МАКС
– Какво, по дяволите, се случи току-що? – Попита Дариус, като погледна надолу към тортата, заради която всички бяхме прекарали сутринта в печене, с начумерена физиономия.
– Току-що ни гръмнаха – казах аз с усмивка. – Отначало не знаеш какво се е случило, но щом свикнеш с това и просто се съгласиш да се возиш, ще откриеш, че изживяваш секса на живота си.
– Искам ли да знам дали сексът с нея е точно такъв? – Попита Кейлъб, изглеждайки наполовина заинтригуван и наполовина притеснен.
– Сексът с нея е постоянна поредица от въпроси към себе си какво, по дяволите, се е случило току-що? Какво, по дяволите, каза тя току-що? Какво, по дяволите, ми каза току-що? Защо, по дяволите, се чувствам толкова добре? И това е най-многото, което някога ще разбереш за нея, защото тя е моя – информирах го аз.
– Може би ще искаш да и го кажеш – каза Сет и се разсмя. – Защото не мисля, че тя е съгласна с теб.
Дариус въздъхна и седна на масата до наистина доста гадно изглеждащата торта.
– Не знам защо се оставих вие, шибаняци, да ме убедите да се опитам да направя това – изръмжа той, грабна с юмрук тортата и я пъхна в устата си.
Сет изсъска и ме изгледа с гримаса, сякаш за лошото му настроение съм виновен аз, след което обърна кучешки очи към Дариус и побърза да го гушне.
Размених поглед с Кейлъб и той сви рамене, сякаш беше съгласен със Сет, точно когато усетих шибаното отчаяние на Дариус. Напоследък беше малко по-добре, тъй като двамата с Тори сякаш бяха постигнали някакъв напредък в това да не се мразят, но това едва ли беше поправка.
Все още не можеше да я докосне, не можеше да я целуне, не можеше дори да остане насаме с нея. Обичаше я и не можеше никога да бъде с нея, защото амбицията ни го беше прецакала. Бях усетил съпротивата му, когато правехме тези глупости с Вега, когато пристигнаха за първи път, и бях усетил достатъчно от емоциите му, когато баща му го притискаше да го направи, за да знам, че не си позволяваше да изпитва собствените си чувства. Влагаше толкова много усилия, за да им се съпротивлява, че се мразеше за това, че я иска, когато това би трябвало да е най-естественото нещо на света.
– Вижте, това вероятно е добре – казах аз, придвижих се до другите наследници и се усмихнах, докато всички те събираха бучки торта от масата и я изяждаха като диваци. – Грус ще им организира най-пищното шибано парти, което някога сте виждали. Тя ще е направила всичко и няма да се притесняваме да изглеждаме така, сякаш им показваме някаква вярност, като носим някаква отговорност за това. Просто ще се появим, ще се напием, момичетата ще се забавляват, всички ще танцуват, работата ще е свършена.
– Разбира се – съгласи се Дариус и остави тортата на другите двама, докато прекосяваше стаята, за да измие глазурата от ръцете си. – Искам само да има хубав рожден ден, това е всичко. И за двете. Щом някой им е организирал парти, няма значение кой.
Явно имаше още нещо, което не искаше да каже, и аз се преместих да застана до него в кухненския бокс, докато Сет и Кейлъб започнаха да се борят за остатъците от тортата, да си мажат лицата с глазура и да се опитват да се хранят насила.
– И така, ако не е самото парти, тогава какво е? – Попитах, като ударих рамото си в неговото, когато той се обърна да ме погледне.
– Това е просто нейният шибан рожден ден. И след като видяхме мястото, на което живеят в света на смъртните, съм готов да се обзаложа, че тя никога не е имала партита, подаръци или каквито и да било други глупости, които ние приемаме за даденост, а сега не мога да и дам дори една шибана целувка. Чувствам се така, сякаш тя е моя, но изобщо не е. Ако беше мое момиче, щях да ѝ подаря целия свят за рождения ѝ ден. А сега просто трябва да стоя и да се появя на парти, на което дори не трябваше да бъда поканен, и да се съмнявам в подаръка, който и подарих, за милионен път, защото ми се струва, че е гадно да и го подаря и още по-гадно да не го направя, а аз просто… – Той сви безпомощно рамене и поклати глава, като се отдалечи и свали ризата си, явно планирайки да се поразходи, за да прочисти главата си.
Въздъхнах, без да знам какво да му кажа. Можех да му кажа колко много Тори се грижи за него, защото го усещах всеки път, когато тя само го погледнеше, но дори не знаех със сигурност дали това го кара да се чувства по-добре или по-зле от всичко в този момент. Не можех да си представя през какви терзания ги подлагаше тази връзка със Звезден кръст, а сега, когато тя сякаш осъзнаваше, че е направила грешен избор, може би беше дори по-лошо.
Атласът иззвъня в джоба ми и аз отговорих с усмивка, когато забелязах името на Джералдин на идентификатора на обаждането.
– Здравей, Джери, звъниш ми, за да ме поканиш да бъда твоя приятел на…
– Престани да се правиш на лотариус, ти, неспособен павиан! Имаме кафяв код!
– Някой се е посрал?
– Не, глупако! Някой се е изпуснал! Милдред Канопус е разбрала за партито и възнамеряваше да го развали, докато не бях принудена чрез скалъпената традиция на изнудването да ѝ предложа покана за събитието. Тя планира да се появи и без съмнение да развали всичко със самото си присъствие. Ако дойде, тогава вечерта на Тори ще бъде най-малкото съсипана, а аз не мога да го понеса – просто не мога да го понеса след всичко, през което е преминала! И, разбира се, Дарси ще бъде още по-разстроена, ако и тя трябва да изтърпи това. Това е по-лошо от всичко, което ми се е случвало някога!
– Добре, добре, успокой се. Никой не разваля рождения ден на Тори – казах спокойно и Дариус ме погледна през рамо с намръщен поглед.
– Не няма! Този брадат дракон няма да прекрачи прага ми тази вечер – чуваш ли ме? Възлагам ти тази задача, момче Макси. Ще се погрижиш тя да не може да присъства, иначе завинаги ще подрежа собствения си храст и никога повече няма да ти позволя да поливаш моравата ми!
– Щях да предложа…
– Възложено ти е! – Тя ми затвори и аз се намръщих на атласа си, сякаш той беше този, която заплашваше пропуска ми за влизане при лейди Петуния.
– Какво става? – Попита Дариус.
– Милдред планира да разбие партито – обясних аз. – Официално ще имам сини топки до края на времето, ако не и попреча да се появи.
– Нали разбираш, че не мога да го вдигна, ако не мисля за Рокси? – Изръмжа Дариус. – При това положение официално ще се срещам с дясната си ръка до края на вековете, докато си представям момиче, което дори не мога да докосна, без да се опита да ни порази мълния.
– Надявам се обаче да не е, докато пенисът ти е в ръката – подиграваше се Сет, докато се придвижваше, за да се присъедини към разговора с Кейлъб до него. – Защото това звучи болезнено.
– Уморително – отвърна Дариус.
– Така или иначе, звучи, че трябва да се уверим, че годеницата ти няма да се появи на партито на приятелката ти – каза Кейлъб. Той все още имаше крем, размазан по лявата му буза от борбата му със Сет. – Сигурен съм, че можем да измислим забавен начин да постигнем това.
– Предлагам да изкопаем голяма дупка и да я заровим в нея – предложи Сет, преди да се обърне и да оближе глазурата от бузата на Кейлъб, което му донесе полушеговит удар в ребрата.
– Тя има земна магия, генийче, просто ще избяга – отбелязах аз.
– Никога не съм казвал да я погребеш жива – каза той, като размърда вежди като идиот.
– Е, това поне ще сложи край на един от проблемите ми – пошегува се Дариус и аз се засмях, преди да успея да се спра. Да се подиграваш с гадната буря, която представляваше животът му, винаги ми се струваше малко глупав ход, но предполагах, че ако поне не се опита да се посмее, просто ще потъва все по-дълбоко в депресия.
– Какъв е истинският план тогава? – Попита Кейлъб. – Как ще обезвредим Милдред? Защото съм почти сигурен, че тя няма да остане отново затворена в стаята си като последния път. Мисля, че е изкопала авариен тунел за бягство, в случай че това се повтори.
– Лед – казах аз с усмивка. – Проследяваме я, построяваме голям стар леден дворец около нея и го подсилваме с цялата си магия. Дори огнената ѝ магия няма да е достатъчна, за да я измъкне оттам, а ние можем просто да го разпръснем отново на път за дома от партито и да отречем всякакво знание за това, че някога се е случило.
– Представям си как зъбите и тракат с тази крива уста – изсумтя Кал и Дариус се усмихна жестоко.
– Един леден дворец за една желаеща да стане принцеса – каза той с убийствен поглед в тъмните си очи. – Никой няма да се гаври с моето момиче на рождения му ден.
***
– Това е толкова унизително – изръмжа Дариус, докато Сет разтриваше масло по голите му гърди, покривайки коремната му преса така, че тя блестеше на обедното слънце, а аз се опитвах всячески да не се смея на шибания му задник.
– Това е цената на успеха – не се съгласи Кейлъб, но го хванах да прави снимки на атласа си с помощта на вампирската си скорост всеки път, когато Дариус отклоняваше поглед, и бях готов да се обзаложа, че ще ги използва, за да му се подиграва до края на времето.
– Освен това момичетата, по дяволите, обожават, когато намерят момче, което ги чака на някоя скала със свалена риза. Това е горещо като секс – заявих аз, сгъвайки ръце, докато Сет се отдръпна и всички го огледахме.
– Казва Сирената – изрече Дариус. – Драконите не седят на скали. Чувствам се така, сякаш позирам за някаква порнографска снимка на Сирена.
– Може би затова Уошър току-що се появи? – Предположи Кал. – Той е дошъл да ти даде назаем някои от своите тесни гащеризони?
– По-добре това да е шега – изръмжа Дариус, но когато погледна отвъд нас, прокле и аз се обърнах, за да видя как Уошър се изкачва по пътеката точно когато той зави зад нас.
Скоро до нас достигна скърцането, скърцането, скърцането на тесните му кожени панталони, което обясняваше как Кал е разбрал, че идва. Преглътнах смеха си, когато той забеляза Дариус, седнал на скалата до пътеката, и очите му почти изскочиха от лицето му.
– Е, какво имаме тук, момчета? – Обади се Уошър, докато спираше до нас, а голите му, изпечени от слънцето гърди блестяха като маслото по Дариус. – Дали ще позирате за поредната от онези секси снимки в седмичника „Зодиак“? Знаете, че съм запазил цялата страница, на която ви снимаха преди няколко месеца. Онази, в която всички играехте питбол без ризи в онези малки шорти, борехте се в калта и показвахте големите си, силни, спортни умения…
– Пазиш куп снимки на учениците си без ризи? – Попита Сет с отвращение, а Уошър вдигна невинно ръце.
– Само за да покажа подкрепата си към нашия отбор по питбол, разбира се. Не можех да не се възхищавам на начина, по който не се страхувате да се изцапате, докато боравите с всички тези темпераментни топки – каза той, повдигайки вежди към нас.
– Почти съм сигурен, че съм дал ясно да се разбере, че няма да търпя подобни глупости от ваша страна – предупреди го Дариус.
– Уау, уау, дръж си конете, каубойче. Аз съм твой приятел. Никога не съм казвал на FIB за това, че си се измъкнал от къщата на Орион посред нощ гол като сълза. Дори след като при ареста му стана ясно, че е имал поне още една жертва…
Дариус изглеждаше почти готов да се нахвърли върху него с пълния си дракон и аз бързо поклатих глава, без да имам нужда от главоболието, че е нападнал учител, при всичко останало, което се случваше в момента. Вместо това съсредоточих собствените си дарби върху Уошър, като ги използвах в своя полза, за да се отърва от него.
Усетих как от него се надига похот и бързо отвърнах на сиренната му дарба със своята, като му изпратих най-силното чувство на отвращение, което можех да събера, докато не започна да се дави. Добавих към това, като използвах водната си магия, за да въздействам върху съдържанието на стомаха му, карайки го да се върти и да пищи наоколо, а той изпищя от тревога, преди да се обърне и да избяга обратно по пътеката.
– Какво направи с него? – Попита Сет, докато се смееше.
– Надявам се, че съм го накарал да изпита отвращение поне от онази цяла страница – казах аз, чудейки се дали може да имаме този късмет. Такива сирени като Уошър не ме кефеха, винаги използваха силите си за лична изгода и правеха лошо име на останалите. Нямаше нужда да използвам дарбите си, за да накарам някого да ме пожелае, това просто си идваше естествено, защото бях адски секси, а дори и да не бях, нямаше да правя такива глупости, това беше прецакано.
– Можем ли да приключим с това? – Попита Дариус, изпускайки дъх, който ми подсказваше, че да бъде стръвта в този капан не е неговата представа за забавление.
– Свърши ли с основите? – Попитах го, като погледнах пространството пред скалата му, където беше хвърлил дебел слой лед под земята, за да оформи дъното на капана ни.
– Да – потвърди Дариус. – Използвах половината от магията си за тези шибани основи, те са дълбоки четири метра – няма начин да се провре през тях с нейното количество огнена сила.
– Перфектно. Тогава и изпрати SMS и я накарай да дойде да те посрещне, като се погрижиш да я разсееш, докато изграждам останалата част – предупредих аз. Щяха да ми трябват няколко минути, за да изградя стените на ледения дворец на Милдред около нея, преди да са достатъчно здрави, за да я задържат, а Сет щеше да прикрие магията ми, докато го правя, така че тя да не забележи. Несъмнено можехме да я вкараме насила, ако се наложи, но най-добре щеше да е, ако не знаеше нищо за капана, докато не се задействаше.
Веднага щом подготвех вратата за затваряне и заключването ѝ, Кал щеше да се стрелне напред и да я упои с достатъчно количество потискащ орден, за да заключи дракона и за дванадесет часа, така че да не може да се премести или да използва драконовия си огън, за да се освободи, докато не приключи партито. Това беше гениално.
Сет бързо използва земна магия, за да покрие леда на земята, и тримата се преместихме да се скрием в храстите, докато Дариус изпрати на Милдред съобщение, в което я молеше да дойде да се срещне с него.
Докато чакахме, хвърлихме около себе си балон за заглушаване, кикотейки се като група ученички, докато Дариус продължаваше да се мръщи в наша посока, целият омазан върху скалата като шибан мокър сън.
Кейлъб направи още една негова снимка и я изпрати на Тори с поздравително послание за рождения ден, а аз се засмях още по-силно, защото знаех, че Дариус ще се вбеси заради това, когато разбере.
Милдред пристигна по-бързо, отколкото очаквах, като тупна на пътеката с максимална скорост с разтворена несъответстваща челюст и език, който висеше отстрани на устата ѝ.
– Шнокуми! – Извика тя, бързайки напред, когато забеляза Дариус на скалата, и се кълна, че от изпъкналата ѝ долна челюст се стичаше истинска слюнка.
– Здравей… бебе – каза Дариус, без да звучи никак развълнувано, че я вижда, когато тя се премести да застане пред него, а той остана на скалата.
– Решил си най-сетне да спреш да копнееш по тази устата клечка за зъби Вега, за да можеш да натъпчеш наденичката си в истинска жена ли? – Попита тя, като разтърси рамене, сякаш това можеше да го изкуши.
Сет и Кейлъб сложиха ръце на раменете ми, докато всички се опитвахме да не се смеем прекалено много, а аз започнах да изграждам ледения затвор зад нея, като оставих предната му част отворена, тъй като те ми предоставиха силата си, за да свърша работата по-бързо.
– Еррр, все още държа на сватбената ни нощ. Знаеш, че искам първият ни път да е специален… – Каза Дариус, като погледна в наша посока и накара Милдред също да направи крачка, за да погледне. – Но много мисля за това – добави той бързо, като привлече погледа ѝ обратно към себе си.
– Мисля си за това всеки ден – отвърна Милдред, докато вятърът шумолеше в мустаците ѝ и тя засмука горната си устна в устата си по начин, който може би имаше за цел да бъде съблазнителен.- И се докосвам.
– Свята работа – прокле Дариус и изглеждаше така, сякаш буквално би предпочел да е някъде другаде на света в момента, докато се опитваше да скрие ужаса си. – Искам да кажа… е, какво мислиш за нас… да правим, докато ти… правиш… това?
– Знам, че си голям и силен мъж – каза Милдред гладно, като направи крачка по-близо до него. – Но ми харесва да мисля за това да те притисна и да те накарам да ме вземеш така, както аз искам.
– Предполагам, че това е и единственият начин да се случи – каза Дариус с видима тръпка, която Милдред или пренебрегна, или се убеди, че е от желание.
– Ще те яздя като прасе на барбекю – добави Милдред.
– Това нещо хубаво ли е? – Попита Дариус, като преглъщаше силно, а челюстта му беше стисната, сякаш се опитваше да скрие гримаса.
– О, да – потвърди Милдред, точно когато завърших ледения си шедьовър.
Кейлъб се усмихна, докато грабваше от джоба си флакон, пълен с навита пара, като за миг погледна към Потисника на орден, преди да се изстреля напред и да се появи пред Милдред на мига. Той отвори флакона точно под носа ѝ и докато тя си поемаше дъх, за да го попита какво, по дяволите, прави, вдиша много, обездвижвайки Дракона в плътта си за миг, преди Кейлъб да я запрати в ледения затвор зад нея.
Милдред изкрещя, докато се препъваше в него, а аз бързо захвърлих вратата с магията си и запечатах здраво цялото нещо.
Дариус изстена, докато се облягаше на скалата, и се засмя, когато разярените писъци на Милдред отекнаха до нас от вътрешността на персонализираното иглу, което току-що ѝ бях направил.
– Имам нужда от душ – каза той, като прокара ръка по лицето си. – И да си избеля ушите, за да мога да премахна описанието, което тя току-що ми даде за сватбената ни нощ. Кълна се в звездите, че ако някога стигна до олтара, искам вие тримата да ме убиете, преди тя да успее да ме завлече в леглото си.
– Ще намерим начин да го поправим, братко – обещах му аз. – Но междувременно нека се уверим, че изглеждаш горещ като бог за Тори Вега тази вечер, нали?
Назад към част 4 Напред към част 6