* ЕМАЛИН *
Напоследък Джеймс беше… дистанциран. Не знаех как иначе да го обясня. Разбира се, той все още се стараеше да се грижи за мен, беше мил и любящ, но можех да кажа, че мислите му винаги са другаде и това ме тревожеше.
А според Джексън Джеймс никога не е бил такъв. Главата му винаги била изправена и той винаги бил съсредоточен.
Намръщих се към телефона си, обмисляйки да изпратя съобщението, което бях набрала. Не исках да го притеснявам повече и не исках да му добавям още неща, с които да се справя, но се притеснявах, че промяната в поведението му е свързана с майка му и баща му, които, както научих, също са мъртви.
Джеймс може и да обича да се държи така, сякаш много от нещата, които правеше, не го притесняваха, но явно го притесняваха.
Винаги съм знаела, че Джеймс не е чудовище, и това доказваше този факт.
Издишайки тихо, натиснах бутона „Изпрати“ на съобщението, което бях написала, преди да се измъкна от леглото и да се запътя боса към банята, за да си взема така необходимия душ. Бях се събудила късно, след като не можах да заспя заради Джеймс, който се мяташе и въртеше цяла нощ, преди най-накрая да реши просто да стане от леглото около три часа тази сутрин. Слушах го как си взима душ и се бръсне, преди да се облече. Престорих се на заспала, докато той натискаше целувка на челото ми и ми шепнеше, че ме обича.
Най-накрая бях заспала около пет сутринта и доколкото ми беше известно, той така и не се върна в стаята. Знаех, че води забързан живот и постоянно е търсен за нещо, но това не беше здравословно. Той работеше без абсолютно никакъв сън.
А най-вероятно и без храна.
Бях на половината изплакната от шампуана си, когато Джеймс нахлу в банята. Изпищях от шок, а очите ми се отвориха.
– По дяволите! – Изкрещях, тъй като шампоанът моментално попадна в очите ми. – Майната му!
Сляпо посегнах към слушалката на душа, но изведнъж Джеймс беше там, дръпна я надолу и я задържа над очите ми.
– Майната му, мила, съжалявам – изръмжа той, докато започнах да изплаквам очите си. Ебаси, те горяха толкова силно. – Писа ми, че трябва да поговорим, а после не отговори, когато ти писах и се обаждах многократно. Изплаших се до смърт – призна той.
– Остави ме да си довърша душа – казах му аз. – Имам шампоан в косата си.
Той ме целуна по устните.
– Добре ли си? За теб ли става въпрос?
Поклатих глава и въздъхнах доволно, когато той започна да изплаква косата ми вместо мен. Все още беше напълно облечен, но очевидно не му пукаше.
– Не. Не става въпрос за мен – уверих го. – Всъщност исках да поговорим за теб.
Ръката му спря в косата ми за момент, преди да измърмори тихо и да продължи да изплаква косата ми. След като я изплакна напълно, той хвана бедрата ми и се наведе надолу, като плъзна устните си по моите, поемайки устните ми в твърда, но сладка целувка.
– Ще бъда в спалнята, когато свършиш – каза ми той.
Гледах как той излезе от душа и започна да съблича дрехите и обувките си, хвърляйки ги в кошчето отстрани. С малка, почти нечута въздишка започнах да оправям краищата на косата си.
Обикновено Джеймс дори не би излязъл от душа с мен гола вътре.
Той определено беше разсеян и изгубен в главата си.
– О, Джеймс – прошепнах аз, докато гледах гърба му през отворената врата на банята. – Какво, по дяволите, се случва с теб?
~*~*~
Седнах на леглото до Джеймс.
– Яде ли вече нещо? – Попита ме той.
Поклатих глава към него. Той се пресегна да вземе телефона си, но аз го хванах за китката и спрях движенията му.
– Първо трябва да поговорим – казах му. Той въздъхна и се облегна на таблата, като ме погледна. – Джеймс, напоследък си много дистанциран и разсеян.
Той се намръщи в отговор на думите ми.
– Не, не съм. Всичко е наред, мъничка.
Изгледах го с мъртвешки поглед.
– Сериозно? Защото обикновено не можеш дори да се отдалечиш от мен, когато съм гола, без да ми дадеш поне изключително гореща сесия за целувка, и все пак си се отдалечавал многократно през последната седмица.
Той въздъхна и се протегна нагоре, като прекара загрубелите си ръце по лицето си.
– Просто имам много грижи на главата си, малката. Това е всичко.
– Наистина? – Попитах, като повдигнах вежди към него. Той погледна сериозно. – Говори с мен, Джеймс – помолих го. – Какво се случва?
Той въздъхна.
– С Ейдриън сме малко в разрез – призна той. Мълчах, защото знаех, че има нещо повече от това. – Знам, че е мой заместник, но той е и най-близкият ми приятел в момента, докато брат ми е затворен. Свикнал съм да мога да отида при него за глупостите, които се трупат на раменете ми. Той е добър в това да ми помага да делегирам задачи. – Той поклати глава. – Откакто арестуваха брат ми, нещата са тежки. Сега не само трябва да се справям със собствените си гадости, но и с всичко, което правеше Дарън. Така че натоварването е двойно.
– Защо с Ейдриън не сте заедно? – Попитах го.
– Защото го обвиних, че е наранил майка ми и ме е предал – тихо призна Джеймс. – Когато те нападнаха, аз някак си изгубих ума си и бях готов да изгоря целия свят заради това, което ти се случи. Ейдриън беше един от тези хора, които бяха изгорени от мен.
Вдигнах рамене към него.
– Така че поговори с него, Джеймс. – Той повдигна вежди към мен. Аз изпъшках. – Джеймс, ти си бил в грешка – напомних му аз. Той се намръщи. – Спри да бъдеш толкова упорит и просто поговори с него. Сигурна съм, че той е също толкова притеснен от тази гадост, колкото и ти, но Джеймс, ти беше този, който се прецака този път – не той. Той направи една проста грешка. – Джеймс отвори уста да говори, но аз вдигнах ръка. – Джеймс, това беше грешка. Той се претрепа, за да ти доведе баща ти, и по време на този процес беше прострелян – дори не отиде в болницата и не потърси помощ, защото се опитваше да ти докаже, че все още заслужава доверието и уважението ти.
Джеймс остана безмълвен, обмисляйки думите ми. След минута въздъхна.
– Да, права си – измърмори той.
– Всичко около майка ти също ли те притеснява? – Попитах го.
Той се изсмя.
– Да я убия? Не. – Дори имаше наглоста да изпусне сумтене. – Не съжалявам за нито един шибан момент от това. Единственото, което ме притеснява, е, че сега нямам реален начин да знам какво се е случило преди инцидента ми. Нямам никакъв начин да знам кой съм бил, коя е била тя – по дяволите, кой е бил баща ми наистина.
– Ами да поговорим с Джаксън? – Попитах го. По лицето на Джеймс се появи кисел поглед. Въздъхнах. – Джеймс, той те познава от преди инцидента. Сигурна съм, че всъщност има много неща, които той си спомня. Защо просто не поговориш с него? Сигурна съм, че той с удоволствие ще попълни всичко за теб.
– Имам чувството, че в момента седя на шибана терапия – недоволно измърмори Джеймс.
Засмях се. Очите му за миг просветнаха, докато ми се усмихваше. Хванах ръката му в моята и той сплете пръстите ни, търкайки възглавничката на палеца си по гърба на ръката ми.
– Джеймс, просто поговори с тях. Ще се изненадаш какво се случва с малко общуване. Ти си открит с мен…
– Ти си различна – изригна той, прекъсвайки ме.
Стиснах ръката му.
– Няма значение, Джеймс. Те са хора, както и аз. Имат чувства също като мен. Просто поговори с тях. Това няма да навреди на нищо. Сигурна съм, че и двамата мъже ще се радват на възможността най-накрая да поправят нещата. Знам, че на Джаксън му липсват тези моменти. Той каза, че си се променил толкова много след инцидента.
Джеймс се намръщи.
– Аз съм възпитан по този начин, Емалин – меко ми напомни той. – Не можех да бъда дете завинаги.
– Просто поговори с тях – помолих го аз. Той поклати глава, но аз вдигнах ръката му и притиснах устни към кокалчетата му, като очите ми не се откъсваха от неговите. – Моля те? – Умолявах го. – Заради мен?
Той изпусна тежка въздишка.
– Ти не играеш честно, малката.
Убедих го.
– Значи ще го направиш?
Той кимна, но посочи с пръст към мен.
– Само заради теб, мъничка. – Той обви ръка около тила ми и придърпа устните ми към своите, целувайки ме меко и бавно. – А сега пренеси сладкото си дупе долу и си вземи храна. Аз отивам да намеря Ейдриън.
– Трябва да ядеш – казах му, докато той ставаше от леглото.
Той се намръщи.
– Аз ли съм този, който командва, или ти?
– Ти – отговорих бързо. – Но не е честно от твоя страна да искаш от мен да се грижа за себе си, а ти да пренебрегваш собственото си здраве – смело му казах, без дори да се интересувам дали това ще ми донесе наказание.
Той хвана брадичката ми и наклони главата ми назад, приковавайки очите ни.
– Ще помоля госпожа Джуди да ми донесе храна, където и да намеря Ейдриън. Така добре ли е за теб?
Усмихнах се нагоре към него.
– Да. Благодаря ти.
Той ми даде бърза целувка.
– По-добре се радвай, че те обичам. Всеки друг, който се опитва да ме командва, вероятно щеше да завърши в най-добрия случай със сериозно нараняване.
Сладка усмивка наклони устните ми, докато очите ми омекнаха.
– Обичам те – казах му.
Той прокара палеца си по бузата ми.
– Никога няма да ми омръзне да чувам тези думи.
~*~*~
* ДЖЕЙМС *
Намерих Ейдриън в кабинета му да прелиства купчина документи с намръщено лице. Леко почуках на вратата и когато вдигна поглед, в очите му проблесна изненада, преди бързо да я потуши и да направи жест към столовете от другата страна на бюрото си, мълчалива покана да вляза и да седна.
– Имаш ли минутка? – Попитах го, докато се спусках на един от столовете. По дяволите, тези неща бяха удобни като дявол. Трябваше да разбера откъде, по дяволите, ги е взел, защото имах нужда от такива за собствения си офис.
Той постави писалката си и ме погледна.
– Винаги имам време за шефа – саркастично заяви той. Устните ми потрепнаха. Да, той беше в правилното шибано настроение. Въпреки че бяхме приятели, той все пак се опитваше да ми покаже максималното уважение, на което беше способен, но с мен беше на края на силите си. Знаех го, защото използваше сарказъм – нещо, от което се стараеше да се въздържа.
– Исках да се извиня за поведението си, когато Емалин беше наранена, а след това и когато майка ми те простреля – казах му аз. Поех си дълбоко дъх. – Не си направил нищо лошо, Ейдриън, и въпреки това продължавах да се държа с теб като с гад. Затова съжалявам. Наистина съжалявам.
Той се облегна назад на стола си, изглеждайки абсолютно шокиран.
– Е, майната му – измърмори накрая той. – Сигурен съм, че не очаквах извинение, когато ти влезе тук.
Засмях се.
– Можеш да благодариш на Емалин. Тя ме вразуми.
Той се усмихна.
– Тази жена има златно сърце, Джеймс. Никога няма да разбера как се е озовала с глупак като теб.
Подсмихнах се.
– Сексът е страхотен – казах му, но знаех, че това, което имахме с Емалин, е нещо, което се случва веднъж в живота. Имах адски късмет да намеря толкова мила жена като нея.
– Да, както и да е. – Той ми подаде комплекта документи, които преглеждаше. – Няколко нови договора. Трябва само да ги прегледаш и подпишеш, преди да ги изпратя обратно в офиса на компанията. Г-н Келам вече ги прегледа и каза, че изглеждат добре.
Кимнах веднъж и взех документите от него, преди да стана от стола.
– Хей, направи ми услуга – казах му.
Той сви рамене.
– Какво има?
– Имам нужда да направиш проверка на миналото на Емалин, по-конкретно от времето, когато е била дете, до момента, в който е станала пълнолетна. – Ейдриън повдигна вежди към мен. – Трябва да се разровиш дълбоко, толкова дълбоко, колкото можеш да стигнеш.
– Какво става, Джеймс? – Попита ме той, малко разтревожен, че искам проверка на миналото на жената, която бях набелязал.
Поклатих глава.
– Преминала е през някои гадости, докато е растяла. Чувствам, че трябва да играя кармата.
Ейдриън кимна веднъж, а на устните му заигра малка усмивка.
– Ще ти я предам възможно най-скоро – обеща той.
Кимнах веднъж и после се намръщих.
– Мамка му – проклех. Ейдриън погледна отново към мен. – Забравих да кажа на госпожа Джуди да изпрати храна за нас. Обещах на Емалин, че ще ям.
Ейдриън избухна в смях и се изправи от стола си.
– Е, нека не разочароваме кралицата. Хайде. Ще слезем долу и ще хапнем – каза ми той. – Може би дори ще я хванем там.
~*~*~
Дръпнах вратовръзката си и я захвърлих на дивана, а от гърдите ми се чу ниско ръмжене, докато се взирах в екрана на компютъра пред мен.
Едно от момичетата в клуба току-що беше обявено за мъртво. Доминантът на сцената с нея в момента беше задържан. Според свидетели той е пренебрегнал безопасната ѝ дума, когато се е опитал да въведе игра с ножове. Джема трябваше да съобщи, че изрично съм забранил играта с ножове, но или не го е направила, или хората не бяха получили проклетата бележка.
Исках да унищожа нещо, по дяволите. За пореден път шибаният ми клуб беше в центъра на вниманието.
Изтръгнах телефона от бюрото си и се обадих на охранителя, който донесе информацията на Дарън. Той беше при мен на заплата и играеше опасна игра с правителството. Но той беше един от най-лоялните мъже, които някога съм познавал.
– Дик – изръмжа той, когато отговори.
– Трябва да съобщиш на Дарън, че има работа – казах му, като погледнах часовника си. – Човекът трябва да дойде след два дни. Искам ударът да бъде завършен до полунощ след три дни. Ще дръпна необходимите конци, за да го заведа там, където е Дарън. Ейдриън ще изпрати информацията.
– Ясно – измърмори той.
Завърших разговора и се отдръпнах от бюрото си. Изправих се и излязох от компютъра си, преди да изляза от офиса, като затръшнах вратата след себе си, преди да я заключа.
Имах нужда от сеанс и наистина се надявах Емалин да е готова за него.
Тя спеше, когато влязох в стаята. Спрях за миг и проследих с очи красивото ѝ лице. Как, по дяволите, имах този късмет да се сдобия с някой толкова великолепен човек като нея?
Мъже като мен не заслужаваха жени като нея, но мамка му, ако нямаше да я ценя, докато я имах.
Приближих се до леглото и внимателно я вдигнах от матрака. Клепачите ѝ бавно се отвориха.
– Джеймс? – Попита тя хрипливо, а звукът на сънливия ѝ глас накара члена ми да се напъне в панталона заради нея. – Какво става?
– Имам нужда от сеанс – казах И. – Готова ли си за това?
Тя веднага кимна, а устните ѝ се притиснаха към челюстта ми. Въздъхнах, пръстите ми се впиха в бедрото и страната ѝ. Изнесох я от стаята ни и по коридора до моята стая за игра. Веднага щом я изправих на крака, тя бързо се справи с дрехите си, като ги хвърли в кошчето, точно както я бях научил. Едва бях свалил панталоните си, когато тя падна на колене на пода в подчинена позиция, а очите ѝ бяха вперени в мен.
Ебаси, тя беше толкова добро момиче.
Свалих останалите си дрехи и протегнах ръка към нея.
– Стани – наредих.
– Да, господине. – Тя постави ръката си в моята и се изправи от пода. Заведох я до леглото, но вместо да я накарам да легне на него, хванах китките ѝ и ги закопчах в кожените белезници, които вече бяха прикрепени към горния парапет на леглото. Дъхът ѝ застина в гърлото, а кожата ѝ почервеня под погледа ми.
– Това ще бъде тежък сеанс, малката. Сигурна ли си, че тялото ти е готово за това? – Попитах я. – Няма ли чувствителност на мястото на операцията?
– Не, господине – отговори тя. – Добре съм, сър – обеща тя.
– Каква е безопасната Ти дума? – Попитах я, като отидох до скрина в стаята и взех превръзка за очи, носейки я при нея.
– Лилаво, сър.
– Какво ще кажеш, ако започна да те наранявам или ако си достигнала лимита си? – Попитах я.
– Лилаво, сър – отговори тя задъхано, докато връзвах превръзката за очи около главата ѝ.
– Добро момиче. – Леко я целунах, хапейки долната ѝ устна, преди да грабна вибратора и да разтворя краката ѝ. – Искам да си шибано мокра за мен, преди да се плъзна вътре в теб – изръмжах. Хванах я за косата, дръпнах главата ѝ назад, разкривайки шията ѝ. Тя изстена. Включих вибратора, като го прокарах по зърната ѝ. Тя захлипа, а ръцете ѝ стиснаха веригите на белезниците.
– Харесва ти това, нали? – Замълчах, докато прокарвах пръст по другото и зърно.
– Господине – промърмори тя.
Побутнах краката ѝ по-надалеч, като наблюдавах как тя се размърда, когато това натовари раната ѝ от операцията, тъй като трябваше да се разтегне, за да може краката ѝ все още да са на пода. Бързо събрах краката ѝ обратно и взех една много ниска табуретка.- Позволи ми да те облекча – казах ѝ.
Повдигнах я и поставих крака ѝ върху табуретката. Хванах с друга белезница към табуретката и направих същото с другия ѝ крак. Тя въздъхна с облекчение.
– Благодаря ви, господине.
В отговор притиснах целувка отстрани на лявата ѝ гърда.
– Това трябва да доставя удоволствие и на теб, малката – напомних ѝ. – Не ми позволявай да те хвана отново да криеш болката от мен. Това е единственото ти предупреждение.
– Да, господине.
Плъзнах вибратора по клитора ѝ. Тя извика, краката ѝ инстинктивно се прибраха, за да се затворят, но аз изръмжах предупредително.- Ще напляскам хубавото ти дупе до червено, ако посмееш да помръднеш краката си – предупредих я.
Тя хлипаше, гърдите ѝ бързо се издигаха и спускаха, докато бавно разтривах вибратора над и около клитора ѝ с бавни кръгове. Тя свършваше отново и отново, но аз не спрях. Знаех, че това я свръхстимулира, но също така знаех, че тя може да го понесе.
– Господине – заекваше тя. – Не мога… о, ебаси – извика тя.
Без да искам да я притискам дотам, че да почувства нужда да използва безопасната си дума, захвърлих вибратора на леглото и я повдигнах, като с лекота се плъзнах дълбоко в нея. Изстенах, а пръстите ми се впиха в меката плът на бедрата ѝ.
Беше толкова шибано мокра.
Онези секси звуци на удоволствие, които толкова обичах, се изтръгнаха от устните ѝ, щом се настаних дълбоко в нея. Стените ѝ все още пулсираха от последния ѝ оргазъм и не исках да отшумява, започнах да я чукам силно и бързо, като завладявах тялото ѝ и го обявявах за свое като шибан дивак – като обладан мъж.
Имах нужда от това. Трябваше да бъда вътре в нея. Имах нужда от стабилността, която тази жена ми даваше.
– Господине, не мога повече – изпъшка тя. Стените ѝ непрекъснато пулсираха около члена ми, не спираха, почти сякаш ме засмукваха вътре в нея. – О, Боже. – Гърдите ѝ се надигнаха, а потта се стичаше от линията на косата ѝ.
– Още малко, мъничка – изръмжах аз. – Приеми го като добро момиче, каквото си.
Няколко минути по-късно най-накрая свърших. Изкрещях името ѝ, без да успея да се измъкна от нея навреме. Измърморих тихо проклятие под носа си и си отбелязах да ѝ купя хапче с план Б. Знаех, че е на противозачатъчни, но не исках да рискувам.
Деца точно сега – майната му. Не смятах, че мога да го направя.
– Джеймс – промълви тя. – Мисля, че ще припадна.
Очите ми се разшириха от тревога.
– Майната му – извиках. Протегнах се с едната си ръка и бързо развързах коланите ѝ, а другата ми ръка я придържаше към мен. – Говори ми, мила – помолих я. Слязох от най-долното стъпало на табуретката, като все още я държах нагоре.
– Не се чувствам добре – промълви тя. – Главата ме боли.
Бързо свалих превръзката от очите ѝ и я сложих на леглото.
– Дръж очите си отворени – наредих аз. – Това е просто свръхстимулация. Умът ти не знае как да реагира. – Бързо се втурнах към банята и взех една кърпа, като я намокрих с хладка вода. Тя изстена от дискомфорт, когато я обърнах по гръб, но въздъхна, когато притиснах хладната кърпа към челото ѝ. – По-добре ли е, малката? – Попитах я.
– Мхм.
Легнах до нея на моята страна и нежно прекарах хладния парцал по тялото ѝ, охлаждайки я отново до телесната ѝ температура.
– Как се чувстваш? – Попитах я след няколко минути.
– Сънливо – промълви тя, последвана от дълго прозяване. – Вече не ми се иска да припадам.
Придърпах я в прегръдките си, след като захвърлих кърпата на пода.
– Ще поспим тук за малко. – Тя се притисна към мен, а кракът ѝ се преметна през моя. Леко я хванах за бузата на дупето, като я придърпах по-близо до себе си. – Почини си малко. Ще те преместя в нашата стая, когато се събудиш.
– Добре де – промълви тя. – Обичам те.
Докоснах с устни челото ѝ.
– И аз те обичам, мъничка.
Назад към част 20 Напред към част 22
