Глава 7
Това може да е началото на лоша шега, помислих си, докато заобикаляхме опашката и влизахме в „Хапчето“. Трима вампири и един човек влизат в бар…
Ако някой разбойнически немъртъв наемен убиец преследваше Тами, се надявахме да се хване на въдицата и да ни последва вкъщи, защото го чакаше адска изненада. И тук също се надявахме, че Попи, вампира, с който Боунс разговаряше миналия уикенд, е повторил разказа на Боунс за сополивия богат човек, когото пазеше. И как той ще се върне тази вечер с нея.
Майка ми отказа да танцува. Седеше на бара и затваряше устата на всеки мъж, който се приближаваше до нея, човек или друг. Тя наистина се грижеше за Родни, помислих си аз, а сърцето ми се сви при спомена за убития приятел, с когото майка ми се беше срещала за кратко. Надявам се отново да намери някой специален човек.
Преминахме през доброто прекарване, танците, пиенето – без алкохол за Тами, въпреки че тя молеше – и после отново танците, докато Боунс подновяваше познанството си с Попи. Не убягна от вниманието ми, че Версес ни гледаше. По изражението му личеше, че усеща нещо и не иска това да се случва в неговия клуб. Е, ние също не искахме. Ето защо имахме капани, които ни чакаха в къщата ни. Ела, бъдещ убиец. Приготвили сме лакомства.
След два часа сутринта се отправихме към паркинга. По навик държах ръката си близо до ръкавите, където бяха наредени няколко ножа за хвърляне. Бяхме на три реда от нашия Хамър, когато въздухът се наелектризира. Боунс и аз се завъртяхме едновременно, като всеки от нас извади по един нож. Майка ми сграбчи Тами. Няколко вампира паднаха от небето и се приземиха в широк кръг около нас.
Ебаси , беше мисълта ми. Бяхме напуснали „Хапчето“ само преди няколко секунди. Недостатъчно време, за да координираме подобна атака. Преброих, като отбелязах вибрациите, които се носеха от всеки от тях. Дванайсет вампира, няколко от тях майстори. Твърде много, за да се занимават само с убийството на една човешка наследница. Тук не ставаше дума за Тами.
Боунс също го знаеше. Той се огледа почти вяло, но усещах как напрежението му се промъква в подсъзнанието ми.
– Х, каква неприятна изненада. Това явно не е съвпадение, така че кажи ми, кой ме предаде?
Чернокосият вампир се обърна към Х, докато той пристъпваше напред.
Човек наема наемен убиец да убие братовчедка му за пари, скучно. Същият наемен убиец проваля работата два пъти – смешно. Тогава отчаяният наемен убиец изпраща един гул след момичето, за да довърши нещата, любопитството ми се разпалва. Същият този гул завършва с отрязана глава от мистериозна червенокоска… ах. Сега ми е интересно.
– Кой е твоят приятел, скъпи? – Попитах Боунс, без да откъсвам поглед от Х.
– Бивш колега, може да се каже. Прекалено съревнователен, който се изнерви, когато убих няколко от най-добрите му клиенти.
Бивш колега . Х трябва да не е бил дребен наемен убиец, за да го нарича Боунс по този начин, което означаваше, че вампирите с него също трябва да са убийци. Шансовете ни току-що се понижиха от нищожни до прецакани.
– Чудех се дали моят стар приятел Боунс не е замесен? – Продължи Х. – Оказа се, че младата наследница има връзки с правителството, както и Жътварката. А Жътварката би трябвало да е с кървящо сърце, когато става дума за хора. Когато се разпространи поредният слух, че човешката наследница ще бъде тук тази вечер, взех предпазни мерки, в случай че съм бил прав за това кой я защитава. И за мой късмет, беше така.
Предпазни мерки? Това беше един от начините да се опишат дузината вампири, които ни заобикаляха, и всички те бяха въоръжени до зъби. Погледнах назад към нощния клуб. Щеше ли някой да ни се притече на помощ? Или щяха да се придържат към принципа „Никакво насилие на територията на заведението“ и да стоят далеч от нас?
– Ти си тук заради мен, нея остави настрана – каза Боунс, като едва забележимо кимна към Тами. – Пусни я да се върне вътре, а ние сами ще се справим с това.
– Може и да не е тя причината, поради която съм тук, но ще се погрижа да убия и нея, за да не рискувам война.
Умно копеле. Ако Х ни убиеше, докато защитаваме Тами, можеше да го нарече бизнес. Тами имаше контакт с нас; в противен случай хората на Боунс можеха да го сметнат за лично и да отмъстят за нашето убийство. Х добре покриваше мотивите си.
Тами започна да хленчи. Х и се усмихна любезно.
– Ако това те кара да се чувстваш по-добре, братовчед ти е мъртъв. Убих го, след като научих това, което трябваше да знам за теб.
Значи затова Дон не можеше да намери Гейбълс, не че това ни беше от полза сега.
Боунс ме погледна.
– Котенце, вече ядосваш ли се?
Знаех какво има предвид. Откакто разбрах, че съм абсорбирала огнена сила от пирокинетичния вампир, от когото пиех, се борех да държа тази заета способност под контрол. Но сега позволих на всички неща да излязат на повърхността гнева, решителността, страха и тъгата от последните няколко месеца. Ръцете ми бяха обгърнати от сини пламъци, а на земята се разхвърчаха искри.
– Убийте я! – Изкрещя Х.
Ножовете полетяха към мен като в мъгла. Претърколих се, за да ги избегна, концентрирайки се върху Х. Преди два месеца бях изгорила цял имот и бях взривила главата на един майстор-вампир направо от раменете му. Изгори – помислих си, като се взирах в Х. Изгори.
Само че… той не се запали. От покритите ми с пламък ръце все още изхвърчаха искри, но от тях не излезе нищо по-смъртоносно. Разтърсих ръцете си в знак на разочарование. Работи, по дяволите! Пламнете, пръсти!
Но предишните, смъртоносни огнени потоци, които ме бяха изплашили със своята жестокост, сякаш бяха изчезнали. Най-опасното нещо, което можех да направя с ръцете си сега, беше да запаля нечия цигара.
– О, по дяволите – прошепна майка ми.
Не можех да не се съглася.
– Защити Тами – изкрещях аз, след което грабнах ножовете си, проклинайки, докато се опитвах да избегна поредната градушка от насочени към мен остриета. Някои от тях намериха целта си, но, слава Богу, нито един не попадна в гърдите ми. Все пак среброто гореше на мястото, където се приземи, което ме накара да се преборя с желанието да го изтръгна още сега. Вместо това хвърлих някои от оръжията си, добавяйки още сребро към току-що изпратения от Боунс огън. След това се свих зад една от колите, за да се прикрия, като най-накрая получих възможност да изтръгна среброто, забито в раменете и краката ми.
Тами изкрещя, когато някои от вампирите се издигнаха във въздуха. Взех два от ножовете, които бях извадила от тялото си, и ги изпратих със сила към вампира, който беше най-близо до мястото, където тя се беше прикрила. Остриетата намериха целта си и той се блъсна в една кола, вместо в Тами и майка ми, която беше приклекнала над нея.
Останалите вампири изглеждаха по-загрижени да се справят с Боунс, отколкото с Тами или майка ми. Претърколих се под един камион, за да стигна до Боунс – и после изкрещях, когато ризата ми пламна.
По дяволите! Сигурно под камиона, под който се търкулнах, се бяха събрали капки масло и безполезните искри от ръцете ми го запалиха.
– Котенце, добре ли си? – Извика Боунс.
– Добре съм! – Изкрещях в отговор, страхувайки се, че ще го убият, докато бърза да ме провери.
Глупаво, глупаво, глупаво , изръмжах си аз. Масло плюс искри е равно на пожар, тъпако!
Тъкмо разкъсвах горящата си риза, когато една кола се блъсна в мен, притискайки ме към автомобила зад мен. Задъхах се от невероятната болка, парализираща с интензивността си. Тами изкрещя. Над това чух как Боунс хрипливо извика името ми.
Нещо тупна върху изпочупената кола, която ме притискаше. Червенокосият вампир. Той се усмихна, докато вадеше сребърно острие, знаейки също като мен, че не мога да отблъсна колата навреме, за да се спася.
Но имаше нещо, което можех да направя. Масло плюс искри е равно на огън, помислих си жестоко и забих юмрук в резервоара на колата.
Разнесе се страхотен взрив, съчетан с мъчителното усещане, че съм изхвърлена назад, горяща, през целия паркинг. За една зашеметяваща секунда не знаех дали съм още жива. После осъзнах, че ако бях мъртъва, нямаше да ме боли толкова много.
Движи се , казах си, борейки се с летаргията, която ме караше да се свивам, където и да се бях приземила. Продължавай да мигаш, зрението ти ще се върне.
След още няколко мига паркингът беше в двойни очертания, но можех да виждам. Провери за мониции. Останали ли са ти някакви ножове? Два, добре, нека се броят.
– Добре съм – извиках аз, гласът ми беше почти неразпознаваем. Мразех да издавам позицията си, но повече се притеснявах да не би Боунс да изгуби, ако е прекалено разсеян, за да усети връзката ни, и си помисли, че съм се пръснала на парчета.
– Господи, Котенце – чух го да мърмори и се усмихнах, въпреки че имах чувството, че лицето ми се напука. Страхувах се да погледна кожата си. Изгорелият бекон можеше да мине за мой близнак в момента. Ще оздравееш – напомних си. Престани да се тревожиш за външния си вид и се върни към грижите за задника си.
Свих пръстите си, облекчена, че ужасното усещане за разцепване е изчезнало. Сега можех да хващам ножовете си с ръце, а зрението ми се проясняваше с всеки изминал миг. През мръсния прозорец на колата пред мен видях как Боунс се бори с четирима вампири. Той се въртеше и нанасяше удари в главозамайваща демонстрация на насилие, като режеше и сечеше всеки път, когато те се приближаваха твърде близо. Къде бяха Тами и майка ми?
Бях се промъкнала около няколко мъртви вампира – един от тях беше хрупкав – забелязах със задоволство – и на пръсти заобикалях колата, когато Х изскочи от нищото. Той ме бутна и ме блъсна в още една кола – Боже, толкова ми беше писнало да усещам как костите ми хрущят в метала! – Но вместо да скоча напред, аз се свлякох като замаяна. В следващата секунда Х беше върху мен, притиснал с колене торса ми към бетона, със светещ зелен поглед на победител, докато вдигаше ножа си.
Ръката ми се изстреля, а сребърният нож, стиснат в нея, се заби право в гърдите му. Усмихнах се, като го завъртях силно. Това е за теб, Х.
Но той не се свлече напред, както би трябвало. Вместо това ножът, който беше вдигнал, се заби в гърдите ми без миг колебание.
В мен избухна болка, толкова гореща и жестока, че съперничеше на тази, която бях почувствала, когато колата се взриви върху мен. Болката се засилваше, докато не ми се прииска да изкрещя, но нямах сили. Всичко сякаш се изгуби от погледа ми, освен яркия му изумруден поглед.
– Как? – Успях, едва да изрека думата.
Х се наведе напред. „situs inversus“, прошепна той. Ръката му се затегна върху острието и се завъртя.
Синьото изпълни зрението ми. Не разбирах защо и за миг се зачудих дали изобщо е реално. После синьото се наклони настрани, отрязаната ръка на Х все още държеше ножа в гърдите ми, но останалата част от него беше другаде. Метална ламарина, помислих си аз замаяно. Боунс сигурно я е откъснал от някоя кола и я е размахвал като огромен трион.
Х беше по гръб, а пънчето от дясната му ръка бавно се разширяваше в нов крайник, докато се бореше с Боунс. Исках да помогна, но не можех да се изправя. Болката ме беше притиснала, задъхвах се и се гърчех, докато се опитвах да се измъкна от нея.
– Не мърдай, котенце! – Изкрещя Боунс. – Брутален разрез от ножа му разряза гърдите на Х, странно защо вдясно от гръдната кост на Х. Боунс завъртя острието толкова силно, че то се счупи, и после беше до мен, а ръката му притискаше китките ми над главата.
– Котенце.
Щом видях лицето му, разбрах колко е зле. Това би трябвало да ми е хрумнало и преди, като се има предвид, че в гърдите ми все още се намираше сребърен нож с изсъхнала ръка, но по някакъв начин болката ме беше заслепила за реалността. Сега обаче осъзнах, че това са последните ми мигове на земята.
Опитах се да се усмихна.
– Обичам те – прошепнах аз.
Една-единствена розова сълза се търкулна по бузата на Боунс, но гласът му беше стабилен.
– Не мърдай – повтори той и бавно започна да дърпа ножа.
Гърдите ми сякаш горяха. Опитах се да не поглеждам към ножа. Опитах се да се съсредоточа върху лицето на Боунс, но и собственият ми поглед беше замъглен в розово. Ще ми липсваш толкова много.
Острието трепна на косъм и през мен премина спазъм от болка. Боунс стисна устни, като пусна китките ми, за да притисне гърдите ми със свободната си ръка.
– Не мърдай…
Не можех да издържа. Това парене от гърдите ми сякаш се беше разпространило по цялата ми душа. В гърлото ми се надигна писък, но го задуших. Моля те, не го оставяй да ме види как умирам, крещейки…
Агонията спря точно толкова рязко, колкото и започна. Боунс издаде рязък звук, последван от трясък на метал по земята. Погледнах надолу и видях прорезната рана в гърдите си, която започна да се затваря, а кожата се срастваше, докато заздравяваше.
И тогава Боунс се завъртя. Зад него стоеше вампир, който държеше голям нож и имаше най-странното изражение на лицето си. Той падна на колене и се подаде напред, а сребърната дръжка стърчеше от гърба му. Майка ми беше зад вампира. Ръцете ѝ бяха окървавени.
– Грубо, бързо и старателно, иначе няма да получиш втори шанс – промълви тя, почти на себе си.
Боунс се взираше.
– Точно така, Джъстина. – После започна да се смее. – Браво.
Бях зашеметена. Боунс ме подхвана и ме целуна толкова силно, че усетих вкуса на кръвта, когато кътниците му пронизаха устните ми.
– Никога повече не ме плаши така.
– Той не умря – казах аз, все още зашеметена от последните събития. – Извих острие в сърцето му, но той не умря.
– Както той каза, situs inversus. – При обърканото ми изражение Боунс продължи. – Означава, че се е родил с обърнати назад органи, така че сърцето му е било отдясно. Това е, което е спасило живота му преди, но не е трябвало да го признава, докато го чувам.
Не знаех, че съществува такова състояние. Бележка към себе си: Научете повече за анатомичните странности.
Боунс сканира паркинга, но единствените вампири тук бяха тези, които се бяха събрали отстрани на нощния клуб. Зрители, помислих си с изумление. Нима през цялото време бяха стояли там и само гледаха?
Страхът ме обзе.
– Къде е Тами?
– Вкарах я вътре, след като колата избухна – каза майка ми. – Ти каза, че там ще бъде в безопасност.
И тогава тя се е върнала навън, за да се изправи пред група наемни убийци. Сълзи прободоха очите ми, дори когато Боунс ѝ се усмихна.
– Ти ми спаси живота, Джъстина.
Тя изглеждаше смутена, а после се намръщи.
– Не знаех дали си приключил с изваждането на онзи нож от Катрин. Не можех да го оставя да се промъкне до теб и да те заколи, докато дъщеря ми не се оправи.
Боунс се засмя.
– Разбира се.
Поклатих глава. Тя никога нямаше да се промени, но това беше нормално. Аз така или иначе я обичах.
Версес излезе от „Хапчето“ с Тами до себе си. По зачервените ѝ очи личеше, че е плакала.
– Всичко свърши – казах ѝ аз.
Тами изтича и ме прегърна. Исках да кажа нещо дълбоко и утешително, но единственото, което успях да направя, беше да повторя:
– Свърши.
Поне Тами нямаше да помни нищо от това. Не, спомените ѝ щяха да бъдат заменени с такива, в които тя е била изолирана от скучни телохранители, осигурени от бившите приятели на баща ѝ. Тами щеше да навлезе в зрелостта без бремето да знае, че в нощта има неща, срещу които никой средностатистически човек не може да се изправи. Тя щеше да бъде нормална. Това беше най-добрият подарък за рождения ѝ ден, който можех да ѝ направя.
– Ти си се сражавал на територията на обекта – заяви Версес.
Боунс изпусна хриптене.
– Забелязал си това, нали, приятелю?
– Може би, ако не стоеше там и не правеше нищо, докато бяхме в засада, скъпоценните ти помещения щяха да са все още цели! – Майка ми се нахвърли върху Версес. – Нима нямаш никаква лоялност? Боунс каза, че си приятел!
Версес вдигна вежди при отчайващия ѝ тон, после хвърли поглед към паркинга. Телата на вампирите бяха разхвърляни наоколо, една от колите все още гореше, а различни други бяха смачкани, разкъсани или с вдлъбнатини.
– Аз съм негов приятел – отвърна Версес. – Ето защо ще ви позволя всички да си тръгнете, без да плащате за щетите.
– Но звучи така, сякаш няма да ни посрещнат добре отново – промърморих на Боунс. – Толкова да дойдем тук през останалата част от ваканцията ни, за да изследваме всички тези частни зони.
Устните на Боунс докоснаха челото ми.
– Не се притеснявай, любима. Знам друг клуб в Бруклин, който мисля, че ще ти хареса…
