Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 15

Глава 14

По дяволите.
Не можеше да се провали по-зле. Тайлър влезе в апартамента си, стиснал юмруци отстрани, а трагичният, объркан израз на лицето на Маги се бе врязал в съзнанието му.
Тя не го разбираше. И как би могла, след като той не ѝ беше дал и най-малка представа за ситуацията?
Не беше твърде изненадващо, че вместо да приеме предложението му да и обясни, тя дори не си бе направила труда да му отвърне, преди да намери ключовете си и след това да постави солидна врата и брава между тях. Умно момиче, за да не даде на лъжливото копеле още един шанс да я сгази.
Само че той всъщност не я беше излъгал, а и не можеше да търпи да я остави да си мисли, че го е направил. Не и след всичко останало, което беше провалил тази вечер.
Върна се в хола, спря до масичката за кафе и отвори вдлъбнатото чекмедже под нея.
В него имаше само едно нещо. Обикновеният фотоалбум с кожена подвързия, който майка му беше подарила, когато Чарли се роди.
Той прокара палец по горната корица. След това го отвори на първата страница и извади телефона си.

***

Маги седеше свита на кухненската си маса, с бутилка текила пред себе си и недостатъчно воля, за да я налее. Това нямаше да я накара да забрави. А без Ава наоколо дори нямаше да е забавно. Като бутна бутилката настрани, тя прецени, че вече е направила достатъчно саморазрушения за една нощ.
С ъгълчето на окото си видя как телефонът ѝ светва. Трябваше да е от Ава, тя го махна от масата и натисна палеца на екрана – преди да е регистрирала от кого е съобщението.
Тайлър. Не Ава.
И да си помисли, че е вярвала, че нощта не може да стане по-лоша. Но това беше преди да види приложената снимка на сбръчкано бебе, грижливо завито в копринено синьо одеяло.

Тайлър: Ето защо трябваше да спра.

Стомахът ѝ се сви.
О, Боже, не отново.
Знаейки, че не бива да се ангажира, но физически неспособна да спре палците си да летят по екрана, тя поиска потвърждение.

Маги: Синът ти?

Разбира се, че това беше неговият син. Защо иначе щеше да ѝ изпраща снимката му?

Тайлър: Мислех, че е така.

***

Маги затвори вратата на апартамента след Тайлър и му махна да влезе в кухнята, където той седеше на масата и вдигаше поглед към текилата.
Все още не беше сигурна какво ще каже, но беше прекалено любопитна, за да не му даде шанс, тя седна срещу него и скръсти ръце.
– Дезинфектант.
Ъгълчето на устата му трепна и тя се намрази за начина, по който реагира коремът ѝ. После се намрази още повече за прилива на съжаление, който изпита към празнотата, която видя в очите му.
– Достатъчно справедливо – отговори той и прокара ръка през косата си. Погледна я в очите. – Не се срещам с никого, Маги. Не съм женен. И технически погледнато, дори не съм обвързан. Съжалявам, че не го изясних преди. Но след това, което се случи, не мислех трезво. И този въпрос – той ме изненада.
Искаше и се да се успокои, да се утеши с думите му, но твърде добре си спомняше необходимостта да приема половинчати отговори, когато не е искала да види грозната истина такава, каквато е. И този отказ бе провалил връзката и с Кайл, оставяйки я заслепена от новината, че мъжът, за когото бе ангажирана да се омъжи след три седмици, вече има съпруга и две деца, а третото е на път.
О, той е планирал да се разведе. Точно както беше планирал да каже на Маги, преди родителите ѝ да потънат цяло състояние в сватба, за която Кайл знаеше, че няма да се състои. И преди бременната му съпруга да се появи в църквата на родителите ѝ и пред половината град да я заклейми като разрушителка на дома.
Край на полуистините.
– Технически? – Попита тя сухо.
– Ще има повече смисъл, след като ти обясня. Или може би няма да има. Но така или иначе, заслужаваш да знаеш.
Тайлър внимателно постави албума между тях и отвори на първата страница. На пет на седем гланцирана снимка на сбръчкано новородено, със стърчаща на косъм тъмна коса и големи, светли, любопитни очи. Беше красив. Но не беше детето на Тайлър. И изведнъж Маги съжали за начина, по който се бе нахвърлила, бутнала го бе и бе отказала да го остави да обясни.
– Казва се Чарли.
– Мислеше, че е твой? – Попита тя несигурно.
Той отвори уста, затвори я и накрая, вперил очи в образа на това малко момче, прокара палец по защитната пластмаса, докато отговаряше.
– Когато това беше направено, да. Мислех така. Това ми каза майка му, когато дойде при мен бременна месец след като се бяхме разделили. Това, в което вярвах, когато се роди и почти година след това.
Той бавно прелисти албума. На всяка страница изобразяваше това тъмнокосо момченце в прегръдките на различни усмихнати хора на различна възраст, за които тя можеше само да предполага, че са приятели и семейство на Тайлър. Хора, които никога не беше виждала тук. Нито веднъж. Имаше снимки със слисани, беззъби усмивки и снимки, документиращи нови умения. Една от тях запечатваше зашеметения поглед на малкото момче, което държеше пред лицето си пухкав плюшен крак. Друга снимка, направена на нивото на пода, това мъничко тяло, извито нагоре, с извит врат в очакване да стигне до човека зад обектива. Още снимки на къпане, хранене, спокоен сън и дива усмивка.
Но снимките, от които сърцето ѝ се свиваше и болеше, бяха тези, които включваха Тайлър. Изглеждаше изтощен, челюстта му беше покрита с гъста брада и огромна усмивка, докато гордо показваше това новородено момче. Изглеждаше объркан, докато вкарваше мъничките си ръчички в суитчъра. Люлееше спящото бебе в ръцете си. върху голите си гърди. Държеше го в скута на ръката си.
Момчето изглеждаше възхитено. Но това беше лицето на Тайлър, от което тя не можеше да откъсне очи. Изражението му варираше от поразена от гръм радост и страхопочитание до необуздано обожание. Всички те бяха нюанси на една и съща дълбока емоция… любов.
– Какво се случи? – Прошепна тя, страхувайки се от отговора, защото самият факт, че седяха там, означаваше, че това е история без щастлив край.
– Седмица преди първия рожден ден на Чарли научих, че биологично той не е мой. Прибрах се от работа и Джина, неговата майка, ме чакаше с ДНК тестовете, които потвърждаваха, че друг мъж е баща на сина ми. И тя заминаваше, за да бъде с него.
– Боже мой, Тайлър. – Предателството. Болката.
– Как… какво…? – Тя поклати глава, без да знае какво да каже.
Но изглеждаше, че той вече е бил там.
– Отначало не можех да повярвам. Искам да кажа, че тя стоеше там с лабораторните резултати, а думите продължаваха да идват. Извиненията и обвиненията, оправданията и вината… и в един момент това беше просто шум. Минах покрай нея и попитах къде е Чарли. Исках да се махна от безумните ѝ приказки и да прекарам нощта, гледайки как синът ми бута играчки около столчето си. Ако Джина искаше да си тръгне, можеше да си тръгне. Но Чарли… – Тайлър затвори очи. – Кръвта нямаше значение; той беше мой. И ако тя си мислеше друго, беше луда. Аз бях човекът, който отиваше на всяка пренатална среща. Този, който месеци наред имаше ултразвук на телефона си. Аз бях първият, който го държеше. Този, който го разхождаше по нощите и знаеше кое шише е най-подходящо за храненето му. Аз сменях пелените му, спечелих първите му усмивки и видях първите му стъпки. Аз бях този, който го обичаше още преди да се роди, и никакъв лист хартия нямаше да промени това. Нищо не можеше да се промени. Той е мой син, независимо дали е кръвен или не.
Той прочисти гърлото си и се отдръпна от масата, за да погледне към пода между краката си.
– Само че Чарли не беше там. И нито едно от тези неща нямаше значение. Защото Джина го беше взела. Съжаляваше, но той беше с баща си – с онзи кретен, чиято група за глупости беше последвала до Ню Йорк, а после, когато Чарли беше на шест месеца, реши да го последва обратно тук. Не че знаех това по онова време. Мислех, че тя е искала да бъде по-близо до майка си, когато се съгласих да се преместим. А сега Джина беше отвела сина ми при този човек, който не беше готов да стане баща, когато тя забременя. Който беше избрал да не бъде наблизо за нищо. И те щяха да станат семейство.
На Маги ѝ се прииска да повърне. Тя познаваше предателството. Но нищо подобно.
– Какво направи?
– Отидох в полицията. При адвокат. А после още един адвокат и още един. Само че всички те казаха едно и също нещо. Нямаше на какво да се опра, защото Чарли – той спря и си пое дъх, сякаш думите все още бяха твърде трудни за произнасяне – не беше мой.
Премести фокуса си обратно върху албума между тях и обърна последната страница. Към момчето с огромни очи и усмивка с отворена уста, уловено по средата на крачката на бебето-Годзила.
– Това е отпреди първия му рожден ден, но вече е на две.
Нямаше повече снимки.
С натежало сърце тя попита:
– Виждал ли си го оттогава?
– Джина ми позволи да го видя веднъж, след като си тръгна. За да се сбогуваме. Имаше полицай и Чарли не разбра, че трябва да го върна. Той крещеше и риташе… – Мускулите на гърлото му се движеха трескаво, докато се връщаше към това, което трябваше да е изтощителен спомен. За нея. За да може тя да разбере.
Макар че все още не беше сигурна, че го разбира напълно.
Дали този силен мъж е бил толкова дълбоко наранен, че е избрал никога повече да не рискува да бъде наранен? Виждайки опустошението в очите му, тя не можеше да го вини, ако това е така. Да бъдеш предаден толкова брутално. Тя хвана ръката му.
Беше споделил живота си с тази жена. Дете. Дом.
– Все още ли я обичаш?

***

Въпросът обърка Тайлър. Все още ли обича Джина?
По дяволите, това щеше да е смешно, ако истината не беше такъв кошмар.
– Не, Маги. Не си разбрала правилно. С нея никога не е било така.
Дори и в началото, когато Джина беше секси забавлението, падаше в леглото му с глупавите си истории за това как е следвала някаква група в Ню Йорк и за това, че животът ѝ е приключение. Не и през първите седмици, когато тя се занимаваше само със смях и секс. Преди той да разбере, че има нещо нередно в нея и да прекрати връзката след по-малко от месец.
– Но вие сте живеели заедно?
– Заради Чарли. – Отмятайки косата си от лицето, Тайлър поклати глава. – Слушай, когато Джина дойде при мен в шестата седмица от бременността, плачеше колко много и липсвало да сме заедно и как наистина си мислела, че аз съм „единственият“ – аз не се чувствах по същия начин. По дяволите, знаех, че и тя не го е изпитвала. Беше ядосана, когато прекратих отношенията, огорчена, но не и с разбито сърце. Все пак тя беше бременна и аз мислех, че бебето е мое. Тя нямаше работа, нито план и да, имах средствата да я настаня в собствено жилище, но исках синът ми да има стабилен домашен живот, какъвто аз имах като дете. Мислех си, че ако сме заедно – кой знае – може би има шанс чувствата ни да нараснат.
– Но това не се случи? – Маги попита, а загрижеността в очите ѝ го разяждаше.
Никога не е искал да споделя тази част от живота си с нея. Никога не е искал да я вижда да го гледа така.
– Не. Почти от самото начало разбрах, че нещо не е наред с Джина. Отначало бяха само малки улики. Начинът, по който тя винаги оценяваше какво има някой друг. Как сякаш променяше същността си в зависимост от това с кого е, сякаш играеше някаква роля или нещо подобно. Фиксираността ѝ да получава определени неща и след като ги получи, изведнъж да поиска нещо друго. Начинът, по който сменяше приятелите си.
Той искаше да се съмнява в Джина и си казваше, че тя просто се опитва да се впише. Промените в настроението бяха от хормоните. Тя беше малко наемничка, ценностите ѝ не съвпадаха точно с неговите… Правеше най-доброто, на което беше способна.
– Но след като се роди Чарли, нещата просто се влошиха. Тя беше егоистична, манипулативна и разглезена. А приоритетите ѝ – Господи.
– Вие се карахте?
– Не. Това беше нещото – Джина харесваше това, което трябваше да и дам. Харесваше и да я извеждам навън. Харесваше и начинът на живот, който и осигуряваше това да бъде с мен. Партита, вечери, събития за клиенти, хубави дрехи и икономка. Неща, заради които приятелките ѝ вдигаха шум, така че с мен тя винаги беше… внимателна, може би. Но когато ставаше дума за Чарли, тя го възприемаше или като допълнение, или като бреме.
Никога не е имало истинско пренебрежение. Никога не беше допускал да се стигне дотам, че да наема бавачка/домакиня, която да помага за по-малко бляскавите елементи от дневните нужди на Чарли, и с удоволствие да се справя сама с нощните.
– Ти остана с нея?
– Не исках да загубя сина си. Не и през половината от времето. И честно казано, не вярвах напълно на Джина, че ще се грижи за него така, както трябва. Затова пренебрегнах всички неща, които щяха да ме накарат да си тръгна, преди бебето да е станало част от картината. И това не беше толкова лошо, защото Джина така или иначе започна да иска повече време за себе си. Излизаше вечер на „момичешки вечери“ и аз бях щастлив, че тя се занимава със собствените си неща. Това беше почивка за мен. Канех семейството си на гости или водех Чарли на гости на приятели, или просто се радвах да прекарам една мъжка вечер с малкия човек.
Беше такъв идиот. Егото му беше толкова надигнато, че дори не му беше хрумнало да се загрижи за отсъствията на Джина. Защо да го прави? Той получаваше всичко, което искаше.
Очите на Маги бяха вперени в едно празно място в кухнята, когато тя заяви това, което той съзнателно беше забравил да види.
– Тя се срещаше с друг.
– Да. Не разбирам. Има нещо в Рей, бащата на Чарли, което кара Джина да се връща години наред. Тя го последва в Ню Йорк, но това беше преди мен. Забременя от него, докато се срещахме. И когато той не беше готов да бъде баща или каквото и да е било глупаво извинение, за да се отърве от отговорностите си, тя се върна при мен – мъжът, който също не беше готов да бъде баща, но разбра концепцията за отговорността и преобърна живота си, за да се изправи срещу нея. Единственият проблем е, че предполагам, че тя всъщност не се беше отказала от Рей. Шест месеца след раждането на Чарли тя поиска да се премести в Чикаго, за да бъде по-близо до семейството си. Но както се оказа, точно тогава Рей се насочи обратно към нас.
– Защо и ти се премести? – Попита тя, изглеждайки също толкова объркана, колкото и той, след като научи истината. – Защо просто не ви остави, ако е искала да бъде с него?
Самият той беше питал Джина за това, но така и не беше получил отговор. Въпреки това той имаше своите теории.
– Сигурност. Както казах, Джина искаше някой да се грижи за нея. И не мисля, че Рей беше готов да го направи. По дяволите, той все още не се е оженил за нея, така че може би все още не е готов.
Той знаеше следващия въпрос, преди тя да го зададе.
– Защо не се ожени за нея?
– Предложих ѝ. Но тя не се интересуваше. Предполагам, че е имало част от нея, която е държала на Рей от самото начало. А може би е преценила, че ако не сме женени, ще имам още по-малко претенции към Чарли, когато настъпи моментът.
– Боже мой, мислиш ли, че е планирала…
– Сериозно се съмнявам в това. Поне не съзнателно. – Той не беше сигурен, че Джина е напълно способна да види начина, по който действията ѝ влияят на хората около нея. Но тогава може би просто той отново отказваше да повярва в истината.
Той потърка с ръка челюстта си, изведнъж толкова уморен, че едва успяваше да мисли. Искаше да се освободи от останалото.
– Каквото и да е планирала или да е знаела Джина, в крайна сметка тя ме остави заради този никому неизвестен рокер, който не можеше да се занимава с детето си, докато то не стана на почти една година.
– Боже мой, сигурно я мразиш.
Той сви челюстта си.
– Работата е там, Маги, че не мога да си позволя да я мразя. Искам да си върна сина и Джина е единственият начин да го получа.
Ръцете на Маги се насочиха към стомаха ѝ.
– Как?
– Връзката на Джина и Рей е гадна. Те се карат през цялото време. Този рокерски начин на живот, от който тя толкова отчаяно искаше да бъде част, очевидно не е всичко, което се твърди, че е.
Това, което той не можеше да проумее, беше защо тя все още не се е отказала от него. Знаеше, че има къде да отиде. По-добро място.
Само че Джина не играеше играта по този начин.
– Поддържате връзка?
Тайлър се засмя без чувство за хумор.
– Обаждат ми се по един път на месец, за да разбера как се справя Чарли. Но Джина има навика да се върти около себе си. Така че, да, знам нещо за връзката им. И някой от тези дни някой от тях ще се насити и ще си тръгне. И когато това се случи, Джина ще иска това, което винаги иска. Някой мъж, който да събере парчетата.
– И ти би я приел обратно? След всичко?
Изразът на недоверие и възмущение върху лицето на Маги беше безценен. Но тя трябваше да разбере.
– С един удар на сърцето. Всичко, за да я предпазя от това да привлече някой нов играч и да добави още един слой неудачници в живота на Чарли. Чарли се нуждае от поне един родител, който ще го постави на първо място, вместо да го използва като пешка или да се отнася с него като с багажа, който е дошъл с майка му парцал. В очите на закона Джина не е престъпник, но от мястото, на което седя, тя не е далеч от това. – Той затвори очи, спомняйки си първия път, когато държеше това малко момче в ръцете си, и обещанието, което беше дал, че ще го защити. А после и споменът от година по-късно, как същото това момченце крещи и се блъска в ръцете на майка си. Рей, който вдига ръце във въздуха и си тръгва.
Тайлър не беше успял да спази това обещание, но и не се беше отказал от него.
– Убива ме мисълта, че Чарли расте с това.
– И какво правиш?
– Аз съм резервен човек на Джина. Героят, който чака на крилете. Слушам всички сълзливи истории. Разказвам на Джина всички неща, които тя иска да чуе, защото някой ден тя ще иска повече от това, което има, и когато е готова, Джина ще ми позволи да ѝ го дам. Ето защо трябваше да спра случващото се в залата. Без значение колко много ми се иска да е различно. – Посягайки към Маги, той нежно прокара обратната страна на кокалчетата си по бузата ѝ, а след това върна ръката си на масата: – Не мога да бъда нищо повече от приятел на никого другиго.

Назад към част 14                                                               Напред към част 16

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!