ОРИОН
Събудих се от толкова гъст мрак, че беше проникнал във всяка част на тялото ми и ме държеше в плен. Светът беше в мъгла и не можех да събера кои части от кошмарите ми са били истински и кои – въображаеми. На сърцето ми тегнеше тежест, а бодежи в дясната ми ръка накараха ръката ми да трепне. Но не можех да си отговоря на въпроса какво е това чувство, въпреки че ми беше до болка познато.
Едно топло тяло ме притисна и аз се протегнах към нея, познавайки я само по аромата. Но в стаята имаше друг аромат, който опетняваше всичко в този момент на събуждане с нея, който трябваше да е толкова съвършен. Кръв.
Какво се е случило? Къде, по дяволите, съм аз?
Бавно всичко се събра, спомените се разбъркаха в съзнанието ми в гъста маслена локва. Бяхме върнали Клара, а после…
Изтръпнах, а Дарси тихо изстена в съня си.
Клара… моята собствена сестра, тя беше забила източващия кинжал в мен и беше изпила твърде много от кръвта ми. Спомних си как Блу ме гледаше отгоре, а всяка нейна сълза ме караше да се разболявам. Думите „Обичам те“ бяха паднали от устните ѝ и звучаха като най-сладката песен на света. После тъмнина, нищо друго освен тъмнина.
Главата ми пулсираше, но гърдите ми бръмчаха доволно с горивото на магията и си спомних, че бях буден в онази пещера, пиех от Дариус и…
– Мамка му! – Изправих се на крака и всичко се наклони. Сет.
Дарси скочи на колене от тревога и ме заглежда шокирано.
– Добре ли си? – Тя посегна към ръката ми и аз осъзнах, че трепери.
– Блу – изстенах, сграбчих я и я придърпах към себе си, нуждаех се от нея, както се нуждаех от въздух, за да дишам.
Тя обви краката си около мен, зарови лице във врата ми и се вкопчи в мен, сякаш светът щеше да спре да се върти, ако не го направи. Тя изпусна ридание, което премина през цялото ѝ тяло, а болката в него нарани и мен.
– Всичко е наред – успокоих я аз.
– Ланс, ти нямаш представа…
Заглуших я с целувка, търсейки устата ѝ и придърпвайки я толкова близо, че имах чувството, че сърцата ни са на път да се сблъскат през плътта ни. Отпуснах магическите си бариери и тя изтръпна, а силите ни се сляха и затанцуваха заедно, сякаш се бяха чакали.
– Какво стана? – Попитах тежко, докато тя се отдръпваше, несигурен дали искам да знам. – Как се върнах тук?
– Дариус – каза тя, опирайки челото си в моето. Държах се здраво за кръста ѝ, без да ѝ позволявам да има повече пространство между нас.
– Той се появи най-накрая, нали? – Изръмжах, а кътниците ми се удължиха от гняв. Мислите ми все още бяха в мъгла, а шокът от случилото се беше твърде голям. Но яростта ми заради това, че Дариус ме разочарова, беше толкова силна, колкото и преди.
– Той каза, че нещо се е случило. – Тя поклати глава, явно не знаеше нищо повече от това.
– А Тори?
– Не знам. Оставих Атласа си в пещерата. Твоят е счупен. – Тя посочи устройството на нощното ми шкафче, в центъра на което се бе разцепила огромна пукнатина.
Вдигнах ръка нагоре и завих около нея кичур от косата ѝ, който беше покрит с кръв.
– Хайде – казах нежно, исках да я грабна в ръцете си и да я занеса в банята, но силите ми не стигнаха. – Майната му – изсъсках, когато тялото ми се разтърси от тръпки. Бях замаян от загубата на кръв и с мигане отблъснах мъглата от тъмнина, която закриваше очите ми.
– Ето, всичко е наред. – Тя ме изведе от леглото и аз изръмжах, мразех да изглеждам слаб пред нея.
Имаше толкова много неща, които трябваше да си кажем, но и двамата бяхме мръсни и окървавени и не можех да понеса да я гледам така нито секунда повече, затова ѝ позволих да събере някакви дрехи и да ме поведе през къщата към банята от другата страна на салона. Все още не исках да си позволявам да мисля за Клара, защото бях сигурен, че сърцето ми ще се разбие, когато го направя.
Насочихме се направо към големия душ и погледът ми се разколеба за секунда, когато пуснах водата. Погледнах надолу към окървавените ѝ дрехи и плът и сърцето ми се сви в гърдите. Обърнах я, измих кръвта от косата ѝ, свалих дрехите ѝ, като се уверих, че съм измил всяка кървава следа. Намерих синини по цялото протежение на гръбнака ѝ и задуших острата като бръснач буца в гърлото си, докато ги лекувах.
Това е моя грешка. Аз бях този, който я помоли да бъде там снощи. Трябваше да разбера, че не е безопасно. Че Клара може да не е на себе си.
Водата се завихри около нас, почервеня край краката ни, отнасяйки със себе си доказателствата от тази нощ, но не отнемайки нищо от трайната болка в мен. Белегът по корема ми вероятно никога нямаше да изчезне напълно, но аз все пак прокарах линия от лечебна магия по него, помагайки му да избледнее още малко.
Дарси се обърна към мен, когато беше чиста, съблечена до голо, а очите ѝ бяха пълни с болка и облекчение – двете емоции бяха толкова сурови, че разяждаха сърцето ми. Тя издърпа дрехите ми и отми трайния отпечатък на кръвта върху кожата ми, докато между нас и водата не остана нищо друго освен море от неизречени думи.
Нещо ми подсказваше, че не иска да ги изкаже, а аз със сигурност не бях готов да се изправя пред последиците от тази нощ. Затова я притиснах с гръб към стената и я целунах, за да прогоня ужаса в очите ѝ. Тя прокара ръце по мен, сякаш искаше да се увери, че съм истински, и аз ѝ позволих да изследва всеки сантиметър от кожата ми, преди да се изгубя в тялото ѝ. Единствените думи, които преминаха през устните ни, бяха „обичам те“ и те бяха единствените, които ме интересуваха в момента.
Останахме заедно, докато светът не стана по-малко тежък и аз най-накрая не можех да мисля трезво. След това излязохме от душа и аз облякох чифт панталони, а Дарси навлече една от тениските ми.
Погледнах към прозореца, когато излязохме от банята, и установих, че небето започва да бледнее, а снегът все още пада върху стъклото. Нещо ми подсказваше, че когато слънцето изгрее днес, светът ще бъде много по-мрачен.
Заведох Дарси обратно в стаята си и долових звук от движение точно преди да влезем през вратата. Дариус стоеше до прозореца, със сгънати ръце и тяло, обсипано със злато – от верижки до пръстени и дебела гривна.
Той погледна между нас, в очите му се четеше осъзнаване, а аз стиснах челюст. Яростта ме завладя и дори не ме интересуваше, че ни вижда заедно, защото майанта му.
– Къде бяхте? – Изригнах, а той наведе глава.
– Трябва да поговорим насаме – каза той. – Гуен, трябва да отидеш и да поговориш със сестра си.
– Защо? Тя добре ли е? Какво си и направил? – Поиска Дарси, а аз се намръщих на Дариус, опитвайки се да разбера какво става.
Имаше нещо различно в него, но не можех да разбера какво е то, освен общата атмосфера на поражение около него. Дойде ми наум, че се е случило нещо сериозно, когато усетих тежестта му в гърдите си. Връзката на Пазителя пламна малко по-силно, изисквайки да му помогна, а аз се възмутих силно, защото къде беше той, когато имах нужда от него?
– Не съм направил нищо – каза Дариус, избягвайки погледа ѝ. – Тя го направи с нас.
– Какво трябва да означава това? – Изръмжа Дарси и се втурна към прозореца.
– Не можеш да излезеш в тази буря така – казах разтревожено, пристъпвайки напред.
Тя ме погледна обратно, докато в погледа ѝ се вихреше огън на Феникс.
– Ще се справя. – Тя погледна към Дариус. – Ако си я наранил, ще те убия.
Дариус кимна, сякаш дори не я чу, а сърцето ми се смали, когато тя ми хвърли прощален поглед.
– Ще се справиш ли? – Попита тя и аз кимнах твърдо.
– Да. Върви – подканих я, макар че последното нещо, което исках, беше да се разделя с нея точно сега. Но беше ясно, че Дариус има нужда от мен. Дори и да исках да му откъсна главата в този момент. Връзката не ми даваше голям избор.
Дарси се измъкна през прозореца, а Дариус го бутна зад гърба ѝ, като дръпна рязко завесите.
Обърнах се с лице към него, а той отиде до нощното шкафче, включи лампата и ме подкани да се приближа.
– Какво става? – Попитах с тих тон, приближавайки се към него, като наполовина ми се искаше да го ударя, че не се е появил тази вечер, но погледът в очите му задържаше ръката ми. И когато се приближих, разбрах, че това не е само погледът му. Около тях имаше шибан черен пръстен.
– Не – изпъшках, хванах го за раменете, приближих се, за да се уверя, а погледът ми се рееше между всеки от ирисите му, докато молех звездите това да не е вярно.
– Имахме своя Божествен момент – каза Дариус категорично, сякаш нямаше достатъчно енергия, за да го каже с някаква емоция.
– Кой? – Въздъхнах, но знаех кой. Не беше нужно да казва името ѝ, но той все пак ми го даде.
– Тори – въздъхна той, като за първи път го чух да я нарича по друг начин освен Рокси. – Тя каза „не“, Ланс. – Той падна върху мен, а аз го обгърнах с ръце и го стиснах здраво, докато светът сякаш се разпадна отново. Снощи всичко се беше променило. Мислех, че едва ли не смъртта е била лоша, но това…
– Майната му… Дариус. – Притиснах го по-силно, връзката между нас на практика се разплака, защото болката му изведнъж ме заля още по-силно. Стиснах челюстта си срещу нея, хванах тила му, като направих единственото, което можех да направя, и стоях там, докато той намери достатъчно сили, за да помръдне.
– Всичко свърши – изрева той. – Всичко свърши, по дяволите.
Поклатих глава, сякаш можех да предложа нещо в знак на отрицание, но не дойдоха никакви думи. Най-добрият ми приятел беше прекръстен от звездите. И никой в историята на света не беше успявал да се противопостави на звездите, след като това решение е било взето. Но и без това това беше толкова рядък избор… имаше само един известен случай, за който ясно си спомням, когато жена беше отказала на своя елисейски партньор, след като той беше отговорен за убийството на баща ѝ. Но този избор имаше някакъв смисъл, а този на Тори – не. Дариус може и да я беше наранил, но нима тя не разбираше тежестта на този вид звездна връзка? Тя би преодоляла всичко, всичко. Дариус щеше да прекара остатъка от живота си, за да компенсира всичко, което ѝ беше направил, щеше да бди над нея по-ожесточено, отколкото Луната над Земята. Щеше да ѝ даде целия свят.
Дали изобщо осъзнаваше мащаба на това, от което се бе отказала? Наистина ли е била толкова упорита, че да избере живот без любов в него? Обречена да тъгува за Дариус до края на дните си и никога да не го има. Звездите щяха да се погрижат да ги разделят сега. Нищо нямаше да се получи, дори и тя да съжаляваше за решението си. Беше невъзможно. Беше направо жестоко. Към нея. Към него.
Дариус ме избута обратно на леглото и падна до мен, като уви ръцете си по-плътно около кръста ми. Връзката ни пламна както никога досега, защото нямаше какво да направя, за да му помогна. Това беше извън моя контрол. Но все пак бях принуден да действам, да направя нещо, за да оправя това, въпреки че не можех да предложа нищо.
За щастие това, че го имах толкова близо, започна да облекчава болката и връзката зашумя от нужда, докато ни приближаваше, докато ръката ми не се оплете в косата му. Трябваше ми всичко, за да не го целуна или да не го завлека под душа и да го успокоя, както направих с Дарси. Беше напълно объркано.
Майната му на Лайънъл. Да му го начукам в шибания задник за всичко, което е направил.
– Не казвай, че всичко ще бъде наред – изръмжа Дариус.
– Няма да го направя – въздъхнах аз.
– Съжалявам, че не бях там за теб – каза той. – Покрай звездите можеше да умреш. – Грубата му челюст се допря до моята и аз изстенах, опитвайки се да се отдръпна достатъчно, преди тази връзка да поеме твърде голям контрол над мен.
– Всичко е наред, не го направих.
– Не е добре. По дяволите, Ланс. Можеше ли тази нощ да стане по-лоша?
– Съмнявам се – промълвих аз. Плътта му беше изгарящо гореща срещу моята, но не го пуснах дори когато от устата му се изви дим. Той се нуждаеше от мен толкова близо и щях да изгоря за него, ако се наложи.
– Съжалявам – каза той и затвори очи, докато се опитваше да обуздае Дракона си. – Просто ме боли толкова много. Какво, по дяволите, ще правя сега?
Поклатих глава, искаше ми се да имам отговор, но не намерих нищо. Утихнахме и той облегна чело на рамото ми, докато се опитваше да се справи с това ужасно шибано нещо, което му се беше случило. А утре всички щяха да знаят. Цялата академия щеше да види пръстените в очите им. Това щеше да промени начина, по който хората се държат около тях. Елисейските партньори не бяха нещо, което всички феи приемаше с лекота.
– Какво стана с Клара? – Попита Дариус с тежък глас, сякаш се страхуваше да попита. – Тя беше тази, която те прободе?
Кимнах, докато болката разкъсваше гърдите ми.
– Тя е изчезнала… не знам къде. Не знам дали изобщо е била тя, съмнявам се във всичко. – Сърцето ми започна да се пръска. Все още не исках да се изправя пред това, но знаех, че Дариус се нуждае от нещо друго, върху което да се съсредоточи. Така че връзката изтласка думите, въпреки че не бях готов да ги изрека. – Може би изобщо не е била тя, а просто фантом в сенките.
– Тя беше достатъчно реална, за да те нарани – изръмжа той. – По дяволите, ами ако… – Той прекъсна и аз се дръпнах назад, за да разгледам по-добре изражението му.
– Какво? – Натиснах го.
– Ами тя беше свързана с баща ми по същия начин, по който ти си свързан с мен. Ако тази връзка все още съществува, може би… по дяволите, може би тя е отишла при него.
Гърлото ми се сви при тази идея. Това беше ужасна мисъл. Че в сърцето си тя все още пази някаква лоялност към бащата на Дариус. Но ако сенките наистина бяха погълнали това, което беше останало от сестра ми, беше логично тя да бъде привлечена към този тъмен път.
– Да се надяваме, че не е така – въздъхнах, чудейки се какво да правя сега. Трябваше да я намеря, но ако беше готова да ме убие, не знаех дали има какво да намеря. Може би тя беше просто една обвивка, изпълнена с мрак. Може би лицето ѝ беше само спомен, а думите ѝ бяха просто сладки лъжи, за да ни накара да изпълним заповедите ѝ.
Помислих си за начина, по който беше наранила Тори в сенките, и се проклех, че съм бил толкова безразсъден. За това, че приближих Блу толкова близо до нея. Беше цяло чудо, че я беше пощадила…
Сърцето ми най-накрая се разпадна, разкъсвайки раната, която почти се беше заздравила през времето, когато си мислех, че мога да спася сестра си. Загубата, която ме бе съкрушила изцяло и сега се бе върнала, за да ме преследва в плът.
– Пий от мен – поиска Дариус, но аз поклатих глава. – Моля те, това е най-малкото, което мога да направя. – Той наклони главата си на една страна, като стискаше с ръка косата ми, докато ме придърпваше по-близо. Носът ми докосна шията му и ударите на пулса му ме призоваха като песен на сирена.
– Не искам да ти причинявам повече болка – казах през зъби, опитвайки се да се отдръпна въпреки глада, който издълбаваше вътрешностите ми.
– Няма да го направиш. – Той ме притисна по-близо и аз се поддадох на желанието, врязах кътниците си в гърлото му и опитах опияняващата топлина на кръвта му.
Въздъхнах и го задържах неподвижен, докато поглъщах с уста силата му. Връзката се изостри, но аз се съсредоточих върху Блу, прогонвайки от главата си всички коварни мисли за Дариус. Никога нямаше да наруша доверието ни в името на извратената магия на Лайънъл.
Най-накрая намерих сили да се отдръпна и паднах по гръб, като поставих известно разстояние между нас. Дариус също се претърколи по гръб до мен и се загледахме в тавана в мълчание.
– Когато те видях в онази пещера, си помислих… – Дариус прочисти гърлото си. – Помислих си, че ще те загубя. – Той хвана ръката ми и аз автоматично свързах пръстите си с неговите. – Щях да се изгубя без теб. Толкова съжалявам за всичко. За това, което направи баща ми, за Клара.
Преглътнах назъбената буца, която разкъсваше гърлото ми, и стиснах ръката му.
– И аз съжалявам, Дариус.
Той изпусна тежък дъх и аз реших, че сега е моментът да кажа всичко. Защото сблъсъкът ми със смъртта беше поставил много неща в перспектива за мен.
– Влюбен съм в Дарси Вега – заявих, без да го поглеждам. – И тя също ме обича.
– Знам – отговори Дариус с тих глас. – Знаех в секундата, в която я видях в онази пещера да плаче над теб, и знаех в момента, в който те видях да влизаш в тази стая с нея.
Не можех да преценя как се чувстваше по този въпрос, челюстта му беше стисната, а очите му все още бяха вперени в тавана. Сърцето ми се разтуптя, докато чаках да видя дали ще каже нещо повече.
– Опитах се да ти кажа в деня, в който ти и Тори сте правили секс, но тогава… – Намръщих се, червата ми се свиха от това как се бяхме скарали за Вега. Колко глупаво изглеждаше това сега.
– Мислеше си, че ще те намразя за това, заради това, което казах за тях – отгатна той с накъсан тон.
Не отговорих, защото все още съществуваше тази възможност. Дори и след това, което му се беше случило, не знаех как това може да промени мнението му за тях. Може би щеше да ги намрази още повече. Но независимо дали щеше да го направи, или не, бях престанал да се преструвам. И щях да се справя с начина, по който Дариус реши да реагира на това. За Блу.
Мълчанието между нас се проточи и Дариус пусна ръката ми. Сърцето ми се сви, докато чаках да изкрещи и да си изгуби ума, докато седеше и се взираше в мен.
– Никога не я пускай, Ланс. Ще се бориш за нея до последния си дъх, чуваш ли ме?
Преместих се да седна и ударих челото си в неговото с огромна въздишка на облекчение.
– Благодаря ти.
Той ме потупа по рамото.
– Имаш ли още дълбоки тъмни тайни, които искаш да споделиш, братко? Почти е зазоряване и бихме могли да започнем утрешния ден без нито една лъжа помежду ни.
– Само една – казах аз с бръчка, която смъкваше веждите ми. – Сет разбра за нас на партито за Хелоуин. Заплашваше, че ще каже на Нова, караше Дарси да прави каквото той иска, за да я измъчва.
От гърлото на Дариус се изплъзна опасно ръмжене.
– Той няма да те притеснява повече.
Наклоних глава, когато облекчението премина през мен и разхлаби възела около сърцето ми. Но заедно с проблясъка на надежда за мен и Блу, дойде и цял живот страдание за моя приятел и нейната сестра.
– Дариус – казах сериозно, заковавайки го в погледа си. – Заклевам се във всичко, което съм, че ако има начин да променя съдбата ти, ще го намеря.
Устата му трепна, но видях, че думите ми не му дават никаква надежда. Затова го привлякох обратно в прегръдките си и го държах, докато птиците не запяха зората и слънцето не си проправи път в небето, сякаш тежеше хиляди тонове.
Назад към част 3 Напред към част 5