Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 11

Глава 10

Клубът беше тъмен, групата беше силна, баса – твърд, а ритъмът – точно такъв, какъвто Ава имаше нужда, за да се изгуби в него. Сред тълпата Маги танцуваше с Тайлър по онзи начин, по който само някои двойки можеха да го постигнат. Форд кимаше в такт с песента, като неговата версия на танците се ограничаваше до случайното преместване на тежестта му, неволно синхронизирано с ритъма, докато някаква червенокоса жена, която познаваше чрез един от търговските си имоти под наем, му помагаше с движения, които бяха свободни и забавни и накараха Ава да се замисли дали тази жена не би могла да бъде добър баланс за брат ѝ. Тони по някакъв начин се беше внедрил в кръга от момичета, половината от които сякаш се преструваха, че го няма, а другата половина… е, поне една от тях изглежда нямаше нищо против.
И тогава имаше Сам.
Той се беше разположил зад нея, като някак си поддържаше поне шест сантиметра разстояние между тях в клуба, който – благодарение на нарастващата популярност на групата на сцената – беше запълнен с плътна преса от тела, простираща се почти до вратата. Беше странно, но когато тя го погледна обратно под блуждаещите светлини, той ѝ се усмихна с онази усмивка, която понякога не ѝ се вярваше, че е „напълно спокойна, всичко е наред на света“.
Може би просто не беше свикнала той да се държи толкова близо, когато излизаха. Обикновено тя хващаше погледа му от другия край на дансинга и през рамото на някоя пищна блондинка. Свързваха се отново преди да си тръгнат или няколко часа по-късно, когато той се появяваше на вратата ѝ прясно изкъпан и искаше да се отпуснат и да гледат някой филм.
Беше му казала, че не е нужно да стои на стража над нея при нулевия шанс тук да се появи Стивън, но Сам я отблъсна и затова се опитваше да се преструва, че пространството зад нея не я побърква с целия си празен потенциал.
Песента свърши и когато започнаха началните ноти на следващата любима на публиката песен, мястото полудя, всички се тласнаха на вълна към сцената, така че шестте сантиметра бяха погълнати на един дъх, а след това имаше само горещ Сам на гърба ѝ, едната му ръка се заключваше около кръста ѝ, а другата се подпираше на вълната на тълпата, за да спре напредването им.
– Хей, добре ли си? – Попита той до ухото ѝ, като ниското ръмжене на гласа му се различаваше на фона, който беше притъмнял при първия контакт.
– Добре. Добре. Наистина. – Тя се опита да преглътне стегнатия възел в гърлото си, който караше гласа ѝ да звучи странно, а дъхът ѝ да не е съвсем наред.
Сам не беше помръднал. Ръката му оставаше твърдо около кръста ѝ, голямата му длан се сключваше около тазобедрената ѝ кост и изведнъж сърцето ѝ започна да тупти. Защото знаеше какво се е случило последния път, когато двамата със Сам се бяха приближили толкова близо.
Бяха казали, че няма да се повтори, но тя усещаше дъха му в косата си и един след друг всеки нерв в тялото ѝ се включваше, зареждаше се и започваше да бучи.
Бавно се обърна и го погледна през рамо.
– Сам? – Попита тя, но още преди името му да е излязло през устните ѝ, той примигна и момчето, което познаваше почти по-добре от себе си, се върна.
– Извинявай, на крака ти ли стъпих? – Попита той, оглеждайки ги. Когато тя поклати глава, устата му се разтегли на една страна. – Почти сигурен съм, че заковах някого. По дяволите.
И тогава той хвана ръката ѝ и я издърпа обратно в битката, танцувайки както винаги са танцували. Като приятели без милион въпросителни в пространството между тях.

***

Четиридесет минути по-късно на сцената имаше още една група, но Сам имаше нужда от почивка, за да не се преструва, че въртенето на бедрата на Ава не му натрапва една след друга сериозно развратни мисли, затова се настаниха в края на бара, където имаше достатъчно място за групата. Главата на Ава беше отметната назад и тя се смееше с обичайната си непринуденост, като този плътен звук привличаше адски много внимание.
Мъжко внимание.
Една след друга главите се обръщаха, за да се спрат на изящната ѝ шия и цялата тази червена, широка уста, извита в усмивка, която караше момчетата да се втвърдяват само с един поглед.
А Сам се беше взирал в нея през по-голямата част от нощта.
Което го върна към същото „какво, по дяволите?“, което отекваше в мислите му, откакто – ами, по дяволите. От около десет минути след като приключи с чукането на най-добрата си приятелка.
Нямаше как да го отрече.
Погледна към откритите тръби и канали на тавана, той се прокле.
Искаше я отново.
Не можеше да спре да мисли за всички неща, които не беше успял да направи с нея. С нея. Всички неща, които мислеше да направи в тази минута. Неща, които включваха задни коридори, тихи стълбища и още едно попълнение към колекцията му от жертвени бикини.
Устата на Ава и целия ѝ разнообразен потенциал.
Майната му.
Беше загубил чувствата си. Защото беше видял какво се случва с приятелствата, които преминават границата.
Само предишния ден се беше сблъскал с Джаспър Фиск. Говореше за поучителна история, когато ставаше въпрос за приятели, които се занимават с нещо повече от това. Джаспър беше приятел на Карол още от гимназията. Останаха близки и в колежа, а след като и двамата се върнаха в Чикаго, започнаха съвместен бизнес с кетъринг.
По всичко личи, че са имали всичко.
И тогава един ден се появяват, държейки се за ръце. Те са заедно. Влюбени. И планират своята вечност, защото сякаш вече са заедно толкова дълго. Няма никакви въпроси. Няма нищо ново за научаване. Така че защо да чакат?
Само че след няколко месеца те не се държат за ръце и не се смеят. И двамата имат този призрачен, притиснат поглед, който всеки може да види, въпреки че се надяват никой да не забележи. И са разбрали, че макар да са били вечно заедно като приятели, да са заедно като любовници е различно. И това не се получава.
Карол го прекратява, а те се опитват да запазят компанията заедно, да се върнат към приятелството. Но не могат, защото са видели един в друг нещо, което приятелите не виждат, и това не им харесва. Те не могат да го понасят.
Джаспър в крайна сметка се чука с продавачката, с която Карол е приятелка. Карол изпразва корпоративните сметки. Хората ги виждат по улиците да крещят един на друг.
И това е преди да разберат за бебето.
Сега човекът прилича на ходещ мъртвец, а когато се усмихва, ефектът е същият като на някой, който драска с нокти по черна дъска.
Да, петнайсет минути и Сам беше твърдо убеден във всички причини, поради които никога нямаше да рискува това, което имаше с Ава, като стане алчен и се опита да го превърне в нещо повече.
За бога, ако Джаспър не можеше да го направи – а преди това момчето имаше доста примерен опит като гадже, с многобройни дългосрочни връзки и дори намек за отвращение към обвързване – Сам не искаше дори да мисли колко лошо може да се прецака човек с неговия опит. И така, той не изневеряваше, но беше доста лесно да не се надува, когато повечето му връзки се измерваха с часове, а няколкото изключителни изключения се проточваха със седмици. Добре, в края на гимназията се беше захванал доста сериозно с Шанън, но по дяволите, беше си научил урока с нея.
Празната му бутилка се удари в бара.
Да, Сам искаше още от това, което му беше дала Ава. Но той не би рискувал това, което имаха, за да го получи. И ако отнемаше известно време, преди да успее да я погледне, без да вижда нещо, което нямаше да получи отново? Така да бъде. Разполагаха с цялото време на света.

***

Имаше нещо различно в начина, по който Сам я гледаше тази вечер. Беше в онзи допълнителен миг, в който очите им се задържаха. В един-единствен миг, когато погледът му се спусна към устата ѝ, по-надолу, преди да се върне там, където му беше мястото, и после да се отдалечи. И всеки път, когато различното надигаше грозната си глава, всички части на Ава работеха съгласувано, за да я предпазят от надеждата, която можеше да я сломи – е, те се затопляха и изтръпваха и се разсейваха от задачата, на която бяха посветени от почти две десетилетия.
Което беше лошо. Защото дълбоко в това нейно най-предано, изпълнено с надежда сърце… тя знаеше, че различното не е това, което се надяваше да бъде. И все пак не можеше да устои на притегателната сила. Не можеше да бъде тази, която първа да отвърне поглед. Не можеше да спре дъха си всеки път, когато забелязваше как очите му се движат по устните ѝ.
Тя искаше повече.
Но въпреки всичко различно, което получаваше от Сам, едно нещо си оставаше същото. Той не правеше нищо по въпроса, а тя с всяка секунда ставаше все по-неспокойна.
– Ава, трябва да оставиш соса – каза Тони, като се облегна с лакът на бара, така че тялото му се превърна във физическа преграда между нея и Сам, който се беше обърнал веднага щом Тони се плъзна между тях.
Това, от което тя се нуждаеше, беше да се отърве от напрежението.
А умът ѝ се връщаше към решението, на което се бе натъкнала, докато пазаруваше секси подарък за моминското парти на Маги. Един погрешен клик и тя се озова в задната част на уебсайт с всякакви алтернативи за облекчаване на ръба. Защо просто не беше натиснала „купи“, вместо да се взира в предложенията с отворена уста и ускорен пулс?
– Може би си прав – призна тя. Вероятно беше вярно за алкохола. Цяла вечер беше смукала коктейли като лимонада, опитвайки се да притъпи нещо, което беше успяло да стане само малко по-болезнено от обикновено.
– Няма „може би“ в това, Ава. Имаш странно достъпен вид. Дори когато гледаш към мен. Време е да се запътиш към коритото за вода, преди да се наложи да накарам Сам да отнесе хубавото ти дупе вкъщи.
Ава кимна и с благодарност прие водата, която Тони ѝ подаде.
Наливайки обратно хладната течност, тя усети как тя се изпарява на езика ѝ, когато Сам се отдръпна от бара, изпъна ръце встрани и след това разтри ръце по тила си, така че мускулите на раменете, горната част на ръцете, гърдите и гърба му да се включат в действието.
Той беше най-горещият мъж, когото някога беше виждала.
И този негов образ щеше да е този, който тя извади на ум, когато се прибра у дома, включи компютъра си и си поръча някакво облекчение, което да ѝ бъде доставено на следващия ден по въздуха.

Назад към част 10                                                                 Напред към част 12

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!