Джанин Фрост – Една с много пари ЧАСТ 2

Глава 2

Повечето хора, които са имали три сблъсъка със смъртта – единият от които е включвал неживи – биха били изплашени до степен да сътрудничат. Вместо това Тами изглеждаше, че се е насочила към своята вътрешна Парис Хилтън. Явно никога преди не беше чувала думата „не“. Беше възмутена, че не ѝ позволихме да се прибере в къщата си, за да си събере багажа, а след това се разстрои истински, щом видя града, в който се криехме.
– Сигурно се шегувате. – Тами хвърли пренебрежителен поглед към селската местност и обраслата черешова градина, граничеща с имота, в който бях израснала. – Това е в средата на нищото – продължи Тами. – Сигурно в гората живеят психопатични луди хора!
Тя е претърпяла травмиращо преживяване , напомних си отново, като стиснах зъби. Остави я малко на спокойствие.
Ликинг Фолс се намираше в средата на селското никъде, но това беше смисълът. Може и да не изглеждаше привлекателно за една млада наследница, но за безопасност беше идеално. Никой нямаше да се сети да търси Тами тук.
Бяхме заобиколили последния завой и се движехме по дългия чакълест път, който водеше към старата ми къща, когато Боунс рязко спря.
– Какво става? – Попитах, усещайки напрежението му като невидими мравки, които маршируват по кожата ми.
– Къщата ти не е празна – заяви той ниско. – И обитателят и не е човек.
– Да се махаме оттук – каза Тами и гласът ѝ се повиши. – Сега!
Бях сложила ръка на устата ѝ, дори след като Боунс се измъкна безшумно от колата. Всичко, от което се нуждаехме, беше Тами да започне да крещи, за да предупреди наистина когото и да е бил немъртвият натрапник. Как, по дяволите, някой ни беше изпреварил тук? Не бяхме казали на никого, че идваме! Инстинктът ме накара да последвам Боунс, но това щеше да остави Тами незащитена. Загледах се в Тами и й наредих с тих тон да мълчи. Силата на погледа ми веднага накара Тами да онемее. После пуснах устата ѝ и извадих няколко оръжия, като всичките ми сетива бяха насочени към къщата на половин миля нагоре по пътя.
Миг по-късно в подсъзнанието ми се прокара облекчение, което ме накара да намаля хватката на ножовете си. Боунс сигурно е убил натрапника. Да си свързан с Боунс по този начин беше като да пътуваш на стоп с неговите емоции. В ситуации като тази това също беше полезно.
Започнах отново да карам нагоре по пътя, игнорирайки трескавите побутвания на Тами по раменете ми. Бях я накарала да мълчи, но не и да се успокои, за жалост.
Когато изминах половината път, се появи Боунс, с озадачено изражение на лицето.
– Майка ти е тук – каза той.
Бях намалила скоростта, когато го видях, но в този момент набих спирачки.
– Тя е тук?
Боунс кимна и се качи на седалката за пътници.
– В плътта на немъртвите.
– Катрин? – Чух майка ми да казва, звучейки също толкова изненадана, колкото се чувствах и аз. Разбира се. Дори и на стотина метра разстояние, с новия си слух, тя щеше да долови разговора ми с Боунс толкова лесно, колкото и ако беше в колата.
В гърлото ми се образува буца.
– Да, мамо. Това съм аз.
Не бях виждала майка си от месеци. Не и от нощта, в която убих човека, който я беше отвлякъл и насилствено превърнал във вампир. Беше го направил само за да ме нарани, гадняр. Жалко, че не успях да го убия два пъти.
Майка ми беше в рамката на входната врата и ме гледаше, докато се приближавах. Около косата ѝ бяха разпръснати светлосенки, а кожата ѝ вече беше по-бледа, отколкото последния път, когато я бях видяла. Да усещам аурата на свръхестествена енергия, идваща от нея, беше нещо, с което не мислех, че някога ще свикна.
– Здравей – казах, когато излязох. Исках да я прегърна, но се страхувах да не ме отблъсне. Майка ми винаги беше мразила вампирите. Сега беше станала такава и всичко това се дължеше на мен. Да кажа, че това обтегна отношенията ни, е меко казано.
Ръцете ѝ трепереха, сякаш не беше сигурна какво да прави с тях.
– Катрин. – Малка усмивка изкриви лицето ѝ. – Какво правиш тук?
– Щяхме да използваме къщата, за да се скрием, но тъй като ти си тук…
– Някой отново ви преследва? – Прекъсна ме тя, а зеленото оцвети синия ѝ поглед.
– Не мен – побързах да я уверя. – Тами, момичето на задната седалка. Боунс и аз я охраняваме за няколко дни, докато Дон оправи нещата.
– Здравей, Джъстина – каза Боунс и слезе от колата. – Със сигурност не очаквах да те видя тук.
– Исках да отида някъде на тихо място на почивка – промълви тя.
Той се засмя саркастично.
– Изглежда, че не сме единствените, на които ваканцията им е прекъсната.
Боунс прие за даденост, че все пак ще останем тук. Бяхме решили, че това място е идеално, за да скрием Тами, а аз съм тази, която го притежава, така че за него това беше решено. Но след всичко, което майка ми беше преживяла, не исках да я подлагам на сегашното си положение.
– Ще отидем някъде другаде – казах с извинително свиване на рамене.
– Нещо не е наред с момичето? – Попита майка ми и посочи.
Погледнах към задната седалка. Тами блъскаше по вратата, докато очите ѝ бяха изцъклени, а устата ѝ се отваряше и затваряше като на риба.
– О, по дяволите, забравих да и върна гласа!
Погледнах Тами и върнах гласа ѝ с мигновено движение на погледа си. Първото нещо, което тя направи, беше да изреве достатъчно силно, за да ме накара да се размърдам.
– Никога повече не ми го прави!
– Тогава не издавай позицията ни, ако смятаме, че има опасност, и няма да имаме причина да го правим – отвърна Боунс с извити вежди.
– Мамо, това е Тами – казах аз и махнах на блондинката да пристъпи напред.
Майка ми се усмихна с по-малко напрежение.
– Здравей, Тами. Приятно ми е да се запозная с теб.
Тами хвана майка ми за ръцете.
– Най-накрая някой нормален човек! Знаеш ли какво е с тези двамата? Те са по-лоши от надзирателите в затвора! Дори не спряха да ме оставят да ям!
Боунс изхърка.
– Ако си спомняш, бяхме малко заети да те пазим жива.
Майка ми погледна към Тами и после обратно към мен.
– Бедното момиче, сигурно умираш от глад. Ще ти направя нещо за вечеря. Не искаш Катрин да готви, повярвай ми.
При нормални обстоятелства може би щях да се изненадам от намека. Но това изказване, плюс погледът, който ми беше хвърлила, говореха, че все пак ще останем тук. Като оставим настрана опасенията за безопасността на Тами, бях щастлива. Майка ми, ми липсваше. Може би взаимно прекъснатите ни ваканции бяха прикрита благословия за връзката ни.
– След теб, мамо.

*** *** ***

Топлото ми и размито чувство обаче се изпари след вечерята. Къщата имаше само две спални. Майка ми любезно предложи да сподели своята с Тами, но точно когато се канех да ѝ благодаря за това, Тами заговори.
– Не трябва ли да спя с него вместо това? – Погледът на Тами обходи Боунс с несъмнена похот. – В края на краищата, след като аз плащам, трябва да избирам с кого да си легна.
Майка ми изтръпна. Отворих уста, за да изрека язвителна реплика, но Боунс се разсмя.
– Аз съм женен мъж, но дори и да не бях, нямаше да имаш никакъв шанс. Имаш грозни маниери.
– Твоя загуба – каза Тами и отново разроши косата си. После се огледа разочаровано. – Не можеш да очакваш да остана тук повече от няколко дни. Ще се побъркам.
– Но ще си жива – отбелязах аз, което според мен трябваше да е нейният основен приоритет.
– Ти уби онова нещо, нали? – Попита Тами. – Това не означава ли, че опасността е отминала?
Боунс сви рамене.
– Съмнявам се, че гула е бил човекът, сключил договор да те убие. Изглежда ми като нает, евтин местен наемник.
Тами го зяпна.
– Тя трябваше да му отреже главата, преди да спре да се движи. Това ли смяташ за евтин местен наемник?
– Никой уважаващ себе си немъртъв наемен убиец не би приел договор за човек – каза пренебрежително Боунс. – Хората са твърде лесни. Все едно да ти платят, за да стъпчеш златна рибка. Но в твоя случай вероятно някой човешки наемен убиец, който знае за немъртвите, се е разочаровал, че последните му два опита не са се получили, и е дал някакви пари на млад гул, за да те довърши. Това е практично решение; гулът получава пари и храна, наемия убиец все пак задържа по-голямата част от плащането по договора, а клиентът е доволен, че си мъртва.
– Ти щеше да знаеш, нали? – Промълви майка ми.
– Как така? – Попита Тами.
Боунс и се усмихна, красив и студен едновременно.
– Защото съм бил наемен убиец в продължение на повече от двеста години.
Тами преглътна. Не добавих това, което знаех; че Боунс е бил много внимателен по отношение на договорите си. Той убиваше други убийци, а не невинни хора, и повечето от тези хора бяха от неговия род. Това не беше спечелило на Боунс никакви състезания по популярност в средите на немъртвите, но ако Боунс смяташе, че някой заслужава да умре, той поемаше договора, независимо от опасността.
– След няколко дни Дон трябва да арестува алчния ти братовчед и тогава ще можеш спокойно да се прибереш у дома – продължи Боунс.
– Ако си наемен убиец, защо не мога просто да ти платя да убиеш Гейбълс? – Попита тя, като се съвзе. – Рожденият ми ден е чак след два месеца. Кой знае дали братовчед ми няма да се опита да ме убие отново, дори и да е в затвора?
Очите ми се разшириха от това колко непринудено Тами подхвана темата. Подай солта. Убий братовчед ми.
Боунс сви рамене.
– Може и да се опита, но ще трябва да потърсиш друг наемен убиец. Сега съм твърде зает за това.
Тами погледна майка ми, мен и после Боунс, преди лицето ѝ да се намръщи.
– Това е гадно – каза тя и побягна нагоре по стълбите.
Като се има предвид, че можех да прекарам следващите две седмици на почивка със съпруга си, вместо да се грижа за разглезено богато момиче, което е мишена на убийци, се съгласих.
– Всичко ще бъде наред, Тами – извиках аз.
Отговорът ѝ беше изръмжаване. Боунс изви вежди и потупа носа си.
– Кажи думата, Котенце. Ще и вдъхна изцяло ново отношение.
Контролът над съзнанието на вампира щеше да е лесният изход, но кога съм избирала лесния път?
– Тя ще се оправи – промълвих аз. Побързай, Дон.
– Ще отида да поговоря с нея – каза майка ми.
И двете ми вежди се вдигнаха.
– Мислиш ли, че можеш да я накараш да прогледне?
Майка ми ме погледна изнервено, докато се качваше по стълбите.
– Забравяш, Катрин – имам много опит в работата с трудно дете.
Боунс се засмя, като ме погледна многозначително, което накара устата ми да трепне въпреки мен. Добре. Майка ми имаше право.

Назад към част 1                                                                 Нпред към част 3

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!