им кажеш името ми, ще си отрежеш езика с кинжала. Омагьосал съм го. Кинжалът няма да ти позволи да ме предадеш.
– Достатъчно справедливо.
– Ако преминем през това, няма да можеш да се свържеш с мен. Не и докато съм на небето. Цялата комуникация се прекъсва, докато не приключа. Ако успея да завърша – промърмори нещастно той.- Ще ти съобщя, когато имам перата.
– Трябват ни до утре – казах на Пепър.
– Утре?- Изсумтя той.- Осъзнаваш ли какво искаш?
– Най-късно в понеделник в полунощ – каза Печ без възможност за компромис.
Пепър кимна с настървено кимване.
– Ще взема толкова, колкото мога.
– Трябва да разчистиш инвентара – казах му аз.- Това е нашата сделка.
Пепър преглътна.
– Всички до един?
Това беше идеята, да. Ако Пепър успееше да се сдобие с перата, нефилимите щяха да имат начин да спечелят войната с един-единствен удар. Тъй като не можехме сами да оковем падналите ангели в ада, щяхме да оставим ахилесовите им пети – бившите им ангелски пера – да го направят вместо нас. На всеки паднал ангел щеше да бъде даден избор: да освободи своя васал нефилим от клетвата му и да положи нова клетва за мир или да си намери нов дом на място, което е много по-горещо от Колдуотър, Мейн.
Ако планът ни проработеше, нямаше да има значение дали Данте щеше да ме обвини в предателство. Ако спечелех войната, нищо друго нямаше да има значение за нефилимите. И въпреки липсата им на вяра в мен, исках да спечеля това за тях. Това беше правилното нещо, което трябваше да направя.
Срещнах погледа на Пепър, който постави стомана зад моя.
– Всичките.
Назад към част 31 Напред към част 33