Глава 32
И наистина, слухът за исканата от мен среща с висшите представители на нефилимите се разпространи. В неделя следобед каналите на Нефилим зашумяха от очакване и спекулации. Пресата се занимаваше с мен, а новината за съобщението на Данте се беше разсеяла. Бях откраднала шоуто, а Данте не беше протестирал. Не се съмнявах, че Пач е прав – Данте беше отложил плановете си, докато не види следващия ми ход.
Скот се обаждаше на всеки час с актуална информация, която обикновено беше, за да ми съобщи най-новите теории, които нефилимите бяха изтръгнали по отношение на първия ми боен удар срещу падналите ангели. Засада, унищожаване на комуникационни линии, изпращане на шпиони и отвличане на командири на паднали ангели – всички те бяха влезли в прочутия списък. Както Пач беше предвидил, нефилимите бързо бяха стигнали до заключението, че войната е единствената причина да свикам среща. Зачудих се дали Данте бе стигнал до същото заключение. Искаше ми се да мога да кажа „да“, заблудила съм го, но опитът ми подсказваше, че е достатъчно хитър, за да знае по-добре – знаеше, че замислям нещо.
– Голяма новина – каза развълнувано Скот по телефона.- Големите – мощни нефилими – са приели молбата ти за среща. Определили са мястото и то не е Делфик. Освен това държат нещата да са уютни. Както може да се очаква, това е парти само за поканени. Най-много двадесет нефилима. Няма изтичане на информация, има много охрана. Всеки поканен нефил ще бъде проверен, преди да влезе. Добрата новина е, че аз съм в списъка с гостите. Трябваше да се потрудя, но ще бъда там с теб.
– Просто ми кажи вече местоположението – казах аз, като се опитвах да не звуча гадно.
– Искат да се срещнем в старата къща на Ханк Милар.
Гръбнакът ми изтръпна. Никога нямаше да успея да изтрия онези арктически сини очи, които името му извикваше в съзнанието ми.
Изтласках призрака му настрана и се съсредоточих. Елегантна къща в уважаван човешки квартал? Не изглеждаше достатъчно съмнително за тайна среща с нефилимите.
– Защо там?
– Висшестоящите смятаха, че това е израз на уважение към Черната ръка. Добро решение, мисля аз. Той започна цялата тази бъркотия – добави ехидно Скот.
– Продължавай да говориш така и ще те изключат от списъка с гостите.
– Срещата е насрочена за десет часа тази вечер. Дръж мобилния си телефон наблизо, в случай че науча нещо друго. Не забравяй да се правиш на изненадана, когато ти се обадят с подробностите. Не мога да ги карам да си мислят, че вече имат проблем с шпионирането. И още нещо. Съжалявам за Данте. Чувствам се отговорен. Аз ти го представих. Ако можех, щях да го разчленя. А после да вържа по една тухла за всеки от крайниците му, да ги натоваря на лодка в морето и да ги хвърля зад борда. Вдигни брадичка. Аз винаги ще ти пазя гърба.
Свърших и се обърнах към Пач, който се беше облегнал на стената и ме наблюдаваше внимателно през целия разговор.
– Срещата е тази вечер – казах му аз. – В старата резиденция на Милар.- Не можах да се накарам да довърша мисълта, която се стовари върху съзнанието ми. Частна къща? Покани? Охрана? Как, по дяволите, Пач щеше да влезе? За мое огромно разочарование изглеждаше, че тази вечер ще вляза без него.
– Това сработи – каза спокойно Пач.- Аз ще бъда там.
Възхищавах се на хладната му увереност, но не виждах как би могъл да се промъкне незабелязано.
– Къщата ще бъде строго охранявана. В момента, в който стъпиш в квартала, ще разберат. Може би, ако бяха избрали някой музей или сградата на съда, но не и това. Къщата на Милар е голяма, но не чак толкова. Ще се погрижат за всеки квадратен сантиметър.
– Точно това съм планирал. Вече съм разработил подробностите. Скот ще ме пусне вътре.
– Няма да се получи. Те ще очакват шпиони на падналите ангели и дори Скот да отключи прозореца за теб, те ще са се сетили за това. Не само ще те заловят, но и ще знаят, че Скот е предател…
– Аз ще притежавам тялото на Скот.
Изтръпнах. Бавно решението му се събра в ума ми. Разбира се. Беше Чешван. Пач нямаше да има проблем да поеме контрола над тялото на Скот. А от гледна точка на външен наблюдател нямаше да има начин да се направи разлика между двамата. Пач щеше да бъде посрещнат на срещата, без да им мигне окото. Това беше перфектната маскировка. Имаше само един малък проблем.
– Скот никога няма да се съгласи с това.
– Той вече се съгласи.
Загледах се в него с недоверие.
– Съгласил се е?
– Той прави това за теб.
Гърлото ми изведнъж се сви. Нямаше нищо на света, за което Скот да се бори по-силно от това да попречи на падналите ангели да го обладаят. В този момент осъзнах колко много трябва да означава приятелството ми за него. За да направи това – единственото нещо, от което се отвращава – нямам думи. Само дълбока, болезнена благодарност за Скот и решителност да не го проваля.
– Тази вечер трябва да бъдеш внимателен – казах аз.
– Ще бъда внимателен. И няма да прекалявам с посрещането ти. В момента, в който излезеш благополучно от срещата и аз остана достатъчно дълго, за да науча всичко, което мога, Скот ще си върне тялото. Ще се погрижа нищо да не му се случи.
Притиснах Пач в силна прегръдка.
– Благодаря ти – прошепнах аз.
***
По-късно същата вечер, час преди десет, напуснах дома на Пач. Тръгнах сама, шофирайки кола под наем по молба на моите нефилими. Те бяха сложили точка за наблюдение на всяко кръстовище и завой, не искаха да рискуват да ме проследят любопитни нефилими или още по-лошо – някой паднал ангел, който би могъл да се досети за днешната свръхсекретна среща.
Улиците бяха тъмни и хлъзгави, покрити с мъгла. Фаровете ми осветяваха черната лента на паважа, която се виеше по хълмовете и завоите. Бях пуснала отоплението, но то така и не успя да прогони студа, който танцуваше в костите ми. Не знаех какво да очаквам тази вечер и това ме затрудняваше да планирам. Щеше да ми се наложи да играя на сляпо, което беше най-нелюбимият ми начин. Исках да вляза в къщата на Милар с нещо, за което да се хвана, освен за собствените си инстинкти, но това беше всичко, с което разполагах. Накрая спрях пред старата къща на Марси.
Поседях в колата за миг, загледана в белите колони и черните капаци. Тревната площ се губеше под изсъхналите листа. Кафяви клонки, остатъци от хортензии, стърчаха от двойните теракотени саксии, украсяващи верандата. Вестници в различно състояние на разпад бяха разхвърляни по пътеката. Къщата беше напусната след смъртта на Ханк и не изглеждаше толкова привлекателна или елегантна, колкото я помнех. Майката на Марси се беше преместила в апартамент на брега на реката, а Марси, ами Марси беше взела присърце фразата mi casa es su casa.(моята къща е и твоя къща)
Слаби светлини светеха зад забулените прозорци и макар да не разкриваха силуети, знаех, че няколко от най-влиятелните и могъщи лидери в света на нефилимите седяха точно зад входната врата и чакаха да си съставят мнение за новините, които щях да съобщя. Знаех също, че Пач ще бъде там и ще следи да не ме сполети опасност.
Придържайки се към тази мисъл, си поех дъх и тръгнах към входната врата.
Почуках.
Входната врата се отвори и вътре ме въведе висока жена, чиито очи се спряха върху мен достатъчно дълго, за да потвърдят самоличността ми. Косата ѝ беше прибрана на стегната плитка, а в лицето ѝ нямаше нищо забележително или запомнящо се.
Тя промърмори учтиво, но сдържано „Здравейте“, а след това с твърд замах на ръката си ме насочи навътре в къщата.
Потропването на обувките ми отекна в слабо осветения коридор. Минах покрай портретите на семейство Милар, които се усмихваха зад прашни стъкла. Ваза с мъртви лилии стоеше на масата в антрето. Цялата къща миришеше на спарено. Проследих пътеката от светлини към трапезарията.
Щом пристъпих през френските врати, приглушеният разговор замря. От двете страни на дългата маса от полиран махагон седяха шестима мъже и пет жени. Около масата стояха още няколко нефилима, които изглеждаха неспокойни и притеснени. Едва не направих стъпка назад, когато видях майката на Марси. Знаех, че Сузана Милър е нефилим, но това винаги ми се струваше като неосезаема мисъл, която се носеше в задната част на съзнанието ми. Виждайки я тук тази вечер, свиквайки тайна среща на безсмъртните, тя изведнъж стана… заплашителна. Марси не беше с нея. Може би Марси не искаше да дойде, но по-правдоподобното обяснение беше, че не беше поканена. Сузана изглеждаше като майка, която се старае, да опази живота на дъщеря си от най-малките усложнения.
Открих лицето на Скот в тълпата. Знаейки, че Пач го е обладал, блъскането в стомаха ми за момент си отдъхна. Той улови погледа ми и наклони глава, тайно кимване в знак на насърчение. Заля ме дълбоко чувство на увереност и сигурност. Не бях сама в това. Пач ме подкрепяше. Трябваше да знам, че той ще намери начин да бъде тук, независимо от риска.
И тогава погледнах Данте. Той седеше начело на масата, облечен в черен кашмирен половер и със замислена гримаса. Пръстите му бяха свити над устата и когато очите му се спряха на моите, устните му се изкривиха от насмешка. Веждите му се повдигнаха в дискретно, но недвусмислено предизвикателство. Погледнах встрани.
Насочих вниманието си към възрастната жена в лилава коктейлна рокля и диаманти, седнала в противоположния край на дългата маса. Лиза Мартин. На второ място след Ханк, тя беше най-влиятелният и уважаван нефилим, когото бях срещала. Не я харесвах и не ѝ се доверявах. Чувства, които щеше да ми се наложи да потисна през следващите няколко минути, ако исках да се справя с това.
– Много се радваме, че ти инициира тази среща, Нора.- Нейният топъл, царствен и приемащ глас се плъзна като мед в ушите ми. Бясното ми сърце се забави. Ако можех да я спечеля на моя страна, бях на половината път.
– Благодаря – успях да кажа най-накрая.
Тя направи жест към празния стол до себе си, подканяйки ме да седна.
Пристъпих към стола, но не седнах. Страхувах се, че ще си изпусна нервите, ако го направя. Опирайки ръце на масата за опора, заобиколих любезностите и започнах с истинския смисъл на посещението си.
– Наясно съм, че не всички в тази стая смятат, че съм най-добрият човек, който може да ръководи армията на баща ми – заявих направо. Думата „баща“ имаше вкус на жлъч в устата ми, но си спомних за наставлението на Пач да се привържа към Ханк по всякакъв начин тази вечер. Нефилимите го боготворяха и ако можех да се възползвам от подкрепата му, дори и по втория начин, трябваше да го направя.
Осъществих визуален контакт с всички, седящи на масата, и с неколцина, стоящи зад нея. Трябваше да им покажа, че притежавам твърдост и смелост, и най-вече, че съм недоволна от липсата на подкрепа от тяхна страна.
– Знам, че някои от вас вече са измислили списък с мъже и жени, които са по-подходящи за тази позиция. Отново направих пауза, като насочих цялата тежест на погледа си към Данте. Той удържа погледа ми, но видях как зад кафявите му очи проблясва омраза.
– И знам, че Данте Матераци е на първо място в този списък.
В стаята се разнесе мърморене. Но никой не оспори твърдението ми.
– Не ви повиках тук тази вечер, за да обсъдим първия ми настъпателен удар във войната срещу падналите ангели. Повиках ви тук, защото без силен лидер и вашето одобрение за този човек няма да има война. Падналите ангели ще ни разкъсат на части. Нуждаем се от единство и солидарност – призовах ги убедено.-Вярвам, че аз съм най-добрият лидер, а и баща ми мислеше по същия начин. Явно обаче не съм ви убедила. Ето защо тази вечер предизвиквам Данте Матераци на дуел. Победителят ще оглави тази армия веднъж завинаги.
Данте се изправи на крака.
– Но ние се срещаме!- Изражението му рисуваше съвършен портрет на шок, примесен с наранена гордост.- Как можеш да предлагаш да се дуелираш с мен?- Каза той, а гласът му увисна от униние.
Не очаквах да пледира за нашата напълно фалшива връзка, изградена върху слабата основа на изреченото от мен съгласие и никога не осъществена – връзка, която бях забравила веднага и която сега се надигаше в стомаха ми, но това не ме уплаши и не ме накара да замълча.
Хладнокръвно казах:
– Готова съм да се изправя срещу всеки – това означава за мен да водя нефилимите. С настоящото официално те предизвиквам на дуел, Данте.
Нито един нефил не проговори. В израженията им се появи изненада, бързо последвана от удовлетворение. Дуел. Победителят взима всичко. Пач беше прав – нефилимите все още бяха напълно закостенели в един архаичен свят, управляван от дарвинистични принципи. Те бяха доволни от този развой на събитията и от възхитените им очи, които хвърляха в посока на Данте, ставаше ясно, че нито един нефилим в стаята не се съмняваше кой ще е победителят.
Данте се опитваше да запази лицето си безучастно, но видях как се усмихва леко на моята глупост и на собствения си късмет. Той смяташе, че съм сбъркала, добре. Но очите му веднага се стесниха от предпазливост. Очевидно нямаше да се хвърли с главата напред към стръвта.
– Не мога да го направя – обяви той.- Това би било предателство.- Очите му обходиха стаята, сякаш за да преценят дали галантните му думи са спечелили още одобрение.- Дал съм вярността си на Нора и не бих могъл да си помисля да направя каквото и да било действие, което би и противоречало.
– Като твой командир ти заповядвам да се дуелираш – отвърнах рязко аз. Все още бях лидер на тази армия, по дяволите, и нямаше да му позволя да ме подкопае със сладки думи и ласкателства.- Ако наистина си най-добрият лидер, ще се оттегля. Искам най-доброто за моя народ.- Бях репетирала думите стотици пъти и макар да произнасях добре отработена реч, имах предвид всяка дума. Мислех за Скот, за Марси, за хилядите нефилими, които никога не бях срещала, но все пак ме беше грижа за тях, защото знаех, че са добри мъже и жени, които не заслужават да бъдат поробвани от паднали ангели всяка година. Те заслужаваха честна битка. И аз щях да направя всичко възможно, за да им я дам.
И преди съм грешала – срамно грешала. Бях избягвала да се бия за нефилимите от страх пред архангелите. Още по-укоримо е, че бях използвала войната като извинение, за да се сдобия с още дяволски умения. През цялото това време бях загрижена повече за себе си, отколкото за хората, които бях натоварена да водя. Това приключи сега. Ханк ми беше поверил тази роля, но аз не я изпълнявах заради него. Правех го, защото това беше моралното решение.
– Мисля, че Нора изтъкна силна позиция – заговори Лиза Мартин.- Няма нищо по-невдъхновяващо от това да се съмняваме в лидера си. Може би Черната ръка е бил прав за нея.- Повдигна рамене.- Може и да е допуснал грешка. Ще вземем въпроса в свои ръце и ще го решим веднъж завинаги. Тогава ще можем да тръгнем на война срещу враговете си, обединени зад един силен лидер.
Кимнах ѝ в знак на благодарност. Ако я имах на моя страна, останалите щяха да се съобразят с нея.
– Съгласен съм – изрече един нефил от другия край на стаята.
– Както и аз.
В трапезарията се чуха още одобрителни гласове.
– Който е „за“, да гласува – каза Лиза.
Ръцете се вдигаха една по една. Пач ме погледна, после вдигна ръка. Знаех, че го убива да го направи, но нямахме алтернативи. Ако Данте ме измести от властта, щях да умра. Единственият ми шанс беше да се боря и да се опитам да спечеля с всички сили.
– Имаме мнозинство – каза Лиза.- Дуелът ще се състои при изгрев слънце утре, понеделник. Ще изпратя съобщение за мястото, след като то бъде определено.
– Два дни – веднага се намеси Пач, говорейки, с гласа на Скот.- Нора никога досега не е стреляла с пистолет. Ще и трябва време да се обучи.
Трябваше да дам време и на Пепър да се върне от небето с омагьосания си кинжал, като се надявах да направи дуела безпредметен.
Лиза поклати глава.
– Твърде дълго. Падналите ангели могат да дойдат срещу нас всеки момент. Нямаме представа защо са чакали, но късметът ни може да не продължи.
– И никога не съм казвал нищо за пистолети – заговори Данте, като гледаше проницателно мен и Пач, сякаш се опитваше да отгатне какво сме замислили. Той наблюдаваше лицето ми за някакъв намек за емоция.- Бих предпочел саби.
– Това решение е на Данте – заяви Лиза.- Дуелът не беше негова идея. Той си запазва правото да избере оръжието. Значи си се спрял на сабята?
– По-дамско – обясни Данте, като изстискваше всяка частица одобрение от връстниците си нефилими.
Заковах се, като устоях на желанието да изпратя на Пач молба за помощ.
– Нора никога през живота си не е докосвала сабя – възрази Пач, отново говорейки чрез гласа на Скот.-Няма да е честна битка, ако тя не може да тренира. Дайте и време до вторник сутринта.
Никой не побърза да подкрепи молбата на Пач. Незаинтересоваността в стаята беше толкова гъста, че можех да протегна ръка и да я ударя. Моето обучение беше най-малката им грижа. Всъщност колкото по-скоро Данте беше на власт, казваше безстрастното им отношение, толкова по-добре.
– Ти ли поемаш ангажимента да я обучаваш, Скот?- Попита Лиза Пач.
– За разлика от някои от вас, не съм забравил, че тя все още е наш лидер – отвърна Пач хладнокръвно.
Лиза наклони глава, сякаш искаше да каже: Много добре.
– Тогава е решено. След две сутрини. Дотогава ви пожелавам и на двамата всичко най-добро.
Не се задържах наоколо. След като дуелът се прие и моята роля в този опасен план бе потвърдена, аз се одтеглих. Знаех, че Пач ще трябва да остане още малко, за да прецени реакцията на хората и евентуално да подслуша важна информация, но се оказа, че ми се иска да побърза.
Това не беше нощ, в която исках да бъда сама.
Назад към част 33 Назад към част 35