ТИДЖАН – Картър Рид ЧАСТ 32

Глава 32

Когато влязохме в спалнята, той пусна ръката ми, но аз отново хванах неговата и го поведох към банята. Цялото му лицето беше в синини от побоя. Навсякъде по него имаше засъхнала кръв, дори по косата му. Той стоеше втренчено, гледайки ме как преглеждам всяка рана. Когато докоснах ребрата ми той потрепери от болка, така че вместо да съблека ризата му, аз хванах и внимателно я разкъсах. Тя падна на пода, а аз с ужас видях цялата картина. Гърдите и ребрата му бяха поели лъвския пай от ударите. Леко го докоснах с върховете на пръстите си, а той изрева от болка. Погледнах го уплашена и видях, и сякаш усетих страданието му. Поех дълбоко дъх и сякаш прилив на сили нахлу в мен. – Картър има нужда от мен. – Посочих масата и промълвих.
― Седни.
Гласът ми прозвуча дрезгаво. Той понечи да седне и започна да кашля, от което се преви отново от болка. Аз прехапах устни и сякаш ме прониза в сърцето. Веднага накиснах няколко кърпи в топла вода.
Притиснах внимателно кърпата към носа му, а тя се зачерви веднага от кръвта. Той изпъшка още по-силно, когато преминах към отеклата буза и след това към подуто око.
― Трябва да отидеш на лекар. – Той кимна едва премигвайки с не нараненото око. Бавно се наведе и опря челото си на рамото ми. Устните му докоснаха кожата ми и едва промълви.
― Трябваше първо да те видя.
Вдигнах ръката си и я сложих на тила му. Отново дълбоко въздъхнах и притиснах бузата си към неговата. Очите ми се затвориха, аз усети болката му и я намразих. – Не би трябвало да го боли, знам, че се оказа в тази ситуация не без причина. – В главата ми имаше въпроси, но не да го попитах нищо. Пръстите ми започнаха да масажират задната част на главата му, първо нежно, а след това по-силно, внимавайки да не му причиня повече болка. Той сложи ръка на кръста ми и ме прегърна силно. Изведнъж се олюля настрани, аз се опитах да го задържа но неуспешно, накрая рухна с цялата си тежест върху мен. Беше заспал, аз продължих да го прикрепям. Сигурно щях да стоя така няколко часа, когато забелязах с крайчеца на окото си нечие движение и погледнах нагоре. Аманда беше притиснала ръка към устата си и гледаше от прага. Сълзи се плъзнаха по бузата й. Тя попита ужасена.
― Той спи ли?
Аз кимнах. Не исках да мърдам, но разумът ми надделя. – Той се нуждае от медицинска помощ и то спешно, колкото по-рано, толкова по-добре. – Аз
Прошепнах на Аманда.
― Излез на входната вратата и помоли охраната да се обадят на лекаря. – Тя кимна и бързо изчезна. А Картър изпъшка и се напрегна, вдигна глава, докосна лицето си длан и изпъшка. Окото му се бе подуло още повече.
― Заспал съм.
Той почти не се движеше, само седеше на стола изправен. Наведох се и прокарах ръце по краката му, за да видя дали имат рани, разтворих ги и застанах пред него. Тогава бавно и внимателно започнах да отмивам засъхналата кръв. Започнах от главата, имаше ужасно много кръв, така че се движех бавно и докосвах внимателно, за да не увредя повече отворените рани. Когато приключих с главата, взех още кърпи и продължих с гърдите му.
Картър седеше немощно с ръце на бедрата. Аз продължих да го мия, а той затвори очи и наведе глава. После отново се завали този път напред, сякаш отново заспа. Но когато посегнах за друга кърпа, той ме притисна с бедрата си, за да ме задържи пред себе си. Аз поставих ръка на бузата му и той отвори очи. Изглеждаше сънлив, но успя да целуне вътрешната страна на дланта ми.
― Докторът ще дойде скоро. – Обещах аз. Гласът ми трепереше от безумната любов, която изпитвам към този човек.
Той отново затвори очи, но продължи да ме държи здраво. След минута Аманда се върна и каза, че трябва да бъдем готови до пет минути. Не разбрах дали ще трябва да ходим някъде или докторът ще дойде тук, но кимнах. Тя отново излезе, а аз хванах ръката на Картър.
― Трябва да вземеш душ и да се преоблечеш.
Той кимна. Когато той посегна да разкопчае панталоните си, аз отместих ръката му встрани и го направи вместо него. Слипове и панталоните ми паднаха на пода. Преди да го заведа под душа, той ме спря. Пръстите му посегнаха към дрехите ми, той ми съблече суитчъра с моя помощ. След него последваха панталони и двамата заедно влязохме под водата. Струите вода отмиха още много кръв, която потече надолу и водата стана розова. Това ми се стори символично. Изцеляващо. Тогава той ме хвана за ръката, придърпа ме към себе си и ме прегърна прошепвайки.
― Щях да откача, когато те видях в онази стая. – Аз вдигнах ръцете си и вплетох пръсти в неговата коса, придържайки главата му. Страхувах се да докосвам синините му.
― Съжалявам… не мислех трезво в онзи момент.
— Той можеше да те убие, Ема… – ръката му се стегна. – Можеше да ме застреля и да те отвлекат после. Франко те търси, забрави ли?!
Аз не отговорих нищо. – Той се опитваше да ме държи на разстояние. Аз просто трябваше да му се доверя. – Картър изпъшка, навеждайки се към рамото ми. Протегна ръце и ме придърпа към себе си.
― Затова не ти казах какво става. Не можех да го пусна близо до теб. Ти трябваше да си под закрилата на хората ми. Аз трябваше да изчакам неговото обаждане, за да разбера местоположението на Франко. Но те можеха да те убият. – От думите му пак изпаднах в ужас. Примигнах за да се опитам да прогоня сълзите, и промълвих.
― Съжалявам. Толкова съжалявам, Картър. Те, те нараняваха, а аз не можах да се сдържа. Реагирах без да се замисля за последствията. Никой повече не ще те отнеме от мен. Не искам да те загубя отново, не и сега, когато те намерих отново. Изгубих брат си, Мелъри, не мога да изгубя и теб Картър.
Устните му докоснаха кожата ми, запечатвайки целувка. Тогава той вдигна глава. Дъхът ми секна, когато видях в дълбините на очите му страданието което изпитва. Мъчително страдание. Той издиша дълбоко и отново каза.
― Той можеше да те убие, Ема. Ти не трябваше да си там в онзи апартамент. Защо просто не ме послуша и не остана на празненството?
― Защото те търсих.
― Аз ти казах, че ще се върна, Ема. – Отстъпих назад и го погледнах онемял.
― Един ден няма се върнеш. А аз просто не мога да те загубя. Ти ме защитаваш, знам, но това трябва да е двустранно. Аз също ще те пазя, аз също те обичам. И знаех, че ме лъжеш, а това ме убиваше повече от всичко. Ти не ми вярваш и не ми доверяваш.
― Ами ако ти разкажа всичко?
Аз замръзнах. – Ако той ми разкаже? – Спуснах поглед и промълвих.
– Бих направила същото и аз.
― Именно. – Той затвори очи, притисна ръката ми към гърдите си, след това я вдигна и я целуна. – Семейство Бартел знае, че един от техните лидери си сътрудничи с Франко. Той предупреди Франко преди първият удар. А аз трябваше да изчакам, докато разберат кой е бил. Когато ми казаха, аз веднага поисках среща. Моментът беше идеален. Дъщерята на лидера им работи за нас в Ричмънд, в Чикаго. Тя получи три билета и той доброволно се срещна с мен.
— Знаеше ли предварително какво ще се случи тази вечер? – Той кимна.
― И не ми каза нищо.
— Предупредих те. – Погледът му се ожесточи. Но на мен не ми пукаше. Вдигнах брадичката си и направих крачка назад.
― Няма да търпя повече това в нашите отношения. Мисли каквото искаш, Картър. Ако умишлено ще се подлагаш на опасност, аз трябва да знам предварително. Няма да оставам повече в неведение. Обичам те и винаги ще те защитавам, без да се замислям за последствия. Би било разумно от твоя страна да се съгласиш с мен! – В този момент той затвори очи и тихо изруга. После отново въздъхна и добави.
― Бях забравил колко силен е бойният ти дух. – Той се ухили. – И точно за това аз те обичам още повече.
― Наистина ли? – Той кимна, придърпвайки ме обратно към себе си и нежно ме целуна.
― Не знаехме кой друг подкрепя Франко, дори сред моите хора, така че държах почти всички на тъмно.
― Твоите хора знаеха ли?
― Не знаеха до последния момент. Обажданията им се подслушваха, за да видя дали ще се свърже някой с Франко. – Аз прехапах устна.
― Но как… какво откри?
― Нищо. Те са ми предани. Но въпреки това някой може да те отвлече, още една причина, поради която не исках да говоря. Трябваше да останеш на масата с твоите приятелки.
Той изпъшка и ме придърпа към себе си. Усещах всеки милиметър от кожата му. Вода се лееше над нас, събуждайки в мен желание, но се въздържах. Той бе твърде слаб и уморен. И трябваше да го прегледа лекаря. Картър продължи да ме прегръща силно и прошепна.
― Според плана лидерът им трябваше да мисли, че съм почти мъртъв. И веднага след като се обади, ние го хванахме. След това успяхме да проследим Франко по телефона.
― Така ли?
― Да… той нямаше представа. Всичко свърши, Франко е мъртъв. – Аз се намръщих, но не се отдалечих. Ръцете му ме стиснаха по-силно и видях как бицепсите му се издуват.
― А охраната ми? Ти сам ги намали на двама. – Той поклати глава.
― Не, те винаги си бяха толкова. Просто те следих в случай, че Франко се опита да те отвлече. Не исках да те безпокоя.
― Картър… – А аз бях толкова зла с него.
― Какво?
― Трябваше да ми кажеш всичко това. – Той се отдръпна и ме погледна. А аз не можех да откъсна очи от него, а и не исках. Оставих го да види всичко в очите ми. – Мислех, че ще те изгубя Картър. Знаеш ли какво преживях? – А той се ухили.
― Да, това те подлуди.
Извъртях очи, и за малко да го ударя в гърдите, но в последния момент се сдържах. А усмивката му се разшири още повече. Поклатих глава и измърморих заплашително.
― Край… вече не можеш да ме държиш на тъмно.
― И няма да го правя. – Погледнах в очите му и когато той видя болката в тях, отстъпи и прошепна. – Обещавам ти Ема. – Аз кимнах и прошепнах.
― Добре.
Тогава той ме целуна, влагайки цялата си любов в целувката. Аз застанах на пръсти и го прегърнах с всички сили. След душа се облякохме и го изведох за да го види лекарят.
Докато преглеждаха Картър, Аманда се приближи към мен. Тя беше направила прясно турско кафе. Прозина се и виновно се усмихна.
― Съжалявам. Вие заслужавате да сте щастливи, той е твоята половинка, който и каквото да казва. Правилно е, че сте заедно. Подхождате си и си принадлежите един на друг.
Бях приятно изненадана от спонтанното откровение на моята приятелка. Все още бях объркана от силните емоции и страх и единствено успях да промълвя.
― Благодаря. – Тя ме погали по ръката, целуна ме по бузата и прошепна.
― Заслужаваш своето “дълго и щастливо“. Това е той. Същият. – Усмихнах се, едва задържайки сълзите си.
— Дори и да има връзки с мафията?
— Да… – тя ме прегърна нежно.
Бях твърде развълнуван, за да й отговоря нещо. Това което чух означаваше за мен твърде много, особено като се има предвид какво бяхме преживели заедно. Аз не исках да загубя това приятелство.
― Добре… – тя отново ме хвана за ръката. – Мислиш ли, че могат да ме откарат до вкъщи? – Хванах я, придърпах я към себе си и поклатих глава.
― По-добре ще е да останеш тук.
― Защо?
― Най-вероятно Тереза не е сама.
― Ой. Права си… – въздъхна тя. – Сигурно ще вдигат доста шум. Добре тогава. Тогава, може ли да поспя в стаята сега?
Смеейки се, й показах спалнята за гости на втория етаж и се върнах в кухнята. Лекарят приключи прегледа. Той му даде препоръките си, докато аз зареждах миялната машина.
― Трябва ти почивка. Без никакъв стрес, Картър. Дори без секс. Нито тренировки. Съвсем нищо. Ако можеш да работиш от вкъщи, направи го, препоръчително е. А относно секса говоря сериозно. Не си мисли, че не съм забелязал това очарователно бебче. Без никакъв секс… – Картър леко го отблъсна.
― Не започвай и ти докторе.
― Не започвай…- имитира го докторът. – Той ще ми казва „Не започвай“. Събуди ме посред нощ, изпрати хора да ме доведат тук и сега ми казваш „не започвай“. Ще започна каквото реша. Имаш счупени ребра. Трябва да зараснат!
― И ще зараснат, спокойно. – Аз се приближих до тях. А лекарят когато ме забеляза се усмихна и посочи медицинските бележки и строго ми каза.
― Накарайте го да си почине и да не правите секс с него. Дори и вие да поемете инициативата, все пак ще има прекален товар върху ребрата му. – Потупа той Картър по рамото, учтиво ни махна с ръка и взе чантата. – Надявам се, че ще ме закарат в къщи сега!
Картър даде знак на момчетата да изпълнят молбата му. По-късно, когато помогнах на Картър да легне и се свих до него, го попитах, сдържайки прозявката си.
― Това ли е? – Той ме придърпа към себе си, опря глава на рамото ми. А ръката му сграбчи гърдите ми.
― Мисля, че да. – Отговори той. Аз кимнах, а клепачите ми натежаха.
― Ами добре. – Той целуна врата ми.
― Добре?
Хванах ръката му и поех дълбоко дъх. – Всичко е както трябва да бъде. Думите на Аманда. Смъртта на Франко. Картър е до мен. Без значение какво ни очаква. Всичко ще е наред. – Въздъхнах с облекчение, наслаждавайки се на успокоението. Усмихвайки се, притиснах буза към неговата и промълвих.
– Да, всичко е наред.
― Ами добре… – отново ме целуна по врата.
Скоро чух дълбокото му дишане и разбрах, че е заспал. Аз затворих очи. – Всичко ще бъде наред. Сигурна съм в това, няма значение какви трудности ни очакваха. Животът ни ще е прекрасен.

Назад към част 31

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!