ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 28

Глава 28

Картър остана в апартамента, а мен ме чакаше кола отпред за да ме откара в сигурната къща. Аманда и Тереза седяха на масата, пред всяка имаше огромна чаша с вино. Когато видяха, на лицата им се очертаха уморени усмивки. Преди да се присъединя към тях, взех душ, а когато се върнах, и мен ме чакаше огромна чаша. Точно от каквото имах нужда.
Седяхме цяла нощ. Никой не искаше да спи. Никоя от тях двете не попита какво се бе случило. Те знаеха отговора. Ноа пристигна в къщата около шест сутринта. Той също изглеждаше уморен, не знаех защо, но и не исках да узнавам. Тереза отметна глава назад в очакване на целувка, но той се наведе и я хвана за ръката, и я изведе от кухнята в коридора. Аманда повдигна вежди без да каже нищо, а аз се прозях и подхвърлих.
― Моят шеф. Имат си търкания.
Не казахме повече нито дума. Следващ влезе Картър. Той не ме вдигна като Ноа Тереза, а просто ми подаде ръката си и ме поведе към нашата стая. Обърнах се да погледна Аманда, но тя наведе глава, облегната на масата. Знаех, че не иска да спи, иначе щеше да ме е попитала за свободно леглото.
Ние двамата взехме душ, а след това Картър ме вдигна и ме занесе на леглото. Покри ни с одеяло и ние лежахме тихо, сгушени един в друг. Когато посегнах към нощницата си, той поклати глава. Не искаше нищо да има между нас.

* * *

Не говорихме за това, което бях направила.
Аманда не искаше да се връща в апартамента си и реши да остане да живее в къщата за известно време. Този път беше мой ред да опаковам нещата й. Тя поиска няколко неща, предимно дрехи и компютъра си. Тереза също реши да остане в къщата заедно с Аманда. Не разбрах защо, но тя каза, че Аманда й напомня за майка й. За три месеца съвместен живот, те се свързаха много тясно и Тереза я прие при себе си в нейния дом. Нямаше въпроси и дискусии, просто една вечер, за вечерята, към която се присъединиха Картър и Ноа, Тереза покани Аманда да се нанесе при нея.
На следващия ден Аманда опакова малкото си неща и те си тръгнаха. Не знам кой беше по-облекчен, Ноа или Картър. Тъй като и двете ми приятелки живееха в къщата, и аз също не исках да си тръгвам, и Картър трябваше да остане с мен. Ноа беше единственият, който не беше там постоянно, но винаги беше наблизо. Една вечер Аманда попита дали ми е странно да живея на практика с шефа си, но аз само свих рамене. Вече нищо не ми се струваше странно.
На надгробната плоча на Мелъри нямаше надписи. Тя нямаше семейство. Единственият й близък човек беше Бен, така че не бе извършено официална идентификация. Веднъж ме отведоха до моргата и видях, че наистина е тя. Вече знаех, че това е тя, но Картър искаше да се уверя. Аманда не искаше да ходи.
В началото изобщо не говорихме за Мелъри. Аманда вече живееше от три месеца с Тереза, когато за първи път изговорихме името й. Ние трите си установихме нова традиция. Прекарвахме всеки петък вечер в апартамента им. Разговаряхме, смеехме се и пиехме вино, много вино. Също поръчвахме си пица. Обикновено не засягахме сериозни теми, но един ден Аманда попита дали можем да направим надгробна плоча за Мелъри и нейното бебе. И се разплака.
До края на вечерта всяка от нас беше изхабила по кутия хартиени салфетки, доста сълзи проляхме. Когато пристигнах у дома и се качих при Картър в леглото, бях все още в сълзливо настроение. Разказах му за молбата на Аманда, и че останалата част от вечерта бяхме споделяли истории за Мелъри. И дори поговорихме за това колко жалък е Бен. Картър поклати глава целуна ме по челото и ме придърпа към себе си. Той обичаше, когато лягах върху него. Галеше ме с ръка по гърба, по това аз разбирах дали е заспал. Той ме прегърна.
Картър въобще спеше малко. Един ден се събудих през нощта и го видях, да се лута из стаята без цел. Когато усещах напрежение в него, лягах върху него. По някаква причина това го успокояваше.

* * *

През следващите няколко месеца между мен, Аманда и Тереза се оформи връзка, силна връзка. Освен петъчните вечери имаше много други, който провеждахме в Инфинити. Понякога Ноа се присъединяваше към нас, но по-често като цяло той не му беше в духа. Бриана продължи да работи в клуба и все още не одобряваше връзката между Ноа, и Тереза която пък продължи да й бъде бясна за този факт.
Веднъж попитах Аманда за ченгето, който я беше поканил на среща. Тя ме погледна като луда и отсече.
― Шегуваш ли се? След всичко, което направихме?
Технически тя не направи нищо, но се зарадвах, че се смята за част от случилото се. Това малко притъпи чувството ми за вина. Убийството на Бен за сега нито веднъж не ме лиши от сън, но все още сънувах кошмарите с Мелъри. Колкото и да ме успокояваше Картър, аз никога нямаше да се отърва от тази вина предполагам. Моята работа беше да защитя нея. Но не можах. Отмъстих я, но я загубих. И детето също.
Но се учих да живея с тази вина. Това беше единствената точка на раздор между мен и Картър. Тереза и Аманда се подкрепяха. Тереза продължаваше сложната си връзка с Ноа, а Картър и аз бяхме станали истински отбор. Ние станахме толкова близо, че понякога дори се разбирахме без думи.
Тази вечер беше една от тези. Бяхме в Инфинити, в личния кабинет на Картър с неговия дансинг. Аманда и Тереза танцуваха, Ноа обсъждаше с мен делата на Ричмънд. Когато спрях да го слушам и погледнах към вратата. Той дойде. Отново почувствах глад. Бях свикнала вече. Ноа замълча за секунда и се усмихна.
― Познавам този поглед. – Каза той
Очите на Картър срещнаха моите, усмивката ми бавно разцъфна, докато той се приближи до нас. Очите му потъмняха с надежда и той промърмори.
― Хей здравей.
― Здрасти.
Усмихвайки се, той ме хвана за лакътя. Изправи ме и ме придърпа по-близо до себе си, обърна ме с гръб към него и ме прегърна. Тогава се обърна към Ноа.
― Ще тренираме ли утре? – Ноа поклати глава.
― Гледам, имаш си партньор вече. – Картър се засмя.
― Вярвам, че твоята половинка е някъде наблизо, просто трябва да поискаш. – Ноа изпъшка и изропта.
― Не започвай. Бриана е тук днес. Не ми трябват още лекции.
― Чак толкова ли е лошо?
― Много лошо… – Ноа погледна към дансинга и понижи глас: – Утре смятам да прекарам един час във фитнеса, ако си с мен.
— С теб съм… – целуна ме Картър по врата. – Може би, си струва да вземеш това, което искаш, преди някой друг да те изпревари.
― И ти се нареждаш там. Тереза говори само за това гори. – Бях поканена на среща. – Тази вечер отивам на вечеря. – И любимото ми: – Един ден аз просто ще се уморя да чакам и ще съжаляваш, Ноа Джон Томлинсън. – Той се престори, че се удря по челото. – Повярвай ми, знам си шансовете и те намаляват с всеки ден.
Не се сдържах и добавих:
― Какво ти става? Та тя те обича. – Когато той осъзна чутото без малко да се задави.
― Обича?
― Нямаше да чака, ако не те обичаше. – Продължих аз. – Забрави за сестра си, Ноа. Срещаш такава любов само веднъж в живота си и то, ако имаш късмет. – Той не изчака и секунда. Остави чашата си и отиде при Тереза. На дансинга остана Аманда, да танцува сама до края на вечерта.
Картър ме прегърна по-силно, целуна ме зад ухото, захапа го и плъзна език по него. Той прошепна:
— Само веднъж в живота, така ли? – Обърнах се, прегърнах го през раменете, усмихнах се и устните ни се срещнаха.
Скоро Картър се сбогува с всички за двама ни и ме отведе у дома. Надали отсъствието ни щеше да се забележи. Всички вече бяха свикнали, че не оставаме дълго. Докато той ме носеше към леглото, аз не можех да не мисля за собственото ни семейство. – Ние се бяхме намерили след толкова години раздяла и станахме като едно цяло.
Той влезе в мен. Бедрата ни се движеха в перфектен ритъм. Аз простенах падайки обратно на възглавницата. Ръцете ми се плъзнаха нагоре по неговите и той ме погледна в очите.
Да… имах нужда само от него, а той се нуждаеше само от мен. Всичко случило се ме промени, ме бе закалило. Убих двама души. – Докато Картър се движеше в мен отново и отново осъзнах, че съм готова да убия отново, ако някой се опита да ми го отнеме.

* * *

Рано сутринта Картър ме събуди.
― Стани с мен.
― Не… – обърнах се на другата страна. Смеейки се, той повтори.
― Ставай. Да отидем заедно в залата.
― Не.
Възглавницата ми беше просто чудесна. Твърде прекрасна за да я заменя, за пот и дейностите, за които говори. Не помръднах само прегърнах възглавницата си по-здраво. Без никакво предупреждение Картър ме обърна. С една ръка ме хвана за крака, а с другата за ръката и ме вдигна във въздуха, като парцалена кукла. Хванах го, за да не падна, докато ме носеше към съблекалнята. Той ме настани на пейката и нощницата ми беше снета за секунди. Преди да отиде за своите дрехи, той ми хвърли анцуг.
― Какво е това?
Той се усмихна.
― Ще тренираш с мен и Ноа. – Аз изсумтях и хвърлих дрехите обратно.
― Не.
― Да… – той се ухили. – Мисля, че би било добре да знаеш някои трикове за всеки случай.
― Колко телохранители имам? – Усмивката му помръкна.
― Гардовете могат да умрат. Трябва да умееш да се защитаваш самостоятелно.
― Ооо… Ноа е моят шеф и шампион по ММА.
― И какво?
― И какво… толкова е неудобно. И неуместно.
Хванах се за сламка. Той поклати глава и хвърли дрехите обратно, преди да си съблече ризата.
Разсейваща маневра. Аз въздъхнах, докато гледах мускулите на гърба му да изпъкват, докато обличаше тениската. Беше от плътен плат, но разкъсан в средата, сякаш някой специално я беше разкъсал. Тогава той извади панталоните си и аз се разсеях още повече, от гледката как мускулите му се напрягат.
Устата ми пресъхна. Исках съвсем различна тренировка.
― Ноа е шефът, с когото беше пила заедно и на когото даваше съвети относно личния му живот. Не ми изглежда да е много по-подходящо. – Аз въздъхнах.
― Той ми е шеф, Картър.
― И ти си ми гадже. Мисля, че би било добре да се научиш да се биеш. И искам да се уверя, че ще се научиш да го правиш правилно. Аз обучих Ноа, Ема. И искам да те науча и теб.
Когато изглеждаше така, беше невъзможно да му се устои. Вълчите очи станаха нежни и любящи. Желанието ми се засили, но аз се сдържах. Когато се преоблякох, Картър ме чакаше в гаража. Колата вече потегляше нагоре, когато се плъзнах на седалката, той посегна към ръката ми и я целуна.
― Благодаря.
Аз въздъхнах. – Беше адски красив.
Беше около шест сутринта, все още много рано, и когато колата спря в друг подземен гараж, и минах през задната врата, видях, че залата е изцяло на наше разположение. Картър се придвижи към ринга, но аз изостанах. Цялата зала беше изпълнена с снимки на Ноа. Повечето бяха направени, когато беше боец към ММА. Облечен в огненочервени шорти, той стоеше сред останалите бойци. На някои от снимките имаше и други хора, явно неговото семейство. На някои разпознах Бриана, на други Тереза. Имаше дори
снимки на Ноа с Картър. Една ми привлече окото, според датата беше направена шест месеца след смъртта на Ей-Джей.
― Картър?
― Да? – Той се изправи от разтягането. Аз посочих изображението.
― От колко време познаваш Ноа?
Той се приближи и застана зад мен. Сложи едната си ръка на бедрото ми, но не ме придърпа към себе си. Гърдите му ме докоснаха леко. Той пое дълбоко дъх.
― Запознахме се малко след…
― Смъртта на Ей-Джей. – избързах аз.
― Да… – гласът му беше тъжен. – Той беше непокорен тийнейджър. Търсихме си работа.
― Наистина? – Погледнах през рамото си.
Той затвори очи, погълнат от спомени. После се засмя.
― Видях го да се приближава до едно от новите момчета. В пекарната в бизнес района. Част от стоката беше скрита там. Взимах пари от Харви, а той видя Ноа и се засмя. Беше дошъл с модерната си кола, с каки панталон и лилава тениска. Изглеждаше смешен. Богаташко момченце, което има проблеми с баща си. Това каза Харви когато го посочи.
― И ти какво направи?
― Нищо. Е, на него нищо. Казах на нашия човек да не му дава работа. Месец по-късно бях информиран, че Ноа се е върнал и отново търси работа, затова казах на момчетата да ми го доведат. Вероятно, Харви ме помисли за луд. Тогава не вземах много висока позиция, но вече можех да се разпореждам с някои от хората, какво да правят.
― И какво стана? – Той отново се засмя.
― Доведоха ми го и аз му казах, че ако иска да си намери работа, той ще трябва да ме победи в спаринг. Той се сопна и каза, че може да прави каквото си иска. Отговорих, че аз съм този, който ще го накарам да си плати, ако направи нещо нередно, така че по-добре да знае в какво се забърква.
― Той победи ли те? – попитах с усмивка. Това го знаех предварително, че не, не и тогава. Картър се засмя и поклати глава.
― Не. Все още не може. Той е по-силен от мен, но аз съм по-бърз.
— Бърз като дявол! – Добавих с усмивка
Ноа беше застанал на близо с широка усмивка на лице и с чанта през рамо. Облечен с тениска, като Картър, скъсана, сякаш бе втора ръка. Панталоните му бяха още по-зле. Сиво и то толкова износено, че на някои места бяха полупрозрачни. Джобовете изглежда отдавна бяха изтръгнати. Той се засмя.
― Ти ме провокираш, момчето мой… – продължи Картър и се засмя. – Така му казах тогава… – той кимна на стоящият до мен Ноа. – Тя попита за тази снимка. Казах й как ние се срещнахме за първи път.
— Да… – въздъхна Ноа и направи гримаса. – Беше някъде по това време, когато родителите на Тереза загинаха. Бях близък с тях и адски ядосан на света. Исках да наранявам. Аз самият не знаех себе си или другите. Във всеки случай… – той премигна няколко пъти и тъмнината изчезна. – Сега вече няма значение. Този човек не е ми позволи да тръгна по този път. – Картър стисна бедрото ми при тези думи на Ноа.
― Платих за първия му двубой. – Ноа се засмя от сърце.
― И за всички останали. – Добави развеселено Ноа.
― Ти си бил негов спонсор? – Възкликнах аз.
― Къде повече, къде по-малко. – Картър сви рамене. Сините му очите отново бяха замислени. Той си спомни за Ей-Джей. Не знам как го разбрах. А той измърмори.
― Той ми напомни за брат ти. Същият поглед, гняв и болка в очите. Готов за битка. Видях, че момчето има талант и осъзнах, че има различно бъдеще.
― Момчето? – Ноа се пресегна над мен и го смушка в рамото. – Аз съм с две години по-голям от теб, приятелю.
― Възрастта не означава нищо. Аз съм по-възрастен и по-мъдър. – Картър ми намигна. – Винаги ще бъда по-стар и по-мъдър.
― Как би могло да бъде иначе… – измърмори Ноа.
Симпатията между тях беше очевидна. Те отидоха на ринга, а аз продължих да търся из снимките. Ноа и Картър, облечени в бизнес костюми и много други снимки на битки. Ноа на ринга: дива усмивка на лицето му, стърчащи бицепси, свити юмруци, готов да удари врага. Подписано по-долу: „Нокаут!“. Погледнах снимката и дъхът ми спря. Аз видях Картър на заден план. До него е огромен представителен мъж. При вида му настръхнаха. Ако го бях срещнала лично, щях да се ужася. Цялото му чело прорязано от белег, а очите му бяха мъртвешки.
Погледнах Картър. Той и Ноа тренираха на ринга. Така че животът му е бил такъв. Понякога забравях с кого работи и какво направи. Това беше неговата непозната страна, която пазеше в тайна от мен. Но тя се появи. Зърнах я когато ни нападнаха двата пъти и също с Бен, но това беше различно. Той ме защитаваше, но имаше моменти, когато нямаше кого да защитава.
Имах чувството, че сърцето ми е притиснато от нечия ръка. Не можех да забравя тази страна от живота му. Но после когато се обърна към мен и ме изгледа. Сърцето ми биеше с нова сила. Сега то беше освободено от хватката му и ново чувство ме изпълни. Привързаност. И още нещо. Тъмна сила.
Независимо кой път ще избере Картър, аз ще тръгна с него. Аз бях заприличала на него.
― Ема. Ела тук… искам да те науча на една техника. – Обърнах се и го последвах. Както винаги.

Назад към част 27                                                                  Напред към част 29

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!