Глава 12
ДРЕНИРАНИ
334 СЗ
– Бека ги има в полезрението си. – Главата на Уонда беше наклонена, слушайки как счупеното парче демонична кост резонира в шлема ѝ. – Стела и Кийт, които се шмугват по пътя към склада на Смит.
Лийша кимна. Те винаги идваха, когато складът се зареждаше, дори ако Смит променяше графика. Някой им подаваше информация.
Тя навлече наметалото и ръкавиците си.
– Хайде да вървим. Кажи на Бека и останалите да останат по покривите и да не пускат пръсти от спусъците си. Виждам един заблуден човек и някой ще остане без работа.
– Ай, госпожо – каза Уонда. – Но ако те посягат към теб, аз сама ще ги измамя. Няма да рискувам с твоята безопасност.
Лийша стисна успокоително торбичката си с хора.
– Аз също не мисля да рискувам.
Бруна я беше научила, че е недостойно да бяга, но Лийша имаше дълги крака и ги използваше, като се движеше с бърза крачка. Децата със защити можеха да се движат бързо през нощта.
Уонда отново докосна шлема си.
– Да, разбрах. – Тя се обърна към Лийша. – Влез в играта. Разхождат се, сякаш притежават целия град.
Лийша стисна устни, виждайки Смит да стои пред тежките врати на склада със скръстени ръце. Сега те бяха защитени, подсилени с нечупливо стъкло.
– Опитай се да не ги провокираш – каза тя и застана до него.
– Тях?! – Попита Смит. – Синът и внучката ми ме обират на всеки две седмици, а ти се притесняваш, че ще ги провокирам?
– Човекът има право – каза Уонда.
– Да – съгласи се Лийша. – Но те са пияни от магия, а ние не искаме да се бием. Просто сме тук, за да си поговорим.
– Надявам се, че те чувстват същото – каза Уонда.
Точно тогава Стела и чичо ѝ завиха зад ъгъла и се спряха, когато забелязаха триото, което ги чакаше. И двамата блестяха със сила, но Стела беше по-ярка. Не толкова ярка, колкото Рена Бейлс, но по-ярка от всеки друг, когото Лийша беше виждала, с изключение на Арлен и Джардир. И всичко това за половин година.
И това е моя заслуга – назидаваше се тя. Арлен ме предупреди. Молеше ме. Но аз бях толкова сигурна, че знам по-добре.
Кийт поне имаше благоприличието да изглежда огорчен. Стела само се ухили.
– Мислиш, че това е смешно? – Попита Смит. – Цял живот съм ви осигурявал покрив над главата и храна в стомасите, а вие ми се отплащате, като ме ограбвате?
– О, престани, татко – каза Стела. – Създателят знае, че можеш да си го позволиш. Ние сме навън и кървим през нощта, докато ти всеки ден ставаш все по-дебел.
– Много хора са навън и кървят през нощта – каза Уонда. – Не е оправдание да се превърнеш в бандит.
– Никога не съм наранявал никого – каза Кийт. – Само няколко чувала и бурета. Предпочиташ да останем гладни?
– Свикнал си да си изкарваш прехраната – каза Смит.
– Все още го правя! – Възрази Стела. – Сега повече от всякога! Пазя хората в безопасност.
– Демонична работа – каза Смит. – Ти не си там за никого, освен за себе си.
– Дядо ти има право – каза Лийша. – Аз не съм отделила кожата ти, за да можеш да се напиеш с магия и да се зъбиш в моята гора.
– Не, ти просто ни даде да опитаме, а после ни изостави! – Избухна Стела. – Арлен Бейлс каза, че всички сме Избавители, но ти просто искаш да запазиш силата само за себе си!
– Ей, не говори така на госпожа Лийша – изръмжа Уонда.
– Хайде, Стел. Хайде просто да вървим – каза Кийт.
Стела го пренебрегна, скръсти ръце и постави крака, докато срещаше очите на Уонда.
– Или какво?
Скърцане на броня, докато Уонда стискаше юмруци.
– Или ще те напляскам, малка пикло.
Пред Стела изплува образът, в който Уонда я поставя на земята по време на тренировка. Момичето нямаше търпение за реванш.
– Опитай, ти, грозна скинко. Мислиш си, че си толкова специална, защото си нападателното куче на Лийша. Време е някой да те върне обратно в развъдника ти.
Аурата на Уонда също пламтеше. Лийша сложи ръка на ръката ѝ, за да я успокои.
– Не съм те изоставила – каза тя на Стела. – Херцогът ми заповяда да отида в Анжие. Какво трябваше да направя? Правилата са това, което ни държи цивилизовани. Нещо, което ти изглежда си забравила.
– Да, правилата – каза Стела. – Сякаш някога са те спирали да правиш каквото си искаш.
– Всичко, което съм направила, съм го направила за окръг Хралупата – каза Лийша.
– Какво? – Отвърна Стела. – Затова си вдигнала бебето на демона от пустинята в твоя палат?
Уонда изръмжа и на Лийша ѝ се наложи да сложи ръка на гърдите ѝ, за да я задържи.
– Да, дори това. Нима би предпочела армията му да дойде през Хралупата, както направиха с Райзън и Лактън?
Стела се засмя.
– Казваш ми, че не ти е харесало малко, да играеш лошото момиче? Не ти ли се извиваха пръстите, докато го правеше?
– Не е нужно да ти се обяснявам – каза Лийша.
– Разбира се, че не – каза Стела. – Лийша не е длъжна да се обяснява на никого. Напуска града за седем години и се връща да нарежда на хората, сякаш някой я е направил херцогиня.
– Достатъчно – каза Лийша. – Имаше условия, когато опазих кожата ти и дадох на хората ти оръжия. Ти ги наруши, както и законите на окръг Хралупата. Ще бъдеш задържана под стража, за да отговаряш пред магистрата за престъпленията си.
Стела се засмя.
– От коя армия?
Лийша посочи и двамата се обърнаха назад, за да видят, че Катърс блокира изхода от алеята. Бяха спазили дистанция, както им беше наредила Лийша, но за двойката нямаше изход.
Стела се усмихна криво, докато се обръщаше назад.
– Достатъчно вход. Не… надали. – Тя скочи, като с лекота преодоля трийсетте метра между тях.
Но колкото и да беше бърза, Уонда Катър беше по-бърза. Тя застана пред Лийша, неподвижна като каменен демон, и нанесе на Стела открит удар в гърдите, който я спря за малко, извади въздуха от нея и я повали на земята.
Защитните знаци, татуирани по кожата на Стела, пламнаха в синхрон с гнева в аурата ѝ. Тя подложи ръце под себе си, без да е сериозно ранена.
Уонда не ѝ даде време да се възстанови, като я ритна в корем и изви назад едната ѝ ръка. Стела изкрещя, но за кратко, тъй като Кийт се намеси и удари Уонда по главата с дръжката на копието си хора толкова силно, че ремъкът се счупи и дървеният ѝ шлем се понесе нанякъде.
– Да вървим! – Кийт извика, като издърпа Стела на крака, докато резачите атакуваха.
Стела отхвърли ръката му.
– Не, докато не поваля тази грозна изрисувана на земята! – Уонда се спъна в краката си, когато Стела се приближи, а върху юмрука ѝ пламнаха защитни елементи, с които тя удари Уонда право в челюстта.
Ако Уонда беше нормален човек, дори резач, ударът вероятно щеше да я убие. Но плътта на Уонда също беше защитена, а дървената ѝ броня беше наситена с хора. Въпреки това Лийша чу пукването на костите.
Лийша извади пръчката си, но Уонда още не беше паднала. Тя избегна следващия удар, като хвана китката на Стела и използва собствената си инерция, за да я дръпне в удар с тяло, който счупи ребрата.
Кийт изглеждаше, че не желае да се бие, но сега, когато тя беше върху тях, аурата му пламна почти толкова гореща, колкото и тази на Стела. Той отблъсна един от зареждащите се резачи в жената до себе си, а третия счупи в лицето. Преди година беше безобидно момче, невинно и малко простовато, но сега се движеше като хищник, нанасяше удари там, където враговете му бяха най-слаби, не губеше следите им, докато се опитваха да го обкръжат.
Стела беше права. Не бяха довели достатъчно воини.
Стела и Уонда се биеха като демони, разменяйки си тежки удари. В разгара на битката голяма част от майсторството на шарушахка отпадна, оставайки само брутално меле от ритници, удари и завъртания. Уонда ги свали на земята, борейки се за задържане, но Стела я удари с лакът, като ударът на брадата пламна. Уонда бе повалена назад и Стела се опита да обърне хватката, но Уонда застана между тях и я отблъсна с крак.
– Стига! – Лийша изкрещя, вдигайки пръчката си. Стела се обърна към нея, с очи като на ядрон, и започна да се движи по нейния път.
Лийша изписа във въздуха тренирана поредица от защити с такава лекота, с каквато можеше да подпише името си. Можеше да използва магията, за да удари Стела, но това не беше по вина на момичето – поне не изцяло. Вместо това Лийша образува чертеж.
Стела изкрещя, когато магията беше изтръгната от нея. Защитите ѝ отслабнаха, а пръчката се затопли в ръцете на Лийша. Уонда посегна към нея, после изкрещя и дръпна ръката си назад, тъй като беше хваната от Рисунката.
– Спри Кийт! – Изкрещя Лийша. – Аз имам това!
Но не изглеждаше да го има. Стела се озова на крака, закрачи навътре, с пламтящи очи. Смит отстъпи крачка назад, когато внучката му се приближи.
Пръчката вече беше гореща, но Лийша стисна зъби и застана здраво, дори когато усети как обратната връзка преминава през специално защитените ѝ ръкавици и се изкачва по ръката ѝ. Това я направи силна, но само засили гнева и разочарованието ѝ.
– Как смееш! – Изкрещя Лийша. – Ти си била нищо! Мишка, която се промъква в гостилницата ми! Дадох ти силата да се изправяш през нощта и ето какво правиш с нея? Така ми се отплащаш?! – Тя изписа още предупреждения във въздуха, увеличавайки притеглянето.
И тогава изведнъж аурата на Стела угасна, угасна като свещ. Тя се срина на земята, безжизнена.
– Нощи! – Гледката върна Лийша към себе си. Тя спря Рисунката и се затича към момичето, като паниката й крещеше, тъй като магията засили и нея. Не беше искала да изцеди толкова много. Не искаше да я убие.
Стела все още беше топла, но не дишаше, сърцето ѝ беше неподвижно, а аурата ѝ – тъмна. Пръчката все още беше гореща в ръката на Лийша и тя я докосна до ключодържателя на гърдите на Стела, връщайки част от това, което беше взела.
Лийша видя как животът жадно попи магията, изпращайки искра през мрежата, която се разнесе из цялото тяло на Стела. Момичето се разтресе, очите му се разшириха и то си пое дъх, след което падна назад, задъхано. Аурата ѝ бе помрачена, но Лийша видя сърцето ѝ да бие отново и знаеше, че ще оцелее.
По това време Уонда и резачите бяха приклещили Кийт, като му отнеха оръжията и бронята. Изглеждаше, че Уонда се лекува, но челюстта ѝ беше изкривена. Може би щеше да се наложи Лийша да я счупи отново, за да я постави правилно.
– Кийт и Стела Ин, арестувани сте – каза Лийша. – Надявах се никога да не използвам подземията, които граф Тамос е построил, но вие не ми оставяте друг избор.
Стела се закашля, плюеше кръв, но се усмихваше.
– Не за дълго. Пак ще чуе за това. Ще дойдат за нас.
– Тогава ще споделят клетките ти.- Но ако останалите от Оградените деца се хранеха с демонично месо, Лийша знаеше, че това няма да е толкова просто.
Нещата щяха да се влошат, преди да се подобрят.
***
– Не виждам нужда от всичко това, госпожо – каза Дарси, докато двете с Лийша отпиваха чай, наблюдавайки как войници маршируват на територията на Академията на събирачите.
Намираха се в някогашната вила на Лийша, а сега в нея се помещаваше администрацията на директорката Дарси. Беше странно да си на гости в стария ѝ дом.
– Моля се да няма такъв – каза Лийша – но лагерът на Поробените деца е само на няколко мили и е въпрос на време да разберат, че сме затворили Стела и Кийт. С магията, която усилва емоциите им, те може да поискат да отвърнат на удара и да не придирят къде.
Дарси я погледна многозначително.
– Не е по твоя вина, Лийша. Не си знаела какво ще се случи.
– Не знаех ли? – Попита Лийша. – Арлен ми каза да не пазя плътта. Нощи, той ме молеше да не го правя! Знаеше какво прави това с умовете на хората. Казвах си, че не ни отдава достатъчно доверие, но сега си мисля, че не съм му давала достатъчно. Волята да се противопоставиш на такава сила… какъв човек трябва да бъде?
Дарси си пое дъх.
– Отначало мислех, че Рена е лоша, но тя излезе от другата страна, нали?
– Предполагам, но с нея беше Арлен Бейлс, денем и нощем. Децата просто си имат един друг. – Лийша отпи от чая си.
Мелни излезе от кухнята с поднос.
– Бисквитки, госпожо?
– Благодаря ти, скъпа. – Лийша взе една бисквитка. – Миришат вкусно.
Усмивката на Мелни озари лицето ѝ. Беше красива млада жена, набъбналите ѝ гърди и корем едва се побираха в домашната ѝ рокля, но като я виждаше да се грижи за къщата на Дарси, никой не би предположил, че е херцогинята на Анжие, измъкнала се от града с чираците на Лийша, когато съпругът ѝ е убит при нападение на красианци.
– Мога ли да ви предложа нещо друго, госпожо? – Попита тя.
– Чаят е малко сладък – каза Лийша. – Следващия път няма нужда от захар в моя.
– Мога да донеса още една чаша…
– Всичко е наред, скъпа – каза Лийша. – Как си?
– Много добре, госпожо. Директорката Дарси ме научи на толкова много неща.
– Недостатъчно за печенето – промълви Дарси, когато младата жена се изнесе от стаята, гукайки си.
Лийша погледна сладките. Бяха изгорели по краищата, а центърът ѝ беше твърде плътен. Тя отхапа една хапка и се увери, че в средата е сурова.
– Повечето от чираците, които върнахте, се справиха добре. – Дарси поклати глава. – Този…
– Видях как съпругът ѝ умря – каза Лийша. – Тя няма никого, а аз обещах да я пазя. – Това беше истина, ако не и цялата истина. Ако херцог Петър не успееше да създаде наследник с принцеса Лорейн от Мливъри, детето, което Мелни носеше, беше следващото по ред.
Лийша знаеше, че един ден може да й се наложи да използва и двамата като политически инструменти, и се мразеше за това.
– Благодаря ти, че я прие.
Дарси вдигна рамене.
– Момичето не е твърде умно, все още се учи да се справя с кухнята и метлата, но е добра в ръка с иглата и винаги е слънчева. Хвърля онази хубава усмивка към всички и всички я обичат, особено с бебето в корема.
– А как се справят нашите гости от Мливъри? – Попита Лийша.
– Учим се повече от тях, отколкото те от нас – призна Дарси. – Гилд майсторът Рейджън и майка Елиса цяла седмица изнасят лекции за предпазване. – Тя поклати глава. – Все пак не изглежда правилно да преподаваш костна магия на мъж.
– Ще трябва да свикнеш, Дарси – каза Лийша. – Точно както мъжете свикват с това, че жените взимат копието. Олив ме кара да мисля много за границите, които сами си поставяме. Защо на един мъж да не му бъде позволено да бъде билкар, ако има способностите и желанието?
– Ядрото да ме вземе, ако знам. – Дарси си пое дъх. – Просто е странно, това е всичко. Следващото нещо, на което ще ги научим, е тайните на огъня.
– Чувала ли си новините от битката при Анжие – каза Лийша. – Мъжете от Мливъри вече имат тайните на огъня, но всички огнени оръжия на света няма да ги спасят, ако някой демон на разума ги нацели на новолуние. Гилд майстор Рейджън издигна Арлен Бейлс. Ако на него не може да се вярва, може и да се откажем от надеждата.
Назад към част 12 Напред към част 14
