Глава 19
– Доста впечатляващо – каза Боунс отзад.
Обърнах се, за да му се усмихна с облекчение, че се е получило, но забелязах, че Фабиан също е изчезнал.
– Фабиан! – Възкликнах.
Миг по-късно той се материализира пред мен с очакващо изражение на лицето.
– Какво мога да направя за теб?
Обзе ме чувство за вина. Ако беше направил това предложение по собствена воля, щеше да е добре, но кръвта на Мари промени баланса между нас. Приятелите не би трябвало да могат да принуждават приятелите си да правят неща, независимо дали те искат или не.
– Фабиан, не е нужно да правиш нищо за мен – казах му аз. – Можеш сам да прецениш какво искаш да направиш или да не направиш.
– Каквото кажеш – отвърна той, като все още ме гледаше с очакване.
Боунс издаде потиснато подсмърчане. Добре, значи това не беше толкова лесно, колкото изглеждаше. Проклета Мари, че ме накара да пия нейната вуду джу джу кръв.
– Заповядвам ти да правиш само това, което искаш да правиш – опитах отново, този път по-силно.
Сега между веждите му се издълба лека бръчка.
– Аз те разгневих. Кажи ми какво да направя, за да те направя отново щастлива.
Вдигнах ръце, дори когато подсмърчането на Боунс се превърна в пълноценен смях.
– Котенце, сигурен съм, че има начин да поправим това в бъдеще, но точно сега имаме по-належащи грижи – каза той, след като овладя смеха си. – Попитай нашия приятел какво може да помогне за отблъскването на духовете. Не мога да ви накарам да спирате да произнасяте една и съща реч на всеки няколко часа, а и макар че Ню Орлиънс може да е един от най-призрачните градове в света, не е дом на всички призраци на планетата. – Отърсих се от вината и разочарованието си заради внезапната липса на воля у Фабиан достатъчно, за да възприема мнението на Боунс. В Ню Орлиънс наистина имаше необичайно висока популация на духове, което винаги бях приписвалa на историята му, изпълнена с болести, войни, малария, природни бедствия и местни хищници.
Но Боунс беше прав. Ако кръвта на Мари призоваваше призраците – а това очевидно беше така, съдейки по новата ми популярност сред хората призраци – тогава в Голямото Лесново би трябвало да има с тонове повече призраци, отколкото имаше. Надявам се, че заглушаването на призрачната песен на сирената на Мари не е било просто естествена географска привилегия, като например излишъкът от призраци. Това би било причина за още по-голямо внимание, отколкото огромната група призраци, които ме преследват навсякъде.
Въпреки че Фабиан щеше да е чул Боунс, той не предложи никаква информация по темата. Само продължи да ме гледа с нетърпеливо изражение. Въздъхнах, като си помислих, че с новото ми състояние Доминираща призраци вероятно ми приляга повече, отколкото Шепнеща на призраци.
– Фабиан, ако искам да се опитам да попреча на призраците да ме следват навсякъде, какво бих могла да използвам?
Той изглеждаше притеснен.
– Искаш да се отървеш от мен?
– Не, разбира се, че не – отвърнах, като мислено проклех Мари за пореден път. – Винаги ще имаш дом при нас, казах ти го. Това е само за кратко време, докато се оправи ситуацията с Аполон. Междувременно така или иначе трябва да се върнеш при Дейв. Той е в опасност без теб. – Успокоих съвестта си, като си припомних, че Фабиан се беше съгласил да придружи Дейв и преди, когато той имаше контрол над собствените си действия. Това не беше нареждане да направи нещо против волята му; просто се придържаше към плана.
Все още се чувствах като гаднярка.
– А, разбирам – каза Фабиан и отново се усмихна, докато поглаждаше един от бакенбардите си в размисъл. – Сещам се за две неща, които, когато се комбинират, за много духове е трудно да бъдат наблизо, защото карат въздуха да се чувства зле. Едното от тях е чесънът. Не само няколко скилидки, а много. – Устата ми увисна от иронията. Растението, за което най-много се говори, че отблъсква вампирите, всъщност беше част от криптонита на духовете?
– Другото е растението, което някои хора пушат – продължи Фабиан. – Когато големи количества от него и чесън се намират в непосредствена близост, повечето призраци едва издържат да бъдат близо до него.
– Имаш предвид тютюн. – Уау, предполагам, че цигарите не бяха здравословни за никого, жив или мъртъв.
– Не това растение – каза Фабиан и се намръщи. – Другото, което кара хората да се държат глупаво, когато го пушат.
– Трева? – Избухнах аз. – Искаш да ми кажеш, че марихуаната е втора част от формулата за отблъскване на духове?
Не можех да бъда по-шокирана, но Фабиан кимна спокойно.
– Така е. Ако постоянно имаш със себе си много чесън и марихуана, това би трябвало да ти помогне да държиш повечето призраци далеч от себе си, макар че аз съм достатъчно силен, за да издържа – добави той с очевидна гордост.
Не можех да спра да клатя глава. Кой някога би предположил, че чесън плюс марихуана е равносилно на призраци, които трябва да изчезнат? Като се замисля, докато бях в Ню Орлиънс, бях усещала много миризма на трева и чесън, но си мислех, че второто е от каджунската и креолската кухня, а първото е просто отражение на парти атмосферата в града. Кой знаеше, че това е начинът на Мари да не допусне популацията на духовете да стане толкова голяма, че вампирите и гулите да разберат, че нещо се случва? Сигурно има поле с трева и чесън около мястото, където се намираше къщата ѝ.
– Страхотно, веднага ще се заема с набавянето и на двете – каза Боунс, като изглеждаше, че идеята изобщо не го смущава. – Кат, кажи му, че оттук нататък ще докладва на Менчерес. Не би трябвало вече да сме ние, не и с всички билки, с които скоро ще се сдобиеш. Казва, че е достатъчно силен, но не можем да рискуваме възможността да забавим едно важно съобщение от него. – Повторих това на Фабиан, като все още се чувствах странно заради това как той сякаш изчака да кажа същото, преди да реагира на него. Сега знаех как трябва да се е чувствала героинята на Сигорни Уивър в „Галактическо търсене“. „Компютър, имаме ли берилиева сфера на борда?“ Измърморих под носа си.
– Какво е това? – Попита Боунс.
– Нищо.
– Сега ще се върна при Дейв. Не би трябвало да е трудно да го открием. Той каза, че няма да сменя хотела си отново, докато не се върна – каза Фабиан.
Загледах се в него, като ми се искаше да го прегърна за сбогом и отново намразих как всичко, което казах, похити свободната му воля.
– Това няма да е за дълго – казах му, прокарвайки ръка по лицето му, въпреки че тя минаваше през него.
Една нажежена длан покри ръката ми, без тежест или натиск в жеста.
– Няма да те проваля – каза Фабиан, след което изчезна от погледа ми.
Взирах се в мястото, където беше, с някаква мрачна решителност. Проклета да съм, ако и аз го подведа. Щях да намеря начин да върна на Фабиан свободната му воля, да победя Аполон, без да се измъчвам – което щеше да отърве и наемните убийци от опашката ми – и след това да вразумя безсмислено упоритото си семейство.
Само че нямах представа как ще направя всички тези неща.
– Не се притеснявай, котенце – каза тихо Боунс. – Освен че знаем как да не допуснем повечето призраци да се стичат към теб, може би имахме и още един късмет. Проверих мобилния си телефон и Тими ми писа тази сутрин. Смята, че в Мемфис може да се е събрало голямо гнездо на гулите на Аполон, според любопитни събития, за които са му съобщили източниците му. – Това беше добра новина. Само че беше гадно, че сега трябваше да заловим някой от слугите на Аполон повече от всякога, но според безглавия гул от хотела те щяха да се махнат при първата ми поява. Жалко, че не можех да се клонирам и да накарам Фалшивия котарак да бъде примамка някъде другаде, за да се чувстват гулите в безопасност, докато истинската аз се промъквам зад тях. Това щеше да реши много проблеми, но тъй като, доколкото ми е известно, клонирането е постигнато по научен път само с овце, нямах късмет.
И все пак една модификация на същото нещо не беше съвсем пресилена. Може би някой от учените на Дон би могъл да изработи копие на лицето ми и да го нахлузим на жена с подобен ръст и телосложение. В крайна сметка това работеше във филмите…
– Разбира се! – Казах, усещайки нов прилив на оптимизъм, когато ми хрумна друга идея.
– Ще се обадим на Дейв и ще му кажем къде Тими е забелзал гулите, освен това трябва да му кажа, че Фабиан се връща. Ще изпратим и Ед и Скреч в Мемфис. Между тях тримата някой трябва да се сблъска със слугите на Аполон не след дълго. След това трябва да изпробваме тази комбинация от чесън и трева, за да сме сигурни, че е достатъчна, за да държи мнозинството призраци настрана. Щом разберем това, ще се отправим и към Мемфис.
Веждите му се извиха.
– Звучиш така, сякаш имаш план, любима.
– Да, имам – казах аз, а колелата продължаваха да се въртят в ума ми. – Първата част включва да изпия кръвта ти отново. Ще ми трябва цялата сила, която мога да получа. Що се отнася до втората част… ами, ще трябва да се обадя на няколко телефона.
Назад към част 18 Напред към част 20
