Зодиакална академия-Принцеса на сенките-книга 4-част 32

КЕЙЛЪБ

Облегнах се на облегалката на дивана в Кралската дупка и прелистих публикациите във FaeBook на моя Атлас. Един пост привлече вниманието ми и аз се зачетох в него.

Тайлър Корбин:
Арххххххх! Не искам да споделям това, но за съжаление трябва да го направя.
Така, че отправям се към Лунния развлекателен център с мисълта, че ще прекарам малко време в парната баня – задникът ми ме болеше, тъй като си издърпах нерв в „Физическо усъвършенстване“ и не исках ръката на някоя случайна фея върху задника ми да го лекува (#има само една възможност).
И така, отивам в парната баня и няма никой, така че какво да прави един човек? Влизам гол, разбира се.
Събличам се, увисвам ниско (#увиснал като на кон) и влизам вътре, за да се напаря и да се изкъпя – а там е горещо. Като че ли дори не виждах ръката пред лицето си. Отивам до пейките, сляп като халаен прилеп, после се обръщам и сядам… на една пареща, топла шибана ЛАПА! И така, скачам нагоре, сякаш има огън под задника ми (#като истински пич), но глезените ми се предават и аз отново пляскам право в него.
Този човек е някакъв сиренски задник, който се опитва да се нахрани с мен!
Така че се мятам като изхвърлен на брега делфин и изтърсвам нещо за издърпаните ми седалищни мускули в обяснение на двойното падане. Той ми помага да се изправя – благодаря на звездите – и след това ръката му (#неговата шибана ръка) се удря в задника ми и лекува мускулната ми болка.
Обръщам се. Мъглата се завихря. Виждам го, той ме вижда.
И тогава умирам. Искам да кажа, наистина умирам. Защото това е учител – шибан учител! #ПОЗНАЙТЕ КОЙ!?!?!?

Коментари:

Марша Уокър:
Звездите ми, Тайлър!!! Беше ли тоһттр://??????????? Дали го е вкарал??

Тайлър Корбин:
Заради любовта към Луната! Разбира се, че не е!!!

Челси де Араухо:
Буквално повърнах навсякъде. #RIPcherrymuffin

София Сигнус:
Бебе не!

Брайън Уошър:
Корбин, не разбирам за какво е цялата тази суматоха. Ние сме просто двама възрастни, които са имали малко нещастие. Няма за какво да се срамуваме. Как се чувства този твой задник сега? Хубав и еластичен?

Луси Бодри:
Сигурен ли си, че не е бил Кейлъб който се е възбудил заради рогчето?

Ейми Сойер:
#можеше да бъде по-лошо #стемиуейни #мокри китки #измиване на мозъка

Какво, по дяволите?? Бях наполовина развеселена, наполовина травмиран от името на Корбин и наполовина ядосан за този коментар, че съм се възбудил за рогчето.
Погледнах към Сет, който се беше облегнал до мен и гледаше някакъв документален филм за дивите лосове и наполовина слюноотделяше, докато стадото се разбягваше при вида на вълк. Опитах се да му покажа публикацията, но той сякаш беше изпаднал в някакъв транс.
Дариус седеше в креслото отдясно на мен, челюстта му беше стегната, а погледът му не беше вперен в нищо, докато отпиваше от петата – не, шестата си бира и мислеше за това, което го ядеше.
Беше адски ядосан, откакто Тори разби мотора му, и макар да ни каза, че я е намерил и се е справил с нея, не ни обясни точно как. И сякаш каквото и да се беше случило между тях, то само го беше накарало да се чувства още по-зле от всичко това. Вече четири пъти го бях питал дали е добре, откакто бяхме дошли тук, и бях готов да се обзаложа, че ще ме удари, ако го попитам отново, така че се отказах. Сет също, като изключим случайното хленчене, което подхвърляше на Дариус. Но нямаше смисъл да се напъваме, когато беше в това състояние. А и от онзи ден насам беше изключил Макс от главата си, така че той дори не можеше да разбере какво се случва.
Макар че Макс така или иначе не беше тук в момента. Беше тръгнал да преследва Джералдин Грус. Не че щеше да го признае. Но напоследък беше започнал да се занимава с много нови неща, които го караха да се движи в близост до нея колкото се може по-често.
Прегледах историите, които бяха на мода, с достатъчно интерес, за да се уверя, че слуховете, които Вега бяха пуснали, наистина са умрели. Вече не се споменаваше за фетиши на пегаси, за бани с грифони или за бълхи по вълците.
Единствените истории, които се появяваха, бяха за Дарси Вега, която говори с гарвани, които никой не може да види, и за Тори Вега, която чука всеки втори човек в академията.
Бяхме спечелили.
И това би трябвало да е страхотно усещане.
Но всеки път, когато виждах Тори да седи сама в „Кълбото“ по време на хранене и Дарси да изглежда на половин секунда от сълзите, не се чувствах особено победител… Просто се чувствах като гаден човек.
Въздъхнах и вдигнах ръка, за да изключа атласа си, точно когато се появи известие за новини.

Тенденции сега:
Близначките Вега дават първите си официални интервюта…

Веждите ми се вдигнаха от изненада; досега близначките не бяха проявявали ни най-малък интерес да говорят с пресата. Защо изведнъж щяха да решат да говорят, докато пресата беше пълна с омразни истории за тях? По кожата ми пробяга неприятна тръпка. Ако бяха избрали да направят някакво парче за отмъщение, обиждайки ни и протестирайки срещу невинността си, щяха да разберат колко добре ще се приеме подобно нещо. Историите за отричане никога не са се получавали добре, още по-зле, ако си достатъчно глупави да се опитат да обвинят някой друг за проблемите си. Но те нямаха опит в пресата, нямаха пиари, които да им помагат в такива неща, така че не бих се изненадал, ако го бяха направили.
Имах предвид това, когато казах на Тори колко важна е репутацията. И макар да знаех, че нашият план най-накрая ще ги изтласка от пътя ни завинаги, все пак се чувствах малко гадно заради това. Сега тези етикети щяха да им бъдат лепнати завинаги. Още повече, ако бяха достатъчно глупави, за да се нахвърлят в отговор.
Подготвих се за онова, което щях да намеря, когато кликнах върху връзката и устата ми се отвори от шок, когато я намерих.

Истината за нас – интервю с нашите изгубени принцеси…

Заглавието беше прекъснато от две снимки, които очевидно бяха направени по време на професионална фотосесия. Дарси стоеше на горска поляна под луната, облечена като някаква ефирна богиня, докато протягаше ръка, за да погали пернатата глава на гарвана, седнал в клоните над нея. Друга от огромните черни птици седеше на рамото ѝ, а дърветата зад нея бяха пълни с тях. Не изглеждаше луда, изглеждаше красива и мила, в ъгълчето на устните ѝ се беше дръпнала многозначителна усмивка, а в очите ѝ блестеше искреност.
Вторият образ беше на Тори, седнала на ръба на огромно легло, а зад нея лежеше група от осем разголени момчета, всички по бельо. Тя носеше копринен сребрист халат, който падаше леко разтворен, за да разкрие ръба на черния ѝ сутиен. Бронзовите ѝ крака бяха кръстосани, но поставени така, че да се вижда всеки съвършен сантиметър от тях. Перфектно гримираните ѝ черти изглеждаха почти като на кукла, докато обръщаше широки, зелени очи към камерата, а червените ѝ устни бяха разтворени по начин, който говореше за секс. Стилистите бяха накъдрили тъмната и косата, тя се разпиляваше по раменете ѝ. Тя крещеше просто прецакана и ми припомняше как се чувстваше кожата ѝ, притисната до моята.
Въздъхнах, когато осъзнах какво е това. Те не бяха достатъчно глупави, за да отрекат тези слухове, а бяха намерили някой, който да ги извърти вместо тях.
След кратко въведение започна материалът за Дарси, още снимки в гората, заобиколена от гарвани и изглеждаща изящно, разположени редом с разказ за работата ѝ в приюти за животни и особената ѝ любов да помага за възстановяването на ранени птици. Имаше шеги за начина, по който понякога говореше с тях в сънищата си или дори когато беше пияна, защото винаги се опитваше да измисли начини да им помогне.
Това звучеше напълно правдоподобно, а и я правеше да изглежда като проклета светица.
Челюстта ми се стегна, докато превъртах към втората половина на материала. Ако си мислех, че Тори изглежда секси на първата снимка, то изобщо не бях подготвен за оргията, която щеше да се разиграе на останалите.
Снимка след снимка запълваха екрана, на които тя беше по бельо, бореше се с възглавници с мъжките модели на огромното легло и лежеше сред всички тях, докато те прокарваха пръсти по перфектната ѝ кожа.
Тя не изглеждаше мръсна или извратена, изглеждаше адски гореща и аз открих, че ми се иска да съм едно от момчетата в това легло. На една от снимките тя беше насаме със сериозно привлекателен модел, който я притискаше с гръб към стената, халатът се изхлузваше от рамото ѝ, очите ѝ крещяха ще ме целуне, докато той прокарваше ръка по челюстта ѝ.
Това накара червата ми да се свият неприятно, а ревността да се промъкне под кожата ми, докато си мислех за хиляден път да ѝ се обадя или да ѝ изпратя съобщение и да се опитам да разбера как съм прецакал всичко между нас така грандиозно.
Нейната част от историята беше посветена на живота със сексуална зависимост. Дори я бяха превърнали в сълзлива история за възпитанието ѝ в света на смъртните, където винаги е жадувала за любов и закрила, казвайки, че всъщност е била на лов за истинската си половинка, просто се е надявала да се влюби. Беше дарила пари на различни благотворителни организации за психично здраве и пристрастяване и искрено се надяваше никой да не я съди твърде строго. Статията завършва с неин цитат. „Просто искам да бъда обичана.“
Прехапах устните си, докато кликвах върху коментарите, знаейки какво точно ще намеря, но имах нужда да го потвърдя.

Лора Фрост:
Обичам близначките Вега!!!

Вики Уилсън:
Иска ми се да имам гарван за най-добър приятел!

Джема Винсънт:
Един поглед към Тори Вега и съм сигурна, че и аз съм сексуално зависима…

Каси Фароу:
Нямам търпение вие двете да си върнете трона! Вие сте толкова истински и близки!!

Стефани Гомес:
Ще си боядисам косата в синьо точно като Дарси!!

Въздъхнах, блъскайки главата си назад към дивана, като оставих Атлас да падне от ръцете ми.
– Какво става?- Попита Сет, откъсвайки поглед от телевизора, за да ме погледне.
Прехапах езика си, като погледнах между него и Дариус, който също ме гледаше.
– Вега…- Казах бавно, знаейки, че това отново ще предизвика бурята от скандали.
– Какво за тях?- Изръмжа Дариус.
– Ами… те донякъде са изкривили историите, които сме пуснали за тях. И съм почти сигурен, че репутацията им е по-силна от всякога…
– Какво?- Извика Сет, като най-накрая откъсна цялото си внимание от телевизора, грабна от мен атласа и сканира статията.- Не – изпъшка той и изглеждаше така, сякаш някой току-що се е изсрал във колата му. – Кой, по дяволите, е влязъл в техния PR екип?
– Какво пише там?- Попита Дариус, посягайки към Атласа ми, но Сет не го даде.
Дариус изръмжа раздразнено и се изправи на крака, като заобиколи облегалката на дивана, за да погледне през рамото на Сет.
– Какво, по дяволите, носи тя!- Изкрещя той, изтръгна Атласа от ръцете на Сет и прелисти снимките с такава сила, че имаше опасност да счупи проклетото нещо.- Всички феи в Солария ще видят това! Всеки един от тях ще има снимки, на които тя е в шибаното си бельо, ако иска!
– Ами снимките, които пуснахме, бяха на нея по бельо – казах с неопределено свиване на рамене, фактът, че Тори е изложила тялото си на показ пред обществеността, не ми се струваше най-належащият проблем.
– Те не бяха същите – изръмжа Дариус.- Бяха зърнести и тъмни, направени от разстояние. И се опитах да спра Сет да изпрати и тях на пресата.
– Така ли?- Попитах изненадано. Изглеждаше, че той е за плана, когато се опитах да протестирам срещу него. Идеята, че се е опитал да се откаже в последния момент, ме вбеси. Цялото нещо, което се беше случило между мен и Тори, се беше разпаднало след тази нощ. Ако си беше отворил устата по-рано, можеше и да не се случи.
– И кой, по дяволите, е този?- Изръмжа, пренебрегвайки ме Дариус, докато сочеше към модела, който изглеждаше на около трийсет секунди от това да целуне Тори… или да я чука… и ако трябваше да вярвам на глупостите в тази статия, тогава може би точно това беше направила.
– На кого му пука!?- Изкрещя Сет.- Той е просто някакъв нисък магически задник, който може да прави пари само от това, че е секси. Това с него е най-малкият проблем, който имаме! Не виждаш ли какво са направили? Извъртяха историята, сега на никого няма да му пука за тези глупости, които разпространяваме за тях. Вместо да съсипят репутацията им, направиха така, че Дарси да изглежда като шибана спасителка на животни, а Тори…
– Ще се обадя на адвокатите си и ще ги накарам да махнат от интернет всяка шибана нейна снимка, облечена по този начин – изръмжа Дариус.
– Тя явно е участвала в тази снимка и трябва да е подписала разрешение за използването им – отвърнах аз намръщено.- Няма как да ги свалят, освен ако тя не оттегли разрешението си.
– Е, тогава ще я намеря и ще я накарам да го оттегли – изръмжа Дариус, разкъса ризата си и се запъти към прозореца.
– Чакай!- Извика след него Сет и също се изправи.- Трябва да отидем всички. Искам да разбера кой, по дяволите, им помага с това. Тези истории трябваше да ги съсипят окончателно, но те някак си успяха да ги извъртят така, че да изглеждат като нищожни с едно шибано интервю.
– Добре – изръмжа Дариус.- По-рано беше в общата стая на Огън, сигурно още е там. Той захвърли панталоните си и скочи от прозореца, без да каже нищо повече.
– Хайде – казах на Сет и се насочих към изхода.
Тръгнахме надолу по стълбите и излязохме навън точно когато Дариус излетя във формата си на дракон над главите ни. Гледахме го как отлита над короната на дърветата и Сет изръмжа.
– Трябваше да се сетя да забраня на Дарси да прави тези глупости – каза той с горчивина.
– Ще ни кажеш ли какво имаш върху нея?- Попитах за стотен път, но единственият му отговор беше самодоволна усмивка.
– След време. Но се забавлявам прекалено много, държейки тайната ѝ над нея, за да я разкрия още.
Извъртях му очи, преди да го хвана за ръката и да го вдигна на рамо. Изстрелях се през гората и през цялата Огнена територия, пристигнах пред къщата на Огън преди Дариус и го забелязах да лети към стаята си. Пуснах Сет обратно на краката му и той ми се усмихна, прокарвайки ръка през дългата си коса, за да я укроти след бягането ни.
Изстрелях огнено кълбо към входа на Къщата и се насочихме навътре, тичайки по централното стълбище към общата стая.
Тори седеше сама до камината в ъгъла и ние веднага се запътихме към нея.
Спряхме, застанали над нея, но тя дори не ни погледна, а спокойно прелистваше страница в тежката книга, която седеше в скута ѝ.
– Защо седиш съвсем сама, Тори?- Подигра се Сет.- Ти и Дарси все още ли не си говорите?
Тя все още не вдигаше поглед, но вдигна пръст към нас, за да ни накара да изчакаме вниманието ѝ.
Сет изръмжа, а ъгълчето на устата ми трепна от забавление. Не знаех как успяваше да направи така, че да не и пука, да изглежда адски добре, но изглежда го правеше без усилие.
– Искаме да си поговорим с теб, скъпа – казах аз и протегнах ръка, за да издърпам книгата от скута ѝ.
Тя въздъхна раздразнено, като затвори книгата върху пръстите ми и ме накара да отдръпна ръката си.
– Заета съм – каза тя и вдигна очи, за да ме погледне, толкова шибано бавно, че останах с впечатлението, че едва ли ще и стигне времето да ни разпознае.
– Искаме да поговорим с теб за интервюто, което ти и сестра ти дадохте за „Дейли Солария“ – каза Сет.
– Автограф ли искате?- Попита тя небрежно.
– Искаме да знаем кой ти прави пиара – избухна Сет.
Тори се прозя широко, разпери ръце и не отговори.
Преди някой от нас да успее да добави нещо, Дариус влезе в стаята, облечен в чифт панталони, и се приближи до нас.
– О, вижте, вали дъжд, от задници – каза Тори с отегчен глас.
– Разбрахме, ти си измислила историята – каза Дариус, а гласът му беше рязък.- А сега се обади в „Дейли Солария“ и ги накарайте да свалят снимките.
– Защо?- Попита го Тори, а погледът ѝ се спря на него студено.
Дариус стисна челюст и сгъна ръце.
– Не е нужно навсякъде да има твои полуголи снимки, за да се получи историята.
– Каза човека, който публикува моя снимка по бельо, без да ме пита?
– Ако искаш да обвиниш някого за това, тогава можеш да обвиниш мен – предложи Сет и я дари с вълча усмивка.
– Както кажеш.- Тя сви рамене пренебрежително.- Това е моето тяло, ще правя с него каквото си искам. Каква възможна причина имаш, за да дойдеш тук и да ме помолиш да не го правя?
Погледнах Дариус, защото се чудех на същото. Той се държеше като някакво свръхгрижовно гадже, а аз разбирах, че драконите са притежателни и прочие, но нямаше слънчева система, в която той да претендира за притежание на Тори Вега.
– Кажи ни кого си наела – поиска отново Сет, спасявайки Дариус от това да даде отговор, какъвто очевидно нямаше.
– Никой – отвърна тя и извърна очи.- Току-що дадохме интервю за истината за тези слухове. Така че, освен ако тримата не сте тук, за да ми предложите четворка, която да ми помогне със сексуалната ми зависимост, тогава може би всички бихте могли просто да се разкарате?
– Ти нямаш шибана сексуална зависимост – изръмжа Дариус.
– Така ли?- Попита тя невинно.- Каква друга възможна причина бих имала да се чукам с толкова много задници, които не се занимават с нищо?- Погледът ѝ за миг се премести от него на мен и аз изправих гръбнака си. Всъщност не бях говорил с нея, откакто прекратихме цялото това нещо, което се беше случило, но бях сънувал различни начини да се опитам да я накарам да промени мнението си за това. Погледът в очите ѝ в момента ясно показваше докъде ще стигна, ако се опитам да я заговоря в близко време.
За моя изненада Дариус също нямаше отговор за нея и просто отново и изръмжа.
– Мислиш си, че си толкова шибано умна, нали?- Сет направи крачка към нея, а тя се изправи на крака и се втренчи в тримата, сякаш не ѝ пукаше, че всички стоим пред нея по този начин.
– Да, така е – отговори тя.
– Е, сега всички знаят със сигурност, че си курва и единствените приятели, които сестра ти може да си намери, са такива, които не могат да отвърнат на удара.
Погледът на Тори потъмня толкова бързо, че за миг почти изглеждаше, че истинска сянка закрива погледа ѝ.
– Майната ти – изръмжа тя, като посочи право в лицето на Сет, преди да насочи пръста си към мен.- А на теб да ти го начукам.- Последно се обърна, за да посочи Дариус.- Ща те прецакам с ръждясала лъжица.
Тя блъсна раменете си в мен и Дариус, проправяйки си път между нас, преди да се отдалечи към стаята си.
Мръщех се след нея, докато вървеше, и в момента, в който тя се изгуби от погледа ми, Дариус също се отдалечи.
– Отивам да летя – обади се той, без да си направи труда да се сбогува с нас.
Въздъхнах и ми се искаше никога да не бяхме осъществявали този глупав проклет план. Той дори не беше проработил, така че какъв беше смисълът? Цялата тази омраза между нас и Вега ме караше да се чувствам зле.
– За бога – измърморих аз и паднах на стола, който Тори току-що беше освободила.
– Какво става?- Попита Сет, сядайки срещу мен.
– Всичко това вече е напразно, нали? И аз прецаках цялата си сделка с Тори без никаква причина.
– Наистина ли е толкова добра в кревата?- Попита Сет. Усмихнах му се многозначително и той се наведе напред, като хвърли около нас заглушаващ балон.- Искаш ли да ми разкажеш за нея?
Въздъхнах, облегнах се назад в стола и прокарах ръце през косата си.
– Дори не знам дали имам думи за това – казах.- Но сякаш цялата комбинация от лова, кръвта и тялото ѝ…
– Е, мога да ти осигуря лов, ако това е, което желаеш – предложи Сет.
Погледнах го изненадано.
– Искаш да ми позволиш да те ловувам?
– Все пак те предупреждавам, че ако искаш да ме ухапеш в края му, ще трябва да ме надвиеш – каза той.
– Сериозно ли?
– Защо не? Нали и мен ще ме прецакаш, когато ме хванеш, както правеше с Тори?- Усмивката на Сет се разшири и аз не бях съвсем сигурна дали това е шега или не, но все пак се засмях.
– Не знам, човече. Нейната кръв не прилича на нищо, което някога съм опитвал, и начинът, по който се чувствам, когато я ловя… не съм сигурен дали наистина ще е същото с някой друг…
Сет извърна очи към мен.
– Майната му на това. Ловът те възбужда толкова, колкото и момичето. Освен това не е нужно да внимаваш с мен, обичам да е грубо.
Усмивката ми се разшири въпреки всичко, а кътниците ми започнаха да изтръпват в очакване. Наведох се към него, погледът ми се плъзна по шията му и се вгледа в начина, по който пулсът забиваше в кожата му. Всъщност бях доста изчерпана в енергийно отношение, но не бях тръгнал след Тори за питие, въпреки че тя все още беше мой Източник. Не исках да отменям тази претенция към нея, но знаех, че ако сега я помоля за лов, отговорът ще бъде „не“, а просто да я сграбча насред Кълбото и да взема кръвта ѝ насила някак си не ми харесваше. Преглътнах силно, докато си мислех за участие в лов с плячка, която наистина може да избяга от мен, и се оказа, че кимам.
– Добре тогава – съгласих се аз.- Ако си сигурен?
– Нямам какво друго да правя тази вечер – отговори Сет с вдигане на рамене, сякаш да помолиш приятел да те издирва и да те ухапе не е голяма работа.- И така, искаш ли да ми кажеш твоите малки правила?
– Обикновено и давам петнайсет минути да избяга и не мога да използвам скоростта си, за да я настигна – отвърнах аз.- Ако не успея да я намеря, преди да изтече времето, не мога да я ухапя.
– Пф. Нови правила. Даваш ми две минути преднина и използваш дарбите си колкото си искаш. Когато ме хванеш, ще трябва да ме надвиеш, за да ме ухапеш.- Той се изправи на крака и свали ризата си.- Има ли възражения?
– Не – казах и поклатих глава, докато го гледах как разкопчава колана си.
Сет се усмихна, докато събуваше обувките си, и кръвта ми се нагорещи от обещанието за лов, докато седях и го гледах как сваля дрехите си.
– Сигурен ли си, че не искаш това да завърши със секс?- Засмя се Сет, докато продължавах да го наблюдавам.
За миг си спомних за момента, в който ме целуна в Блестящите извори миналата година. И двамата бяхме пияни до козирката и бяхме започнали в трио с едно момиче от неговата глутница, но по някаква причина тя си тръгна и следващото нещо, което си спомням, беше, че устата му е върху моята, а аз го придърпвам към себе си и… Прочистих гърлото си, докато прогонвах този спомен, и насочих очи покрай мускулестите му гърди нагоре, за да срещна погледа му, докато се смеех.
– Ами аз си падам по брюнетки – пошегувах се аз.
Сет се усмихна широко, докато сваляше панталоните си.
– Хвани ме, ако можеш.- Той се премести внезапно, като формата му на фея отстъпи място на огромния му бял вълк и накара няколко от останалите хора в общата стая да изпищят от изненада.
Обърна се и избяга от стаята, а аз се изправих на крака, преместих се към прозореца и гледах как се появява навън.
Той се втурна през Огнената територия, бягайки на североизток към тревистите равнини на Въздушната територия, и аз се усмихнах, докато го гледах как се отдалечава с пълна скорост.
Двете минути сякаш се проточиха безкрайно и тялото ми се изпълни с очаквана енергия, докато чаках да се впусна в преследване. Клепачите ми изтръпваха, а жаждата за кръв се надигаше така, че ме болеше да бъде задоволена.
Гледах как секундите се отмерват на часовника в другия край на стаята и в момента, в който двете му минути изтекоха, се изстрелях от стаята с пълна скорост.
Пробягах през безплодния пейзаж на Огнената територия и се изкачих по хълма към огромните тревисти равнини, които съставляваха пейзажа на Въздух.
Пулсът ми заби в ушите, а кътниците ми се оголиха, жадни за кръв, докато се оглеждах за плячката си.
След като стигнах дотам, докъдето можех да си представя, че ще стигне, спрях в средата на равнината, оглеждайки дългите кичури кафява трева, която се поклащаше от вятъра и докосваше кръста ми.
Свих очи, като се въртях бавно, опитвайки се да го забележа как се крие в нея.
В ъгъла на окото ми се появи движение и аз се обърнах точно навреме, за да видя как Сет изскача от тревата.
Двете огромни бели лапи се сблъскаха с гърдите ми и аз паднах на земята с трясък, когато той изкара въздуха от дробовете ми.
Сет изръмжа в лицето ми, а аз изпуснах силен смях, докато оформях ласо от дългата трева, навивах го около врата му и го издърпвах от мен.
Той изръмжа, разкъса въжето с щракване на мощните си челюсти и отново се нахвърли върху мен.
Накарах земята да потрепери под краката му и се стрелнах зад него, скочих и се приземих върху гърба му.
Сет изръмжа, завъртя се в кръг и се усука, докато се опитваше да се вкопчи в мен със зъби, за да ме отскубне от себе си.
Извърнах се настрани от челюстите му, призовавайки лиани, за да завържа устата му в плътна муцуна
Дълбоко ръмжене излезе от гърлото му и сърцето ми се разтуптя от чистата необуздана радост от лова.
Тръгнах напред, като се стремях да забия зъби в рамото му и да го принудя да се върне във формата си на фея.
Преди да успея да си пробия път през гъстата му бяла козина, той падна на земята и се претърколи, притискайки ме под себе си. Преди да успея да се съвзема, той се върна във формата си на фея, притисна ме с бедрата си и нанесе удар право в челюстта ми.
В устата ми се разнесе болка и усетих вкуса на кръвта, когато кокалчето му се разцепи върху зъбите ми.
Въздъхнах, когато земният, богат вкус на кръвта му се разля по езика ми, и му отвърнах с удар, като го уцелих отстрани и го извадих от равновесие, докато той отново се насочи към лицето ми.
Сет изръмжа срещу мен, а вълчата му природа пролича, когато ме удари отново, а болката от удара само ме подтикна да продължа.
С прилив на вампирска сила се издигнах нагоре, обгърнах с ръце кръста му и го обърнах под себе си.
Сет ме удари отново и бях почти сигурна, че е счупил ребро, тъй като през тялото ми премина силна агония, но аз не забавих атаката си.
Хванах с юмрук дългата му коса, дръпнах главата му настрани и забих кътниците си право във врата му, преди да успее да ме спре.
Чист шибан екстаз премина през тялото ми и аз изстенах, докато пиех дълбоко от вената на врата му.
Сет се засмя, когато под въздействието на отровата ми силите му избягаха, а пръстите му се усукаха в русите ми къдрици, докато ме придърпваше по-близо.
Запасите ми от енергия се напълниха с опияняващия вкус на магията му и аз най-накрая отдръпнах кътниците си, а хватката ми върху него се отпусна, като се отдръпнах на сантиметър.
– Ебаси, Кал, виждам защо се възбуждаш от това – издиша Сет, а голите му гърди се издигаха и спускаха под мен, докато аз останах върху него за дълъг момент.
– Нямаш представа – отвърнах с усмивка.
Ръката на Сет кацна на талията ми и той я плъзна нагоре под ризата, пръстите му бяха горещи по кожата ми.
Намръщих му се за секунда, преди през мен да се разлее лечебна магия и болката в ребрата ми да отмине.
Ъгълчето на устата му трепна и аз измъкнах ръката си от косата му, за да излекувам ухапването на врата му в замяна.
– Хайде тогава, избави ме от страданието ми. Бях ли толкова добър, колкото Тори Вега?- Погледът на Сет се плъзна от очите към устата ми и по кожата ми премина тръпка, докато обмислях въпроса му.
Мисълта ми прехвърли ловните излети, в които бях участвал с Тори. Бяха адски горещи, но битката в края на този лов накара звяра в мен да запее от удоволствие. Винаги трябваше да внимавам да се сдържам с нея, за да не я нараня, но със Сет колкото по-груб бях, толкова по-силно се съпротивляваше той. Току-що бях освободил пълната сила на моя Орден за първи път в живота си и се чувствах шибано невероятно.
– По-добре – отвърнах аз.- Може би трябва да те ловувам по-често.
– Следващия път няма да те оставя да спечелиш – отвърна Сет и измъкна ръката си изпод ризата ми.
– Не си ме оставил да спечеля нищо – изръмжах аз.
Единственият отговор на Сет беше усмивка и аз се изправих на крака, предлагайки му ръка, докато погледът ми се плъзгаше по мускулестото му тяло, което блестеше в пот от борбата ни.
– Искаш ли да отидем да се напием в дупката?- Попита той, отмятайки коса назад от лицето си, докато вятърът духаше около нас. Не изчака отговора ми, преди да се превърне отново във Вълк и да потегли към дърветата.
Постоях за миг, докато силата на магията му изтръпна под кожата ми и плътта ми изтръпна от избледняващата магия на лова.
Да скъсаш с Тори Вега може би беше ужасно шибано решение, но ако можех да продължа да ловувам Сет по този начин, може би нямаше да е толкова лошо.

Назад към част 31                                                            Напред към част 33

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!