Глава 14
Солените равнини на Бонвил приличаха на бял, пуст океан. Те се простираха на километри в полуостров, който на запад граничеше с планините, а на юг – с междущатската магистрала. Менчерес мина покрай табелата в края на пътя за достъп, която казваше на посетителите да паркират и да се впуснат пеша в туристическата част. Блейк знаеше защо не спират в туристическата секция; бяха се насочили към средата на равнината, където две мили и половина бяха най-близкото разстояние между него и края на солената бариера.
Навън беше изпепеляващо горещо, но в този случай това беше бонус. През пролетта, каза Менчерес, солта на места ще се превърне в каша, което ще направи шофирането по нея невъзможно – а те имаха нужда от микробуса с неговото оборудване. Но в средата на лятото солта беше твърда, като кристализирал чакъл, което позволяваше на фургона да се движи лесно по равната ѝ, искряща повърхност.
Блейк седна между тях отпред. Отзад имаше твърде много инструменти, които можеха да бъдат използвани, за да го убият, ако и когато се появи Ксафан. Блейк не се съмняваше, че демонът ще се появи всеки момент. Всъщност той се чудеше какво ли чака Ксафан.
Най-сетне Менчерес спря. Блейк се огледа наоколо. Не се виждаше нищо друго освен километри бяло и планините вляво от тях. Като се стегна, Блейк си пое дълбоко дъх.
– Добре. Готов съм.
Въпреки оптимизма на Елис, че ще успее да го върне, Блейк не мислеше, че ще се получи.
Шансовете бяха, че когато умре, ще си остане мъртъв. Успешната реанимация се случваше в по-малко от половината от случаите, знаеше това от дните си в армията, когато го учеха на полева медицина. Все пак не сподели съмненията си с Елис. Остави я да си мисли, че е умрял, вярвайки, че ще бъде спасен. Защо да утежнява положението ѝ?
Блейк влезе в задната част на микробуса. Нямаше много място с цялото оборудване наоколо.
Менчерес отвори вратите и постави генераторите отвън. Нямаше нужда да съсипва дори малкия им шанс с отравяне с въглероден окис.
Елис направи жест към голямата правоъгълна част във фургона, която на Блейк му се стори като сложен, напълнен с вода ковчег.
– Ще ти е по-лесно, ако си свалиш дрехите… поне повечето от тях. – Изглеждаше почти срамежлива, като казваше това, сякаш той щеше да приеме предложението ѝ като извратено воайорство. Сърцето на Блейк се сви. Ще ми липсваш завинаги, помисли си той, взирайки се в красивите синьо-зелени очи на Елис.
Той се съблече до боксерките си, след което я взе в прегръдките си. Тя го прегърна силно, цялото ѝ тяло трепереше, сякаш нещо в нея се опитваше да избухне.
– Знам, че няма смисъл, тъй като се познаваме едва от по-малко от седмица, но Блейк… ако можех да прекарам остатъка от живота си само с един човек, това щеше да си ти – прошепна тя.
Блейк се отдръпна. Погледна лицето ѝ и видя оголената уязвимост, емоциите и нуждата в него. Той се усмихна и отметна назад един кичур от русата ѝ коса.
– Не, Елис. Ние се познаваме открай време, защото толкова дълго ще те обичам. – След това я целуна, опитвайки се да запечата усещането за нея върху устата, ръцете и тялото си, преди смъртта да дойде да го отведе.
Елис коленичи до хидро-камерата. Блейк беше потопен в ледниковата вода повече от петдесет минути. Първоначалното му силно треперене се беше забавило, както и пулсът и дишането му. Започваше да настъпва объркване, въпреки че очите му продължаваха да трептят.
– Къде съм? – Промълви той на Елис. – Твърде е топло. Трябва да изляза.
– Навлиза в последния стадий на хипотермия – каза Менчерес с тих глас. – Тялото му е преминало усещането за студ и вместо това е обзето от фалшиво чувство за топлина. Няма да мине много време.
Елис докосна челото му, но Блейк сякаш не го усети. Лицето и шията му бяха обърнати към въздуха, но останалата част от него беше потопена в ледената вода. Всичко това беше по-добре, за да се предизвика хипотермичен сърдечен арест.
Ако можеше да си размени местата с Блейк, щеше да го направи милион пъти. Последните четиридесет минути бяха ад, докато го гледаше как страда в контейнера. Единственото ѝ успокоение беше, че и Ксафан ще страда. Той беше поел Блейк веднага след като той легна в камерата. Ксафан се беше разхвърчал наоколо, опитвайки се да счупи всичко, до което можеше да се докосне. Менчерес го задържаше със силата си, като държеше тялото на Блейк неподвижно, въпреки че демонът се гърчеше и бореше в него. Ксафан беше изчезнал през последните тридесет минути. Елис реши, че демонът си почива за последен отпор.
Сърцето на Блейк прескочи няколко удара. Елис се напрегна и срещна очите на Менчерес. Скоро. Много скоро.
Паниката накара Елис да иска да измъкне Блейк от водата и да започне да го затопля още сега. Ами ако това не се получи? Ами ако това беше последният път, когато виждаше Блейк? Боже мой, как можеше да понесе това, че сърцето ѝ се разрушава за пореден път?
Блейк каза нещо, което тя не можа да разбере. Елис се наведе по-близо, докато устата му се оказа почти до ухото ѝ.
– Какво има, скъпи?
– Елис. – Името ѝ беше разбъркано и задъхано, сякаш Блейк едва бе успял да го формулира. – Попей ми, за да заспя.
Очите на Блейк бяха затворени, така че Елис не се притесняваше, че ще види сълзите ѝ. Тя започна да пее, потапяйки ръката си в ледената вода, за да може да хване неговата.
Дишането на Блейк стана по-плитко, а интервалите между вдишванията му се удължаваха все повече. Пулсът му също беше неравномерен, понякога се ускоряваше на изблици, а после ставаше все по-бавен. Когато Елис стигна до последния ред на песента, сърцето на Блейк спря напълно.
Тя се взираше в него, чувствайки се вътрешно по-замръзнала от ледената вода, довела до смъртта му. Очите на Блейк бяха разширени, в тях нямаше и искрица живот. Само стъклени, като очите на кукла.
Елис си помисли, че е била подготвена да го види по този начин. Че е достатъчно силна, за да се справи с това, но нещо в нея се разтресе. В следващия миг тя откъсна капака на камерата и грабна Блейк нагоре.
Ръцете на Менчерес се изстреляха, спирайки я. Попречиха ѝ да вдигне Блейк чак докрай от тази ужасна, убийствена вода.
– Чакай – каза той.
– Не – изръмжа Елис. – Трябва да го върна обратно!
Менчерес не отпусна хватката си и тя усети, че той държи не само ръцете ѝ.
– Не. Все още.
Елис щеше да се бие с него, със собствения си баща, на когото вярваше повече от всеки друг на света. Но взрив от сила във въздуха около тях я спря. Сярните изпарения сякаш изпълзяха в носа ѝ, а вой на ярост изпълни фургона, докато той се разтресе.
– Глупак – изсъска Ксафан.
Думите не излязоха от устата на Блейк. Те дойдоха откъм гърба ѝ.
Назад към част 13 Напред към част 15
