ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – Голямото ВСО парти – НОВЕЛА 5,5 – част 2

ДЖЕРАЛДИН

Е, скачащи джиминьовци, ако предстоящото лунно затъмнение не е най-прекрасното нещо, което съм виждала тази седмица, то не съм сигурна какво е!
Пясъкът беше хладен под краката ми, а въздухът – топъл по тялото ми, докато танцувах в ритъма на Луната по бански. Песента, която звучеше, беше придобила още един музикален пласт и аз поклащах глава в такт с нея, а мократа ми коса се полюшваше и развяваше, докато се поклащах.
Краката ми се движеха и аз се изплъзнах от приятелите си, които все още се забавляваха заедно, тъй като странно привличане ме завлече към брега.
Очите ми се затвориха, а сърцето ми се разтуптяваше като патица, докато се приближавах към източника на примамливата музика.
– Здравей, Грус – каза знойният глас и аз отворих очи, за да погледна притежателя на този съблазнителен звук.
– Макс? – Попитах изненадано, гласът ми беше задъхан, докато го гледах, кацнал на една скала като досадна русалка.
Гърдите му бяха голи и рибешки съблазнителни, а тъмносините му сиренски люспи блестяха влажно, мускулестата му мъжественост ме зовеше като луна пъпеш.
Имаше най-тъмната, най-мръсната, най-дяволски вкусната усмивка и погледът ми се спря на устата му, докато умът ми се изпълваше с всички лисичи неща, които бих искала да му направя.
– Е, ако не си просто плодова салата, пълна с бананова драма – мърморех аз, приближавайки се.
– Отговаряш ли на повикването ми? – Попита той, а погледът му се плъзна по мен като разтопен восък от свещ и запали огън между бедрата ми в моята лейди Петуния.
Устните ми се разтвориха, когато проследих мръсната следа на мислите си надолу към колана му и се зачудих колко ли далеч стигат тези люспи… Дали щеше да се почувства като хлъзгава сьомга, или като извиващ се червей, или като…
Примигнах рязко, когато изведнъж осъзнах каква е тази проклета музика. В лунното си състояние отново бях оставила стените на съзнанието си да паднат и той ме беше заблудил с примамката си „Сирена“.
Стиснах зъби, докато издигах стените си обратно и музиката рязко прекъсна.
Той все още беше едно сериозно парче мъжко месо, но не планирах да вечерям с наследника тази вечер!
– Ще престанеш ли с тези примамливи глупости, ти, гаден ракообразен! – Порицах го. – Нима не ти е по силите да ухажваш една дама, без да използваш силата на мариноването си върху нея?
Макс поклати глава към мен, а погледът му проследи червените ми гащички по начин, който ме накара да се изчервя. Исках да нося онези с малките морковчета, но моята лейди Тори настояваше, че не ми стават, затова ѝ позволих да ме убеди да си купя тази алена сензация. Изглежда, че беше прекалено съблазнителна, макар че бях изкушила една проблемна риба тон в моите води.
– Ако ме извиниш, имам къде да бъда. Луната не чака никакви феи. – Обърнах гръб на мокрия Сом и неговата скала, докато се отдалечавах по плажа.
– Грус! – Извика той зад мен и аз се обърнах, повдигайки вежди към него. – Къде отиваш?
– Да танцувам с росата и феите върху пясъчната дъга! – Извиках, преди да се обърна отново.
Пулсът на музиката ме накара да се залюлея по плажа в ритъма на подскачащо бонго, но преди да успея да стигна много далеч, една ръка ме хвана и ме завъртя в кръг като Пегас на въртележка.
– Позволи ми да дойда с теб – каза Макс, гласът му беше дълбок и гърлен, а в погледа му се четеше молба, на която ми беше адски трудно да откажа.
Музиката на луната се премести под плътта ми и топлината ме прониза от мястото, където плътта му срещна моята.
О, сладки чехли в неделя сутрин.
– Добре – издишах аз. Без уточнения, нито пък с позволение. Просто му дадох една-единствена дума като модерна девойка и просто така си бях хванала Наследник.
Ръката му беше топла в моята, когато започнахме да танцуваме в ритъма на музиката, която се виеше по плажа.
Макс се премести да застане зад мен, ръцете му се увиха около кръста ми, докато се млатехме един към друг като два моркова в блендер.
Триенето на горещата ми задница върху морската му краставица скоро ме накара да се задъхам от нужда, когато твърдият му хребет се притисна към мен.
Луната висеше гореща и тежка в небето, а лукавите ѝ шепоти даваха свобода на лейди Петуния да върши най-лошото. А тя беше на лов.
Макс ме хвана за кръста и ме дръпна, а устата му докосна ъгъла на моята, като се наведе да ме целуне, но аз обърнах бузата си с дразнеща усмивка.
Една дама го кара да си заслужи вкуса.
– Ебаси, Джералдин, колко ще ме накараш да работя за това? – Попита Макс, тъмните му очи ме завладяха и накараха решимостта ми да се стопи като восъчна свещ, надвиснала над огъня. Но той беше наследник. Заплитането с пипалата му изглеждаше като най-истинската форма на лудост, дори когато луната ме притискаше към него. А аз почти нищо не знаех за него, освен че обичаше солените морски дебри.
– Ако искаш да опознаеш долните ми части, ще трябва да ми дадеш нещо истинско – подразних го аз. – Една дама не се спуска с непознат, колкото и съблазнителни да са люспите му.
Устните на Макс се изкривиха в тъмна усмивка и той за миг погледна към плажа, преди отново да ме хване за ръка и да ме дръпне след себе си.
– Хайде – каза той, изведнъж станал сериозен саламандър. – Искам да ти покажа нещо.
Поколебах се, погледнах назад през соления пясък към верните си приятели от В.С.О. и се зачудих дали наистина трябва да се доверя на този мошеник. Но краката ми вече се движеха и усещах как луната ме побутва.
Погледът ми се плъзна по люспестото му тяло и в мен се събуди глад, който можеше да съперничи на хипопотам в лагуна, пълна с люспести водорасли. Водният наследник често ме бе интригувал и не можех да не се поддам на призива му, дори ако умствените ми щитове държаха настрана песента на сирената му.
– Води, добри човече – насърчих го аз.
Макс се приближи до мен, а топлият му дъх танцуваше по шията ми.
– О, не, Грус, аз изобщо не съм добър човек – издиша той. – И ако тази вечер те заведа в леглото си, ще разбереш колко лош съм.
– Не съм сигурна дали да се обявиш за лош в спалнята е най-добрият начин да изкушиш нощната ми градина, да я видиш в действие – подиграх се, докато той настоятелно ме дърпаше за ръката и аз започнах да вървя.
– Не съм… Не съм имал предвид, че съм лош като лош. Имах предвид лош като… като не знам. Като начина, по който хората казват лош, когато имат предвид добър – каза Макс с намръщена физиономия.
– О, имаш предвид как моята скъпа принцеса Тори ме нарича лоша, но не означава, че имам случай на лошотия? – Попитах.
– Какво? Защо Тори смята, че си лоша? – Попита объркано Макс. – Ти си толкова пряма, колкото и те.
В отговор на това се засмях сърдечно.
– Моите дами обичат да пробуждат негодника в мен – признах, докато започнахме да се изкачваме по скалистите стъпала, които прорязваха скалата и водеха обратно към върха.- Имала съм пръст в много палави хрумвания, скандални саботажи, хитро танго и намеса в мисии.
– Ами така ли? – Попита Макс, като ме хвана за кръста и ме притисна назад към скалистата стена. – Искаш ли да споделиш някоя от тези истории с мен?
– Мислиш ли, че ще издам тайните на моите дами? – Подиграх се. – По-скоро бих чукала благородници с нарвал или бих продала душата си на морската змия, или…
– Да, да, разбирам. Вярна си на Вега – каза Макс и извърна очи. – Какво ще кажеш за тази вечер просто да забравим, че те съществуват?
– По-скоро бих могла да забравя, че имам гърди на гърдите си! – Задъхах се.
Очите на Макс се присвиха, за да погледнат гърдите ми, и усмивка изкриви устните му по най-дяволски вкусния начин. – Няма шанс да ги забравя – съгласи се той.
– О, ти, възбуден стършел – изцепих се аз и леко го плеснах по ръката.
– Какво ще кажеш за тази вечер просто да не обсъждаме Вега или съветниците, трона или наследниците. Само ти и аз? – Предложи Макс, погледът му улови моя и около нас сякаш настъпи тишина, докато той отправяше тази проста молба.
Устните ми се разтвориха в знак на протест. Вега и тронът бяха това, за което живеех, това, от което процъфтявах. Да се преструваш, че не съществуват, е все едно да се преструваш, че слънцето няма да изгрее утре…
– Моля те, Грус – издиша Макс. – Искам да се освободя от всичко това само за една нощ. Искам да опозная Джералдин. И се надявам, че и ти ще искаш да ме опознаеш?
Мълчанието увисна между нас като най-сладката песен на утехата и устните ми се разтвориха в знак на протест, който не искаше да дойде. Луната ми пееше най-уморителната приспивна песен, подтиквайки ме да се оставя на дълбоките води, които представляваше Макс Ригел. А какво беше най-лошото, което можеше да се случи? Ако му се отдам за една нощ, той със сигурност няма да може да направи повече от това да намокри плавниците ми, а на сутринта всичко щеше да се върне към нормалното.
– За една нощ – уточних аз, като вдигнах ръка между нас в знак на предложение.
Макс вдигна вежди от изненада и взе ръката ми в своята, когато между нас се разнесе плясък на магия, с което сделката беше подпечатана.
Той не пусна ръката ми, но греховна усмивка изпълни устните му, докато ме теглеше нагоре по стълбите.
Бързахме, сякаш вятърът беше влязъл във върбите ни и времето ни изтичаше, но аз нямах представа накъде тичаме.
Стигнахме до върха на скалата и Макс се засмя, когато ме дръпна в спринт и се втурнахме през откритата равнина, която съставляваше тази част от въздушната територия.
– Вярваш ли ми? – Обади се Макс, когато и от моите устни се разнесе смях.
Погледнах го и исках да кажа, че по-скоро бих се доверила на коза с кошница чорапи, но начинът, по който лунната светлина блестеше в тъмните му очи, ме накара да кимна.
– За тази вечер – съгласих се, защото изглежда луната искаше това, а аз не бях от тези, които се противопоставят на звездите.
– Тогава не ме пускай! – Хватката на Макс върху ръката ми се затегна, докато той вдигна другата си ръка и призова въздушната си магия.
Вятърът се завъртя около нас, като накара кестенявата ми коса да се завихри като кошница, пълна с бегонии на летен вятър.
Продължихме да тичаме, докато дългата трева се виеше бясно около краката ни, а от гърлото ми се изтръгна смях.
Вятърът се усили и изненаданият ми писък ме напусна, когато изведнъж бяхме вдигнати във въздуха.
Макс изохка развълнувано, когато едно малко торнадо ни плени под силата на своята мощ, а аз изкрещях като банши на досадното блато.
Вкопчих се в ръката му, сякаш беше единственото ми спасително въже, докато магията му ни издигаше към звездите и луната, която все повече се приближаваше към момента на пълното затъмнение. Чувствах как тя ни наблюдава, как иска да вземем този миг заедно в ръцете си и да се държим здраво, а аз щях да бъда нихилист, ако откажа на желанията ѝ.
Изстреляхме се нагоре и нагоре, понесени от вятъра над Плачещата гора и покрай Кълбото. Сърцето ми се разтуптя в ритъма на хиляди бягащи пегаси.
Макс ме държеше здраво и не ме пускаше, докато магията му ни водеше все по-нагоре и по-нагоре, докато изведнъж увиснахме над Водното езеро.
Веждите му се свиха съсредоточено, докато контролираше коварните ветрове, и изведнъж се оказа, че висим напълно неподвижно над водата като двойка висящи харпии.
– Ами ако това не ми е свирка, не знам какво би могло да бъде – издишах аз.
– Ебаси, Грус, нямам представа защо, но когато говориш като луда, това ме възбужда толкова много, по дяволите – изръмжа Макс.
По кожата ми пропълзя руменина от горещината в погледа му, докато ме гледаше, и аз пуснах най-момичешкия кикот.
– Е, ако си признаваме дяволски желания, тогава ще кажа, че неведнъж съм се възхищавала на наедрелите ти рамене и кипящата ти усмивка – отвърнах аз.
Очите му светнаха с първичен глад, който накара моята лейди Петуния да измисли всякакви скандални неща, които бих искала да направя с този палав Нептун.
– Искаш ли да се намокриш с мен? – Попита той внезапно.
– Какво? – Попитах с намръщена физиономия, но той не ми даде и миг да помисля, преди да отпусне хватката на въздушната си магия.
Изкрещях като новородено бебе в утрото, докато се спускахме към Водното езеро, като едва усвобождавах собствената си магия навреме, за да накарам водата отдолу да се протегне и да ме приеме в хладната си прегръдка.
Потънахме като двойка пясъчни наденички чак до дъното на езерото.
Използвах водната си магия, за да насоча въздуха около устата си, за да мога да дишам, и се огледах за Макс, когато го изгубих от поглед в мътните дълбини.
Един проблясък на най-яркото синьо привлече погледа ми и аз се обърнах натам, забелязвайки го, докато се стрелкаше през водата до мен с даровете си на сирена.
Очите ми се разшириха при вида на люспите му под водата. На сушата те бяха нещо, което трябва да се види, но под вълните люспите му блестяха с опалова красота, която караше дълбокото им синьо да прелива в цвета на хиляди дъги.
Погледът ми беше прикован към него, докато той се пързаляше, плъзгаше се и се полюшваше и правеше весело шоу, от което не можех да не бъда запленена.
Когато се насити да се показва, той заплува право към мен със светнали очи и още по-светла усмивка. Изглеждаше различен тук, по-малко предпазлив и по-свободен. Сякаш беше оставил цялата тежест на отговорностите си на повърхността и просто си позволяваше да бъде тук долу.
Един смях напусна устните ми под формата на весели мехурчета, които се влачеха нагоре, нагоре и надалеч към луната, която ни беше събрала точно тази нощ.
Когато Макс стигна до мен, той взе ръцете ми и свали стените около магията си в безмълвно приношение.
Аз се поколебах. Може и да си бяхме взели една нощ почивка от различията ни, но да отворя силата си за него беше цяла кофа доверие, което трябваше да дам. Но сигурна като джобния часовник на леля ми Фани, аз открих, че искам да се предам.
Захвърлих предпазливостта и свалих стените около силата си, а устните ми се изпънаха в забавна усмивка, докато очакването се натрупваше в плътта ми.
Задъхах се, когато силата му се впи в мен. Тя премина през тялото ми и ме запали отвътре като фойерверк, който само чака да избухне.
Очите на Макс се разшириха, когато моята сила се вмъкна в него, и ние останахме така, стоейки във водата, докато дълбините на силите ни се протягаха, за да се погалят взаимно. Чувствах се много по-интимно, отколкото да се целувам или дори да се блъскам с непослушни норберти. Разкривахме душите си и ги оставяхме да се сгушат като вомбати в дивата природа.
– О, сладки салами – изстенах аз, макар че думите ми се изгубиха в пътека от мехурчета.
Макс бавно отдръпна силата си и аз също отдръпнах своята, докато той освободи едната ми ръка.
Той протегна ръка над главата си и аз усетих ехото на магията му във водата, която ни заобикаляше, докато тя бавно се плъзгаше назад, отдръпвайки се от моята и неговата плът, докато не останахме да стоим на пясъчното дъно на езерото в широк балон от въздух.
Наклоних глава назад, а устните ми се разтвориха от благоговение пред суровата, необуздана сила на магията му, която той направи така, че тази огромна магия да изглежда толкова лесна, колкото да хванеш Фаефли в буркан. А тези досадни насекоми бяха достатъчно сложни.
– Е, не си ли просто една кофа, пълна с парти трикове – въздъхнах аз, а погледът ми се закачи за водното кълбо, което трептеше над главите ни.
– Не знаеш и половината от това – закани се Макс, приближавайки се толкова близо до мен, че не можах да се сдържа да не присвия очи, за да срещна неговите.
Устните му уловиха моите в следващия миг и бедното ми сърце почти изхвръкна от гърдите ми.
Изстенах като нощна дама в деня на заплатата, когато той плъзна езика си между устните ми и топлината в тялото ми се разплете като кълбо прежда в лапите на коте.
Ръцете му се плъзнаха по мократа ми плът и аз изследвах люспите, които все още покриваха по-голямата част от херкулесовото му тяло. Чувствах ги едновременно хладни като стомана и гладки като коприна, като разтопено масло върху най-меката баклава.
Той ме целуна с огнена страст, която ме накара да искам да сваля жартиерите си и да му позволя да владее моята Талула цяла нощ.
Чувствах как четката на сиренното му заклинание ме притиска, предлагайки още повече похот, за да разпали пламъците, горящи в слабините ми, но държах стените си изправени срещу подлата му намеса в емоциите ми. Така или иначе нямах нужда от помощ в желанието си да го желая. Слюноотделях като куче по време на вечеря всеки път, когато го погледнех, още от първия път, когато го зърнах. Просто не бих допуснала подобна недискретност към наследник в която и да е друга нощ.
Но за тази вечер щях да забравя това и да разбера кой точно е Момчето Макси под цялото политическо бръщолевене и погрешни мнения.
– Ще ме накараш да се потрудя за теб, нали? – Изстена Макс, когато най-накрая се отказа от опитите си да подсили похотта ми.
– Искаш да кажеш, че не си готов за това предизвикателство? – Предложих му с вдигната вежда.
Усмивката, която той ми подари, ме накара да се олюлея в центъра.
– Ела в стаята ми и ще ти докажа какво мога да направя – изръмжа той с толкова твърдо обещание, че вече почти го усещах в слабините си.
И понеже бяхме сключили сделка да бъдем свободни от убежденията си тази вечер, а и красивата дама Луна изглежда искаше това, захвърлих предпазливостта на вятъра и кимнах.
В края на краищата, колко пъти през живота си човек би могъл да се скатае с най-могъщата сирена в Солария? Исках да го взема за изпитание, докато сделката ни е в сила.
Една страстна нощ не можеше да навреди.
– Хайде тогава, изкусителна риба тон – съгласих се аз. – Нека да видим дали можеш да поливаш тревата.

Назад към част 1                                                         Напред към част 3

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!