Глава 15
Тайлър не беше двуличник, измамник и плъх.
Той не я използваше.
И нещо повече, той активно се опитваше да предотврати нараняването на когото и да било, като отказваше да се остави да бъде въвлечен, когато вече се беше ангажирал с бъдеще, което включваше друга жена.
С която всъщност не се срещаше сега и не харесваше, но нямаше да позволи чувствата му към нея да попречат да намери път обратно към момчето, което смяташе за свой син.
Уау.
Беше много за преработване и затова Маги прекара приблизително половината нощ в размисли какво е преживял този човек. Удивляваше се на неговата отдаденост и ангажираност.
За съжаление това ново прозрение за Апартамент 3 не помагаше точно за малкия проблем с нейното несподелено влюбване. Ето защо през втората половина на нощта и през по-голямата част от сутринта тя мислеше за всички неща, за които не биваше да мисли. Като момента, в който Тайлър я беше хванал на ръце, за да я понесе нагоре по пътеката, снежинките, които падаха около тях, тишината… първата им целувка… и последвалата буря.
Облегнала гръб на стената.
Тайлър. Поглъщаше я. Горещият му език в устата ѝ.
Тялото му. Над нея, срещу нея, зад нея. Триеше се дълго и плътно, горещо и твърдо между краката ѝ, докато тя не изгуби контрол. Отвъд границите на чувството.
Боже, тя го е искаше. Все още го искаше. Но това мислене нямаше да ѝ направи никаква услуга, когато се наложи да забравят малката си недискретност в коридора, така че беше време да тръгне с най-приятелския си крак напред и да направи така, че целувката, която бяха споделили, да не разлее всякакви видове остатъчно напрежение върху приятелството, на което и двамата разчитаха.
Тя вече беше направила тренировъчен опит с Ава, като разказа съкратена версия на събитията от предишната вечер с лекота, която не усещаше напълно. И сигурно се беше справила добре, защото иначе Ава щеше да се нахвърли върху нея за информация. Вместо това тя просто се засмя, взе една ябълка от плота и тръгна да се среща със Сам.
И така, време е да направим това нещо.
Отказвайки да се задържи на местопрестъплението, тя бързо затвори вратата на апартамента си и се отправи право нагоре по стълбите. Приоритетите ѝ бяха ясни и подредени. Възстановяване на приятелското статукво, като същевременно даде на Тайлър да разбере, че е до него, докато той работи, за да си върне Чарли.
Когато Тайлър отвори вратата, тя вече беше подготвила мъдрите си реплики. Самоиронията беше подредена в чиста купчина. Погледът ѝ е насочен към наградата: Приятелство. Трайно и сигурно.
За съжаление, всички тези планове започнаха да се въртят в кръг, щом погледът ѝ попадна върху твърдата като скала, голяма и удобно износена опаковка на човек, който изобщо не я гледаше като приятел. Защото приятелите не правеха този бавен, обхождащ цялото тяло преглед с очи, който завършваше с взиране в устата на другия.
Така че тя вероятно трябва да спре да се взира в устата му, да спре да се взира изобщо и да се придържа към плана. Точно така.
Като издуха свободен кичор от лицето си, тя го погледна право в очите.
– Знам, че се кълнях, че никога повече няма да имаш възможност да се доближиш към тях, но след това, което ми каза – след това, през което премина, – преосмислих решението си.
***
– Жалки бисквитки? – Тайлър попита, разсеян от това колко красива изглеждаше Маги, когато стоеше там.
– Имаш ли проблем с това?
Обикновено да. Като че ли, по дяволите, да. Съжалението беше нещо, което той беше получавал твърде много от семейството и приятелите си. То беше клинът, който ги раздели. Нещото, което не можеше да понесе да вижда в очите им. Но някак си една вдъхновена от съжаление чиния с бисквити, които бе желал от твърде много месеци, поднесена от жената, за която не беше сигурен, че някога ще иска да говори с него отново, не изглеждаше толкова тежко хапче за преглъщане. Защото единственото, за което си мислеше, беше да грабне чинията и да натъпче една в устата си, преди тя да е имала възможност да размисли… или може би да отхвърли чинията настрани, за да издърпа Маги в прегръдките си и да направи нещо напълно самоунищожително и противно на правилата, като например да я притисне до стената и да продължат оттам, откъдето са спрели.
Лоша идея, глупако.
Особено когато погледна малко по-отблизо и видя тревожните нерви, които се криеха зад предизвикателната ѝ храброст. Тя погледна покрай него и той се отдръпна, за да може тя да влезе.
– Не. Ще приема съжалението, защото, нека си признаем, годината беше гадна – призна той, отиде в кухнята и извади няколко чаши от шкафа. Маги отвори хладилника за млякото и като го постави на плота до него, си пое дълбоко дъх.
– Те са и нещо като извинителни бисквити.
Съжаление получи, но извинение?
– Бях… безпощадна, когато се нанесе. Имаше много неща, които ти се случваха, и аз не те оставих на мира.
Тайлър се засмя, усещайки как напрежението в гърдите му се освобождава.
– По дяволите, мисля, че точно това ми хареса най-много в теб. Всъщност съм сигурен в това.
Тя изви вежди към него.
– Някой си има тайна извратеност, за която може би не искам да знам?
– Не. Не по този начин – засмя се той, изненадан, че все още може да го направи след начина, по който приключи снощи. Но това беше Маги. – Когато се преместих тук, бях доста затворен. Не можех да се справя с приятелите и семейството си, с така лекото подканяне да продължа живота си, с грижовните въпроси дали нещо се е променило, когато отново нищо не се беше променило. Бях ядосан, съсипан. Не можех да понасям да бъда около никого, особено около хората, които познавах с Джина. Приятелите, които бях намерил в Чикаго. Не исках да ги виждам. Не исках да ги чувам. Затова се преместих в другия край на града. Прекъснах връзките си и прекарах няколко месеца, ближейки раните си. Просто имах нужда от пространство, разбираш ли?
Маги се облегна на плота, а очите ѝ бяха меки. Разбиране.
– Разбирам.
– И тогава идваш тук, цялата неприятна и немила. И, Маги, ти беше точно това, от което имах нужда. Беше като този безопасен преход обратно към усещането за живот. Ти беше зла и безмилостна и толкова сладка. И най-хубавото от всичко е, че не ми съчувстваше нито за миг. Не знаеше нищо друго, освен че съм бил копеле и си имала цялото разрешение, от което се нуждаеше, за да се гавриш с мен. Никакво заобикаляне на чувствата ми. Не се преструвах, че не съм гадняр, защото ме съжаляваше. Ти беше просто себе си. Истинска. Първото нещо, което очаквах с нетърпение от повече време, отколкото искам да мисля. И в крайна сметка това беше достатъчно, за да осъзная, че искам нещо повече.
Най-малката усмивка изкриви устните ѝ, докато тя се взираше в тавана.
– Ааа… Сякаш беше готов отново за приятели.
– Да, но приятели, които не знаеха през какво съм минал. Приятели, които не биха попитали за Чарли.
– Разбирам. – Наливайки чаша, тя кимна към чинията. – Заповядай.
Той взе бисквитата от върха на купчината, като почти изстена, когато тя увисна под собствената си тежест и се свлече в бавно счупване, при което по разделителната повърхност се стичаше лепкав шоколад.
Свети. Ад.
***
Тайлър беше напълно готов да оцени дълбоката, мъжка благодарност за бисквитите, така че Маги реши, че това е най-подходящият момент да се заеме с останалите.
– За снощи – каза тя със завъртане на очи, предназначено да подготви почвата за всички лудости, – хм, и аз не го приемам на сериозно, нито пък ти трябва да го приемаш. – Не искам нещата между нас да са странни.
Тайлър отстъпи назад с бързо поклащане на главата.
– Аз също. Увлякохме се.
Тя кимна.
– Това ни изненада, това е всичко. Мен ме изненада – каза тя по-тихо, отколкото възнамеряваше. После преглътна, опита се да отвърне поглед… не успя и усети как в нея се надига същото вълнение. Съкрушителната мъгла замъгли мислите ѝ, а в мозъка ѝ се завъртя съблазнително шоу с най-интересните моменти от предишната нощ. Докато тя стоеше на по-малко от метър от мъжа, който се беше снимал във всички тях.
Не е добре.
Трябваше да каже нещо. Да се справи с правенето на светлина и след това да се измъкне.
– Предполагам, че сигурно трябва да пускам либидото си от каишката по-често, така че, знаеш ли, да не скачам на всеки бедняк, който предлага малко действие с устни в името на приятелството.
Боже, това звучеше налудничаво, но тя вече го беше казала и се опитваше. Така че това щеше да е добър момент за Тайлър да скочи. Да допринесе за помирителния процес, като я разсмее достойно, като се изцепи за това, че го е натопила, и всичко останало. Само че момчето просто я гледаше с този озадачен поглед, който казваше, че изобщо не разбира какво чува.
И сега нервите ѝ се преобърнаха на висока предавка, което я подтикваше да бърбори.
– Знаеш ли, аз самата да каня Роузи да излиза по-често.
Добре, това привлече вниманието му, ако някой все пак искаше да прочете в цялата тази история с размаханата челюст на гърдите. И едва доловимото свиване на ръката му от дясната страна.
Стреляйте.
– О, не! Напълно нямах предвид твоята Роузи. Имах предвид моята Роузи. – Тя изтласка още един скован смях, вдигайки ръка нагоре като самодоволен експонат А.
Това не вървеше добре.
***
Не. Добре.
Тай вече беше сигурен. Някой се беше заел с него. Какво друго обяснение можеше да има, за да се появи любимото му момиче с обичайния си аромат на захар и подправки, да се разгорещи и да говори, че се докосва? Да освободи пренебрегваното си либидо от жестоката каишка, с която го беше вързала?
И като прибавим и този горещ като секс разговор, тя беше нервна. Беше задъхана, но това беше много мило, докато разказваше, че иска да използва не неговата ръка, за да се забавлява безсмислено, а своята собствена.
По дяволите, по дяволите.
Ако муцуната му можеше да издържи на натиска, с който се сблъскваше в този момент, трябваше сериозно да инвестира в дънковия отдел на „Банана република“.
– Като някакъв сексуално луд, когато всичко това можеше да бъде избегнато с малко внимание…
О, човече, тя все още говореше. Все още нервна. Все още размахваше тази бледа, деликатна ръка, сякаш току-що не беше насадила образа на това, което точно щеше да направи с нея, толкова дълбоко в мозъка му, че нямаше никакъв шанс да излезе.
Тази мисловна картина щеше да бъде с него до последния му дъх. Което означаваше, че или щеше да издъхне като много щастлив старец, или десетилетия преди да му дойде времето поради неумолима сексуална неудовлетвореност.
– Майната му.
– Добре, трябва да спреш да казваш това – изпъшка Маги. – Особено докато ме гледаш. Става ми неудобно.
Неудобно? Тя нямаше представа.
И точно тази мисъл, че няма представа, беше това, което го направи. Това, което го тласна от чисто физическото разочарование към разочарование, което произлизаше от място, значително по-високо от неговия анцуг.
Неговата мила и сърдита Маги нямаше никаква представа, че го убива с този разговор, за който той предполагаше, че е най-доброто ѝ усилие да ги върне на познатата приятелска почва. Защото, макар да не знаеше, че го измъчва, тя знаеше, че и двамата искат това приятелство, и докато той стоеше там и гледаше, псуваше и вероятно също се потеше и дърдореше, той също искаше това приятелско нещо да проработи. Защото единственото нещо, което не се беше променило от снощи, беше, че той все още не можеше да я има по никакъв друг начин.
– Извинявай, Маги, аз… – Той прочисти гърлото си, погледна я отново и осъзна, че образът на зъбите на Маги, впити в долната ѝ устна, докато ръката ѝ се спуска между краката ѝ, не изчезва. – Става дума за разговора за това, че си извела Роузи на среща. Трябва да спреш или ще трябва да вляза под душа за няколко минути, преди да мога да се върна тук и наистина да обърна внимание на думата, която казваш.
Очите ѝ се разшириха.
– За студен душ?
Добре.
– Спокойно мога да кажа, че сме извън всякакви средства за лечение със студен душ.
И дявол да го вземе, ако тази фантазия с прехапани устни не се превърнеше в реалност точно пред очите му. Само че вместо съпровода на ръката, която се впиваше в бикините, за които не трябваше да мисли, това беше опушеният поглед на Маги, който изгаряше тялото му до ерекцията, която нямаше как да се скрие.
Тя направи несигурна крачка назад.
– Добре, разбирам какво искаш да кажеш. Не говори повече за Роузи. За никой от нас.
Защото и тя смяташе, че е горещо. Исусе.
Решен да се отдръпне от обречения вихър на Роузи, Тайлър и махна с ръка към дивана. Той пое няколко дълбоки вдишвания, мислейки си за „Порт-О-Лет“ в края на „Вкусът на Чикаго“, докато се овладее. Чувствайки се по-силен, той седна на ръба на масичката за кафе пред нея и настрани точно толкова, че краката им да не се докосват.
Срещайки очите ѝ, той премина към същината.
– Снощи не беше твоя вина. Не беше твоето отчаяно, трагично пренебрегвано либидо, което ти се изплъзна, както не беше и моята огромна, зашеметяваща, мъжка харизма, която те примами. Това бяхме… ние. Има нещо между нас. И когато то не се контролира, предполагам, че може да стане доста горещо. Но това не може да се повтори, защото не може да отиде никъде.
– Точно така. – Тя кимна, прибирайки ръцете си между коленете си – които бяха твърде близо до мястото, където той си мислеше за тяхната игра преди няколко минути. – Това не означаваше нищо. Или поне не означаваше, че се интересувам от теб като от свое гадже. Мисля, че е очевидно, че се интересувах от нещо друго…
Той изохка. Посегна към ръцете ѝ и я погледна извинително, докато ги преместваше към върховете на коленете ѝ.
– Извинявай, продължавай.
Предлагайки му въпросителен поглед, тя погледна надолу и той проследи погледа ѝ до мястото, където пръстите ѝ сега стискаха коленете ѝ. Премигна му образът как тя ги използва, за да разтвори краката си за него, и след това издаде тих стон, когато бързо премести ръцете ѝ на канапето до краката ѝ. Но след това единственото, за което можеше да мисли, беше за пръстите ѝ, които се впиваха в кожата, докато той коленичеше между краката ѝ и я ближеше, докато тя не свърши цялата върху езика му.
Така че не беше в правилната посока.
– По дяволите, Маги, това също няма да се получи.
– О, хм, добре. Какво ще кажеш за това? – Тя скръсти ръце на гърдите си. – По-добре?
Това беше най-малко предразполагащата позиция досега, така че той кимна и се опита да върне мозъка си в правия път. Върна се към онова, което тя беше казала.
– Точно така, не искаш да имаш гадже. Мислеше си, че може би искаш нещо друго, което разбирам. Искам.
– И напълно мога да преодолея това желание. И двамата можем. Защото искам да си останем повече приятели – каза тя, но очите ѝ отново започнаха да се спускат на юг. – Не искам да губим това, което имаме. То е добро. И то не в сексуален смисъл. Искам да кажа, че не е само по сексуален начин. – Гласът ѝ се пропука и тя скръсти ръце. – Гах, знаеш какво имам предвид.
Той знаеше.
– И двамата искаме да бъдем приятели.
Само че точно тогава това, за което мислеше, не се доближаваше до приятелство.
Не помогна и фактът, че Маги все още се взираше в анцуга му.
Но тогава тя се надигна от мястото си, с почти маниакална усмивка на лицето, докато тръгваше към вратата.
– И така, отлично. Добре сме, значи. Приятели сме!
Останал на мястото си, той я гледаше как си тръгва и кимна, когато Маги спря и му показа палец от коридора.
– До скоро, Три.
– Ще се видим, Маги.
Назад към част 15 Напред към част 17