Питър В. Брет – Ядрото ЧАСТ 1

ЯДРОТО
Питър В. Бред

 

Пролог
ГАОЛЕРИ
334 СЗ

– Ще има рояк.
Алагай Ка, демонът Съпругът, заговори с устните на човешкия търтей, онзи, когото наричаха Шанджат. Съпругът лежеше вързан в кръг от сила, но бе разбил една от ключалките и бе взел ядрона, преди похитителите му да успеят да реагират.
Волята му беше смазана, а Шанджат вече беше само марионетка и Съпругът изпитваше удоволствие от болката, която причиняваше на похитителите си. Той премести краката на ядрона, за да усети тялото му. Не толкова полезен като мимик, но силен, въоръжен с примитивните оръжия на повърхностния запас и с емоционална връзка с похитителите си, която Съпругът можеше да използва.
– Какво, по дяволите, трябва да означава това? – поиска да знае Изследователят. Онзи, когото останалите наричаха Арлен или Пар’чин. Той имаше влияние над останалите, но това не беше истинско господство.
Съпругът получи достъп до езиковия център на ядрона, като все по-добре владееше примитивните хрумвания, които минаваха за общуване между хората.
– Кралицата е близо до снасяне.
Изследователят срещна очите на търтея и скръсти ръце. Мастилените в плътта му защити пулсираха със сила.
– Знам това. Какво общо има това с рояка?
– Ти ме затвори и уби най-силните ми братя – каза Съпругът. – В двора на разума не остана нито един, който да има достатъчно сила, за да попречи на младите кралици да изцедят магията на майка си и да узреят.
Изследователят сви рамене.
– Кралиците ще се избият една друга, нали? Точно там, в стаята за раждане, като най-силната от тях ще поеме управлението на кошера. По-добре излюпена кралица, отколкото напълно зряла.
Съпругът държеше очите на търтея приковани към Изследователя, докато със собствените си очи наблюдаваше аурите на останалите в стаята.
Въоръжен с наметалото, копието и короната на Убиеца на разума, Наследникът – онзи, който се наричаше Джардир – беше най-опасен. Прикован в предпазния кръг, Съпругът нямаше много възможности, ако Наследникът реши да го убие, а подчинението на Шанджат вбесяваше Наследника неимоверно.
Но аурата на Наследника го предаде. Колкото и да му се искаше да убие Изследователя, той се нуждаеше от него жив.
По-интересна беше мрежата от емоции, свързваща Наследника с Изследователя. Любов и омраза, съперничество и уважение. Гняв. Вината. Това беше опияняваща смесица и Съпругът изпитваше удоволствие, докато я изучаваше. Наследникът нямаше търпение за информация. Имаше много неща, които Изследователят не му беше казал, и по аурата му се разнесе раздразнение, че трябва да следва чужд пример.
По-малко предсказуем беше Ловецът, онази, който се казваше Рена. Свирепата жена беше разгорещена от откраднатата основна магия, а плътта ѝ беше изпъстрена със защити на силата. Беше по-малко опитна в използването на силата си, склонна да избухне, ако не бъде държана под контрол. Беше се притиснала с оръжие в ръка, готова да скочи при първия пробив в сигурността.
Последната беше жена, Шанвах. Подобно на марионетката, и тя не притежаваше особена магия. Ако не беше убила с оръжието си един демоничен принц, Съпругът щеше да я отхвърли като незначителна.
Но макар че Шанвах беше най-слабата от похитителите, аурата ѝ беше изящна. Куклата беше нейният баща. Волята ѝ беше силна, поддържаше повърхностната ѝ аура неподвижна, но под нея духът ѝ се раздираше от болка. Съпругът щеше да се наслади на спомена за нея, когато разреже черепа ѝ и захапе мекото месо на ума ѝ.
Съпругът накара марионетката да се засмее, за да задържи вниманието на хората върху ядрона, а не върху него.
– Младите кралици няма да имат възможност да се бият. Тъй като нито един от моите братя не е достатъчно силен, за да доминира над останалите, всеки от тях ще открадне по едно яйце и ще избяга.
Изследователят направи пауза и разбра това.
– Ще създадат гнезда из цяла Теса.
– Няма съмнение, че това вече е започнало. – Той накара куклата да размаха копието си и очаквано очите на хората го последваха. – Обричаш на гибел собствения си вид, като ме държиш тук.
Деликатно Съпругът размести веригите си, търсейки слабост. Защитите, гравирани в метала, горяха, издърпвайки магията му, но Съпругът държеше здраво в ръцете си своята сила. Вече беше разбил една от ключалките и освободил един крайник. Ако успееше да счупи още една, марионетката можеше да обезсили кръговете дотолкова, че Съпругът да успее да избяга.
– Колко съзнания са останали в кошера? – поиска да знае Изследователят. – Досега убихме седем, без да броим теб. Смятаме, че това е нищо.
– В кошера? – Попита Съпругът. – Вече няма. Несъмнено вече са си разделили местата за размножаване и се стремят да умиротворят новите си територии преди снасянето.
– Развъдници? – Попита ловецът.
Куклата се усмихна.
– Хората от вашите Свободни градове скоро ще открият, че стените и защитите им са по-малко сигурни, отколкото са били убедени.
– Смели думи, Алагай Ка – каза Наследникът – тъй като лежиш вързан пред нас.
Съпругът най-сетне намери това, което търсеше. Малкият недостатък в една от ключалките, който е ерозирал бавно през месеците на неговото заточение. Счупването му щеше да позволи на демона да измъкне веригата, но необходимата сила щеше да е ярка и похитителите му можеха да го забележат, преди да е станало.
– Този път ти беше позволено да се размножаваш. – Куклата направи крачка встрани, а очите им я последваха. – Ловни резервати за моите братя. Те ще вземат своите търтеи и ще пукнат стените ви като яйца, за да заредят ларвите си, за да заситят излюпените си кралици.
– И гибел за Ала растат в утробите им – каза Наследникът. – Не бива да допускаме това.
– Освободи ме – каза Съпругът.
– Няма шанс – изръмжа Изследователят.
– Това е единственият ти истински избор – каза Съпругът. – Моето завръщане все още може да предотврати роенето.
– Ти си принцът на лъжите – каза Наследникът. – Ние не сме достатъчно глупави, за да се доверим на думите ти. Има и друг избор. Ще отидем в бездната и ще убием Алагай’тинг Ка веднъж завинаги.
– Твърдите, че не сте глупаци – каза Съпругът – но вярвате, че можете да оцелеете по пътя към кошера? Няма да стигнете дори до Каври, преди той да се пречупи и да избяга обратно на повърхността.
Думите имаха желания ефект, защото Наследникът се вцепени и затегна хватката на копието си.
– Още лъжи. Каджи те победи.
– Каджи уби много търтеи – каза Съпругът. – Много принцове. Бяха нужни векове, за да се засели отново кошерът, но опитите му да пробие владенията ни се провалиха. Това е най-доброто, на което вашият вид може да се надява. Това не е първият цикъл, нито пък последният.
– Каза, че ще ни заведеш до Ядрото – каза Изследователят.
– Също толкова добре може да поискате да отидете на повърхността на дневната звезда – каза Съпругът . – Ще бъдеш погълнат много преди да стигнеш до нея. Ти знаеш това.
– Тогава към кошера – каза Изследователят. – В двора на разума. Разкъсващата родилна зала на демоничната кралица.
– Това също ще те унищожи. – Съпругът приближи куклата с още една крачка.
– Възползваме се от шансовете си – каза Ловецът.
Най-сетне бяха на позиция. Куклата вдигна копието си и го хвърли в сърцето на Изследователя. Както се очакваше, то се разсея и премина безвредно, летейки право към Наследника, който завъртя оръжието си, за да го отбие встрани.
Куклата хвърли щита с всичка сила, като твърдият му ръб разби един от стражевите камъни, държащи в плен Съпруга. Ловецът се движеше бързо, за да атакува, но женският търтей нададе вик, препречвайки пътя на Ловеца към нейния наследник.
Беше достатъчно време марионетката да се обърне, поемайки защитната верига в ръка, докато Съпругът съсредоточаваше изблик на магия, за да разбие отслабената връзка. Подобно на паяк, който разкъсва повредена мрежа, марионетката разплете веригата. Сребърните защити изгориха кожата на Съпруга, но болката беше малка цена за свободата.
Той замахна с нокът, използвайки изблик на магия, за да изхвърли във въздуха малко парче от разбитата метална връзка, което удари короната на Наследника и я свали от главата му, като му попречи да вдигне щита, който пръв бе хванал в капан Съпругът.
Ловецът отхвърли женския дрон настрани, скочи, за да се опита да спре марионетката, но беше твърде късно. Съпругът се разпръсна още докато размахваше оръжията си, оставяйки солиден само един нокът, който да разтвори червата ѝ, докато те преминават. Той се промъкна през пролуката, която марионетката бе направила в кръга, и се материализира на ръба на външната ограда.
Изследователят се втурна към половинката си, докато тя се задъхваше и отчаяно се опитваше да задържи червата си да не се разлеят на пода. Ловецът не беше съсредоточен да се разсее и да се излекува, а Изследователят щеше да изгуби ценно време и сила, за да я излекува.
Съпругът нарисува ударна защита във въздуха и камъните в краката на Наследника експлодираха, като го накараха да се препъне, докато се бореше за короната си. Марионетката изрита короната през стаята, след което нападна, за да забави наследника още няколко секунди.
Обръщайки се, Съпругът вдигна крайчеца на опашката си и изпрати пръскане на мъртви магически изпражнения, за да обезвреди защитите.
Той се канеше да се разпръсне отново, когато Наследникът извика:
– Стига! – Той удари приклада на копието си в пода и вълна от магия изхвърли всички от краката им. Съпругът се възстанови бързо, дематериализира се и се насочи към пролуката в защитите, но не и преди Изследователят да хвърли собствена магия, като дръпна завесата, за да хвърли зорен здрач над пролуката в защитите. Дневната звезда още не беше надникнала на хоризонта, но светлината вече изгаряше магията му – неописуема агония. Демонът не смееше да се приближи.
Ловецът се разсея, като отново се оформи със заздравените си рани. Двамата с Изследователя изрисуваха с опитни ръце защити във въздуха, изпращайки шокове от болка в облака на демона, дори когато той бягаше от светлината. В безтелесната си форма Съпругът не можеше да контролира марионетката и женският търтей бързо го постави в подчиняващ хват. Наследникът възстанови короната си, вдигна щита и отново хвана в капан Съпругът.
Нямаше друг избор, освен да се предаде и да преговаря. Все още се нуждаеха от него жив. Съпругът се втвърди, прибра нокти и закри зъби, вдигна ръце в човешкия знак на подчинение.
Ловецът го удари силно в страничната част на главата му, а предпазните клапи гръмнаха черепа му. Тя беше импулсивна. Другите щяха да бъдат по-сдържани.
Но докато Съпругът се претъркулваше от удара, Изследователят го удари от противоположната страна, разби черепа му и извади окото му от ямката.
Демонът се препъна, само за да понесе трети удар от дръжката на копието на Наследника, удряйки по-силно от каменен демон.
Ударите продължиха и Съпругът си помисли, че със сигурност ще го убият в примитивната си дивотия. Опита се да се разсее, но подобно на Ловеца преди малко, му беше невъзможно да се съсредоточи достатъчно, за да задейства трансформацията.
После стана трудно да се съсредоточи върху това кой какъв удар е нанесъл и останаха само звукът и шокът при падането на всеки от тях.
А после стана трудно да се съсредоточи изобщо. Чернота изпълни зрението му.

***

Съпругът се събуди в агония. Опита се да почерпи сила от вътрешния си резерв, за да се излекува, но му остана съвсем малко. Изпаднал в безсъзнание, той трябваше да черпи дълбоко, за да се възстанови от най-тежките си наранявания. Останалото щеше да се излекува по естествен път.
Той остана свободен от проклетата верига. Може би дори сега бързаха да я поправят. Може би очакваха да остане инвалид за по-дълго време.
Ако е така, те бяха по-големи глупаци, отколкото дори той вярваше. Завесата беше дръпната и Съпругът усети тъмнината отвъд дебелия плат. Бягството отново беше на една ръка разстояние. Той вдигна нокът, като използва малко от останалата си магия, за да засили заръката, която нарисува във въздуха.
Но силата се разсея, преди да достигне върха на нокътя му, и през тялото му премина удар от болка, която го накара да изсъска.
Отново се втурна и отново силата не успя, макар че плътта му изгаряше.
Съпругът погледна кожата си и осъзна, че е осъзнал, дори когато видя сиянието на защитите.
Те бяха нанесли игли в плътта му, както Изследователят беше направил със себе си. Беше покрит с предпазни средства.
Умствени защити, свързани с неговата собствена каста. Символите го поставиха в затвор на собствената му плът, като му попречиха да се разпръсне или да достигне с ума си. По-лошото е, че ако Консорциумът – или някой от похитителите му – захрани огражденията с достатъчно магия, те ще го убият.
Това беше далеч по-лошо от веригата. Унижение, надхвърлящо всичко, което Съпругът можеше да си представи.
Но всеки проблем си имаше решение. Всяка защита си имаше слабост. Той щеше да изчака времето си и да го намери.

Напред към част 2

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

4 коментара към “Питър В. Брет – Ядрото ЧАСТ 1”

  1. Интересно ми е дали преводача е прочел това което е превел?

    Ако го е прочел дали го е разбрал?

    1. Добър вечер! Всеки любител на Питър В. Брет е наясно, че творчеството му не е особено леко за четене.
      Превода също не е лесен. Ние сме екип от любители. Правим всичко възможно, да изпълним всички желания (Това е превод на книга от предложенията във форума).
      Постарахме се да се запознаем с предшестващите четири книги! И направихме всичко възможно да запазим досегашният стил на превода!

      Кое не е ясно в случая с превода, за да го изясним и ако грешката е наша да променим това.
      🙂

      Благодарим искрено, за мнението Ви 🙂

      1. Например как сте превели вярващ като ентусиаст. На моменти имам чувството, че преводача е ползвал гугъл.

        1. Това е първата ни сериозна книга! На нея едва ли не се учихме и най-важното ние сме любители, ентусиасти! Благодарим за критиката, щастлив и усмихнат ден 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!