Мира Лин Кели – Докосване и движение – Книга 2 – част 39

Глава 38

Тя все още спеше.
Очевидно сънуваше, защото Ава в никакъв случай нямаше да се събуди в ръцете на Сам и да получи предложение за брак.
– Ой! Господи, Ава, ти ме ощипа – изкашля се Сам от изненада.
Тя се прехвърли от другата страна на леглото, защото, да, беше будна.
Измъквайки се от леглото, тя се зачуди дали ще успее да си вземе кафе, преди Сам да проговори отново. Но тогава той сам седна, чаршафът падна върху по-голямата част от коленете и едното му бедро, оставяйки за нейно удоволствие другия силно мускулест крак и достойната за календар площ от останалата му част.
Беше толкова красив.
И току-що я беше помолил да се омъжи за него.
Време е да се отърси от това.
Ава грабна тънкото горно одеяло и го уви около себе си, докато се връщаше назад през твърде малкото пространство.
– Ей, Ава, къде отиваш? – Попита той, загребвайки с пръсти разрошената си коса.
Мексико, Швейцария, Канада? Навсякъде, където можеше да избегне разговора с мъжа, когото обичаше през целия си живот, но който се оказа, че е заминал, докато тя е спала.
– Фоайето. Имат кафе.
Сам потърка с длан долната част на лицето си, но тя видя намек за усмивка между пръстите му.
– И сега ще си тръгнеш? Така?
Радваше се, че някой се наслаждава на това.
Дъхът ѝ я напусна с недоволно изпъшкване и с една вдигната вежда Сам прилепи няколко възглавници към таблата и се облегна назад. Потупа матрака до себе си и каза:
– Ела тук.
Тя се поколеба, но само за секунда, преди да се качи обратно в леглото. И когато го направи, колкото и да ѝ се искаше да се сгуши в Сам по начина, по който той я приканваше, тя нагласи възглавницата си, като си осигури няколко сантиметра пространство между тях. Достатъчно, за да може да мисли.
Единият от тях трябваше да го направи.
– Сам, няма да се омъжа за теб.
Беше спокойна.
Ясна.
Нямаше място за недоразумения.
– Защо не? – Попита той, като притисна бузата ѝ в дланта си и се наведе така, че да са очи в очи. – Честно казано, не знам защо не го видях преди, но това е перфектно, Ава. Ние сме напълно съвместими. Искам да кажа, колко от вашите по-„конвенционални“ двойки се разбират толкова добре, колкото ние? Харесваме едни и същи неща; на практика живеем заедно от шест години, споделяме храната си, прекарваме цялото си свободно време заедно…
– По дяволите, ти дори се появяваш в апартамента ми, след като си приключил с чукането на когото и да е, който ти се е паднал тази вечер – контрира тя с повече хапливост, отколкото възнамеряваше. – Сигурно си прав. Това е перфектната подредба – поне за един от нас, а?
Веждите на Сам се събраха, а гласът му стана по-дълбок.
– Това приключи. Ава, ако имах дори представа за това какво чувстваш, никога нямаше да бъда толкова безчувствен. Но сега, когато сме заедно… – Той поклати глава. – Нямам нужда от никой друг освен от теб.
Само ако това беше вярно. Но Сам не беше мъж за една жена. Тя можеше да преброи на пръстите на едната си ръка броя на жените, с които се е срещал повече от три седмици. А повече от три месеца – може би бяха две.
Сам не се успокояваше. Той не се установи. И независимо дали можеше да си го признае или не, истината беше, че част от причината да я обича толкова много беше, че тя никога не го беше спирала от нищо. Никога не е заставала на пътя на това, което е искал.
Е, освен сега, предполагаше тя. Но това беше различно.
– Ава, не съм бил с друга, откакто сме заедно. Дори не съм се изкушавал да го направя. И ако искаш да знаеш честната истина, вечерта, след като чух за твоята среща, всъщност се опитах да се накарам да погледна друга жена така, както преди, но не успях да го направя.
Това не би трябвало да означава нещо за нея. Не би трябвало да я привлича на всички места, на които се опитваше да се откъсне от този мъж, но Бог да ѝ помогне, беше така.
Само че след това я накара да се разболява отново, защото ако той я искаше по този начин, защо да не може да я обича? Как изобщо беше възможно той да разделя секса и емоциите толкова категорично?
– Ще бъдем страхотни заедно, Ава. Знам, че ще успеем.
– Не – каза тя бързо, без да си вярва напълно, че може да каже повече.
– Защо не? – Поиска той.
– Защото става дума повече за това, че не искаш да си тръгна, отколкото за това, че ме искаш.
– Какво значение има това? – Тогава той започна да се разочарова, сякаш беше толкова сигурен, че тя ще бъде лесното, благодарно завоевание, с което беше свикнал. – Не искам да си тръгваш, Ава. Ти си най-добрият ми приятел. Мислех, че съм твоят.
Как можеше да не разбере?
– Това има значение за мен. Прекалено много години съм живяла половин живот, за да мисля за това, Сам. Беше по мой избор и за толкова дълго време това беше достатъчно. Не беше по твоя вина, но беше заради теб.
– Какво, по дяволите, означава това?
– Означава, че искам да намеря някого, когото да обичам. Който да ме обича обратно.
– Обичам те! – Изкрещя той.
– Но любовта, която е между нас, не е тази, която искам за моето щастливо бъдеще. Аз искам семейство. Бебета.
И по този начин гневът се разсея. Очите му потъмняха, погледът му се спря на корема ѝ.
– Мога да те забременея.
При тази мисъл, при звука на това гръмко изявление, я побиха тръпки по гърба. Но все пак.
– Сигурна съм, че можеш. Но Сам, не можеш ли да разбереш, че искам малко нещо за живота ми, което никога няма да имам, ако се върна в Чикаго с теб?
– Това са глупости, Ава. Аз ти предлагам клетвите, любовта, семейството. Предлагам ти завинаги. Ти и ти – само ти…
– Но не можеш да обещаеш, че ще ме обичаш така, както аз те обичам – с цялото си сърце, Сам. Напълно.
– Аве… – започна той, но точно това трябваше да чуе. За да разбере.
– След като двадесет години си внушавах, че мога да живея без единственото нещо, което най-много исках, преструвах се, че не пропускам всички неща, за които мечтаех в бъдещето си, приключих с лъжите и към двама ни. Имам нужда от нещо повече от половинчатия живот, който изживях. – Тя срещна очите му, като му позволи да види истината през сълзите в своите. – Имам нужда това да бъде сбогом.

Назад към част 38                                                       Напред към част 40

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!