Т.О. СМИТ – Открадната красота ЧАСТ 6

* ЕМАЛИН *

Джеймс държеше ръката ми пленена в своята – макар че със сигурност не се оплаквах – докато заобикаляше опашката от хора, чакащи да влязат в клуба му. Той кимна веднъж на охранителя, който стоеше на вратата, и без да каже нито дума, охранителят я отвори, позволявайки на Джеймс да мине.
Преглътнах нервно, докато някои от доминантите, които все още нямаха съучастници в игрите, открито ме зяпаха. Бях облечена в семпла, черна рокля с кремав, плетен пуловер на раменете. Бяло-русата ми коса със сини връхчета се спускаше по гърба ми на естествените си вълни, а гримът ми всъщност беше сведен до минимум.
По заповед на Джеймс вече не носех онези болезнени токчета, а вместо това бях обула само удобни плоски обувки на краката си.
– Махни си шибаните очи от моята жена – изръмжа Джеймс на един от мъжете, докато минавахме покрай него. Мъжът бързо хвърли поглед към пода.
Джеймс изведнъж спря и аз се спънах. Той бързо ме хвана за кръста, като ме изправи на крака, преди да свали от китката си ластик за коса.
– Защо ти е това? – Попитах го с открито любопитство. Беше толкова странно нещо за мъж, особено на китката му.
– Защото видях, че не си взела такова, а знам, че жените обичат да си вдигат косите в произволни моменти през деня – информира ме той. Загледах се в него. Това беше толкова внимателен жест.
Той събра цялата ми коса от едната страна на врата и я издърпа през рамото ми, преди да увие ластика за коса около нея, придавайки ми странична конска опашка.
– Ето – промърмори той и изглеждаше малко по-спокоен, докато прокарваше ръка по яката ми. Преглътнах шимно, а тялото ми се поклащаше към неговото.
– Може би ще се научат да отвръщат шибаните си очи от теб.
Изчервих се. Той притисна целувка към челото ми, преди отново да хване ръката ми, проправяйки си път през малката тълпа, която вече беше в клуба толкова рано сутринта. Най-накрая стигнахме до задния коридор, където никога преди не бях допускана. Беше напълно забранено.
Той просто нахлу направо и тръгна по тесен коридор, докато стигна до една врата. Отвори я, а от гърлото му се чу отвращение, докато гледаше мъж, вероятно на около трийсет години, на когото едно от момичетата в клуба смучеше члена.
– Ти… махай се! – Изръмжа Джеймс на момичето, което ме накара да подскоча от страх и очите ми се разшириха. Усетил движението, Джеймс ме дръпна по-близо до себе си, докато нетърпеливо изчакваше момичето да избяга от стаята. След това затръшна вратата след нея, а звукът отекна в стаята. Държах очите си твърдо далеч от мъжа на стола, знаейки, че Джеймс просто може да обърне към мен останалата част от гнева си, ако дори си помисли, че гледам чужд член.
– Господине, не разбрах, че ще дойдете днес – заекна мъжът.
– Изненада, копеле – изръмжа Джеймс. – Първо, какво, по дяволите, съм казал за това, че някоя от проклетите работнички не може да влезе тук?! – Изръмжа му Джеймс. Изтръпнах и ми беше нужно всичко в мен, за да не наведа очи към пода. Знаех, че така само ще вбеся Джеймс още повече. Мъжът остана безмълвен. Джеймс измъкна ръката си от моята и хвана ризата на другия мъж в юмруци, като го издърпа от стола.
– Попитах какво, по дяволите, съм казал?! – Изкрещя той.
– Да не ги пускам никога тук – изпъшка мъжът на стола.
Джеймс го пусна обратно на стола. Притиснах гърба си плътно до стената, взирайки се в сцената пред мен с широки, ужасени очи.
Надявах се никога да не бъда обект на яростта на Джеймс – никога.
„Никога няма да те нараня.“
Боже, точно тогава се вкопчих в тези думи с всяка фибра на тялото си.
Джеймс отиде до другия край на стаята, взе удобен на вид стол с висока облегалка и го премести към мен.
– Седни – нареди той.
– Добре – прошепнах, докато послушно се спусках на стола. Той внимателно избута стола ми в ъгъла на стаята, далеч от хаоса, който се готвеше да настъпи, преди да се втурне обратно към другия мъж.
– И така, кажи ми, Уилям. Защо, по дяволите, имам жена от клуба в проклетия си офис?
– Нямам отговор – каза Уилям тихо.
Джеймс стисна челюстта си.
– По-добре, по дяволите, бързо измисли нещо – предупреди той Уилям. Преглътнах, а ръцете ми стиснаха облегалката на стола с побелели кокалчета.
– Просто имах нужда от освобождаване – измърмори Уилям.
Джеймс изръмжа.
– Най-лошото шибано извинение, което някога съм чувал. Не е като да си вършил поне някаква шибана работа, докато са ти смукали члена, та да не можеш да си изнесеш задника в проклетия клуб с всички останали, както изрично пише в правилата.
Джеймс завъртя врата си и аз изохках, когато чух как се пропуква.
– Но не заради това съм тук днес.
– Защо си тук? – Уилям смело зададе въпроса на моя дон.
– Струва ми се, че чух, че една шибана титла е останала извън играта – изръмжа Джеймс, докато го гледаше.
Ебаси – това беше страната му, за която ме предупреждаваше, че мога да видя.
Нещо се беше случило.
Случват се гадости, които не мога да контролирам.
– Съжалявам, сър. – Извини се бързо Уилям.
Джеймс отвори един шкаф с документи и пусна папка на бюрото.
– Ейдриън откри, че от този клуб са присвоени пари – бавно изтичат – като всеки месец се изтеглят повече, отколкото са били изтеглени предишния месец. – За това бяха говорили с Ейдриън в кабинета му. – Ейдриън вече е разговарял с Джема. Тя нямаше никаква шибана представа за какво, по дяволите, говори – каза, че само поръчва и подписва фактурите, когато постъпят – че ти си този, който се занимава с цялото счетоводство, Уилям, така че къде, по дяволите, са останалите ми проклети пари? – Изръмжа накрая Джеймс.
– Не знам! – Изрече гласно Уилям, а очите му се разшириха от страх.
– Глупости! – Изръмжа Джеймс. Подскочих уплашено от силата на гласа му. – Аз не съм човека с който трябва да си играеш, Уилям. Може би ще имаш шанс да останеш жив, ако ми кажеш какво, по дяволите, се е случило или къде са отишли парите ми. Ако не получа шибани отговори скоро, ще започна да ти чупя костите една по една, докато не получа шибаните си отговори.
Очите ми се разшириха от ужас, а в гърлото ми се надигна повръщане. Преглътнах бързо, като се насилих да остана спокойна. Ако повърнех, нямаше да направя нищо друго, освен да докажа на Джеймс, че съм слаба и не заслужавам да бъда набедена от него.
Но се страхувах от мъжа, когото бях опознала.
– Кълна се, сър, нямам нищо общо с това – помоли Уилям.
Джеймс обви ръка около гърлото на Уилям, прекъсвайки притока на въздух, докато хващаше показалеца му и го извиваше назад. Притиснах ръка към устата си, докато се давех, а звукът от счупването на пръста на Уилям почти ме накара да повърна.
От гърлото на Уилям се изтръгна задушаващ вик на болка.
– Сега ли искаш да ми кажеш истината, или трябва да ти счупя и средния пръст? – Изръмжа тихо Джеймс в лицето му, приличайки на едно от чудовищата от кошмарите ми.
– Не! – Изкрещя Уилям, а лицето му беше почервеняло от болка. Джеймс го пусна и се отдръпна, като пъхна ръце в джобовете на панталоните си. Очите му бяха студени – безчувствени – напълно изнервящи.
– Започни да говориш – изръмжа Джеймс.
– Аз присвоих парите – изригна Уилям, а от дробовете му се изплъзваха бързи, панически вдишвания. – Дължах на един човек много пари и той щеше да ме убие, ако не му ги предам…
Джеймс бързо извади пистолет от сакото си и натисна спусъка. Изкрещях в същия момент, в който куршумът разкъса черепа на Уилям, ръцете ми се вдигнаха към устата ми, докато гледах с ужас кръвта, опръскала стената и пода. Джеймс се приближи до мен, докато пъхаше пистолета обратно в сакото си. Тялото ми трепереше, докато го гледах с широко отворени, ужасени очи.
– Спокойно, малката – успокои ме той с тих и нежен глас. – Помниш ли какво ти обещах? – Попита ме той.
– Д-да – промълвих аз. Зъбите ми тракаха, цялото ми тяло трепереше под него.
– Никога няма да те нараня, мъничка. Но те предупредих, че ще видиш части от мен, които ще те ужасят. Това е една от тези части. – Той коленичи пред мен и постави ръцете си на коленете ми, като търкаше палците си в успокояващи кръгове по голата ми кожа. Разтърси ме треперене. Почувствах студ. – В момента съм под теб. Никога няма да се поставя в положение, в което да гледам нагоре към някого, мъничка, но го правя за теб. С мен си в безопасност – закле се той.
Преглътнах силно, усещайки как повръщането се надига в гърлото ми.
– Мисля, че ще повърна – предупредих го аз.
Той бързо грабна кошчето за боклук и го постави пред мен точно навреме. Изпразних стомаха си, тялото ми се издигаше, стомахът ми се свиваше, докато повръщах всичко, което бях яла за закуска тази сутрин.
След като приключих, Джеймс остави кофата за боклук настрана и внимателно ме издърпа от стола. Обгърна раменете ми с ръка и ме изведе от стаята. Ейдриън чакаше отвън с още трима мъже.
– Почистете го. Отърви се от тялото – тихо нареди Джеймс. – Трябва да я прибера вкъщи.
Ейдриън му кимна веднъж, преди да се вмъкнат в стаята, като никой от тях не ми хвърли поглед. Чух как ключалката щракна зад мен, за да не допусне никой да влезе. Джеймс коленичи и ме вдигна на ръце, изнасяйки ме през задния вход, където като по чудо ни чакаше колата.
Джеймс ме настани на пътническата седалка и аз гледах как взема ключовете за колата от един мъж в напълно черен костюм със слушалки. Той кимна веднъж, преди да заобиколи капака на колата и да се вмъкне на шофьорската седалка.
– Страхуваш ли се от мен? – Попита тихо няколко минути по-късно Джеймс.
Преглътнах, ужасена да отговоря, но в същото време ме беше страх и да не отговоря. Облизах сухите си устни и кимнах с глава към него.
– Да – прошепнах, а гласът ми се пречупи в единствената дума.
Джеймс стисна ръцете си около волана. Изтръпнах. Той накара пръстите си да се отпуснат, преди да ме погледне.
– Ще ти докажа, че никога не трябва да се страхуваш от мен – каза той тихо, – защото никога няма да те нараня, Емалин. Ти си моя, за да те защитавам и да се грижа за теб. – Той стисна челюстта си, преди да я отпусне, взирайки се в магистралата пред нас. – Само ме остави да те закарам до вкъщи и ще ти докажа, че аз съм единственият мъж на този свят, от когото никога няма да се страхуваш – закле се той.

Назад към част 5                                                                  Напред към част 7

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!