* ЕМАЛИН *
Изчервих се под горещия поглед на Джеймс, когато за пореден път излязох от пробната с чифт дънкови шорти с висока талия, които бяха скъсани в подгъва. С тях бях облякла обикновена бяла тениска, но през нея се виждаше черният ми сутиен и точно там кацна погледът му, преди бавно да плъзне очи по тялото ми.
Зърната ми се втвърдиха. Путката ми пулсираше.
Начинът, по който ме гледаше? Накара ме да се почувствам изключително красива и секси. Знаех, че ме гледа така, сякаш иска да ме погълне, но всъщност ме гледаше така, сякаш му пукаше за мен.
И това беше причината да се изчервя.
Можех да бъда напълно гола пред мъж, който ме искаше само за секс, на когото не му пукаше за мен като човек, и бузите ми никога нямаше да пламнат, нито пък тялото ми щеше да реагира по някакъв друг начин.
Но Джеймс? Този мъж беше на съвсем друго ниво. Той постоянно оставяше съзнанието ми да се върти, но аз бях във възторг, че мога да бъда заедно с него.
– Проклетница – изръмжа той, докато скъсяваше разстоянието между нас. Леко се спънах от шока, но той ме хвана за бедрата и ме вдигна, като ни заведе в пробната, от която току-що бях излязла, без дори да прекъсне крачка или да се поколебае.
– О, по дяволите – изстенах, когато той засмука леко кожата на врата ми.
Той заключи вратата на пробната зад нас, преди да ме притисне към студената тухлена стена. Задъхах се, а сърцето ми заби силно в гърдите. Той сложи ръка на устата ми.
– Мълчи – нареди ми тихо. – Ако ни хванат, ще ни изхвърлят. – Той облиза устните си, докато с другата си ръка стискаше бедрото ми. – И наистина искам да те виждам с тези къси панталони през цялото време, мамка му.
Внимателно ме изправи на крака, преди да разкопчае шортите и да ги издърпа надолу по краката ми заедно с бикините. Бързо разкопча панталоните си и ме вдигна обратно нагоре. Протегнах ръка между нас и подредих члена му до цепнатината си, без дори да се интересувам, че му позволявам да ме чука в кабинката на гардероба като курва. Без да е необходима нито дума, той се вмъкна в мен, а лявата му ръка се вдигна, за да покрие устата ми, докато ме чукаше силно и бързо към стената на пробната.
Хванах се за раменете му, а пръстите ми се впиха в бялата му риза. Правех всичко възможно да запазя мълчание, но ръката му трябваше да ме заглуши повече от няколко пъти. Очите ми почти се завъртяха в задната част на главата ми, когато усетих, че оргазмът ми наближава. Бързо ударих рамото му, опитвайки се да го предупредя. Знаех, че има наказания за това, че идвам, когато не трябва.
– Ела – изръмжа той.
Тялото ми се разтресе, когато си позволих да се отпусна, очите ми паднаха затворени, докато забивах нокти в раменете му, а силният ми стон беше задушен от ръката му. Той ме отпусна от височината, бедрата му бавно се люлееха напред-назад, докато шепнеше успокояващи думи в ухото ми, макар че едва го чувах над биенето на сърцето в ушите ми.
Той ме изправи на крака, а ръцете му останаха здраво на бедрата ми, докато прокарваше два от пръстите си по подгизналата ми сърцевина, преди да ги пъхне в устата си. Устните ми се разтвориха, тялото ми беше готово да ме вземе отново и отново.
– Вкусът ти е като на шибан рай – изръмжа той, преди да се наведе напред и да ме целуне, преплитайки езиците ни в една толкова гореща целувка, че трябваше да устоя на желанието да го помоля да ме чука отново.
След като отново се облякох, той ме плесна по дупето и взе късите панталони от пода.
– Определено ще ги получиш, малката – каза ми със секси усмивка, която ме накара да го искам отново и отново. – Пробвай и останалите дрехи.
Прехапах устна, чувствайки се смела.
– Ще мога ли да изпитам това отново? – Попитах го.
Усмивката му се разшири, когато ми намигна.
– Ще видим, малката.
~*~*~
Джеймс ми приближи стола в ресторанта и аз му се усмихнах, когато седнах.
– Благодаря ти – казах тихо.
Вместо да ми отговори с думи, той само се наведе и допря устни до слепоочието ми, преди да седне до мен. Бузите ми пламнаха в червено от непознатата обич. Щеше да ми отнеме известно време, за да свикна с вида на Джеймс.
Джеймс протегна ръка към адвоката, който седеше срещу нас.
– Как сте, г-н Келам? – Попита Джеймс, докато си стискаха ръцете.
– Справям се добре. Вие определено държите един мъж зает.
Джеймс се усмихна, но не коментира.
– Това е Емалин – представи ме Джеймс. Усмихнах се на адвоката. Понечих да протегна ръка, но Джеймс изръмжа и хвана ръката ми в своята, като я постави на бедрото си и ме погледна предупредително.
Бързо хвърлих поглед надолу към масата, преглъщайки смутено. Майната му, просто се държах като порядъчен човек. Какво, по дяволите, направих погрешно?
– Емалин – обади се Джеймс. Поех си дълбоко дъх и вдигнах очи от масата, за да се вгледам в ледено сините му. – Ти ще бъдеш моята кралица. Най-многото, което друг мъж може да направи, е да те погледне. Никога няма да му бъде позволено да те докосне.
Останах безмълвна, знаейки, че е по-добре да не му отвръщам. Той повдигна вежди на мълчанието ми.
– Знам, че нещо ти е в главата.
– Тъкмо щях да му стисна ръката – казах тихо. – Не исках – това е просто учтивост – изригнах. Бях толкова объркана и изгубена.
Той хвана брадичката ми и притисна целувка в ъгълчето на устните ми, като по някакъв начин ме успокои. Не ми харесваше да се чувствам като получател на раздразнението или гнева му. Исках само да бъда на негова страна – винаги. Исках само да му угаждам.
– Ти имаш глас. Използвай го – прошепна той в ухото ми. Той се отдръпна от мен. – И знам, че това е обикновена учтивост. Не ме интересува колко грубо ти се струва да не му стиснеш ръката. Аз я стиснах и за двама ни. Това е достатъчно в моят свят. – Той сведе очи към мен. – Аз съм териториален, притежателен мъж, малката. Не бъди тази, която ще разбере какво се случва, когато стана прекалено притежателен, защото, кълна ти се, ще те завлека до най-близката тоалетна и ще те чукам до такава степен, че няма да можеш да ходиш и всички ще те чуят да крещиш името ми.
Ебаси.
Устните ми леко се разтвориха и аз облизах долната си устна, взирайки се в този секси звяр от мъжки пол пред мен. Той прокара палеца си по долната ми устна.
– По-късно – обеща той. Пусна брадичката ми и взе менюто си. – Нека първо да поръчаме храна. Тя има нужда да яде. След като поръчаме, ще можем да разгледаме договора – каза Джеймс на г-н Келам.
Отворих менюто си само за да се вгледам с ужас в чуждия език пред мен. Джеймс дръпна стола ми по-близо до своя, което ме накара да изпищя. Той затвори менюто си и го плъзна под моето, докато преметна другата си ръка през облегалката на стола ми, а върховете на пръстите му леко се плъзгаха нагоре-надолу по ръката ми.
– Каква храна обичаш? – Попита ме той.
Как беше възможно бузите ми винаги да пламтят така около него?
– Любимият ми вид месо е морска храна или говеждо – казах му.
Той прелисти няколко страници, преди да постави показалеца си до едно ястие.
– Това е обикновено блюдо с морски дарове – съобщи ми той. Гласът му беше нормален. Не се почувствах глупаво, докато ми обясняваше менюто. – Предлага се с различни рибни проби, омари и скариди. Не е твърде голямо, така че ще е идеално за обяд.
– Това е страхотно – казах му. Усмихнах се нагоре към него, гърдите ми се стоплиха от утеха и сигурност. Той не ме беше накарал да се почувствам смутена или необразована. Той буквално просто направи каквото можа, за да ми помогне да разбера какво да ям. – Благодаря ти.
Той ми хвърли бърза усмивка.
– Няма за какво, малката. – Притисна целувка към върха на носа ми, преди да погледне към сервитьора ни, който току-що беше пристъпил към масата. Очите ми се разшириха от шок, когато Джеймс започна да говори бързо на съвсем различен език. Нямах никаква представа какво, по дяволите, казваше, но бях изключително възбудена. Някак си усещайки това, Джеймс прокара нос по извивката на гърлото ми, ръката му се плъзна по бедрото ми, а пръстите му се впиха в меката плът.
– По-късно – нежно ми напомни той, преди да притисне целувка към ухото ми.
Боже мой.
Когато господин Келам започна да поръчва, Джеймс ме погледна. Очите му потъмняха, докато облизваше устните си.
– Майната му – изруга той, като очите му се стрелнаха над рамото ми. Ръката му се стегна още повече върху бедрото ми. Преглътнах стона си. – По-късно, малката. Обещавам, че ще се случи. – Тихо изръмжа той. – Искам те също толкова силно, кълна се.
~*~*~
След като всички се нахранихме, а аз работех по изпиването на втората си чаша вода, господин Келам извади от куфарчето си малък пакет документи и ги подаде на Джеймс. Джеймс ги постави между нас.
– Имам няколко имейла, на които трябва да отговоря, докато вие двамата прегледате това – каза г-н Келам на Джеймс.
Джеймс му кимна веднъж. Прегледах договора заедно с Джеймс. Мълчахме, а Джеймс ми обясняваше различни неща, които не разбирах напълно.
Това, което наистина оценявах, беше фактът, че въпреки че ще бъда с нашийник двадесет и четири-седем, освен когато вземам душ и извършвам други действия за самообслужване, които биха изисквали да го сваля, все пак съм си личност. Бях негова подчинена само по време на секс и сеансите ни.
В останалите случаи бях негова приятелка – равна на него.
Този термин се чувстваше странно на устните ми, но не можех да отрека, че ми харесва звученето му.
Джеймс ме погледна, след като и двамата бяхме приключили с четенето на договора.
– Имаш ли някакви въпроси?
Поклатих глава към него.
– Ти отговори на всички, докато ги четяхме – казах му аз.
Той нежно стисна бедрото ми.
– Искаш ли да добавиш нещо, малката? Нещо, което искаш да бъде извадено?
Той беше толкова мил, внимателен и грижовен. Никога не исках да се промени.
Поклатих глава към него.
– Не. Перфектно е – уверих го.
Той прокара палеца си по дънките ми.
– Ако направим нещо, което не ти харесва или ти е неприятно, кажи ми. Ще се погрижа да го сложим като условие в договора ни, че не е позволено – увери ме той.
Усмихнах му се, гърдите ми се раздухаха от толкова много емоции към този мъж, че ми беше трудно да ги задържа всичките в себе си.
– Наистина си мил с мен – казах тихо, а сълзите внезапно запушиха гърлото ми.
Той изръмжа.
– Само за теб – тихо ми каза той. – Така че, когато видиш, че трябва да направя някоя глупост, която може да те уплаши, имай предвид какъв мъж съм за теб, Емалин.
Преглътнах силно думите му. Той ме хвана за врата и ме целуна по челото.
– Никога няма да те нараня – каза тихо, след като се отдръпна от мен, позволявайки на очите си да срещнат моите. – Запомни и това. Ще направя всичко възможно, за да те предпазя от тази моя страна, но понякога няма да мога да го направя. Случват се неща, които не мога да контролирам.
– Добре – прошепнах аз.
Той отново допря носа си до моя.
– Толкова си сладка – прошепна той.
~*~*~
Гледах се в огледалото, ръката ми се вдигна, за да докосне яката на врата ми.
Спомних си как виждах жените с нашийници в клуба, как господарите им се грижеха за тях след сеансите. Никога не съм знаела, че това е нещо, което трябва да се случи. Но те също така не се отнасяха с подчинените си като с боклуци – не както виждах много от домовете да постъпват с онези от нас, които винаги бяхме в клуба.
А сега бях с яка примка.
След три години, най-накрая бях окована.
Сълзи се стичаха по бузите ми. Отдавна се бях примирила с факта, че завинаги ще бъда принудена да бъда подчинена на мъже и жени, на които не им пука за мен. Бях се примирила с факта, че завинаги ще остана в болка и мъка, докато най-накрая не стана прекалено стара, за да могат да правят нещо друго с мен.
Знаех, че след това няма да бъда просто освободена. Все още щях да бъда принуден да чакам за тези мъже и жени с ръце и крака, както правеха останалите.
Но сега?
Всичко това се променяше.
Принадлежах на един мъж – дона на американската мафия – Джеймс.
Какво, по дяволите, бях направила, за да заслужа човек като него?
– Малката, защо, по дяволите, плачеш? – Попита ме Джеймс, като се приближи зад мен, когато се взирах в огледалото в масажния салон.
– Съжалявам – подсмърчах, опитвайки се да се накарам да спра да плача, но не се получаваше. – Емоционална съм и съм претоварена. Никога не съм си мислила, че ще видя деня, в който на някого ще му пука за мен дотолкова, че да ме маркира – задавих се.
– О, малката – въздъхна Джеймс, докато ме обръщаше с лице към себе си. Привлече ме в прегръдките си, едната му ръка се уви около кръста ми, а другата държеше главата ми на гърдите му. – Никога няма да те пусна да си тръгнеш, мъниче. Ще носиш нашийник до края на живота си – обеща той.
Бавно обвих ръцете си около него и когато той не ме отблъсна, както очаквах, се отпуснах, наслаждавайки се на усещането, че всъщност се грижи за мен.
Животът ми се променяше – драстично бързо – и не можех да отрека, че съм изключително развълнувана да видя къде ще ме отведе животът с Джеймс. Знаех, че с него няма да е винаги слънце и дъга, но докато не ме изостави, можех да се справя с всичко, което ми се изпречи на пътя.
Защото аз бях негова.
Принадлежах му.
И точно в този момент това беше най-хубавото нещо на света.
Назад към част 3 Напред към част 5
