Глава 11
Качихме го на покрива на една по-висока сграда, за да се уединим повече. Там двамата с Иън накарахме демона да седне, а след това го завързахме за метален вентилационен отвор на климатик. Престоят на пряка слънчева светлина щеше да отслаби демона. Освен това въжетата бяха оплетени с каменна сол, така че ако новият ни приятел имаше способността да се дематериализира, това щеше да я заглуши. Също така би обезкуражило борбата. Сега въжетата бяха над дрехите му, но извиването им щеше да доведе до пряк контакт с оголената шия на демона, а резултатите нямаше да му харесат.
– Имаме въпроси – каза Иън, след като приключихме. – Отговори на тях, без да лъжеш, и ще си тръгнеш жив и здрав.
Демонът отново погледна към ножа и изсвири.
– Кост на брат. Не сте ли луди, че го имате? Все пак ножът е добър само за убиване, а аз не мога да отговарям на въпроси, ако съм мъртъв. Ще ме накараш да говоря по-бързо, като ми предложиш пари в брой.
Той искаше да го подкупим?
– Видях една църква на няколко пресечки по-нагоре. Може би ще взема малко светена вода и после ще си поговорим – отсякох аз.
Демонът се засмя.
– Тези неща не действат на моя вид. Гледаш прекалено много филми.
Не за първи път ме обвиняваха в това, но би било наистина полезно, ако поне веднъж филмите бяха правилни. Разбира се, това не означаваше, че съм изчерпала възможностите за сплашване.
Извадих две солници, които бях прибрал в якето си, където се намираха сребърните ми ножове. В крайна сметка различните същества изискват различни оръжия.
– Какво ще кажеш за сериозния подход? Вампир на име Рейф е сключил сделка с един от вашия вид. Искам да знам кой.
Демонът се подигра.
– Откъде да знам? Не съм бил аз, това е всичко, което мога да кажа.
Хвърлих шепа сол върху лицето му. Тя разяде кожата му, сякаш беше киселина, но аз клекнах и сложих ръка на устата му, за да заглуша писъка му.
– Не си играй с мен, не съм в настроение – изсъсках в ухото му.
Срещу ръката ми се чуха приглушени хрипове. Предпазливо я вдигнах, но той не изкрещя отново. Той изплю малко сол, преди да ме погледне.
– Ние сме демони, а не Amway. Не е като да мога да вдигна телефона и да разбера кой е сключил сделка с твоя вампир.
– Предполага се, че имаш силата да изпълниш почти всяка молба, но все пак очакваш да повярвам, че не можеш да намериш име?
Размахах заплашително солниците, докато говорех. Демонът въздъхна.
– Продължавай да ме подправяш, колкото си искаш, но все още не мога да ти кажа кой има работа с този вампир. Не е като да актуализираме световната екселска таблица всеки път, когато сключваме договор с душа.
– Но вие сте демони! – Избухнах. – Страшни, могъщи, похищаващи душите бичове на подземния свят! Как може да не правите нещо толкова просто като да поддържате връзка за това кой е марката ви?
Едно свиване на рамене.
– Ние сме независими изпълнители. Не ви харесва? Оплачете се на ръководството. Може би като наберете 666, ще намерите някого.
Исках да хвърля върху него останалата част от солта от чисто разочарование, но думите му звучаха правдиво. Предполагам, че е било прекалено да се надявам, че залавянето на един демон ще означава, че ще разберем кой е заклеймил Рейф. Повече от седмица по-късно, а все още нямахме какво да покажем за усилията си. Отчаянието премина през мен, докато не почувствах, че се задушавам от него. Главата на демона се отметна назад и той вдиша.
– Ммм, мирише вкусно. Ако си решила да откриеш името на демона, има начин да заобиколиш целия този досаден лов.
Преборих се с мрачното си настроение достатъчно, за да издам лай на смях.
– Нека да отгатна: това включва да се разделя с душата си?
Той вдигна глава.
– Пак повтарям, не аз създавам правилата. Просто играя по тях, а правилата казват, че не мога да се възползвам от даването на желания без подходяща форма на депозит.
Да, чувствах се отчаяна, уморена и уплашена до смърт от това, което можеше да се случи с Боунс, но това не беше отговорът. Щях да намеря друг начин.
– Няма сделка – казах хладнокръвно. – И тъй като не си в състояние да ни кажеш нищо полезно…
Сложих солта, за да грабна отново ножа от кост, но Иън поклати глава.
– Съгласихме се да го пуснем, ако ни каже истината, и аз вярвам, че го е направил.
– Ако го пуснем, той ще продължи да проклина хората – отбелязах аз, в случай че той някак си е забравил това.
Иън махна с ръка.
– И двамата действаме според природата си. Аз пия кръв. Той събира души. Това, че имаме различни методологии, не означава, че ще опороча споразумението ни.
Само Иън можеше така непринудено да опише това, което един демон прави, като методология. Демонът размаха пръст към мен.
– Ти щеше да ме убиеш въпреки обещанието си. Лъжеш, лъжеш, панталоните ти горят! Хехе, връща ме назад към дните ми в ямата. Там панталоните на всички горяха.
Той се засмя на собствената си шега. Невероятно, но Иън се присъедини към него. Взирах се в двамата, като ми се искаше да пробода поне един от тях и в момента не бях сигурен кой искам да е той.
– Тъй като няма какво повече да си говорим, си тръгвам – казах с толкова достойнство, колкото можех да събера. Ако искаха, можеха да продължат да си хортуват, но аз имах по-добри неща за вършене. Като например да измисля как да намерим един демон сред хиляди.
Иън сряза връзките на демона и той се изправи, като изпука гърба си, сякаш се освобождаваше от някакво прегъване. После, за мое учудване, Иън извади от палтото си голяма пачка пари и откъсна няколко банкноти.
– Това е за мълчанието ти за това, което обсъждахме – каза той, като протегна парите. Демонът ги прибра в джоба си на мига.
Не само че пускахме демона на свобода, но и му плащахме за това, че не ни е казал абсолютно нищо. За последен път поклатих отвратително глава и се обърнах, насочвайки се към изхода.
Тъкмо се канех да дръпна вратата към покрива, когато демонът каза:
– Знаеш ли, има още един начин, по който можеш да ограничиш търсенето си.
Замръзнах, преди бавно да се обърна. Веждите на Иън се извиха, но демонът не каза нищо друго. Вместо това се вгледа в купчината сгънати банкноти, които Иън се канеше да прибере в палтото си.
Иън се ухили и откъсна още няколко.
– Това е всичко, което получаваш на добра воля. Впечатли ме и ще получиш още.
Демонът прибра парите в джоба си, преди да се огледа, сякаш се страхуваше, че други демони ще се изкачат от ада на покрива. След това снижи гласа си.
– Не бива да общувам с вампири, но ми харесва стилът ти – и парите ти, – така че доведи ми един от омагьосаните вампири и ще ти кажа каква сила е необходима, за да предизвикаш подобно омагьосване. Тогава ще разбереш дали демонът, който е заклеймил момчето ти, е от средно ниво, от по-високо или е един от оригиналните Паднали.
Иън извади дебела пачка банкноти. Очите на демона се присвиха, но преди да успее да я грабне, Иън го задържа извън обсега си.
– Ако наистина успееш да определиш нивото на мощ на бранителя на Рейф и ни помогнеш да го намерим, ще ти дам тройно повече от това. Давам думата си.
Демонът извади лист хартия и химикалка, след което драсна върху него. Приближих се достатъчно, за да видя, че това бяха поредица от символи, последвани от думата „Балчек“.
– Истинското ми име – каза той и го протегна към Иън. – Напиши това с неопетнена кръв, кажи името ми три пъти и аз ще се появя.
– Нямаш ли просто номер на мобилен телефон, който можеш да ни дадеш? – Демоните и тяхната любов към кървавите ритуали.
Той плъзна изнервен поглед към мен.
– Предполагам, че когато се обадите, ще бъдете притиснати от времето, така че ви предлагам метода без изискване за изчакване. Освен това с него никога няма да се притесняваш за ленти на покритие или прекъснати повиквания.
Добра забележка, но имах още един въпрос.
– Под неопетнена кръв имате предвид прясно прелята, а не пакетирана плазма?
Балчек размени поглед с Иън, който извъртя очи.
– В такива моменти се чувствам стар – промърмори Иън, за да чуе съгласително хъркане от страна на демона. – Той има предвид девствена кръв.
Аз се вцепених.
– Опитваш се да кажеш, че ако някоя мацка се откаже от нея, тя се смята за омърсена? Що за сексистка глупост е…
– Може да бъде и мъжка кръв – каза Балчек и ми намигна. – Каквото те възбужда.
Назад към част 10 Напред към част 12
