Ш-ш-шт – Книга 4 – ФИНАЛ – Част 36

Глава 34

Не носех нищо друго, освен обувки за тенис, къси панталони и горнище на банския, когато рано сутринта срещнах Пач на скалистия бряг. Беше понеделник, крайният срок на Пепър. Беше и учебен ден. Но сега не можех да се притеснявам за нито едно от тези неща. Първо тренировка, после стрес.
Бях обвила ръцете си с бинтове, очаквайки, че тренировките на Пач ще засрамят тези на Данте. Косата ми беше прибрана на стегната френска плитка, а стомахът ми беше празен с изключение на чаша вода. Не бях поглъщала дяволска храна от петък и това си личеше. Имах главоболие с размерите на Небраска, заседнало в главата ми, а зрението ми се люшкаше и разфокусираше, когато завъртах главата си прекалено рязко. Вътре в мен се загнезди остър глад. Болката беше толкова силна, че не можех да си поема дъх.
Спазвайки обещанието си към Пач, бях взел противоотровата в събота вечерта, веднага след като признах пристрастяването си, но очевидно лекарството се нуждаеше от известно време, за да подейства. Сигурно не помагаше и фактът, че през последната седмица бях вкарала в организма си големи количества дяволска магия.
Пач носеше черни дънки и подходяща тениска, която обгръщаше формите му. Той опря ръце на раменете ми, обърнат с лице към мен.
– Готова ли си?
Въпреки мрачното настроение се усмихнах и изпуках кокалчетата на пръстите си.
– Готова ли съм да се боря с великолепното ми гадже? О, бих казала, че съм готова за това.
Забавлението смекчи очите му.
– Ще се опитам да контролирам къде поставям ръцете си, но в разгара на събитията, кой знае какво може да се случи?- Добавих.
Пач се усмихна.
– Звучи обещаващо.
– Добре, Тренер. Да направим това.
След моята дума изражението на Пач стана съсредоточено и делово.
– Ти не си била обучавана в боравене с мечове и шпаги, а предполагам, че Данте е имал повече от справедлив дял практика през годините. Той е на възраст колкото Наполеон и вероятно е излязъл от утробата на майка си, размахвайки кираджийска шпага. Най-добрият ти шанс е да му отнемеш сабята рано и бързо да преминеш към ръкопашен бой.
– Как да го направя?
Пач взе две пръчки близо до краката си, които беше отрязал приблизително на дължината на стандартна сабя. Подхвърли едната във въздуха и аз я хванах.
– Извади сабята си, преди да започнеш да се биеш. За изваждането на сабята е необходимо повече време, отколкото за нанасянето на удар.
Престорих се, че вадя сабята от невидима ножница на бедрото си, и я държах в готовност.
– През цялото време дръж краката си на ширината на раменете – нареди Пач, като ме включи в бавно, спокойно париране.- Не искаш да загубиш равновесие и да се спънеш. Никога не движи краката си близо един до друг и винаги дръж острието близо до тялото си. Колкото повече се навеждаш или разтягаш, толкова по-лесно ще бъде за Данте да те повали.
Няколко минути тренирахме работата с краката и баланса, а тъпият сблъсък на импровизираните ни саби се разнасяше над прилива.
– Внимателно следи движенията на Данте – каза Пач.- Той веднага ще се установи в някакъв модел и ти ще започнеш да научаваш кога ще се премести за атака. Когато го направи, нанеси изпреварващ удар.
– Точно така. Ще ми трябва ролева игра за това.
Пач бързо приплъзна краката си напред, замахвайки с сабята си към моята така насилствено, че пръчката завибрира в ръцете ми. Преди да успея да се съвзема, той нанесе бърз втори удар, при който сабята се изплъзна от хватката ми.
Вдигнах сабята, избърсах челото си и казах:
– Не съм достатъчно силна. Не мисля, че някога ще мога да направя това на Данте.
– Ще можеш, след като го отслабиш. Дуелът е насрочен за утре при изгрев слънце. По традиция той ще бъде навън, на някое отдалечено място. Ще принудиш Данте да заеме позиция, в която изгряващото слънце да е в очите му. Дори да се опита да промени позициите ви, той е достатъчно висок, за да засенчи слънчевите лъчи от погледа ти. Използвай височината му в своя полза. Той е по-висок от теб и това ще оголи краката му. Силен удар в някое от колената ще го изкара от равновесие. Веднага щом той изгуби позицията си, атакувай.
Този път пресъздадох предишния ход на Пач, като го принудих да наруши равновесието си с удар в коляното, последван от бърза поредица от удари и шамари. Не го лиших от меча му, но забих върха на своя в оголената му средна част. Ако успеех да направя това с Данте, това щеше да е повратният момент в дуела.
– Много добре – каза Пач.- Целият дуел най-вероятно ще отнеме по-малко от тридесет минути. Всяко движение е от значение. Бъди предпазлива и уравновесена. Не позволявай на Данте да те подтикне към необмислена грешка. Отбягването и заобикалянето встрани ще бъдат най-голямата ти защита, особено на открита поляна. Ще разполагаш с достатъчно място, за да избегнеш сабята му, като се изплъзваш бързо от пътя му.
– Данте знае, че е милиард пъти по-добър от мен.- Извих вежди.- Има ли някакви мъдри съвети за справяне с пълната и абсолютна липса на увереност?
– Нека страхът бъде твоята стратегия. Преструвай се, че се страхуваш повече, отколкото се страхуваш, за да залъжеш Данте с фалшиво чувство за превъзходство. Самонадеяността може да бъде смъртоносна.- Ъглите на устата му се повдигнаха.- Но ти не си ме чула да казвам това.
Окачих имитационната си сабя на раменете като бейзболна бухалка.
– И така, в общи линии планът е да му отнема сабята, да му нанеса смъртоносен удар и да си извоювам законната позиция на лидер на нефилимите.
Кимване.
– Сладко и просто. Още десет часа и ще станеш професионалист.
– Ако ще правим това десет часа, ще ми трябва малко стимул, за да остана мотивирана.
Пач закачи лакътя си около врата ми и ме привлече към целувка.
– Всеки път, когато събориш сабята ми, ти дължа целувка. Какво ще кажеш?
Прехапах устните си, за да не се захиля.
– Звучи наистина мръсно.
Пач сви вежди.
– Виж чий ум току-що се изтърколи в канавката. Две целувки на удар. Има ли възражения?
Направих невинна физиономия.
– Никакви.
Пач и аз не спряхме да се дуелираме до залез слънце. Бяхме унищожили пет комплекта саби и спряхме само за обяд и за да получа наградите ми от целувки – някои от които продължиха достатъчно дълго, за да привлекат вниманието на плажуващите и няколко бегачи. Сигурна съм, че изглеждахме като луди, хвърляйки се по скалите, докато размахвахме пръчки един срещу друг достатъчно силно, за да оставим синини и, много вероятно, няколко случая на вътрешен кръвоизлив. За щастие, ускореното ми оздравяване означаваше, че най-тежките ми наранявания не пречат на тренировките ни.
До здрач бяхме покрити с пот, а аз бях напълно изтощена. След малко повече от дванадесет часа щях да се дуелирам с Данте наистина. Не със самоделни саби, а със стоманени остриета, достатъчно остри, за да отсекат крайник. Мисълта беше достатъчно отрезвяваща, за да накара кожата ми да настръхне.
– Е, справи се – поздравих Пач.- Обучена съм толкова, колкото някога ще бъда – висока, средна машина за бой с саби. Трябваше да те направя мой личен треньор още от първия ден.
На повърхността изплува бавна и злобна усмивка.
– Никой не може да се мериш с мен.
– Ммм – съгласих се аз, като го погледнах срамежливо.
– Защо не се върнеш при мен, за да си вземеш душ, а аз ще взема храна за вкъщи от „Граница“?- Предложи Пач, докато се изкачвахме по каменистия насип към паркинга.
Каза го съвсем непринудено, но думите му привлякоха очите ми директно към неговите. Пач беше работил като сервитьор в „Граница“, когато се срещнахме за първи път. Сега не можех да минавам покрай ресторанта и да не си спомням за него. Бях трогната, че си спомня, и знаех, че ресторантът пази специални спомени и за него. Принудих се да загърбя всички мисли за утрешния дуел, и за Пепър и малкия му шанс за успех; тази вечер исках да се насладя на компанията на Пач, без да се притеснявам какво ще стане с мен – с нас – ако се наложи да се дуелирам и Данте спечели.
– Мога ли да поръчам такос?- Попитах тихо, спомняйки си първия път, когато Пач ме беше научил да ги правя.
– Ти четеш мислите ми, Ангелче.
Влязох в къщата на Пач. В банята съблякох дрехите и разплетох плитката си. Банята на Пач беше великолепна. Наситено сини плочки и черни кърпи. Свободностояща вана, в която спокойно можеха да се поберат двама души. Сапун, който миришеше на ванилия и канела.
Влязох под душа и оставих водата да се разнесе по кожата ми. Помислих си за Пач, който стоеше под същия този душ, опрял ръце на стената, докато водата се изливаше върху раменете му. Мислех си за капките вода, полепнали по кожата му. Мислех си за него, който използва същите кърпи, които щях да увия около собственото си тяло. Мислех за леглото му, само на няколко метра от него. За това как чаршафите щяха да задържат аромата му.
Сянка се плъзна по огледалото в банята.
Вратата на банята беше открехната, а светлината проникваше от спалнята. Затаих дъх в очакване на друга сянка, в очакване времето да ми каже, че съм си въобразила, че виждам нещо. Това беше домът на Пач. Никой не знаеше за него. Нито Данте, нито Пепър. Бях внимавала – никой не ме беше проследил тази вечер.
Друг тъмен облак се понесе над огледалото. Въздухът затрещя от свръхестествена енергия.
Изключих водата и завързах кърпа около тялото си. Потърсих оръжие: имах избор между руло тоалетна хартия и бутилка сапун за ръце.
Тананиках тихо под носа си. Нямаше защо да съобщавам на натрапника, че съм го усетила.
Нарушителят се приближи до вратата на банята; силата му разтърси сетивата ми с електричество, косъмчетата по ръцете ми застанаха нащрек като твърди знамена. Продължих да тананикам. С ъгъла на окото си видях как дръжката на вратата се завъртя, приключих с чакането.
Запратих босия си крак към вратата с хъркане от усилие. Тя се разцепи, счупи се от пантите, като излетя навън, поваляйки този, който беше зад нея. Втурнах се през входа с разперени юмруци, готова да атакувам.
Мъжът на пода се сви на кълбо, за да защити тялото си.
– Недей – изсъска той.- Не ме наранявай!
Бавно спуснах юмруците си. Извърнах глава настрани, за да го огледам по-добре.
– Блейкли?

Назад към част 35                                                     Напред за част 37

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!