С.Л. Дженингс – Светли сенки ЧАСТ 2

Глава 1

Осем дишания.
Седемнадесет удара на сърцето му.
Пет мигания на ледените му сини очи.
Това е първият ми поглед към баща ми – красив призрак, застанал на вратата, когато ме намира… с разрошена коса и разхвърляни дрехи. Той поглежда към Дориан, без риза, застинал по средата на движението, с все още протегната към мен ръка. Сбърчвайки вежди, очите на баща ми се стесняват, сякаш едва сега ме вижда. Виждайки Дориан. Виждайки ни заедно.
Устните му потрепват безкрайно бързо – почти прекалено бързо, за да ги уловя. Това би трябвало да е знак. Тази дребна подробност трябваше да ми подскаже какво ще се случи в следващия ми дъх.
Той рязко обръща глава към мен, след което протяга един пръст в знак на обвинение. По ръката му се завихрят сиви изпарения, преди да доближи пръста до устните си точно когато сините му очи проблясват с ярко бяло.
– Шшш.
И той изчезва от рамката на вратата, разтворен в цветно петно и дим. Почти съм твърде зашеметена и объркана, за да реагирам. Трясъкът на твърда плът върху дърво и счупеното стъкло, хрущящо под тежките стъпки, започват да ме дърпат назад. Реалността се сгромолясва и, задушавайки шока, се обръщам навреме, за да видя Александър, баща ми, с ръка около врата на Дориан, който го блъска в стената с достатъчна сила, за да предизвика дъжд от мазилка на тавана. Той издърпва Дориан напред, само на сантиметри от убийствената си насмешка и жаждата за кръв, която блести в очите му, преди да го блъсне обратно в напуканата стена. Дориан блъска Александър, който го е хванал за врата, а собственият му поглед е леден от жестока ярост.
„Престани. Накарай го да спре.“
Ясно чувам гласа, който шепне в главата ми, но не мога да помръдна, да говоря или да мисля. Сякаш гледам забавена последователност, отдалечаваща се все повече и повече от всеки кадър. Далеч от истината, която сърцето и умът ми отказват да приемат.
Преди минути се бях простряла на дивана, целувах и докосвах мъжа, когото обичам. Мъжът, когото баща ми в момента се опитва да убие. Бащата, който би трябвало да е мъртъв.
Сега аз съм свидетел на тяхната смърт – смъртта на тяхното приятелство и потенциално на техния живот – и не мога да направя нищо по въпроса.
„Събуди се, Габриела. Това не е сън. Престани с това. Той ще го убие.“
Чувам гласа отново, осъзнавайки, че не е моят. Не е обичайното потупване на съвестта ми, когато се занимавам с обичайното си съмнително поведение. Но аз познавам този глас. Не знам как, но го познавам.
Той потъва още повече, карайки ме да осъзная грохота на пода под краката ми и крещящите проклятия, докато двамата мъже се борят да придобият контрол над другия. Задъхвам се, докато привкусът на кръв и пот залива дробовете ми.
– Спри. – Те не ме чуват в борбата си по земята, търкаляйки се през парчета назъбено стъкло и натрошено дърво. – Спри!
– Какво, по дяволите, ти има? – Изръмжава Дориан, след като се измъква от хватката на Александър.
– Ти! – Александър се изплюва и нанася удар в слепоочието на Дориан. Изпитвам гримаса от удара, а коленете ми се подкосяват, когато световъртежът завладява равновесието ми. Вкусът на метал изпълва устата ми. – Ти, болен шибан кучи син. Тя е моя дъщеря. Дъщеря ми! Казах ти да я защитаваш, а не да се…
Дориан отвръща на удара с удар в гърдите на Александър, който отнема дъха му, преди да изрече следващите си думи.
– Това не е така! Знаеш, че не бих те предал! Знаеш, че никога не бих я наранил.
Гледам през замъглени очи как кожата им започва да пада като пепел, а човешките им образи се разсейват в черни изпарения. Виждам как Дориан се опитва да се държи за човешката си същност, опитва се да остане човекът, когото обичам и познавам – човекът, който не иска да нарани приятеля си. Но с всеки удар той се превръща все повече в това, което е – чудовище, демон. Мрачен до мозъка на костите си.
Дориан взема надмощие и разпъва Александър, като притиска ръцете му отстрани. Потната черна коса пада в непрозрачните му очи, а от прореза по голите му гърди се процежда катраненочерна субстанция. Изпитвам гримаса, защото да го виждам наранен – да знам, че изпитва болка – ме съсипва. Аз също усещам болката му. Усещам как дробовете му горят от усилие. Чувствам пулсирането в слепоочието му, което кара зрението му да се изпъстри с размити, черни точки. И усещам болката в костеливите му кокалчета, когато стиска китките на баща ми, докато костите се пропукат, заплашвайки да се счупят.
Стискам собствените си гърди, разтривайки убождането от призрачно ожулване. Когато отдръпвам ръката си, тя е лепкава и мокра от прясна, топла кръв – кръв от рана, която не би трябвало да е там. Не е била там само преди секунди.
– Дориан – прошепвам дрезгаво, като все още гледам невярващо ръката си, покрита с тъмната, гъста субстанция. Това не може да се случи. Това е физически невъзможно. Мога да го усещам – връзката ни гарантира това, но това… това не би трябвало да се случи. – Дориан. Дориан, моля те.
Някак си – по някакъв начин – той ме чува, или може би просто усеща недоволството ми. Може би усеща страха, който оцветява въздуха, защото в един миг е до мен и хваща окървавената ми ръка.
– Габриела, какво… – Той внимателно смъква ризата надолу, където тя прилепва към раната на гърдите ми, а бледите му очи се свиват в недоумение. Сега те са по-светли – диви от насилие и касапница. Докато преценява дълбокия разрез, простиращ се от ключицата до лявата ми гърда, очите му се затоплят и размразяват, връщайки се към онова блестящо синьо, което ме хипнотизира в момента, в който го видях точно преди година в претъпкания нощен клуб. Оттогава тези очи ме хипнотизират всеки ден.
Той взема бузите ми в силните си ръце, търсейки лицето ми със същия проницателен поглед. Усещам страха му – почти мога да предвидя следващите му думи, сякаш са мои собствени.
– Какво се случи? Момиченце, какво ти се случи?
Треперейки, със замъглено от внезапното изтощение зрение, докосвам с окървавен пръст разрязаната плът по някога красивата му кожа.
Ръцете на Дориан са последното нещо, което усещам… преди да не усетя нищо.

Назад към част 1                                                                  Напред към част 3

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!