Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 35

Глава 33

Знаейки, че Пач няма да си тръгне, докато и последните нефилими не напуснат старата къща на Милар, отидох до Ви. Носех дънковото си яке с проследяващото устройство и знаех, че Пач ще може да ме намери, ако се наложи. Междувременно имаше нещо, което трябваше да изкарам от гърдите си.
Вече не можех да се справям сама. Опитах се да предпазя Ви, но имах нужда от най-добрия си приятелка.
Трябваше да и кажа всичко.
Прецених, че входната врата не е най-добрият начин да стигна до Ви по това време на нощта, затова внимателно си проправих път през двора, прескочих оградата и почуках на прозореца на спалнята ѝ.
Миг по-късно завесите се отметнаха и зад стъклото се появи лицето ѝ. Въпреки че часът наближаваше полунощ, тя не беше се преоблякла в пижама. Ви повдигна прозореца с няколко сантиметра.
– Момиче, избрала си лошо време да се появиш. Мислех, че си Скот. Той ще дойде всеки момент.
Когато заговорих, гласът ми прозвуча дрезгаво и разтреперано.
– Трябва да поговорим.
Ви не пропусна тонът ми.
– Ще се обадя на Скот и ще отменя срещата.- Тя плъзна прозореца докрай, за да ме покани да вляза.- Кажи ми какво те притеснява, бебе.
За нейна чест, Ви не изкрещя, не се разплака истерично и не избяга от стаята в момента, в който приключих да ѝ разказвам фантастичните тайни, които пазех за себе си през последните шест месеца. Тя помръдна веднъж, когато ѝ обясних, че нефилимите са потомци на хора и паднали ангели, но освен това изражението ѝ остана без ужас и неверие. Тя слушаше внимателно, докато описвах двете враждуващи раси безсмъртни, ролята на Ханк Милар във всичко и как той си беше изхвърлил багажа в скута ми. Дори успя леко да се усмихне, когато вдигнах покривалото над истинската самоличност на Пач и Скот.
Когато приключих, тя само поклати глава, разглеждайки ме внимателно. След миг каза:
– Е, това обяснява много неща.
Беше мой ред да се опуля насреща и.
– Сериозно? Това е всичко, което имаш да кажеш? Не си ли, не знам… зашеметена? Смутена? Смаяна? Истерична?
Ви потупа съзерцателно брадичката си.
– Знаех, че Пач е прекалено твърд, за да е човек.
Започнах да се чудя дали изобщо ме е чула да казвам, че не съм човек.
– Ами аз? Напълно си съгласна с идеята, че не само съм нефилим, но и се предполага, че ще водя всички останали нефилими там – забих пръст в прозореца – във война срещу падналите ангели? Паднали ангели, Ви. Като в Библията. Прогонените от небето злодеи.
– Всъщност мисля, че това е доста невероятно.
Разтрих се по челото.
– Не мога да повярвам, че се държиш толкова спокойно по този въпрос. Очаквах някаква реакция. Очаквах да избухнеш. Въз основа на предишния си опит очаквах размахване на ръце и най-малкото здравословна доза ругатни. Все едно да разказвам това на тухлена стена.
– Мале, ти ме караш да изглеждам доста дива.
Устните ми се свиха.
– Ти го каза, а не аз.
– Просто мисля, че е много странно, че ти каза, че най-лесният начин да се познаят нефилимите е по височината им, а ти, приятелко, не си изключително висока – каза Ви.- А сега вземи мен например. Аз съм висока.
– Аз съм средно висока, защото Ханк…
– Разбрах. Вече обясни онази част, че си дала клетва да станеш нефилим, докато си била човек, откъдето идва и средното телосложение, но все пак е някак гадно, нали? Искам да кажа, какво щеше да стане, ако клетвата за преобразяване те беше направила висока? Ами ако те беше направила висока колкото мен?
Не знаех накъде върви Ви с това, но ми се струваше, че изпуска смисъла. Не ставаше въпрос за това колко съм висока. Ставаше дума за това да отвори съзнанието си за един безсмъртен свят, който не трябваше да съществува – и аз току-що бях спукала сигурния малък балон, в който тя живееше.
– Лекува ли се тялото ти бързо, след като си нефилим?- Продължи Ви.- Защото, ако не си получила тази привилегия, наистина си била подведена.
Стреснах се.
– Ви, не съм ти казвала за нашите възможности за ускорено изцеление.
– Хм. Предполагам, че не си го направила.
– Откъде тогава знаеш?- Взирах се във Ви, връщайки се към всяка дума от разговора ни. Определено не ѝ бях казала. Мозъкът ми сякаш се движеше напред на забавен ход. И тогава, точно така, разбирането ме връхлетя твърде бързо, за да го усвоя. Прикрих устата си с ръка.- Ти. . . ?
Ви се усмихна.
– Казах ти, че пазя тайни от теб.
– Но… Не може да бъде… Не е…
– Възможно ли? Да, това си помислих и аз в началото. Мислех си, че преминавам през някаква извратена втора менструация. През последните няколко седмици бях уморена, свита и напълно ядосана на света. После, преди седмица, си порязах пръста, докато режех ябълка. Заздравя толкова бързо, че почти си помислих, че съм си въобразила, че виждам кръв. След това се случиха още странни неща. По физическо възпитание подадох волейболната топка толкова силно, че тя се удари в задната стена на отсрещната страна на игрището. По време на тренировките с тежести нямах проблем да вдигам това, което вдигаха най-едрите момчета в класа. Разбира се, криех го, защото не исках да привличам вниманието към себе си, докато не разбера какво се случва с тялото ми. Повярвай ми, Нора. Аз съм стопроцентов нефилим. Скот веднага го долови. Той ме обучаваше и ми помагаше да се справя с мисълта, че преди седемнайсет години майка ми е извършила деянието с паднал ангел. Помогна ми знанието, че Скот е преминал през подобна физическа промяна и разбирането за собствените си родители. Никой от нас не може да повярва, че ти е отнело толкова време да го разбереш.- Тя ме удари по рамото.
Усетих, че челюстта ми виси глупаво разтворена.
– Ти… ти наистина си нефилим.- Как можех да не го видя? Трябваше да го открия мигновено – можех да го открия при всеки друг нефилим или паднал ангел. Дали защото Ви беше най-добрата ми приятелка на света, и то от толкова дълго време, че не можех да я възприема по друг начин?
– Какво ти каза Скот за войната?- Попитах накрая.
– Това е една от причините да дойде тази вечер, за да ме запознае със ситуацията. Изглежда, че си голяма работа, мис Кралица Пчела. Водач на армията на Черната ръка?- Ви изсвири признателно.- По дяволите, момиче. Не забравяй да впишеш това в автобиографията си.

Назад към част 34                                                      Напред към част 36

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!