Глава 6
Загледах се в картонената кутия, с която се върна Тайлър.
– Дъска за спиритически сеанси? Така възнамеряваш да докажеш, че си имаме работа с убиеца Хайнрих Крамер, а не с Каспър, приятелският дух?
Ако това беше методът му за проверка на самоличността, пет долара струваше, че идеята на Тайлър да ликвидира Крамер щеше да включва играта „лек като перце, твърд като дъска“. Или да извика Кървавата Мери от огледалото, за да я изпрати след ловеца на вещици.
– Когато се използват правилно, дъските за спиритически игри отварят врати към другата страна – отвърна Тайлър и постави кутията на бюрото си. – Всичко, което трябва да направим, е да почукаме на правилната.
Той започна да разчиства нещата, за да освободи място, като през цялото време си тананикаше. Погледнах към Боунс, изненадана, че не е предложил незабавно възражение срещу тази тактика, но той само потупа замислено брадичката си.
– Спейд каза, че колегите му демонолози са се изказали високо за Тайлър, така че ще се доверим, че той знае с какви инструменти да работи.
„Или пък Спейд просто ни се отплаща за това, че наскоро изложихме Денис на това, което той смяташе за „опасни обстоятелства““ – добавих аз, но не го казах на глас. Можеше и да видим докъде ще ни доведе това, макар че сеанс с дъска за спиритически игри в цветарски магазин едва ли беше начинът, по който си представях, че ще извикаме потенциално зъл дух. Провеждането на сеанс в гробището в полунощ с някакви древни реликви изглеждаше далеч по-подходящо.
Тайлър беше отворил дъската на бюрото, символите ѝ изглеждаха по-скоро комични, отколкото свръхестествени, а сърцевидната дъска беше избутана настрани. После изчезна в основната част на магазина, преди да се върне с няколко ароматни саксийни растения и кутия с кибрит.
– Добре, готови сме – заяви Тайлър, като хвърли оценяващ поглед и на двама ни.- Боунс е вампир, а предполагам, че и вие сте, но кой е по-силен?
– Тя е – отговори веднага Боунс.
Щях да споря, тъй като Боунс беше дяволски по-силен и бърз от мен, а освен това имаше и векове повече боен опит; но с почуда осъзнах, че той е прав. С контрола на Мари Лаво над гроба, който все още живееше в тялото ми, аз бях по-могъща дори от повечето майстори.
Докато тази сила не се изчерпа.
Прочистих гърлото си и почувствах неприятно усещане, когато осъзнах, че за пръв път в нашата връзка се нареждам по-високо от Боунс по отношение на способностите – и той го знаеше.
– Имаш ли нищо против това? – Изригнах, забравяйки за миг, че имаме публика. Боунс никога не е бил несигурен тип, но рязката промяна в динамиката на двойката беше довела до разрив в много връзки преди нашата.
Забавлението му премина през емоциите ми още преди да започне да се усмихва.
– Последното нещо, за което трябва да се притесняваш, е, че се чувствам кастриран, Котенце; но говоренето е евтино, така че непременно ще ти го покажа по-късно.
Гласът му беше наситен с толкова много подводни течения, че ми стана по-топло само като го слушах. Тогава изражението на Боунс стана сериозно и той се наведе напред, за да докосне ръката ми.
– Няколко пъти съм те гледал как едва се спасяваш от смъртта и всеки път ме убиваше по малко отвътре. Сега те може и да са спящи, но ние имаме врагове, както хитри, така и жестоки. Това, че знаеш, че притежаваш силата да победиш повечето от тях, не ме заплашва, скъпа. То ме облекчава до самата ми същност.
Боунс също така знаеше, че силата не е постоянна, но както беше отбелязал в колата, настоящето беше важно. За настоящето имах тези способности. За момента нещата бяха добри. Върху това щях да се съсредоточа.
– Толкова честен и уверен в себе си. – Облиза устните си Тайлър. – С всяка изминала минута ставаш все по-секси, сладурче.
– Хм. – Откъснах поглед от Боунс, за да погледна остро Тайлър. – Мой, помниш ли?
Тайлър махна с ръка.
– Да, да. – „Но тази вечер ще имам ДОБРИ сънища“ – довърши той мислено.
Извъртях очи. Боунс само се подсмихна.
– Не можеш да заспиш, докато не приключиш с нас тук, Пясъчен човек, така че нека да продължим.
Тайлър придвижи стола си по-близо до ръба на бюрото, а дъската за спиритически сеанси беше между мен и него.
– Постави върховете на пръстите си върху планшета, Кат – нареди той.
Копирах разположението на пръстите му върху малкото устройство, като забелязах, че ноктите ми се нуждаят от малко внимание, но маникюрът беше много ниско в списъка ми с приоритети. Въпреки че не упражних никакъв натиск, планшетът потрепна под лекото ми докосване, което накара Тайлър да смръщи вежди.
– Много сила има в теб, а? – Отбеляза той.
Не ми се искаше да обяснявам причината за това, затова просто свих рамене. Тайлър започна да рецитира поредица от покани към всички духове, които бяха наблизо. Пращене на енергия изпълни въздуха, когато планшетът започна да се движи по дъската в неправилни кръгове, задвижван от нещо различно от нашето докосване. Боунс седеше и ни наблюдаваше с интерес, а погледът му се рееше между дъската и останалата част от стаята.
Един продължителен, писклив звук ме накара да подскоча, преди да осъзная, че идва от кучето под бюрото. Човек би си помислил, че след като живея с призрак и около къщата ми лагеруват още десетки, участието в сеанс няма да ме стресне, но това се случи. Може би защото имах чувството, че нахлувам някъде, където не ми е мястото, вместо просто да имам необичайни приятели или посетители.
– Това означава ли, че Декстър трябва да пишка? – Промълвих, докато кучешкото хленчене прерасна в силен лай.
– Не. – Гласът на Тайлър беше по-стегнат от преди. – Животните могат да усещат свръхестественото по-добре от повечето хора. Това означава, че някой идва.
Веднага след като думите излязоха от устата му, усетих промяна във въздуха, сякаш вратата на фризер се беше отворила внезапно. По кожата ми преминаха ледени иглички, които ме бодяха със сила, която не беше от този свят. Някой беше дошъл – той или тя беше тук.
Планшетът се завъртя около дъската по същото време, когато зад Тайлър се материализира мъглива фигура. Той потрепери.
– Мисля, че сега някой е тук – прошепна Тайлър. После по-силно: – Кой е с нас? Кажи ни името си.
– Бет Ан – отговори мътната фигура, докато планшетът се надпреварваше да се приземи върху буквата „Б“, а след това „Е“.
– Някой определено е тук – каза Тайлър под носа си, когато „Т“ беше следващата подчертана буква.
– Тя е точно зад теб – отвърна Боунс.
Тайлър се дръпна на стола си, лицето му се изравни със средата на призрака. По облеклото ѝ с високо деколте и дългата ѝ широка пола личеше, че не е новобранец. Този стил беше излязъл от употреба преди доста повече от век.
– Все още не виждам никого – замисли се той.
– Наистина? – Попитах изненадано. Призракът се беше проявил напълно, дори разкриваше леки бенки по бузите си заедно със силно-пиперливата коса.
– На смъртните им отнема повече време да ни видят, дори на надарените – отвърна Бет Ан, като поглеждаше напред-назад между мен и Боунс. – Но не и за тези от твоя род.
Пренебрежението ѝ към вампирите също пролича кристално ясно. Повечето призраци, които бяха привлечени от мен заради заимстваната ми сила, сякаш не се притесняваха от факта, че съм вампир, но този очевидно го правеше.
– Ей, съжалявам, че те притесняваме, но няма нужда да се сърдиш.
– Тя каза ли ти името си? – Попита тихо Тайлър.
– Да. Казва се Бет Ан и е малко намръщена.
Тайлър се наведе напред, сякаш за да вижда по-добре. Това постави лицето му точно на върха между краката на Бет Ан. Тя отскочи назад, вбесена, дори когато аз се мъчех да потисна смеха си. Очевидно той все още не можеше да я види.
– Мръсен изверг! – Изплю се призракът.
– Бет Ан, дай ни знак за присъствието си – каза Тайлър заповеднически, забравяйки за току-що случилото се.
Призракът го удари по лицето, като ръката ѝ мина право през него. Тайлър се намръщи.
– Току-що усетих студен вятър. Тя ли направи нещо?
– Даде знак за присъствието си – отвърна Боунс, а устните му потрепваха.
– Обикновено е необходимо повече време, за да се появи някой и да взаимодейства с нас – каза Тайлър, звучейки озадачено. Погледът му се плъзна към мен. – Ти трябва да си печелившата карта.
Ако само знаеше.
– Добре, ами сега какво?
Тайлър отговори, но беше заглушен от гръмкия, възмутен отговор на Бет Ан.
– Ако предполагате, че ще направя нещо за група отвратителни хулигани като вас…
– Шшш – казах ѝ, опитвайки се да разбера какво казва Тайлър.
Тя мигновено се успокои, а очите ѝ се разшириха от шок. По дяволите, току-що и бях отнела способността да говори. Предполагам, че да и изшъткам е същото като да и дам заповед да мълчи.
-…, че вратата е отворена, можем да се опитаме да извикаме твоя ловец на вещици – завърши Тайлър.
– Значи Бет Ан не трябва да остава? – Попитах, чувствайки се виновна, докато устата ѝ се отваряше и затваряше в поредица от безплодни опити да говори.
– Не. Ще я изпратя…
– Можеш да говориш отново и не се притеснявай да се върнеш там, където си била преди – казах и с извинително махване.
Призракът изчезна, след като изръмжа едно изречение, което повдигна веждите ми. Е. Със сигурност беше научила някои колоритни фрази през времето си.
– Примитивно изглеждащите дами винаги са били най-мръсни – коментира Боунс, като се ухили на изражението ми.
Като се има предвид бившата му професия, би трябвало да знае. Поклатих глава, отговаряйки с „Да“ на въпроса на Тайлър дали призракът си е отишъл.
– Добре, нека да опитаме за главното събитие.- Тайлър звучеше въодушевено.- Продължавай да докосваш планшета, Кат.
Поставих отново върховете на пръстите си върху устройството, усещайки тупкащото пулсиране, което идваше от него. Може би затова беше с формата на сърце. Символика за това какво е усещането, когато е правилно активирано.
– Как се казва отново ловецът на вещици? – Попита Тайлър.
– Хайнрих Крамер.
– Хайнрих Краааааамер – драматично изрече Тайлър. Той дори отметна глава назад и затвори очи. – Призоваваме те в наше присъствие. Вслушай се в призива ни, Хайнрих Крамер. Ела при нас сега. Призоваваме през завесата духа на Хайнрих Крамер…
Декстър издаде остър звук, който беше отчасти хленчене, отчасти лай. Тайлър спря да говори. Напрегнах се, усещайки отново решетката от невидими ледени висулки по кожата си. Погледът на Боунс се стесни в една точка над дясното ми рамо. Бавно обърнах глава в тази посока.
Видях само вихрушка от тъмнина, преди дъската за спиритически сеанси да прелети през стаята – и острието на малката дървена планшета, да се забие в гърлото на Тайлър.
Назад към част 6 Напред към част 8
