Глава 34
Тайлър нямаше намерение да спи толкова до късно, но по дяволите, Маги го беше изморила. Напълно.
За първата вечер, в която Ава се върна, бяха отишли на концерт на една група. В крайна сметка танцуваха, докато барът не затвори. И когато се прибраха вкъщи след всички тези часове, в които я гледаше как се движи и поклаща, как се допира до него, как хвърля тайни погледи през рамо, как шепне палави обещания в ухото му – по дяволите, да. Едва бяха успели да влязат през вратата.
А след като го направиха, беше горещо. Маги, която го нападаше като животно, беше гореща. Горещо до четири сутринта. Изгаряне на кутията с гуми и спешно бягане до двадесет и четири часовата за още гуми.
Какъв късметлия.
Преметна краката си през ръба на леглото и разтърка главата си с груби движения, за да се събуди. И в този момент усети миризмата. Топъл шоколад. Кафява захар. И препечени ядки.
Стана светкавично, нахлузи боксерките си, а след това скочи в коридора на единия си крак, а след това на другия, докато навличаше дънките си. Чу вратата на фурната и след като се шмугна в кухнята, спря мъртъв. Каквато и подигравателна реплика да беше замислил да хвърли, мозъкът му я изгори от изгарящата гледка на Маги, облечена само в белите си бикини и неговата захвърлена риза с навити ръкави и оскъдни две копчета, които я държаха затворена под гърдите ѝ. В едната си ръка държеше наполовина изядена бисквита, а с другата… бършеше трохите от гърдите си.
И въпреки предварителното му убеждение, че Маги го е изчерпала напълно с безбройните пристъпи на мръсно забавление предишната вечер, той беше твърд като скала и готов да се включи. Защото, по дяволите, това беше фантазията му за момиче с бисквитки, която се сбъдна. И дори не му се налагаше да я моли да се облече за него или да му позволи да троши парченца бисквити по нея. Тя беше… автентична. Тя беше… Тя беше всичко, което той искаше. Сексапилното, умно, печащо бисквити момиче от долния етаж, което той мислеше, че няма да може да има. А тя беше негова.
Той щеше да се ожени за нея.
– Добре, каквото и да си мислиш с тази невероятно ласкава, висяща отворена уста и език на пода работа… Заинтригувана съм, но ще трябва да му сложиш пауза. Имам седем минути за тази партида.
Тайлър прокара език по долната си устна и преглътна, преди да и се наложи да добави слюнка към списъка с ласкателства.
– Мисля, че искам да изям твоята бисквитка, Маги. И напълно мога да го направя за по-малко от седем минути.
И сега Маги беше тази, която изглеждаше така, сякаш има нещо, което иска.
– Моите бисквитки са специални, Тай. Те трябва да се опитат. А не просто да се похапват. А сега остават само шест минути. Покани винаги нетърпеливата си, извратена приятелка Роузи и се разсейвай, докато аз гледам. След това ще направя специална чиния, която ще можем да споделим тримата.
Той изстена, дънките прекъснаха кръвообращението в слабините му.
– Не помагаш, Маги.
Точно така, и с невинния поглед „кой аз?“. Невероятно.
Боже, тя беше невероятна.
Примирен с предстоящото чакане – следващите изтощителни пет минути – Тилър издърпа един стол и със значително по-голямо внимание, отколкото обикновено проявяваше, се опита да се спусне да седне.
По дяволите – не става. Но добре, все още имаше телефона си в джоба.
Извади го и прокара пръст по екрана, за да го оживи.
Три пропуснати повиквания и две съобщения.
***
При звука от блъскането на стола в пода Маги се отдръпна от подноса с бисквити, които пренасяше на решетка, и само периферно забеляза няколкото паднали.
– Какво…? – Изпъшка тя, виждайки изпепеленото лице на Тайлър, който се спъна назад, а кокалчетата на пръстите му побеляха върху телефона, който вдигна до ухото си.
Той не ѝ отговори, но когато очите им се сключиха, тя изведнъж разбра.
– Джина?
Едно кимване и той се обърна към коридора. Първите думи от устата му се врязаха като острие в душата ѝ.
– Добре ли е Чарли? Какво имаш предвид, че трябва да се измъкнеш?… Господи, вземи го и отиди при съседите. Заключи вратата и остани там.
Изваждайки последната полуизпечена тава от фурната, тя бързо я изключи, а след това тръгна по коридора, ужасена да разбере какво се е случило. Ужасена за Тайлър. За всички тях.
Той се върна в спалнята ѝ, като си обуваше обувките, докато слушаше. Тениската му вече беше облечена, но обърната наобратно.
Маги обу чифт панталони за йога и съблече ризата на Тайлър, като я постави до него на леглото, преди да се облече докрай.
– Не, аз идвам. Двадесет минути, по-малко. – Тайлър закачи слушалката и веднага набра номера на полицията, за да ги посрещне. След това прекоси мястото, където Маги стоеше до вратата на спалнята.
– От какво имаш нужда? – Прошепна тя, през нея се прокрадваше хладно изтръпване, а в съзнанието ѝ се въртяха снимки на всички съвършени моменти, които бяха споделили. Това беше то.
Лицето на Тайлър беше изписано с болка и вина.
– Мислех, че са добре. Мислех, че са в безопасност. Мислех, че Рей ще им даде това, което аз не можах.
Маги посегна към ръката му.
– Всичко ще бъде наред. Чарли ще се оправи.
И тя също.
Той я притисна до себе си, държейки я близо до себе си за два удара на сърцето си, преди да хване ръката ѝ.
– Вземи си обувките, Маги. Хайде да вървим.
Пътуването през града беше напрегнато и тихо. Тайлър сподели малкото, което знаеше. След сватбата нещата с Рей се бяха объркали. Конфликтът ескалираше до онзи следобед, когато Джина разбра, че не са в безопасност. Трябваше да вземе Чарли и да си тръгне. Рей беше тръгнал – тя подозираше, че отново е в бара – и тя искаше да се измъкне, преди той да се прибере.
Тайлър спря на съмнително легално място пред къщата под наем на Джина и Рей и изключи двигателя точно в момента, в който крайцерът пред тях се отдалечаваше от бордюра.
Джина стоеше на отворената входна врата, скръстила отбранително ръце на гърдите си, докато гледаше Маги през прозореца.
Тайлър я обърна към себе си.
– Обичам те.
Навеждайки се през седалката, тя бързо закачи пръстите си в предната част на тениксата му и притисна мека целувка към устните му.
– Аз също те обичам.
Толкова много, че ако Тайлър се нуждаеше да бъде с Чарли… тя можеше да го пусне, за да го направи.
***
Вътре Тайлър представи Маги, а след това попита Джина за офицера.
Ръката ѝ трепна на гърдите, докато тя поклащаше глава.
– Съжалявам, ако съм се изразила така… – Не беше такава кавга. Рей не е агресивен или обиден. Той просто е идиот и не знам защо си мислех, че ако се оженим, това…
– Каза, че си се страхувала. Че имаш нужда от помощ. – Очите на Тайлър обхождаха интериора на пространството около тях, Маги беше сигурна, че търси доказателства за нещо. – Джина, какво се случва и къде е Чарли?
Една малка глава надникна иззад облегалката в дясната част на дневната. Очите на Чарли бяха светли, усмивката му – чиста пакост, сякаш всичко това беше една голяма игра.
Тайлър се взираше, свивайки ръце в юмруци отстрани, както правеше, когато се опитваше да се въздържи от нещо. Маги го наблюдаваше, виждайки желанието в лицето му. Нуждата да протегне ръка, да вземе момчето, което смяташе за свой син, и да го прегърне. Болеше я да наблюдава сдържаността му.
– Здравей, Чарли. Добре ли си, мъниче? – Тайлър попита с нежна милувка, каквато тя не беше чувала досега.
Момчето се усмихна, а после отново се скри зад стола и надникна с друга дива усмивка.
Джина се наведе и махна на сина си с ръка.
– Скъпи, защо не дойдеш и не прегърнеш Тайлър. Мисля, че той наистина ще иска да го прегърнеш. Кажи му, че му благодариш, че ни помогна.
Дъхът на Тайлър секна при това предложение и Маги на практика усети как той напуска собствените ѝ гърди, докато гледаше как този голям, силен мъж се изправи пред момчето, за което би пожертвал всичко.
А когато тези малки ръчички се увиха около врата му, Тайлър затвори очи и обърна лице в косата на Чарли, като се оттласна на крака, докато мърмореше за това колко хубави прегръдки дава Чарли. Засмя се, когато момчето започна да го потупва по гърба.
Беше толкова сладко. И толкова трагично.
През рамото на Чарли Тайлър срещна очите на Джина и изрече:
– Благодаря.
Кимването, с което Джина отвърна, беше стегнато и напрегнато. Гърлото ѝ работеше усърдно, а после прошепна:
– Съжалявам. Направих грешка. Искам… Ако… – Стиснала устни, тя поклати глава и опита отново. – Това трябваше да сме ние.
***
Маги застана неподвижно като камък. Сърцето ѝ заби в гърдите, когато видя признанието в очите на Тайлър.
Защото то беше там. Нещото, от което Маги се страхуваше най-много.
Сълзи напълниха очите на Джина.
– Не е твърде късно. Можем да се върнем в Ню Йорк.
Маги зачака сърцето ѝ да се разцепи на две, стените да нахлуят, когато целият ѝ свят се разпадне. Едва тогава се случи най-странното нещо.
Обхвана я спокойствие. И тя усети земята, твърда и истинска под краката си. Стените се държаха здраво.
Тайлър ѝ беше казал, че са заедно. Че е направил избор в Ню Йорк и това е била тя. Беше я помолил да не се съмнява в него. Да му вярва, но до този момент тя не беше осъзнала… че наистина му вярва. Че по някакъв начин през тези последни месеци е открила нещо, което е смятала за изгубено завинаги. И му го беше дала.
Вярата си.
Цялото си сърце.
И знаеше… че Тайлър ще я защити.
Тайлър внимателно сложи Чарли на земята, а момчето хвърли любопитен поглед на майка си, преди да започне да си играе на пода в кухнята.
Изправяйки се, Тайлър срещна очите на Джина.
– Джина, не знам за какво става дума. Ако Рей не е такъв, за какъвто си го мислеше, или ти е скучно, или си разочарована – но трябва да разбереш, че за теб и за мен няма никакъв шанс. Почти изхвърлих шанса си за щастие. – Той се пресегна към Маги и взе ръката ѝ в своята. – На това да имам истински живот, защото не можех да пусна нещо, което трябваше да знам, че не мога да задържа. Винаги ще обичам Чарли, винаги ще правя всичко възможно да го защитавам и бих направила почти всичко, за да бъда част от живота му. Но не мога да бъда с теб. И не мога да бъда негов баща…
Той си пое дъх, преди да продължи.
– Защото въпреки всичко, което се случва между теб и Рей, Чарли вече си има такъв.
Устата на Джина се отвори и затвори, сякаш не можеше да повярва на това, което чуваше.
– Ще те попитам веднъж и в името на сина ти се надявам да бъдеш честна. Има ли някаква причина Рей да не бъде около Чарли?
– Има – каза тя.
Джина сгъна ръце на гърдите си, като отказа да погледне към някой от тях, когато отговаряше.
– Не.
– Тогава не се опитвай да му отнемеш Чарли. Ако не си щастлива, остави го. Разведете се. И си разделете попечителството. Но не прави с живота на Рей това, което направи с моя. Не карай Чарли да загуби още един баща, защото този, Джина, Чарли ще го запомни. Никой от тях не трябва да минава през този ад. Никой не бива.
Маги стисна ръката на Тайлър, любовта, която изпитваше към този мъж, я обземаше. Той и се усмихна и след като за последен път погледна Чарли, предложи да тръгнат.
Обръщайки се към входната врата, те се спряха при вида на Рей, облечен в изцапан комбинезон, който стоеше от другата страна на паравана.
Ръцете на Джина се скръстиха още по-силно.
– Мислех, че си на работа.
Боже, тази жена беше кошмар. И дори да го знаеше от първа ръка, Тайлър беше готов да пожертва живота си, за да бъде с нея, така че да може да осигури прехраната на Чарли.
Другият мъж се отдръпна и им отвори вратата.
– Взех грешната служебна карта и трябваше да се върна за другата значка – предполагам, че се радвам, че го направих.
Тайлър сложи ръка на рамото на Маги, като по някакъв начин ѝ предаде, че всичко е наред.
– Тъкмо си тръгвахме, Рей.
Тогава, когато се готвеха да минат, Рей спря Тайлър с ръка на ръката му, която бързо отдръпна.
– Чух какво каза преди малко. И – прочисти гърлото си – след това, което се случи, това беше много важно от твоя страна. По-голям си, отколкото бих бил аз. Благодаря ти.
Тайлър кимна, после попита:
– Обичаш го, нали?
Рей примигна и отвърна поглед. Гласът му беше дрезгав, когато отговори.
– Като следващия ми дъх, човече. Дори повече.
– Точно това исках да знам. – Тайлър прочисти гърлото си и срещна очите на Рей. – Потърси си адвокат, Рей. Защити правата си.
***
Обратно в апартамента на Маги, Тайлър затвори вратата след себе си и добави верижката.
В крайна сметка Ава се беше върнала в града.
– Добре ли си? – Попита той и се присъедини към нея на дивана.
– Точно това исках да те попитам. – Вземайки ръката му в своята, тя целуна дланта му и след това я постави върху сърцето си. – Но аз съм добре.
– След това, което Джина каза по-рано, се притесних, че може да…
– Да се притеснявам? – Допълни тя с тих смях.
Имаше намек за усмивка, която винаги я караше да се разболява.
– Да.
Маги се облегна назад във възглавниците с въздишка.
– Ти ме помоли да не се съмнявам в теб и дълго време не бях сигурна дали това е възможно. Но после днес, когато видях, че всички неща, от които се страхувах, всъщност се случват, разбрах, че не съм се страхувала. Бях ядосана на Джина. Болеше ме за теб. Но когато всичко свършеше, знаех, че ти щеше да ме държиш и аз щях да държа теб, и независимо какво щеше да ни сполети, щяхме да го посрещнем заедно. Това беше всичко, което имаше значение.
Сякаш виждаше как тежестта се сваля от раменете му, как сенките се отдръпват от очите му. Облекчението, което омекотяваше твърдия вид на всичко в него.
– Обичам те, Маги. По милиони причини, но днес, специално, за това, че беше до мен в един от най-трудните моменти в живота ми. За това, че ми помогна да се справя с жената, която не харесвам повече от всички останали. За това, че застана до мен, когато се изправих пред момчето, което обичам като син, знаейки, че когато ме погледне, ще види непознат. И най-много от всичко те обичам за това, че ми се довери. За това, че повярва в нас.
Тайлър я целуна, дълго и бавно и толкова много сладко.
– За всичко това? – Прошепна тя тихо, като изведнъж се почувства лека и замаяна. Сякаш беше в плен на нежността, доверието и любовта. – Звучи така, сякаш трябва да ми дадеш златна звезда.
Той се засмя грубо и сплете пръстите ѝ със своите.
– Ще ти дам повече от това, Маги.
Тя повдигна подигравателно вежди.
– Смея ли да попитам колко?
– Истината? – Попита той, а в очите му блесна палавост.
Премествайки се така, че коленете ѝ да се опрат от двете страни на бедрата му, тя прокарва линия от целувки по челюстта му.
– Винаги.
Преди да успее да се отдръпне, той хвана устата ѝ със своята, задържайки се в цепнатината на устните им през десетина удара на сърцето ѝ. После тихо обеща:
– Ще ти дам завинаги.
На следващия дъх Маги беше по гръб на дивана, а Тайлър се беше изтегнал наполовина върху нея, а погледът му беше изпълнен с любов, увереност и удовлетворение.
– Какво ще кажеш на това?
– Апартамент три, каквото и да предлагаш, аз съм заинтересована.