Училище за вампири – Предопределен книга 9 – Част-11

Зоуи

– Зоуи, чуваш ли ме?
Осъзнах, че докато маниакално съм четкала Персефона, Ленобия е влязла в стаята и ми е говорила. Искам да кажа, че осъзнах, че е казвала думи. На глас. На мен. Но аз не ги чувах. Въздъхнах и се обърнах с лице към господарката на конете, като се облегнах на топлата, здрава страна на кобилата и се опитах да почерпя спокойствие и енергия от познатото ѝ присъствие.
– Съжалявам. Не внимавах. Супер разсеяна съм. Какво каза?
– Питах какво знаеш за това момче Аурокс.
– Нищо, освен че мога да ти обещая, че той не е просто момче – казах аз.
– Да, из кампуса вече се разпространи мълвата, че той е формообразувател.
Усетих, че очите ми стават наистина големи.
– Сериозно? Има такива неща? Подобно на Сам и неговите луди майка и брат, които бяха боклуци?
– Сам?
– Истинска кръв – обясних аз.- Те са сменящи формата си. Могат да се превръщат във всичко, което са видели. Мисля. Макар че не мисля, че могат да се превръщат в неодушевени неща. Уф, трябва да прочета тези книги, за да разбера истината. Както и да е, има ли такива неща?
– А, аз не гледам телевизия. Никога не съм имала този навик. Ще трябва да прочета и книгите за „Истинска кръв“.
– Всъщност това са книгите за Суки Стакхаус от една готина човешка авторка на име Шарлейн Харис.- Видях погледа на Ленобия и набързо добавих.- Съжалявам, съжалявам, но това наистина не е твоята гледна точка. Какво е твоето виждане?
– Моето виждане се връща към първоначалния ти въпрос, има много неща там – както в този свят, така и в Другия.
Преглътнах трудно.
– Знам това. Особено в частта за Другия свят.
– Въпреки това в легендите и митологията на много култури има сведения за хора, които променят формата си. Съвсем логично е поне някои от тези истории да се основават на истината.
– Не мога да разбера дали това е добро или зло – казах аз.
– Мисля, че най-доброто, на което можем да се надяваме, е, че е като останалите от нас – добро или лошо в зависимост от индивида. Което ме води към следващия ми въпрос. Покрай клюките в кампуса за Аурокс и способността му поне да изглежда, че може да променя формата си, се говори, че си имала доста силна реакция към него. Вярно ли е това?
Усетих как бузите ми се нагорещяват.
– За съжаление, да. Направих се на глупачка пред по-голямата част от училището. Отново.
– Защо? Като знаеш по-добре от всички колко опасно манипулативна може да бъде Неферет, защо се изправи публично срещу нея по този начин?
– Защото съм глупачка – казах нещастно.
– Не.- Тя се усмихна любезно.- Определено не си глупачка и затова исках да поговоря с теб за това – насаме. Мисля, че трябва да омаловажиш реакцията си пред Аурокс, може би дори пред най-близките си приятели. Запази това, което чувстваш, за себе си. Сложи покер лицето си.
– Покер лице? Съжалявам, но знам само как да играя „Кандиленд“.
– Това означава да запазиш в тайна от всички, които те наблюдават, реакцията си на това, което виждаш, и чувстваш към него.
– Защо?- Сега тя наистина ми беше привлекла вниманието. Не приличаше на Ленобия (или на който и да е здравомислещ вампир) да иска от начинаещ да пази тайни.
– Очите ѝ срещнаха моите и аз отново бях поразена от необичайния им сив цвят. Сякаш беше впрегнала в тях буреносни облаци.
– Научих се млада, че злото понякога обича да се хвали, дори когато би било най-добре да не се разчува. Опитът ми показва, че истинската борба на Мрака не е срещу Светлината и силата на любовта, истината и верността. Мисля, че най-голямата заплаха за злото идва от собствената му гордост, арогантност и алчност. Все още не съм видяла насилник, който да не злорадства, или крадец, който да не се хвали. Ето защо ги хващат. Мракът би могъл да свърши много повече от разрушителното си дело, ако беше, да кажем, по-предпазлив.
– Но в природата на Тъмнината е да се хвали и да злорадства, затова Тъмнината разбира, когато някой обръща внимание на действията ѝ и други неща – казах аз, като най-накрая разбрах какво има предвид.- Което означава, че когато някой, който се опитва да се бори за доброто, си мълчи наблюдава и чака подходящия момент да действа, на злото му идва като неочакван шамар.
– И е хванато неподготвено от силата, която идва от честността, спокойствието и тихата решителност – каза Ленобия.
Поех си дълбоко дъх, огледах се наоколо, за да се уверя, че никой не се спотайва пред кабинката на Персефона, и след това заговорих тихо на Ленобия.
– От секундата, в която видях Аурокс, ясновидският ми камък се нагорещи. Единствените два други пъти, когато това се е случвало, са били, когато е имало стара магия.- Поколебах се, после признах:- Снощи погледнах през сеещия камък и видях нещо странно около Старк. Донякъде ме стресна.
– Какво каза Старк за това?
– Аз, хм, не съм му казала.
– Не си му казала? Защо не?
– Ами първо, защото се разсеях от него.- Побързах да продължа, знаейки, че вероятно се изчервявам.- И оттогава не знам защо не съм казала нищо.- Помислих си за почти спора, който бяхме имали по пътя към училище.- Не, чакай, знам защо. Откакто се случи това с Другия свят, нещата между мен и Старк не са същите. Отчасти това е добре – през повечето време сме наистина близки. Но и някои неща са странни.- Ленобия кимна. – Това е разбираемо. Преживяване от мащаба на това, през което преминахте двамата, би трябвало да промени динамиката на една връзка. А това, че виждаш някаква стара магия, прикрепена към Старк, може да е просто остатък от престоя му в другия свят.- Тя се усмихна.- Представям си, че ако можеш да погледнеш през камъка на ясновидците към себе си, можеш да видиш…
– О, по дяволите, не! Не искам да виждам нищо, което се върти около мен!
Усмивката на Ленобия избледня.
– Звучиш уплашено.
– Изплашена съм, това е сигурно. Мисля, че от доста време насам съм се наситила на стари магии, от Другия свят и на всичко, свързано с тези неща.
– А, разбирам. Ако Аурокс носи следи от стара магия, ето защо присъствието му те е засегнало толкова много.
– Определено ме накара да се почувствам странно, още преди да го видя да се превръща в бик.
– Наистина? Като че ли тогава се уплаши?
– Да, но имах и странно чувство на изненада, сякаш интуицията ми виждаше нещо, с което умът ми не можеше да се справи. А след това станах супер тревожна.
– Има нещо нередно в този човек, Ленобия, и това нещо е истинско, наистина старо.
– Но виждаш ли, че за останалата част от света той изглежда като красив тийнейджър?
– Да, предполагам.- След това изсумтях.- Бих искала да го заведа в Скай и да разбера какво вижда тази част от „останалия свят“, когато го погледне.
– Твоят камък на ясновидеца е от Скай?
– Да, кралицата ми го даде. Тя каза, че ако наоколо има стара магия, когато гледам през него, мога да я видя.- Помислих си за Старк, сенките и страховитостта.- Справянето с това, което мога да видя със собствените си очи, е много повече от достатъчно за мен. Не искам да гледам отново през зрителния камък.- Поклатих глава, засрамена от слабостта си.- Съжалявам. Аз съм толкова голямо бебе. Не би трябвало да съм толкова дяволски уплашена. Трябваше да погледна през глупавия камък към Аурокс.
– А какво щеше да стане, ако беше видяла нещо ужасно? Нима всеки, който погледне през камъка, може да види старата магия?
– Не.- Избърсах сълзите от бузите си.- Това е дарба, която притежават само някои върховни жрици.
– Значи, ако беше видяла нещо мрачно през камъка, и беше разказала на всички и разчиташе на камъка да им покаже какво си видяла, нямаше да имаш истинско доказателство?
– Да, това е така. Бях и съм прецакана.
– Не, ти беше и си мъдра да слушаш инстинктите си. Нещо много не е наред с тази пешка на Неферет. Знаеше го още от първия миг, в който го видя, и понеже го знаеше, не можеше просто да стоиш там, да си затваряш устата и да се правиш на празноглаво дете.
Направих си вътрешна бележка да потърся думичката vapid или да помоля Деймиън за бързо определение.
Ленобия не беше приключила. Тя продължи сериозно:
– Искам да прекараш известно време в размисли за Аурокс. Запиши как се чувстваш и какво точно виждаш следващия път, когато го видиш – но запиши тези неща тихо. Запази покер лицето си. Не позволявай на никого да разбере какво се случва под тази красива тийнейджърска фасада.
– Не мислиш ли, че трябва да го гледам през камъка си?
– Не и докато вече не си толкова сигурна , че няма да се страхуваш от това, което можеш да видиш. Когато инстинктите ти подскажат, че моментът е подходящ, тогава и само тогава трябва да погледнеш.
– Ами Старк?- Затаих дъх.
– Старк е обещан на теб и на нашата богиня. Мисля, че е добре, че старата магия се държи за него. Престани да се тревожиш за Воина си – той може да го усети и това няма да му помогне.
– Да, добре, това има смисъл. Значи това, че съм супер облекчена, че не ми се налага да гледам през камъка на ясновидката, не ме прави голямо бебе или страхливка?
Тя се усмихна.
– Не, нито пък си глупава. Ти си млада начинаеща върховна жрица, първата в историята, и просто се опитваш да намериш пътя си в един много объркан свят.
– Наистина си умна – казах аз.
Ленобия се засмя.
– Не, аз съм наистина стара.
Тогава и аз се засмях, защото макар да бях почти сигурна, че е на около сто години, Ленобия изглеждаше на около трийсет. – Е, изглеждаш на двайсет и няколко – излъгах аз, – което те прави само малко по-стара, а не наистина стара.
– Двайсет и няколко! С такава способност да се преструваш ще се справиш добре, ако запазиш мислите си за Аурокс за себе си – каза Ленобия. После, кълна се, се захили, което всъщност я направи да изглежда супер млада.- Двайсет и няколко! Не съм била такава от повече от двеста години!
– Каква е твоята тайна? Ботокс и инжекции за устни?- Попитах, като се кикотех заедно с нея.
– Б отрицателна и слънцезащитен крем – отговори тя.
– Хей, вие двете, съжалявам, че ви прекъсвам.- Къдравата руса глава на Стиви Рей се появи, когато тя надникна в кабинката.
– Не прекъсваш, Стиви Рей – каза Ленобия, като все още се усмихваше.- Ела, присъедини се към нас. Току-що си говорихме за грациозното остаряване.
– Майка ми винаги казваше, че осем часа сън, много вода и никакви деца са по-добра рецепта за борба със стареенето от всичко, което може да измисли някой лекар или Ил’Ореал.- Тя се усмихна на Ленобия, а после погледна Персефона с тревога. – И благодаря, че ме покани да вляза, но ще остана тук. Не обичам много конете. Без да се обиждаш, те са наистина големи.
– Не се обиждам – каза Ленобия.- Воините имат ли нужда от нещо?
– Не, не. Арената е чудесна за занятия. Те се забавляват, цял куп момчета, което означава, че се удрят с дървени мечове и стрелят със стрели, докато крещят много.- И трите извъртяхме очи.- Но вашият каубой е тук, затова дойдох да ви взема.
– Моят каубой?- Ленобия изглеждаше напълно объркана.- Аз нямам каубой.
– Е, той трябва да е твой, защото току-що се появи пред входа на заграждението с огромно ремарке за коне, казвайки, че се явява на работа и пита къде може да разтовари нещата си – каза Стиви Рей.
Ленобия въздъхна дълго. Очевидно раздразнена, тя каза:
– Неферет. Това е нейна работа. Той е първият от местните хора, които е наела.
– Не разбирам какво е замислила Неферет – каза Стиви Рей.-Добре знам, че тя мрази хората и не ѝ пука дали на местните хора им харесва да сме тук, или не.
– Неферет иска да създава проблеми – казах аз.
– И започна с мен, защото знае, че съм застанала на ваша страна – каза Ленобия.
– Хаос.- Докато произнасях думата, усещах истинността ѝ.-Неферет иска да предизвика хаос в живота ни.
– Тогава нека да посрещнем топло този каубой, да го накараме да се почувства като у дома си и да му покажем колко нехаотична и направо скучна може да бъде работата в моите конюшни. Ако направим това, може би, само може би, той ще реши да премине към по-вълнуващи пасища и Неферет ще насочи вниманието си другаде.- Сякаш беше натоварена с мисия, Ленобия излезе от обора на Персефона. Стиви Рей и аз се спогледахме.
– Няма как да пропусна това.- Потупах на сбогуване топлия хълбок на Персефона и хвърлих четката за ресане в коша за такъми.
Стиви Рей свърза ръката си с моята, докато следвахме Ленобия. – Това, което не съм казала на Ленобия, е колко сладък е каубоят ѝ – прошепна ми тя.
– Сериозно?
– Просто изчакай и виж.
Сега вече бях супер любопитна и ускорих темпото, забързах през пясъка на арената и едва-едва махнах на Старк, който подаваше лък на Репхайм. Стиви Рей се опита да му духне целувка, но аз я дърпах в движение, така че в общи линии единственото, което направи, беше да се кикоти и да маха с ръка. Опитах се да не обръщам внимание на намръщената физиономия на Старк и се съсредоточих върху това да не изпускам нито едно от любопитните, развълнувани и направо объркани чувства, които изпитвах.
Не знаех точно защо, но абсолютно не исках Старк да ми задава въпроси за Аурокс.
– Ето, това е той. Високият невампир с каубойска шапка там, до вратата.- Стиви Рей посочи широките странични врати на арената. Бяха се отворили. Точно отвън имаше голямо ремарке за коне и един от онези масивни камиони, които момчетата от Оклахома обичаха да купуват и карат и в които на практика живееха толкова много. Пред ремаркето стоеше изключително висок мъж. И Стиви Рей определено се беше оказала права. Беше много симпатичен, дори за по-възрастен мъж.
– Прилича на човек, който би трябвало да участва в „Западен канал“ – казах аз.- Да играе някой от онези каубойски герои от старите времена.
– Сам Елиът, точно на такъв прилича.
– А?- Погледнах я с въпросителен поглед.
Тя въздъхна.
– Той се е снимал в няколко каубойски филма. Знаеш, като „Томбстоун“.
– Ти гледаш каубойски филми?
– Случвало ми се е с мама и татко, особено в събота вечер преди лягане. И така?
– И нищо.
– Не казвай на Афродита – каза тя.
– Не казвай на Афродита какво?- Попита Афродита.
Стиви Рей и аз подскочихме, когато тя сякаш се материализира от въздуха зад нас.
– Не бъди страшна и притаена – казах аз.
– Не съм. Просто съм естествено грациозна. Това е, защото съм с деликатни кости – каза тя. След това обърна ледено синия си поглед към Стиви Рей.- Отново – не казвай на Афродита какво?
– Че каубоят на Ленобия е супер секси – каза Стиви Рей.
Афродита я погледна, което говореше, че е скапана лъжкиня, а тя беше, но погледът ѝ вече беше привлечен от широкоплещестия силует на мъжа.
– Оооо! Това е на Ленобия. . .
– Служител.- Предоставих думата, въпреки че Афродита не ми обръщаше внимание.- Предполага се, че той работи за Ленобия.
– Той е секси – каза Афродита.- Не е като Дарий, но все пак е секси. Х. О. Т.
– Казах ви. И е толкова висок, че кара Ленобия да изглежда още по-тийн, отколкото е.- Докато Стиви Рей, Афродита и аз се приближавахме на слухово разстояние и се опитвахме (неуспешно) да не бъдем прекалено очевидни в груповото си зяпане, каубоят наклони шапката си към Ленобия и с перфектен оклахомски глас каза:
– Здравейте, госпожо. Аз съм новият управител на конюшнята. Ще ви бъда благодарен, ако ме насочите към отговорника.
Не можех да видя лицето на Ленобия, но видях как гърбът ѝ се изправи.
– О-о-о – прошепна Стиви Рей.
– Толкова за цялото това топло посрещане – казах достатъчно тихо, за да ме чуят само Афродита и Стиви Рей.
– Джон Уейн току-що се прецака – каза Афродита.
– Аз съм Ленобия.- Гласът ѝ се носеше лесно до нас. Не ми се струваше, че звучи вбесено. Струваше ми се, че звучи като ледена буря.- Аз съм жената, която отговаря за тези конюшни, и вашият нов шеф.- Настъпи някакво неудобно мълчание, когато Ленобия не му предложи ръка, за да я стисне.
– Бррр – прошепна Афродита.- Тя просто ми напомни за майка ми, а за Джон Уейн това не е нещо добро.
– Сам Елиът – прошепна Стиви Рей.
Афродита смръщи вежди към най-добрата ми приятелка. Потиснах въздишка на безнадеждност.
– Той по нищо не прилича на Джон Уейн.- Продължи тя сценичния си шепот.- Но пък прилича точно на Сам Елиът.
– Гледала си твърде много обикновена телевизия, когато си била дете, вероятно след като сте вечеряли като семейство в събота вечер. Жалко.- Афродита поклати пренебрежително глава на Стиви Рей.
Мислех си колко странно беше, че Афродита знаеше за семейните неща на Стиви Рей, когато трите отново насочихме вниманието си към „Каубойското шоу“.
Мъжът отново наклони шапката си към Ленобия, този път се усмихна и дори да стоеше на такова разстояние, на каквото бяхме, можех да видя, че очите му блестят.
– Е, госпожо, изглежда, че съм получил някаква дезинформация. Радвам се, че това се изясни бързо. Казвам се Травис Фостър и ми е приятно да се запозная с вас, шефке.
– И нямате нищо против да разберете, че шефката ви е дама?
– Не, госпожо. Майка ми беше дама и никога не съм работил по-усърдно и по-щастливо, отколкото когато работех за нея.
– Г-н Фостър, напомням ли ви за майка ви?
Помислих си, че гласът на Ленобия може да е замръзнала вода, но Травис сякаш не забеляза това. Всъщност изглеждаше така, сякаш се забавляваше. Свали шапката си обратно на главата и погледна Ленобия, сякаш въпросът беше сериозен, а не саркастичен.
– Не, госпожо, все още не го правите.- Ленобия не каза нищо повече и аз тъкмо получавах онова свито, смутено чувство, което могат да предизвикат неловките разговори с възрастни, когато Травис сви рамене, закачи пръст в каишката на колана на дънките си и каза:- И така, Ленобия, би ли ми показала къде ще спим с кобилата ми?
– Кобилата? На легло?- Каза Ленобия.
– Това е страхотна сцена. Иска ми се да имам пуканки – каза Афродита.
– Тя ще го изгори с лазерното си зрение – казах аз.
– Ленобия има лазерно зрение?- Попита Стиви Рей.
Афродита и аз погледнахме Стиви Рей така, сякаш току-що ни беше попитала дали смятаме, че Линдзи Лохан наистина е реабилитирана.
– Какво ще кажете да гледам и да не говоря – каза Стиви Рей.
– Благодаря – казахме заедно с Афродита, което я накара да ме погледне, преди трите да се върнем към зяпането и подслушването.
– Е, госпожо – изрече Травис.- Казах на върховната ви жрица, когато ме нае, че кобилата ми и аз идваме в пакет и ще трябва да я стабилизирам тук. Тъй като току-що приключих сезона на управление на конюшните в Дюрант Спрингс, ще ми трябва и място за настаняване.- Той направи пауза и когато Ленобия не проговори, добави:- Дюрант Спрингс е в Колорадо, госпожо.
– Знам къде е – изсумтя Ленобия.- Защо си мислиш, че можеш да останеш тук, в кампуса? Нямаме помещения за настаняване на хора.
– Да, госпожо, това каза и върховната жрица. Тъй като работата трябваше да бъде започната веднага, и казах, че ще се справя чудесно, ако се настаня при Бони, докато намеря място наблизо.
– Бони?
Травис намести шапката си – първият признак, че може би се чувства неудобно.
– Да, госпожо. Кобилата ми се казва Бони.- Като по поръчка от вътрешността на ремаркето за коне се разнесе огромен трясък. Той се премести към задните врати, докато продължаваше да обяснява на Ленобия.- Ще ви бъда благодарен, ако ми позволите да я разтоваря. Това е дълъг път от Колорадо за едно голямо момиче.
– Мислиш ли, че конят му е дебел?- Попита тихо Стиви Рей.
– Бамбашка, мислех, че няма да говориш – каза Афродита.
– Мисля, че той току-що и стъпи на вратата – казах аз. В никакъв случай Ленобия нямаше да позволи умореният кон да бъде откаран до бог знае къде.
– Разтовари кобилата си. Двамата с теб ще обсъдим настаняването ви, след като тя се почувства удобно – каза Ленобия.
Забелязах, че Травис вече беше развързал поредицата от лостове и вериги, които държаха вратата на ремаркето за коне затворена, така че трябваше да изчакаме само няколко секунди, за да се отвори рампата.
– Хайде, голямо момиче. Баааа – каза Травис с глас, който от учтив и понякога леко забавен, се беше превърнал в топъл, нежен и сладък.
След това конят му се отдръпна от ремаркето и от всички около нас се чуха въздишки на шок и страхопочитание. Откъснах поглед от коня достатъчно дълго, за да видя, че Стиви Рей и аз не сме единствените зяпачи. Дарий, Старк, Рефайм и повечето от първенците някак си се бяха запътили към нас.
– Това не може да е кон – каза Стиви Рей и въпреки че бяхме на няколко метра от животното, тя наистина направи крачка назад.
– Мамка му. Това е динозавър – каза Афродита.
– Почти съм сигурна, че е кон – казах аз, като я изучавах.- Но е много, много голям.
– О, першерон! Тя е изящна!- Каза Ленобия.
Всички се загледаха, докато дребната Ленобия пристъпваше към огромната кобила без никакво колебание. Напълно замаяна от грамадното конче, господарката на конете вдигна ръка, съвсем леко. Кобилата я изгледа за миг и след това пусна нос, който духаше срещу дланта на Ленобия. Ленобия, усмихвайки се като момиче, погали гигантската муцуна на кобилата и ѝ промълви:
– О, ти наистина си бони, бони момиче.- Тя погледна от коня към каубоя. Ледът в гласа ѝ се беше разтопил напълно и ми се стори, че тя на практика се разсмя.- Не съм виждала першерон от пътуването ми от Франция, когато бях момиче, а това е преди повече години, отколкото ми се иска да призная. На кораба с мен имаше една двойка от големите красавци. Спомням си ги с добро и оттогава съм заинтригувана от впрегатните коне. Тя е прекрасна сива с шарки. Предполагам, че ще продължи да изсветлява с напредването на възрастта. Мога да кажа, че току-що е навършила пет месеца. .- Ленобия направи пауза, наведе глава и се вгледа в очите на коня, преди да продължи.- Не, тя е навършила пет години преди два месеца. Тя е принадлежала на теб през целия си живот, нали? Видях как Травис примигна изненадано. Устата му се отвори, после се затвори и отново се отвори. Той прочисти гърлото си. – Ами, да, госпожо.- Той направи пауза и посегна да погали ненормално дебелия врат на Бони, сякаш имаше нужда да се закрепи за нещо, за да се опомни. Знаех защо изведнъж се беше объркал толкова много. Всеки, който някога е наблюдавал Ленобия около коне, знаеше защо. Когато общуваше с конете, Ленобия се превръщаше от много красива в напълно, напълно прекрасна, а тя сериозно общуваше с голямата кобила, така че беше насочила цялата мощ на своето обожание към конете към каубоя. Не че той беше целенасоченият получател на нейната свръхпривлекателност, просто му се падаше. Но това беше сериозен удар.
Травис отново прочисти гърлото си, премести шапката си и каза:
– Майка ѝ умря веднага след раждането на Бони – чудовищна мълния насред пасището. Отгледах я с бутилка.
Ленобия обърна сивите си очи към каубоя. Изглеждаше изненадана, сякаш беше забравила, че той е там. Обожанието ѝ към коня се отключи, сякаш беше пуснала ключа.
– Добре си се справил. Голяма е, с лекота надхвърля осемнайсетте стъпки. Добре замускулена. В отлично състояние.- Въпреки че казаното от нея беше комплимент, тонът ѝ прозвуча по-скоро раздразнено, отколкото приятно. Едва когато погледна нагоре и се усмихна на кобилата, гласът и изражението ѝ отново преминаха към обожание и истинско удоволствие.- Ти си умно момиче, нали?- Ленобия се обърна към Бони, която стоеше, без да се суети, вперила очи наоколо, зяпайки всички ни толкова, колкото ние зяпахме нея.- И си достатъчно уверена, за да се държиш добре, дори в любопитна, нова среда.- Ленобия погледна от кобилата към каубоя и изражението ѝ замръзна до хладна сърдечност. Тя даде едно кратко, решително кимване.- Е, тогава това е. Ти и Бони можете да ме последвате. Ще ви покажа къде ще се настаните – и двамата.- Ленобия се обърна и започна да крачи обратно през арената. Когато стигна до средата на пътя, тя спря и се обърна към всички нас.
– Войници и вампири, това е Травис Фостър. Той ще работи за мен. Кобилата му се казва Бони. Покажете и уважението, което заслужава като прекрасен пример за величествената порода першерон. Войници, моля, обърнете внимание на размера ѝ и на начина, по който се носи. Нейните предци са били бойни коне в миналото. Погледнах каубоя и видях как той се усмихна и кимна на коментара на Ленобия и погали нежно голямата кобила, преди да хвърли също толкова нежен поглед към господарката на конете. Ленобия изобщо не го погледна. Вместо това сви очи и включи цялата ни група в погледа си.- А сега всички можете да спрете да се взирате и да се върнете на работа.- След това Ленобия тръгна от арената и влезе в конюшнята, без да хвърли и един поглед назад към Бони и Травис, които я следваха, сякаш бяха молци, а тя – супер блестяща светлина.
– Това има интересни възможности – каза Афродита.
– Не се шегувам, тази кобила изглежда съвсем готино. Искам да кажа, голяма, но все пак напълно готина – казах аз.
Афродита извъртя очи.
– Не говоря за коня, Зи.
Бях се намръщила на Афродита, когато Деймиън се втурна към нас.
– Зоуи, добре, ето те. Трябва да се върнеш в основната сграда.
– Искаш да кажеш след шестия час? Той почти е свършил – казах аз.
– Не, скъпа. Имам предвид сега. Баба ти е тук и съм почти сигурен, че е плакала.

Назад към част 10                                                     Напред към част 12

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!