Осмели се да обичаш-Книга 1-Истина или предизвикателство-част 34

Глава 33
ЮНИ

След като месеци наред имаше чувството, че животът ѝ е систематично разрушаван, че всичко, за което Маги се грижеше и от което зависеше, се разпадаше, най-накрая всичко започна да се сглобява. Разбира се, все още имаше разхлабени нишки, но като цяло животът беше добър.
Беше намерила своя ритъм в новата си работа. Ава най-накрая се беше прибрала у дома, като по този начин възстанови пълния набор от луди приятели на Маги. Плановете ѝ за отваряне на собствена галерия се осъществяваха бавно, но с всяка следваща стъпка визията ѝ ставаше по-остра, а увереността ѝ растеше.
И имаше Тайлър. Бяха минали две седмици, откакто той се беше върнал от Ню Йорк, и тя го виждаше почти всяка вечер.
Да бъдеш с него беше невероятно.
Той беше невероятен. Невероятно. Умопомрачително. И за момента беше неин.
Тя се прибираше от работа, а до час той щеше да е там с пица от „Лу“ или с ръце, закачени за горната рамка на вратата ѝ, щеше да се навежда в пространството с онези очи, в които имаше чар, съблазън и всичко, което караше сърцето ѝ да стане от нула на шест хиляди в рамките на една-единствена красноречива усмивка, щеше да ѝ предлага да я изведе или да обещава да я задържи. И в двата случая отговорът беше „да“.
Той говореше така, сякаш са били открай време заедно. Сякаш тя беше неговото бъдеще. И тя искаше да повярва. Боже, повече от всичко го правеше. Но все пак имаше тази малка част от нея, която не можеше да спре да се подготвя за удара. За всичко, което щеше да последва.
Тайлър беше вдъхнал живот на онази част от душата ѝ, която тя смяташе за неспасяема. И макар да нямаше нищо подобно на начина, по който я караше да се чувства, изведнъж имаше толкова много неща за губене.
Беше ужасяващо.
Опита се да не мисли за това, опита се да изключи онази част от себе си, която хронично заемаше проблеми. Но от време на време, когато нещата се усещаха толкова много правилни и тя започваше да се плъзга към онова място, където единственото, което искаше да направи, беше да плува, да се отдаде напълно и да се остави на течението да я отнесе накъдето и да я отведе това невероятно усещане… тя го чуваше.
Ами ако.
Ами ако правеше поредната си грешка? Ами ако отново е пренебрегнала написаното на стената и…
Ава нахлу през входната врата на апартамента ѝ, където всички чакаха, вряза се в мислите на Маги и я издърпа здраво в настоящето. В отдавна закъснялото завръщане на най-добрата ѝ приятелка.
Ава потропваше с крака от вълнение, докато Форд вървеше след нея, носейки два твърди куфара, които малката му сестра не беше притежавала, когато замина за шестседмичното пътуване, превърнало се в по-дълго.
Дробовете на Маги бяха спрели да функционират, докато люлееше двете напред-назад с по-силното си, отколкото изглеждаше, тяло. След това, като побутна Маги, Ава скочи до Сам и се хвърли в чакащите я ръце, за да му сложи дълга, писклива целувка по бузата. Тайлър си спечели двойна целувка и по-малка прегръдка, а Тони трябваше да се задоволи с приятелско потупване по гърба, след като предложи на Ава да се целуват, което тя избегна едва в последния момент.
Всички говореха едновременно, шумът и суматохата бяха като увиване в любимото ѝ уютно, топло одеяло.
Сам отиде до бара, който беше вградил във всекидневната на Ава, докато я нямаше, и започна да смесва питиета, докато Ава изброяваше всички върхови моменти и нарушения, натрупани по време на пътуването ѝ до дома. Летището в Сан Диего беше страхотно. Чекирането и проверката бяха лек полъх в сравнение с интензивния трафик на „О’Хеър“. Полетът беше помрачен от това, че човекът до нея многократно взе подлакътника ѝ, но иначе беше безпроблемен, а тя беше убедена, че когато чантата ѝ първа стигна до въртележката, това беше багажът, който ѝ предаде някакво космическо послание, че всичко е наред сега, когато се е върнала в Чикаго.
Форд се усмихна снизходително, но не можа да се сдържи да не попита Тайлър какво според него означава това, че на втората ѝ чанта ѝ трябваха двайсет минути, за да излезе. И тази добронамерена усмивка, която нейният човек предложи в отговор – Боже, тя я обичаше.
Обичаше го.
Както винаги, Тайлър сякаш улови посоката на мислите ѝ въз основа на поканата в очите му, на предизвикателството в повдигането на едната вежда.
– Мартини, мръсно, точно като любимите ми момичета – обяви Сам, като подаде на Ава чашата с не по-малко от пет маслини, а на Маги – чашата с по-консервативните три. Тайлър имаше бърбън, Форд – джин с тоник, Тони – някаква текила с череша, а Сам – „Белведере“ с лед.
След като питиетата бяха раздадени, всички вдигнаха по чаша към Ава, която направи малък реверанс. И когато Маги изпи първото си питие, тя усети закачливото докосване на ръката на Тайлър по гръбнака ѝ, преди ръката му да се плъзне около бедрото ѝ, за да я притисне.
Беше толкова съвършено.
Почти перфектно.

***

Не знаеше дали е заради барманските умения на Сам, вълнението, че най-добрата ѝ приятелка си е у дома, или докосването на Тайлър… но първото мартини на Маги мина твърде лесно, последвано от второто „бебешко“, което беше поискала и което изглеждаше подозрително голямо като първото. Какъвто и да е случаят, след като първоначалното наваксване приключи, напитките бяха допълнени и изпити, а плановете за повторна среща навън бяха направени след тридесет минути, Маги се чувстваше топла, свободна и лесна, докато двамата с Тайлър се връщаха към мястото си.
– Изглеждаш малко пияна, Маги – каза той, като я погледна злобно отстрани. – Виждам възможност да се възползвам от теб.
– Прозорец, който е… – Тя провери телефона си. – Точно двадесет и седем минути? Какви щети смяташ да нанесеш?
Усмивката му в отговор беше нахална и изпълнена с обещания. Задържайки вратата за нея, той отговори:
– По-добрият въпрос би бил: Какво не мога?
Вратата се затвори зад тях и тя се наведе към него, докато между тях остана едва един сантиметър горещ, зареден въздух. Тя пое дълъг, бавен дъх през носа си.
– Миришеш толкова хубаво.
Той я спря на вратата, сключи ръце около бедрата ѝ и я придърпа обратно към гърдите си.
– Всеки път, когато зърна този секси участък на шията, единственото, което искам, е да го докосна. – След това, търкайки челюстта си по същия този участък от кожата, промълви в ухото ѝ: – Да го целуна.
Тялото ѝ се разтрепери, когато той демонстрира намерението си.
Тя усети как той се втвърдява зад нея, как се променя дъхът му, как от тялото му лъха напрежение. И това ѝ хареса.
– Сдържаността ти е впечатляваща. Не съм сигурна, че Тони би се справил, ако наистина ме целунеш пред него. – Прошепна тя и гласът ѝ се пречупи, когато дланите му тръгнаха нагоре по талията и ребрата ѝ, все по-нагоре, докато не поеха тежестта на гърдите ѝ в тях.
– Не говори за Тони. – Гласът му се понижи до онзи съблазнителен тътен, който тя усещаше по цялото си тяло.
Още една пареща ласка по гърдите ѝ.
– Ревнивец – подразни го тя, а кикотът ѝ се изпари при натиска на ерекцията му в гърба ѝ и широката ръка, която се простря ниско върху корема ѝ, придържайки я към него.
Кожата изтръпваше, сърдечният ритъм беше неравномерен и тя изпусна тих стон.
Този мъж ѝ въздействаше както никой друг.
– Напълно ревнив. – Тайлър ги водеше по коридора към спалнята си. – Това ми създава комплекс и си мисля, че може би имам какво да доказвам.
– О, да, какво?
Как можеше да е толкова секси да усеща усмивката на мъж зад гърба си?
Той я обърна с лице към себе си и след това, като я поведе обратно към леглото, я последва надолу. Бавно, преднамерено, той посегна към лявата ѝ китка и я притисна към мекия матрак над главата ѝ, после направи същото с дясната. Очите му се втренчиха в нейните, той добави най-малкото количество натиск и отговори:
– Имам двадесет и три минути, за да ти покажа.

***

В кухнята Тайлър наля чаша вода, слушайки как Маги пее не на място, докато прави каквото и да е, за да се подготви да излезе отново – той провери часовника – две минути. Тя беше забавна. Сладка и сърдита, от което му се искаше да се удари в гърдите всеки път, когато завиеше зад ъгъла, срещнеше очите му и се усмихваше.
Беше такъв проклет късметлия.
Нещо, което никога повече не си беше помислял да описва като себе си. Но когато се замисли за всичко, което се бе случило, как я бе оставил да си отиде, как я бе гледал как събира парчетата от живота си и си тръгва – Исусе.
Че е получил този втори шанс?
Може би беше най-щастливият кучи син на планетата. Но никой няма такъв късмет повече от веднъж, затова трябваше да се увери, че няма да го провали. Затова трябваше да разбере какво не е наред.
Защото нещо беше.
Откакто се беше върнал от Ню Йорк, имаше моменти, в които всичко беше толкова шибано съвършено, в които Маги го гледаше с онези очи, които му даваха всичко. И той усещаше как се улавя в погледа ѝ. В дълбочината на емоциите, които протичаха между тях – и тогава го виждаше. Този проблясък на съмнение. И каквато и връзка да е имало в мига преди това, тя щеше да изчезне.
Маги все още щеше да му се усмихва. Все още щяха да се чувстват толкова добре, че сърцето му щеше да го заболи по най-добрия начин.
Но щеше да има и най-малката дистанция.
И тази дистанция го плашеше до смърт, защото нямаше да изчезне.
Беше я попитал за това. Питаше я какво се е случило, къде е отишла, когато в един момент са били там. Заедно. А в следващия…
Тя просто му бърчеше нос и клатеше глава. Правеше се, че той не е прав, а после сменяше темата или го разсейваше със сладката си уста, с ръцете си или с тялото си – но единственото нещо, което никога не направи, беше да му каже категорично, че няма нищо нередно.
Защото Маги не го лъжеше.
– Здравей, красавецо. Готов ли си? – Попита тя, изглеждайки по-прекрасна, отколкото някога я беше виждал, излъчвайки го с онази усмивка, която не спираше да се появява, и с танцуващите от радост очи. – Ава току-що ми писа и те са долу.
Боже, тя го разтърси.
И заслужаваше много повече от това да живее със съмненията, които той не беше разбрал как да загърби.

Назад към част 33                                                    Напред към част 35

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!