Зодиакална академия – Прокълнати съдби – Книга 5 – Част 36

ДАРСИ

Беше ми прекалено горещо отзад в луксозната кола с шофьор, която Дариус беше оредил, за да ни закара в съда. Той седеше до мен, с ръце, сплетени в скута му, докато двамата гледахме през противоположните прозорци.
Сърцето ми биеше по различен начин, отколкото преди. Откакто бяха отвели Орион, сякаш не можеше да се справи с дишането ми, сякаш се справяше с твърде много болка, за да работи правилно.
Една сълза падна върху бялата рокля, която носех. Под коляното, свободно прилепнала, с дълги ръкави. Дариус цяла седмица се срещаше с адвокатите на Киплинг и всеки път, когато се връщаше, имаше нов съвет за мен. И това беше един от съветите им. Трябваше да изглеждам невинна, влюбена. Очевидно плачът беше нещо хубаво. Но единственият истински съвет, който ми бяха дали за разпита, беше да казвам истината. Да бъда сърдечна, честна и да се уверя, че светът знае, че сме влюбени. Че това не беше някаква авантюра или секс за оценки, както много мои съученици с удоволствие вярваха.
Избърсах сълзата от полата на роклята си, потърках я гневно, когато следата не изчезна, а Дариус сложи ръка на ръката ми.
Погледнах към него с рязко притискане в гърдите. Не ми беше позволено да доведа Тори. И ми се струваше невъзможна задача да посрещна този ден без нея. Трябваше да разчитам на Дариус да бъде до мен през това. И въпреки всичко, което се беше случило между нас и наследниците, се радвах, че той е тук. Радвах се, че и Орион можеше да разчита на него. И ме успокояваше фактът, че Дариус беше направил всичко по силите си, за да даде на Орион възможно най-добрия шанс в процеса.
Дариус отдръпна ръката си и я прокара през косата си с тежка въздишка.
– Готова ли си за това? – Попита той, а аз се намръщих и поклатих глава.
– Не мисля, че някога бих могла да бъда готова за това – въздъхнах. – Най-лошото е, че винаги съм знаела, че това е възможно, просто никога не съм го приемала достатъчно сериозно. Трябваше да стоя настрана от него. Трябваше да…
Дариус се премести на седалката и ме придърпа под мишницата си. За миг се успокоих, когато бузата ми се притисна към гърдите му, а ръцете му се сгънаха около мен. След това също го обгърнах с ръце и почерпих сили от това, че имах с кого да премина през това. Дори и това да не можеше да бъде сестра ми. Дариус обичаше Орион. Той също беше съкрушен от това. Отчаянието му можеше да се насочи към това да работи докрай, за да му помогне да получи правилните адвокати, правилната информация, за да се бори в съда, но под всичко това го болеше като мен.
– Той не заслужава това – изтръпнах аз. – Всичко е по моя вина.
Той ме притисна по-силно и ароматът на дим изпълни въздуха, когато Драконът в него се издигна на повърхността.
– Това не е твоя вина. Ланс никога не е говорил за някое момиче по начина, по който говори за теб. Беше неизбежно да се окажете заедно.
Отдръпнах се, когато той ме пусна, ловувайки в очите му за истината.
– Наистина ли вярваш в това?
Той кимна твърдо, челюстта му беше изправена, решението му беше взето и в този момент един сантиметър от сърцето ми му беше подарен. Можех да кажа хиляди лоши неща за Дариус Акрукс, но най-добрите блестяха по-ярко, надделявайки над тях, така че те бяха единственото, което виждах.
– Ти беше добър приятел – казах аз. – Той не би могъл да иска по-добър.
Веждите на Дариус се сплетоха.
– Надявам се, че това е достатъчно.
– Не би могъл да направиш повече. – Стиснах успокоително ръката му и той сякаш прие това.
Колата спря пред масивна сграда, построена от матовобял камък, стигаща до небето, а знамето на Солария се вееше гордо на пилона над вратата. Знамето беше черно със златна планина в основата, която се издигаше към слънцето, луната и дванайсетте зодиакални съзвездия над него. Пресата се беше събрала в основата на стълбите отвъд кордон, който я задържаше.
Намокрих устни, чудейки се какво ли ще си помисли кралството за това, че Дариус и аз пристигаме заедно. Това беше проява на солидарност, която беше отделна от всяка вражда, която имахме отвъд процеса на Орион. И досега дори не се бях замислял за политическите последици от нея. Открих, че ми е все едно. И на Дариус явно също не му пукаше. Шофьорът излезе, отвори вратата за Дариус и аз се плъзнах по седалката, за да го последвам на тротоара.
Шумът от пресата беше оглушителен, камерите бяха насочени към нас, дрънченето на щракането звънеше в ушите ми, когато ни задаваха въпроси.
Охранителите ни заобиколиха, докато се изкачвахме по стъпалата един до друг, а сърцето ми се сви в юмрук, когато стигнахме до извитите сребърни врати и влязохме вътре. Очакваше ни голям мраморен коридор, но ни преведоха през него, преди да успея да възприема много подробности, насочиха ни директно през друга врата и дъхът ми застина в дробовете.
Съдебната зала беше най-плашещото място, на което някога бях стъпвала, включително тронната зала в Двореца на душите. Но може би това отчасти се дължеше на факта, че тук целият ми свят щеше да се разпадне.
Минахме през пътеки с бели каменни пейки, простиращи се от двете ни страни, пълни с хора, дошли да гледат процеса.
Пред нас имаше огромна мраморна стена, която се издигаше до съдийската скамейка, а вдясно от нея имаше стъпала, които се извиваха до свидетелската скамейка, а внушителната седалка беше издълбана в самия камък. Вдясно от нея имаше издигната зона за сядане, където чакаха всичките дванадесет членове на съдебното жури. Мъже и жени, стари и млади. Имаше няколко жени повече, отколкото мъже, но погледът ми не се задържа дълго върху тях, тъй като погледът ми се премести магнетично към двете високи черни маси пред пейките.
Орион стоеше зад тази вляво заедно с адвоката си. Можех да видя само задната част на главата му, брадичката му беше потопена в гърдите. Когато се приближих, той се обърна, сякаш ме усещаше там, а Дариус сграбчи извивката на лакътя ми, сякаш очакваше да изтичам при него. И може би това беше добър ход, защото всяка частица от мен искаше да го направи.
Очите на Орион бяха кухи, а устата му представляваше остра линия. Чертите на лицето му бяха плътно изписани от притеснение и аз отчаяно исках да го прегърна и да му кажа, че всичко ще бъде наред. Срамът да знам, че аз ще бъда причината за каквато и да е присъда, която той получи днес, беше задушаващ.
Гърлото ми се сви, когато Дариус ме поведе по пътеката към предната пейка вдясно и аз паднах на студения камък, като позицията ми даваше ясна видимост към мястото на съдията отпред. Това беше страховит стол, който изглеждаше сякаш е направен от желязо, а на облегалката му беше щампован гербът на Соларианския съд, изобразяващ астрологичен кръг със символите на дванадесетте съзвездия в него.
Адвокатът на обвинението стоеше зад черната каменна маса вдясно от мен и прелистваше записките си. Имаше огнена перука и прилепнал костюм с панталон, който обгръщаше костеливата ѝ фигура, а скулите ѝ бяха остри като остриета.
В помещението цареше леден хлад, който полепваше по всеки сантиметър от кожата ми. Единствената топлина около мен беше постоянната, гневна топлина, излъчвана от Дариус с всеки негов дъх.
– Всички да станат за негова чест, върховния съдия Даркис – заговори от ъгъла на стаята мъж в ярко червени одежди.
Изправих се заедно с останалите в съда, когато съдията се появи от черната врата зад мястото си, като забелязах, че Дариус не помръдна, за да се изправи. Робата на мъжа също беше червена, но имаше златна бродерия и герб, който го обозначаваше като съдия. Той седна на стола с висока облегалка и взе сребърно чукче, като го удари в блока, който заискри с проблясък на пурпурна магия. Шумът се разнесе чисто из стаята и накара сърцето ми да се разтупти.
– Съдът е в ход – обяви Даркис. – Моля, заемете местата си.
Паднах на пейката, като всички освен Орион и двамата адвокати останаха на крака.
Езикът ми надраска горната част на устата ми като шкурка. Имах нужда от вода, имах нужда от въздух.
– Съдебният процес срещу Ланс Азриел Орион за нарушаване на закон триста и три от Закона за образованието от хиляда седемстотин осемдесет и четвърта година ще започне сега. Подсъдим, как се защитавате?
Мина напрегнато мълчание, което накара черепа ми да се почувства така, сякаш е на път да се срути.
– Невинен – гласът на Орион изпълни залата и съдебните заседатели го огледаха внимателно, някои от тях приличаха на хищници, които ловуват слаби места, други бяха любопитни, а останалите държаха картите си близо до гърдите.
Изпитах облекчение, когато го чух да казва тези думи. Това означаваше, че ще се бори. И с най-добрия адвокат на Дариус, който стоеше на негова страна, може би… само може би имаше шанс.
– Сега моля всички доказателства да бъдат представени на журито – нареди Даркис. – Госпожо Уитклоу, моля обвинението да представи делото си.
Жената с перуката се премести около масата си, отиде до журито и се обърна така, че да мога да видя лицето ѝ. Изглеждаше професионално, безмилостно. И трябваше само да се надявам, че не е толкова добра в работата си, колкото предполагаше външният ѝ вид.
– Мога ли да насоча вниманието ви, дами и господа, към екрана точно вдясно от вас – заговори тя с мощен глас. Стената, която стърчеше в стаята до местата на журито, скриваше екрана от погледа на публиката и сърцето ми се разби на прах, когато предположих какво ще гледат. – Шестчасовият видеозапис е нарязан на четири допустими точки на доказателство за този процес – обясни Уитклау и аз се опитах да се преборя с драскащото смущение, че тези дванайсет непознати ще гледат този запис с мен и Орион долу в архива, да не говорим за съдията и двамата адвокати, които сигурно вече са го видели. – И искам да подчертая някои ключови моменти, които според мен са от забележително значение.
Тя махна с ръка към екрана и аз болезнено благодарих, че останалата част от стаята не можеше да го види, но това не ни спаси от моите стонове, изпълващи стаята, или от задъханите звуци, които и двамата издавахме. Клипът възпроизвеждаше всяка команда, която Орион ми беше дал тази нощ, и руменината се впи толкова дълбоко в бузите ми, че не мислех, че някога ще изчезне. Хората шепнеха някъде зад мен и погледът ми се плъзна към Орион, откривайки тялото му сковано, а ръцете му свити в юмруци. Господин Киплинг говореше на ухото му и не се съмнявах, че се опитва да го успокои, когато Орион кимна, а очите му се стиснаха.
Клипът най-сетне свърши и Уиткоу се обърна към журито.
– От тези кадри става съвсем ясно, че отношенията между господин Орион и госпожа Вега са били доминиращи и подчинени, отговарящи на ролите на учителя и ученика и предполагащи, че връзката им никога не се е развила отвъд тази фантазия. Това се доказва отлично от фразата, която г-н Орион така ясно използва в първия сегмент от видеоматериала, заявявайки, че ще накаже мис Вега, ако тя не прави това, което той казва. Ето защо мисля, че е ясно, че тази връзка не притежаваше никаква дълбочина, никакво божествено притегляне от звездите и беше лесно предотвратима.
– Възразявам – отсече Киплинг. – Госпожа Уиткоу не може да прави предположения за божественото притегляне на звездите без допълнителни доказателства.
– Поддържа се – съгласи се Даркис и аз изпуснах треперещ дъх. – Продължете.
Госпожа Уиткоу стрелна Киплинг със злобен поглед, преди да премине към следващия клип. Седях през всеки от тях с изгаряне в мозъка, като ми се искаше да блокирам всичко това, докато кожата ми пламваше все по-силно и по-силно. Тя използваше всичко срещу нас, като изкарваше връзката ни нищо повече от мръсна авантюра, в която Орион ме беше манипулирал, злоупотребявайки с властта си в училището, за да ме накара да му се подчиня.
Накрая Киплинг зае нейното място и аз трябваше да изслушам отново всичките четири клипа, докато той обясняваше всичко по напълно противоположен начин. Казваше на журито, че фактът, че Орион ми е правил кунилингус (скъпи, шибан боже) два пъти, е знак за неговата безкрайна и безкористна обич към мен, че начинът, по който го целувах, виках името му и му давах фелацио в замяна (моля те, убий ме сега), показваше моята преданост към него и как си казвахме, че се обичаме, доказваше, че не съм просто момиче, което е било използвано от учителя си.
Когато всичко свърши, не можех да кажа кой е изложил най-силните си аргументи. И двамата бяха адски убедителни, но нито лицата на съдебните заседатели, нито на съдията издаваха нещо.
Пръстите на ръцете ми бяха сплетени в скута, потни и студени. Дариус продължаваше да отделя постоянно топлина, докато седеше тихо, приемаше всичко, не казваше нищо, не откъсваше поглед от съдебните заседатели, сякаш се опитваше да разшифрова мислите им. А може би планираше да издири всеки един от тях, ако гласуват срещу Орион, и да накара всички да си платят за грешката.
Госпожа Уиткоу отново се премести пред тях и ябълковозелените ѝ очи ме намериха сред тълпата.
– Ваша чест, призовавам Гуендалина Вега, неофициално известна като Дарси Вега, да застане на подсъдимата скамейка.
Ако и преди бях изпитвала безпокойство, то беше нищо в сравнение с това. Навсякъде се разнасяше топлина, но някак си никоя от тях не сгряваше външната ми плът. Бях замръзнала и изпепелена и не можех да намеря сили да помръдна.
Дариус се изправи от края на пътеката, погледът му срещна моя и аз намерих сили да се изправя. Той беше единственото, което видях за една дълга секунда, и ми кимна решително в знак на насърчение, а вярата му в мен беше желязна.
Минах покрай него с безбройните очи, които пробиваха дупки в гърба ми, докато вървях към свидетелската скамейка. Отблизо тя изглеждаше много по-висока и аз забавих ход в основата на стъпалата, които водеха към нея, когато мъж в червени одежди се движеше пред мен, държейки дланта си с камък пред мен. Знаех какво да направя, Дариус ми беше казал, така че поставих дланта си върху блестящия, гладко полиран метеорит в неговата длан.
– Кълнеш ли се във всяка звезда на небето, че ще кажеш истината, цялата истина и нищо друго освен истината, за да не бъдеш прокълната от самите небеса?
– Да – казах аз, а гласът ми излезе изненадващо силен. И може би това беше, защото исках това. Имах нужда да чуя гласа си. Исках да убедя всеки един човек в този съд, че това, което имахме с Орион, беше любов, толкова просто. И той не заслужаваше да бъде наказан за нещо, което никога не бихме могли да предвидим, камо ли да пренебрегнем.
– И разбирате ли, че ако вашите показания бъдат поставени под съмнение в хода на днешното производство тук, чрез доказателства, свидетели или по друг начин, негова чест съдията от Върховния съд Даркис е в правото си да ви предаде за разпит на циклопите?
– Разбирам – казах аз, а гърлото ми беше толкова сухо, че ме болеше.
Той се отдръпна и аз се изкачих по стъпалата. Вдигнах палеца си към устата, засмуках и хвърлих малко вода в гърлото си, за да облекча пресъхналия си език.
Стигнах до седалката, седнах и се загледах в цялата зала. Очите ми се насочиха към Орион и един нож сякаш се заби в дъното на сърцето ми. Той изглеждаше отчаян и безнадежден.
Трябваше да направя каквото мога, за да поправя това. Трябваше да поправя това. Трябваше да накарам съдията и журито да ме изслушат, наистина да ме изслушат и наистина да повярват в това, което имам да кажа.
Госпожа Уитъклоу застана пред мен, като си пое бавно дъх, сякаш премерваше думите си, преди да заговори.
– Мис Вега, вие сте източникът на г-н Орион, нали?
– Да – съгласих се аз.
– Възражение – обади се Киплинг, което накара сърцето ми да затрепери. – Фактът, че господин Орион е ухапал мис Вега, не може да се използва като доказателство срещу него поради неговия орден.
– Местонахождението на споменатите ухапвания обаче има значение за този процес – отвърна Уиткоу, като вдигна брадичката си.
Сърцето ми заби по-силно, докато чаках съдията да говори.
– Отменя се, г-н Киплинг. Моля обвинението да продължи. – Той кимна на Уиткоу и тя едва прикри самодоволната си усмивка, докато правеше крачка към трибуната.
Въпреки че беше под мен, усещането беше ужасно, сякаш е висока десет фута и е опряла нож в гърлото ми.
– За коя част от тялото си бихте казали, госпожице Вега, че господин Орион ви е хапал най-редовно, преди да станете близки един с друг?
Преглътнах рояка пчели, който сякаш се беше насъбрал в гърлото ми, докато отговарях.
– Вратът.
Уитклау се извърна към съдебните заседатели като котка с мишка между лапите си.
– Интересно, не казват ли, че един вампир не би ухапал Източника си по врата дори след като го е поискал? Вампирът обикновено хапе врата, когато се бие или… когато е замесено сексуално желание.
– Възразявам – каза твърдо Киплинг.
– Поддържа се – каза съдия Даркис и по гръбнака ми полазиха силни тръпки. – Моля, преформулирайте въпроса си, госпожо Уиткоу.
– Бихте ли се съгласили, госпожице Вега? – Тя отново ме заобиколи, сменяйки такта. – Че има няколко далеч по-малко сексуални места по тялото, на които господин Орион би могъл да ви ухапе? Може би бихте могли да посочите някои от тях, а?
Презирах начина, по който тя ми говореше. Начинът, по който се опитваше да ми втълпи отговори, за да подхрани случая си. Но аз нямаше да играя в нейната игра.
– Мисля, че шията е най-удобното място, госпожо Уиткоу – казах твърдо. – В училищна униформа наистина единственият му избор би бил шията или китките ми, освен ако не смятате, че ще е по-добре да застане на колене, за да захапе глезените ми?
-Разбира се, че не – каза тя с ярък блясък в очите, сякаш беше спечелила нещо. – Но е интересно, че споменахте китките. – Тя произнесе думата „интересно“, сякаш беше заплаха. Тази жена бързо се превръщаше в мой враг номер едно. И това говореше много, като се има предвид колко много имах тези дни.
Тя отново се обърна към журито, като високите ѝ токчета заскърцаха по мраморния под, докато се приближаваше към тях.
– Може да се твърди, че вампир, който работи в сферата на образованието, е свикнал да хапе учениците си. В този смисъл той лесно би могъл да поддържа здравословна дистанция между себе си и учениците, като се храни от китката, а не от гърлото.
Неколцина от журито кимнаха в знак на съгласие, а в гърдите ми закипя гняв, горещ и кисел.
– Той не ме е примамвал, ако предполагате това – изригнах, отказвайки да откъсна поглед от нея, тъй като усещах, че всички се взират в мен. – Исках Орион от момента, в който го видях. И това желание прерасна в харесване, а това харесване – в любов. Опитвах се да се боря срещу това, но се чувствах привлечена от него, както той от мен. Не можехме да си помогнем – казах страстно. Защото това беше истина и не беше редно да го защитавам, но го направих. Ще го правя до последния си шибан дъх. – Ние сме влюбени. Това не е някаква мръсна афера или оферта за добри оценки. Аз го обичам и той също ме обича. Това е толкова просто.
Обърнах се към Орион и той се усмихна по начин, който разби сърцето ми. Една сълза се търкулна по бузата ми и аз я оставих да падне, да се види, защото беше доказателство. И въпреки че мразех да се излагам толкова, щях да кървя за Орион. Щях да се разрежа, за да спечеля този случай за него, ако това се искаше от мен.
– Ваша чест. – Киплинг извади лист хартия от куфарчето си и го блъсна на масата. – Както е описано в Кодекса на вампирите, няма правило, което да гласи, че клиентът ми не може да ухапе своята Източница, където пожелае по тялото ѝ. Няма закон, който да го забранява, и е предположение да се предполага, че едно място по тялото е по-сексуално от друго. В света има много хора, които имат фетиш към стъпалата, пръстите или дори към носа. Така че не можете да вземете под внимание линията на разпит на госпожа Уиткоу.
Съдията обмисли това за дълъг миг, след което кимна, от което ми се изплъзна накъсан дъх.
– Тази линия на разпит беше отхвърлена и няма да бъде взета предвид като доказателство. Циклоп ще премахне спомените на съдебните заседатели за тази линия на разпит, преди да се произнесе присъдата. Госпожо Уиткоу, моля, продължете.
Тя отново се приближи до мен, онзи ловджийски поглед се върна в очите ѝ, докато търсеше различен ъгъл. Тя не беше приключила с мен, беше далеч от това.
– Моля, опишете подробно първия случай, в който сте били интимни с господин Орион.
Поех си дъх, после още един, опитвайки се да успокоя ударите на пулса си.
– Бяхме в имението на лорд Лайънъл Акрукс на частно парти – казах аз. – Излязох да се поразходя и се сблъсках с него, така че излязохме заедно навън, за да подишаме малко въздух.
– И кой подтикна това решение? – Попита ме Уитклоу, като ме накара да застана неподвижно.
– Аз… не знам, не мога да си спомня. И двамата искахме да избягаме от партито, това е всичко. Затова излязохме навън.
– И тогава какво? – Настоя Уитклоу.
– После… Ланс ми направи едно питие и…
– Той ти даде алкохол? – Намеси се Уитклоу и сърцето ми се разтуптя.
– Само едно вино – казах, сякаш нямаше значение. И нямаше, тя просто търсеше начин да използва тази история срещу него. Беше ми позволено да пия, но тя го правеше така, сякаш той беше налял алкохол в гърлото ми.
Спомних си за коктейлния чадър, който беше сложил в него, и малка усмивка се отскубна от устата ми.
– Беше мил, смяхме се заедно, после отиде да се потопи в басейна.
– Значи те е черпил с алкохол, а после се е съблякъл пред теб? – Досети се Уитклоу и сърцето ми застина.
– Не беше така – изригнах.
– Как беше? – Тя вдигна въпросителна вежда и сърцето ми заби в ушите.
Търсех подходящите думи, без да искам да ѝ давам повече патрони.
– Беше… съдба. Усещах я във всяка част на тялото си. Небето го искаше. Аз го исках. Ние се искахме един друг. Хвърлих поглед към Орион и ми се искаше да не го бях правила, защото едва не се разпаднах, а тъмните му и проницателни очи ме направиха слаба.
– Какво се случи след това, госпожице Вега? – Настояваше Уитклоу, явно искайки да продължа с това.
– Той отиде под водата – издишах аз. – Беше под водата толкова дълго, че аз се преместих до ръба на басейна и се примъкнах, за да го потърся. Когато се появи, той ме дръпна във водата.
– Използвал е сила, за да те вкара в басейна? – Попита Уитклоу и аз рязко поклатих глава.
– Не, той си играеше.
– Поиска ли съгласието ти? – Настоя тя.
– Не, но…
– И какво се случи, след като те завлече под повърхността? – Попита тя, като пусна малко шок в гласа си за показ. Някои от съдебните заседатели го приеха, като ме гледаха загрижено.
Искаше ми се да скоча от трибуната и да изтръгна очите на тази жена. Тя изкривяваше всичко, което казвах, превръщаше тази съвършено вълшебна нощ в нещо противно и преднамерено.
– Той създаде въздушна капсула на дъното на басейна. – Позволих си да се усмихна, за да може журито да види. Нямаше да позволя на тази кучка да опетни тази история. – И се целунахме.
– Той те целуна или ти го целуна? – Попита Уитклоу.
– Той… аз… аз го исках.
– Но кой кого целуна, мис Вега? – Притисна Уитклоу и аз знаех, че трябва да и кажа истината.
– Той ме целуна – издишах аз.
– А после какво? – Настоя тя.
– Нищо – казах твърдо. – Върнахме се на партито.
– И на кого каза? – Попита тя.
– На никого.
– Заплашваше ли те да си мълчиш?
– Не – изръмжах аз.
– Какво точно каза? – Попита тя и мозъкът ми се размърда, докато се опитвах да мисля.
– Каза… – Разтърсих паметта си и ми хрумна. – Каза, че знаеш как трябва да бъде. И аз казах, че знам.
– И обясни ли ви какво има предвид?- Попита Уитклоу, като сега изглеждаше разтревожена.
– Аз… не, но знаех, че това означава, че не можем да кажем на никого. Това е очевидно.
– Дали е така? – Попита тя и тази вежда отново изскочи нагоре, докато се обръщаше отново към журито. – Интересно е, че господин Орион би използвал такава фраза. Знаете как това трябва да бъде….доста заплашителна фраза, биха казали някои. Думите „трябва да“ предполагат, че ако мис Вега наруши това правило, ще бъде наказана. И тъй като в предоставените видео доказателства той използва точно такава фраза, заявявайки, че ще ви накаже, ако не му се подчините, изглежда съвсем ясно, че е имал предвид точно това.
– Не това е имал предвид – изпъшках аз.
– Възразявам. Това е предположение – каза просто Киплинг. – Без да сме чули начина, по който е бил изречен, нямаме представа как би могъл да се тълкува. Тя не може да го сравни с нито един от случаите в предоставените видео доказателства и да приеме, че е така.
– Поддържа се – съгласи се съдията и раменете ми се отпуснаха, докато Уитклау беше напъхана обратно в кутията си. – Имате ли някакви допълнителни въпроси, госпожо Уитъклоу?
Тя ме погледна така, сякаш се опитваше да опипа кожата ми и да види кръвта и мускулите, които живееха под нея.
– Само един, ваша чест. – Тя се приближи и сърцето ми дълго се бори да изпомпва кръв. – Защо, ако те обича толкова силно, както твърдиш, вярваш, че господин Орион не е напуснал работата си в академия „Зодиак“, за да бъде с теб?
Белите ми дробове се свиха, докато възприемах въпроса. Имаше стотина отговора на този въпрос. Той беше назначен на длъжността си там от самия Лайънъл Акрукс, нямаше друг избор, освен да остане там като пазител на сина му. Обучаваше Дариус в тъмна магия, трябваше да е близо до него, а и до мен и Тори, откакто се сдобихме със сенките. И независимо от всичко това, това беше неговата работа, неговият живот, неговият дом. Никога не бих му позволила да се откаже от всичко това заради мен.
– Мис Вега? – Натисна Уитклоу, докато устните ми се отваряха и затваряха.
– Той имаше отговорности – казах твърдо аз.
– Какви отговорности?
– Той е пазител на Дариус Акрукс, например – изригнах аз.
– И второ? – Тя отново повдигна проклетото си чело.
Борех се за нещо, което да кажа в съда. Не можех да спомена нищо за сенките, за тъмната магия или за това, че Лайънъл Акрукс е властен задник и повелител на драконите.
– Нямам повече въпроси, ваша чест – каза госпожа Уиткоу и аз се отпуснах на мястото си, а погледът ми падна върху ръцете ми. Имах ужасното, дълбоко в костите усещане, че току-що съм подвела Орион. И това беше непоносимо.
След това господин Киплинг се приближи да ме разпита, стиснал ръце зад гърба си. Беше толкова официален и все пак имаше топло присъствие, което предпочитах пред това на Уиткоу. И поне беше на наша страна.
Той ми зададе отново същите въпроси и още, като ме остави да разкажа подробно за Орион и за връзката ни, попита ме за времето, когато ме беше завел на пикник в дома си, за подаръците, които ми беше дал, включително розовия кварц, който беше символ, че сме изключителни. След това заяви пред журито, че любовта ни е ясна за света, тъй като Орион и аз сме се уловили в очите си, и аз се надявах това да е вярно с цялата си душа.
Най-накрая ме освободиха от трибуната и се върнах при Дариус, а краката ми бяха като желе. Въздъхнах с облекчение и се наведох близо до него, за да му прошепна в ухото, докато сядах.
– Добре ли се справих?
– Справи си се чудесно, Дарси. Никой не може да отрече колко много се обичате – каза той, вдигайки брадичката си, сякаш беше готов да се застъпи за нас, ако някой посмее да го отрече.
– Ваша чест, бих искала да призова следващия си свидетел на свидетелската скамейка – обяви Уиткоу и Дарсис наклони глава. – Мис Кайли Майор.
Замръзнах, объркана, когато звукът от щракащи токчета по пътеката зад мен ме накара да се завъртя на мястото си. Кайли беше облечена в ярко розова рокля, която нямаше работа на място като това. Високите ѝ токчета бяха високи над шест сантиметра, а перфектният ѝ грим и разрошената ѝ руса коса я правеха да изглежда така, сякаш се готви да присъства на модно дефиле, а не на проклето съдебно заседание.
Тя се зарече да каже истината, след което се изправи на трибуната, кръстоса крака и показа достатъчно кожа, докато се усмихваше търпеливо на госпожа Уиткоу. Вътре в себе си крещях. Защото знаех защо тя е там. Изведнъж всичко се сглоби като пъзел в главата ми, който включваше нещо тъмно и ужасно.
Киплинг отново говореше в ухото на Орион, докато мускулите му се стягаха и напрягаха. Можех да видя как челюстта му се скършва и яростта му се отразяваше в собственото ми сърце.
– Госпожо Майор, вие представихте този атлас на FIB на двайсет и трети март, така ли е? – Измъкна Уитклоу от куфарчето си прозрачна торбичка и я вдигна пред журито, показвайки им розовия калъф на моя атлас вътре.
Не можех да си поема нито дъх, ноктите ми се забиваха в кожата на дланите ми и я разцепваха. Магията се промъкваше във вените ми със силата на цунами, отчаяно искаше да се отприщи върху тази кучка, която седеше на подсъдимата скамейка.
– Да – съгласи се Кайли и кимна. – Намерих атласа на Дарси в „Кълбото“ по време на вечерята. Сигурно го е оставила там.
Няма как. Тя го беше откраднала. И цялата тази бъркотия беше по нейна вина. Тя им беше дала доказателствата. Не Сет. Тази истина ме удари като инфаркт и аз разтрих челото си, докато се опитвах да я преработя.
– И какво направихте тогава? – Попита Уитклоу.
– Ами имах подозрения, че Дарси Вега спи с бившето ми гадже. Имам много приятели, които са я виждали на колене пред момчета из целия кампус, но тя спеше с моя Сети дори когато бяхме заедно.
– Това е лъжа! – Изригнах, без да мога да се сдържа, и Даркис удари с чукчето си.
– Тишина в съда! – Изръмжа той и ръцете ми се свиха още по-силно, докато не накарах дланите си да кървят.
Кайли разроши косата си, без да ми обръща внимание, докато се бавеше.
– Намерих съобщение от нея с кодово име Старбой с уговорка да се срещнат в училищния архив. От месеци ме лъжеше, че не е спала със Сет, затова поставих камера там и реших да я разоблича като лъжкиня.
– Но тя не беше лъжкиня, нали? – За първи път Уитклоу заговори в моя полза, макар да знаех, че това не е защото щеше да гарантира за мен.
– Е, не бих я подминала и за това, че се е чукала с бившия ми, но не можех да повярвам на това, което бях заснела на камерата. Отначало бях шокирана. Но след това придоби цял смисъл – замислено каза Кайли и ми се прииска да хвана с шепа цялата тази руса коса и да изтръгна парче от скалпа ѝ.
– И защо е така? – Попита Уитклоу.
– Защото Орион винаги я е харесвал. Нарича я Блу, сякаш това е някакъв сладък прякор или нещо подобно. Това я отличава от останалите ученици в класа, кара я да се чувства важна, предполагам. – Тя сви рамене. – Не се справяше много добре, когато за пръв път започна в „Зодиак“, но странно, че с напредването на обучението оценките ѝ ставаха все по-добри. Сега това е напълно логично. Тя си е разтваряла краката за един учител! – Тя се престори на абсолютно шокирана и вътрешностите ми се свиха.
Кайли винаги е била кучка, но да стигне толкова далеч, за да ме нарани, беше просто жестоко. Беше отровна като формата си на Орден.
– Нямам повече въпроси, ваша чест – отхвърли я Уитклоу и очевидно Киплинг нямаше никакво намерение да я разпитва и да и дава гласност по-дълго от необходимото, тъй като тя се запъти към една пейка в задната част на стаята със самодоволна като на гад усмивка на лицето. Искаше ми се да и откъсна устните и да ги натъпча в гърлото и за това, което ни беше сторила.
– Сега е време подсъдимият да направи изявление в светлината на представените пред нас доказателства и да потвърди искането си пред журито – обяви съдия Даркис и Орион се запъти към трибуната с ръце, които се свиваха и разпускаха от двете му страни.
Не дишах, докато той не положи клетва да бъде честен и не седна на свидетелската скамейка, а зъбите ми не се забиха в езика ми. Откраднах поглед към съдебните заседатели и установих, че много от тях седят на столовете си. Сякаш искаха да слушат, сякаш ги интересуваше. Всичко, което трябваше да направи, беше да каже истината и те щяха да му повярват. Бях сигурна в това.
– Моля, направете изявлението си, след което обвинението ще пристъпи към разпита – нареди съдия Даркис и Орион си пое дълго дъх, а очите му намериха моите в залата.
Светът сякаш избледня, така че останахме само ние и твърде голямото пространство, разделящо душите ни. Нуждаех се от миг в прегръдките му, нуждаех се от устата му срещу моята и от успокояващите му ласки. Не знаех кога отново ще получа нещо от това или ще мога да му го дам в замяна. Но ако успееше само да избегне затвора, знаех, че Дариус може да намери начин да ме заведе при него. Трябваше да има начин. Можехме да го направим. Просто трябваше да преодолеем това важно препятствие и да потърсим светлината от другата страна. Защото никой никога нямаше да се сравни с него. Никой нямаше да притежава сърцето ми, освен този мъж. Това беше желязна истина, която не можеше да се промени. И ако трябваше да чакам месеци, години или цяла вечност за него, щях да го направя.
Орион видимо преглътна, в очите му се появи извинение, преди да обърне поглед от мен към журито. При изражението на лицето му по гръбнака ми премина ужасен лигав страх и в мен нахлу паника. Какво мисли той?
– Съжалявам, че сложих ръка на принцесата на Солария – заговори той равномерно и думите му предизвикаха рязко намръщване на лицето ми. – И с още по-голямо съжаление признавам, че я използвах за собствена изгода. Подготвях я, манипулирах я и накрая използвах върху нея Тъмна принуда, за да я принудя да бъде моя.
– Не! – Изкрещях и се надигнах от мястото си, докато ме обземаше абсолютен ужас. Дариус също се беше изправил до мен, в очите му се четеше ярост, докато гледаше приятеля си, а около нас се разрази бурна глъчка.
– Ред, ред! – Заповяда съдията, удряйки чукчето си. – Седнете веднага! – Вълна от въздушна магия премина през стаята и аз бях принуден да се върна на мястото си заедно с всички останали.
– Какво прави той? – Помолих Дариус, а страхът режеше сърцето ми на лентички. Но той не отговори, просто се взираше в Орион безмълвно, а в чертите му беше изписано отчаяние.
– Моля обвинителят да се приближи до трибуната – заповяда Даркис, гласът му беше остър, докато гледаше Орион.
Цялата треперех, загледана в Орион, като го молех да срещне погледа ми. Дариус изведнъж ме хвана за ръката, стисна ме силно и аз се вкопчих в нея с всички сили.
– Тъмната принуда е форма на тъмна магия – мърмореше Уиткоу и се придвижваше към Орион, сякаш се наслаждаваше на убийството.
– Не се сърди – изсъска Орион.
– Значи признаваш, че си хвърлил Тъмна принуда върху Гуендалина Вега, принцесата на Солария? Момиче, което е защитено от най-висшите кралски закони?
– Признавам – каза Орион с кимване, което разби сърцето ми на милион остри парчета. – Тя няма представа, разбира се. Ето защо тя разказа лъжите си днес тук. Убедих я, че ме обича, накарах я да забрави, че съм принудил желанията ѝ, накарах я да ме иска и да ме желае. Всичко, в което тя вярва за нашата връзка, е фарс, измислен от мен.
Поклатих глава, а сълзите се търкулнаха по бузите ми, докато Дариус затегна хватката на ръката ми.
– И защо го направи? – Попита сладко Уиткоу.
– Защото я исках. Наслаждавах се на властта и знаех, че мога да я използвам, за да се издигна в обществото – каза Орион с рамене, които бяха безчувствени и студени.
Той позволи на журито да го види като чудовище, обрисувайки себе си като такова. Но аз не разбирах защо. Исках да крещя и да се бия, да поискам да си върне думите, но той се беше погрижил никой да не ми повярва. Мислеха, че съм била принудена да се чувствам по този начин. А от идеята, че може да ме предаде толкова дълбоко, ми се искаше да повърна.
– И така, променяш ли изказването си? – Попита с победа в позата си Уиткоу.
– Ваша чест, настоявам да остана насаме с клиента си – настоя Киплинг, а раменете му бяха притиснати назад.
– Променям пледоарията си – каза Орион, преди Даркис да успее да му отговори.- Признавам се за виновен.
– Той лъже! – Отново се надигнах от мястото си, отказвайки да оставя това да се случи.
– Да го подложим на разпит с циклопи – поиска Дариус, като се насочи директно към съдията, сякаш можеше да го заплаши, че ще го направи. – Тогава ще видите истината.
– Ред в моя съд! – Избухна Даркис. – Ако не седнете на мястото си този миг, ще наредя да ви изгонят.
Ръката на Дариус все още беше заключена с моята и двамата паднахме назад в унисон, докато сълзите започнаха да се стичат по бузите ми.
Това не може да се случи. Моля те, кажи ми, че това не се случва. Той не би направил това с мен. На себе си.
Погледът на Орион беше вперен в стената, челюстта му беше каменна, а очите му – безкрайно тъмни.
Даркис се изправи на мястото си, барабанейки с пръсти по масата, след което удари с чукчето си по блока.
– Обвиняемият е опозорен от властта и изхвърлен от обществото за неопределено време. Той ще излежава присъда в затвора Даркмор от десет години заради манипулирането на соларианска принцеса и още петнадесет за това, че е използвал тъмна магия. Съдът закрива заседанието. – Той се надигна от мястото си, блъскайки вратата след себе си с окончателността на падаща брадва. Не.
Група агенти на FIB се запъти към Орион и той вдигна окованите си китки, позволявайки им да ги завържат без миг на борба. Станах от мястото си, избутах се покрай Дариус и се затичах към тях с толкова много ярост в мен, че със сигурност щеше да ме подпали.
– Как можа да го направиш!? – Изкрещях му, като хванах една от ръцете на агента, докато се опитвах да си пробия път към него. Хванах ръката на Орион някъде в тълпата и пръстите му се закачиха около моите за половин секунда, преди да бъда принудена да се върна обратно.
– Отстъпете – заповяда един агент, като се отдалечаваше с марш, като помагаше на Орион да се насочи към най-близката врата.
– Ланс! – Изкрещях, а сълзите разяждаха плътта ми, когато той тръгна с тях. Без да се обръща назад. Не ми даде и секунда, за да се сбогувам, докато изрязваше сърцето ми и го оставяше окървавено и изрязано след себе си.
Предателството му се вряза по-дълбоко от нож. Той не се беше борил за нас. Беше се гмурнал с главата напред в бездната на ада без мен. И за какво?
Усетих пукнатина в душата си, която говореше за обещанието, което бяхме дали заедно на звездите. Винаги да се борим, за да бъдем заедно. Той го беше нарушил. И ме беше разбил по този начин.

Назад към част 35                                                    Назад към част 37

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!