Глава 4
– Не мога да повярвам, че е тук – изръмжа Маги, тръгнала по коридора към кухнята на Форд, и окото ѝ се присви от звука на смеха от апартамент три, който оскверняваше пространството зад нея. – Първо имам Сам, който ми дава цялата тази работа с „той не е толкова лош“, смее се, когато е казал това или онова. После изведнъж Форд излиза да тича с него. И тъкмо когато си мисля, че не може да стане по-лошо – тя блъсна кутията си с бисквити върху месарския блок и се завъртя на пета, за да се изправи пред отегчено изглеждащата Ава – влизам във Форд за обичайното ни прекарване на деня на играта и какво намирам? Този задник седи в любимия ми ъгъл на дивана, а моята най-добра приятелка му подава бира! Ет ти, Бруте? И ти ли?
Ава провери телефона си.
– Знаеш, че звучиш като луда, нали?
Маги скръсти ръце.
– Това е той. Той ме кара да бъда такава. Нарочно. Противопоставя ми се, умишлено. Чухте го – „Ей, Две“ – когато влязох. Какво, по дяволите, е „Ей“?
– Мисля, че е нещо като „Здравей, ти“, нали?
– Ей. Ти. Много хубаво.
Добре де, когато го каза така, то не изглеждаше чак като призив за сваляне, какъвто беше в началото. Но както и да е, тя знаеше, че е права. Момчето злорадстваше, че е в нейното пространство.
И най-лошото е, че присъствието му там я хвана толкова неподготвена, че дори не беше подготвила отговора си. Просто зяпаше като глупачка през първите няколко възмутени вдишвания и после се обърна към кухнята.
Като махна капака на бисквитите си, тя се замисли. Беше оставила този кретен да има предимство.
– О, Боже мой, това ли е, което мисля, че е? – Изведнъж Ава се притисна до страната ѝ, докато я гледаше с нескрита похот. – Взимам си думите обратно. Не мога да повярвам на наглостта му да се появи по този начин. А начинът, по който говореше с теб? Какъв задник! Мога ли да си взема едина?
Успокоена, Маги вдигна подноса и предложи на Ава да избере първа.
Разбира се, че приятелките ѝ можеха да си вземат бисквитка.
Върнала се в хола, Маги спря до телевизора и изчака да привлече вниманието на всички.
Устата на Тайлър се наклони на една страна, а твърдите му очи се втренчиха в нея с онази специална смесица от осъждане, раздразнение и забавление, която влезе под кожата ѝ като нищо, което беше срещала досега. Едва тогава той забеляза бисквитите. Очите му потъмняха, ноздрите му се разшириха и… Господи, дали това беше потрепване?
Здравей, властова позиция.
– Така че, момчета, знам колко много обичате шоколадовите, но когато вчера бях на малкия пазар за деликатеси, видях, че отново имат на склад онези големи, пухкави стафиди – каза тя, предлагайки съблазнителен поглед към своите дарове. – Затова се надявам, че нямате нищо против вместо това, че направих рецептата за овесени бисквити със стафиди на леля Нора.
Около нея се надигна хор от нуждаещи се от помощ мъжки стонове, докато Маги обикаляше из стаята, като се правеше, че посочва най-големите бисквити, най-дебелите. Тези с най-хубав златист загар по краищата. Безсрамно, тя се стараеше да направи всеки комплимент докрай, докато съзнаваше, че Апартамент 3 следи движенията ѝ с бдителността на изгладнял мъж.
Когато само един гост остана необслужен, а останалите в стаята бяха разпределили вниманието си между играта и бисквитите, дори на момчетата им отне минута или повече, Маги направи бавно, обмислено минаване пред Тай, като внимателно се пазеше от него, докато минаваше.
Премина до бюфета пред прозореца и постави подноса. Нареди останалите бисквити, докато по гръбнака ѝ се носеше бодливо съзнание, предупреждаващо я за близостта на нежелания. Инфилтраторът.
– Тези бисквити изглеждат доста добре, Апартамент две.
Точно така.
– Мхм.
Тя се обърна там, където стоеше, използвайки тялото си като щит, докато се изправяше срещу антагонистичния кретен, който беше най-добрият ѝ съсед от деня, в който се нанесе, през юни. С ръце, пъхнати в предните джобове на избледнелите си сини дрехи, с широки рамене, прегърбени напред по начин, който някак ги правеше да изглеждат още по-големи, отколкото когато стоеше прав, той сведе глава и я стрелна с поглед изпод доста гъсти мигли, като и се усмихна, което със съжаление трябваше да признае, че е доста ефектна усмивка. И, разбира се, тя дори беше придружена от трапчинка.
Обзалагаше се, че тази усмивка бе накарала Апартамент Три да се замисли за много неща, които не трябваше да прави.
Нейните бисквити нямаше да са едно от тях.
– Дори не си го помисляй.
– Хайде, Две. Ти не си от тези, които обиждат. – Той се приближи, като снижи гласа си до среднощен шепот. – Дай ми една.
Маги изучаваше ноктите на дясната си ръка.
– Така се получи, Три, че аз съм притежателка на обиди. Но също така съм и счетоводител. И злорада, безпощадна победителка. За да няма недоразумения.
Той потърка с отворена ръка устата и челюстта си, а тези пресметливи очи се местеха между нея и бисквитите.
– Преценяваш стафидите ми? Опитваш се да решиш дали си заслужават труда?
– По дяволите, беше като саундтрак на порно тук, когато всички тези момчета стенеха и стенеха над тях. Струват си. Погледът към наградата е всичко.
Той можеше да отхапе наградата ѝ.
– Не бих се надявала, на твое място.
Още един оценяващ поглед, този задържан достатъчно дълго, за да предизвика някакво нервно раздвижване в корема ѝ. Това изобщо не помогна на положението му с бисквитките.
– Не мислиш ли, че е време да сключим примирие, Маги? Ние сме съседи. – Още една крачка и той вече работеше на голия ръб на личното ѝ пространство. Притискаше я с очите си, с думите си и с тялото си, което наистина би трябвало да има още осемнадесет сантиметра разстояние между него и нея. Само че вместо да се отдръпне, Тайлър задълбочи нарушението. Подпрял едната си ръка на масата до нея, той се наведе по-близо, така че нямаше друг избор, освен да погледне нагоре, нагоре – о, Боже – в тази чакаща, имам причина да бъда кретен усмивка, насочена надолу към нея. Очите им се срещнаха и мислите ѝ се разпръснаха, защото толкова близо… с този пикантен, мъжки аромат, който се носеше от него…
Той си пое дълбоко дъх и го изпусна в бавна струя въздух, която разроши свободните къдрици около ухото ѝ и предизвика вълна от настръхване по повърхността на кожата ѝ. Накара пръстите ѝ да се стегнат около ръба на бюфета зад нея.
– Трябва да бъдем по-съседски настроени, Маги.
Някъде дълбоко в кътчетата на едва работещото си съзнание тя разпозна… че това е ход. Измислена, преднамерена игра.
И Апартамент 3 го беше изиграл заради нея.
– Хайде, една бисквитка.
Добре, за нейната бисквитка. Няма шанс.
Маги докосна с длан центъра на гърдите му, готова да го бутне, когато спря. Примигна. Очите ѝ се насочиха към онази точка на контакт между тях, където под върховете на пръстите ѝ сякаш бръмчеше ниско ниво на заряд, излъчващ се нагоре по ръката ѝ.
Какво беше това?
Тя погледна към Тайлър. Откри сивите му очи, които се взираха в нея, фокусът му падна върху устата ѝ, привличайки вниманието ѝ към устните ѝ и въздуха, който се движеше между тях.
Нуждата ѝ да ги намокри с език.
Веждите на Тайлър се спуснаха и той направи крачка назад, прекъсвайки връзката и връщайки мозъка ѝ в режим на работа.
Измъкна се от пространството между масата и мъжа, който изобщо не би трябвало да я обърква, и махна към подноса.
– Продължавай. Вземи си. Останалото. Не ме интересува.
Той поклати глава, оставяйки бисквитите недокоснати, докато тя се връщаше към кухнята.
***
Глупаво, глупаво, глупаво. Глупости.
За какво, по дяволите, си беше помислил, като беше дал на Маги да го натиска с всички сили заради някакъв феномен с овесени стафиди?
И да, вярно, точно за това ставаше дума.
За нейната бисквитка. А не той да се възбужда от тази чудовищно секси, хаплива и режеща милувка, която тя сякаш запазваше единствено за него. Играта за надмощие, от която си беше казал, че трябва да се откаже, защото прекарваше твърде много време в мисли за добре отработените обиди, които се търкаляха от езика на Маги, за огъня в очите ѝ, когато я заслепяваше, и за това как лицето ѝ се нагорещяваше, когато беше наистина добре ядосана. И всичко това го накара да мисли за езика и очите ѝ и за това колко адски гореща е тя.
Така че това не беше част от плана и толкова много за добрите му намерения.
Само един поглед към тези пресметливи свити очи, категоричното предизвикателство, когато тя влезе, и той беше готов да направи няколко рунда… за всичко. Тя можеше да му се подиграва с шестмесечен брой на „По-добри къщи и градини“ и той щеше да се нахвърли върху нея, подмамвайки я да се бие.
Само че този път някак си частта от него, която искаше да и влезе под кожата, се пресече с онази, която искаше да се доближи до нея. Онази част, която продължаваше да си мисли колко мека би била тя под докосването на палеца му… Ад. За минута той се бе насочил към място, където нямаше право да ходи.
И да, чуваше майка си от разговора им за Деня на благодарността преди два дни, която го подтикваше точно към този начин на действие. Отново намекна, че трябва да се върне в Ню Йорк. Да започне да се среща с някой. Да започне отначало.
Тя искаше най-доброто за него. Той разбра това. Но не можеше да разбере как от всички хора тя не разбираше защо да започне отначало – да се откаже – не е вариант. Затова и беше дал каквото можеше. Увереността, че е започнал да излиза от апартамента. Че се е запознал с няколко момчета от квартала и с още няколко от службата си.
Майка му не беше следяла социалния му живот от шестнайсетгодишна възраст. И се чувстваше странно да се опитва да я успокои за това сега, но след всичко, което се случи с Джина и Чарли… по дяволите, не искаше тя да се тревожи.
Поне не за приятелите си. Но що се отнася до среща – погледът му потърси коридора, по който Маги беше изчезнала – това не се случваше. Не можеше да си позволи да се забърка и не искаше да накара никого да повярва, че може. Всичко, което някога можеше да предложи, вече не беше негово.
И ако започваше да гледа на момичето долу като на нещо повече от апартамент две… трябваше да стои по дяволите далеч от нея.
Назад към част 4 Напред към част 6