ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 12

Глава 12

Иън и аз тъкмо се бяхме прибрали в хотелската ни стая, когато Фабиан се появи, без дори да усетя хлад във въздуха, който да предупреди за присъствието му.
– Къде бяхте? Чакам ви от часове!
– Съжалявам, че закъснях за полицейския час, мамо – издекламирах аз, след което замълчах при изражението му. – Какво става?
Духът изглеждаше толкова мрачен, че си помислих, че коленете ми може да се подкосят. Боунс ли беше? О, Боже, ако нещо се е случило с него… .
– Кат, ти беше изхвърлена – каза Фабиан.
Изчаках малко, но той не добави нищо друго. На фона на огромното ми облекчение, че никой не е мъртъв, бях объркана. Особено когато Иън промърмори:
– Изхвърлена – по същия начин, по който някой друг би казал „майната му“.
– Хм, не съм говорила с майка ми от две седмици, но оставихме нещата в добри отношения и въпреки че с чичо ми не си говорим в момента, не мисля, че…
– Той има предвид, че Криспин те е отрязал от линията си – прекъсна ме Иън, като ме стрелна с поглед, изпълнен с мрачност и съжаление.
Чувството на желирани колене се върна с пълна сила. Седнах, опитвайки се да възприема информацията, без да направя нещо нелепо, като например да се разплача.
Не страхът накара емоциите ми да се развълнуват от тази новина, макар че в света на вампирите отрязването ми от рода на Боунс се смяташе за по-лошо наказание от екзекуция. Това ме оставяше на най-ниското ниво в обществото на безсмъртните, честна игра за всеки, който искаше да прояви жестокост без шанс за последствие. Не, не това ме разстрои най-много. Беше съзнанието, че това е най-близкото до развод с мен, което Боунс можеше да направи. Според вампирския закон щяхме да сме женени, докато единият от нас не умре, но това беше публичното му изявление, че за него не знача нищо повече от нищо. По дяволите, Менчерес дори не беше отрязал бившата си съпруга, Патра, преди да умре, а тя се опитваше да го убие.
– Знаеш, че това не е Криспин – каза Иън. Той седна до мен и ме потупа по крака по любезен начин. – Рейф трябва да се надява, че ще намерим демона, който го е заклеймил. По-лесно би умрял под ръката на този тип, отколкото под тази на Криспин, когато се върне на себе си и чуе за това.
– Знам. – Гласът ми беше плътен, защото наистина знаех това, но знанието, че заклинанието на Рейф може да принуди Боунс да направи това, означаваше, че то наистина е завладяло всяка част от него. Ами ако не успеем да обърнем заклинанието и да го върнем обратно? Този въпрос беше по-ужасяващ от всяка опасност, на която ме излагаше тази прокламация.
Фабиан се пресегна и направи своя версия на съчувствено потупване, като прокара ръце по раменете ми.
– Страхувам се, че има нещо повече. След като те обяви за отрязана, той определи Рейф да поеме Майсторството на рода му, ако нещо го сполети.
Скочих толкова бързо, че горната част на тялото ми за кратко се обви в призрака.
– Изверг! Чудехме се защо Рейф ще си прави труда да омагьосва всички, но тоя ебач сигурно го прави заради властта! Ако Боунс умре, тогава Рейф ще се плъзне на негово място, управлявайки не само рода на Боунс, но и съуправлявайки един от най-големите и силни родове във вампирската нация заедно с Менчерес.
О, хлъзгаво копеле! Рейф никога не би могъл да се добере до позиция с такава власт чрез сила. Боунс щеше да го смаже в битка, да не говорим, че ако не го направи, щеше да го направи Менчерес. Но поставете демоничния удар върху съзнанието и на двамата мъже, плюс върху най-близките членове на вътрешния им кръг, и Рейф щеше да седне на мястото точно в момента, в който Боунс имаше смъртоносен инцидент.
Което, не се съмнявах, Рейф възнамеряваше да се случи скоро.
– Това променя човека, които трябва да доведем на Балчезек – казах аз, докато се разхождах. – Трябва да е Боунс.
Първоначално бяхме решили да отвлечем Анет. С по-ниското ѝ ниво на сила и липсата на съпруг, който да я пази, щеше да е по-лесно да я спасим – или отвлечем, тъй като тя нямаше да иска да тръгне. Но въпреки че Боунс беше по-силен от мен или Иън, не можех да седя със скръстени ръце и да се надявам, че Рейф ще ни изчака да го надхитрим, преди да убие Боунс, за да осъществи последната част от плана си.
Иън въздъхна.
– А аз с нетърпение очаквах да бъде Анет.
– Не се отказвай сега – предупредих го аз.
Той ме стрелна с премерен поглед, докато се изправяше.
– Казах ти го веднъж: Криспин е един от малкото хора, за които бих се борил да не пострадат, дори с цената на собствения си живот. Утре ще го докажа.
Вгледах се в него, като забелязах твърдата линия на челюстта му и безкомпромисния блясък в живия му тюркоазен поглед.
– Направиш ли го, оттеглям всички гадости, които някога съм казвала за теб.
Той се усмихна, а настроението му за миг се промени от сериозно в злобно.
– Защо? Аз съм всичко това и още нещо.
Поклатих глава. Иън се гордееше с покварата си повече от всеки друг, когото бях срещала, но ако ми помогнеше да измъкна Боунс изпод четири обсебени вампира и един демонично подсилен вампир, щях да го обсипя с проститутки и пиене, докато се кълнях, че е ангел.
Менчерес обаче може да ни обезглави с ума си, а в най-добрия си ден не бих могла да се справя с Боунс в битка, така че никой от нас може да не доживее утрешния ден.
Изправяхме се срещу наши приятели и близки, което ни караше да действаме с ограничението да не убиваме никого. Не беше нужна кристална топка, за да разберем, че с магията на Рейф, която дърпаше конците им, нямаше да проявят същото внимание.
Е, добре. Време е да се погрижа за частта „докато смъртта ни раздели“ от клетвата ми. Да живееш вечно така или иначе звучи скучно.
Тръгнах по чакълестия път, който водеше към къщата ми. Голите клони на дърветата се поклащаха от вятъра, а въздухът беше достатъчно свеж, за да се види дъхът ми, ако имах такъв. Днешният ден беше сполучливо наречен „черен петък“, когато моловете и Walmarts се превръщат в зони на търговска война за пазаруващите по празниците в търсене на най-добрите оферти. Моята военна зона се състоеше от стръмен горист хълм с две живописни къщички на върха му; желаната от мен награда – кестенявият вампир, който публично се беше отрекъл от мен.
Знаех кога присъствието ми е засечено по внезапното затишие на разговора в основната къща горе. Добре. Гласът на Рейф така или иначе дразнеше нервите ми.
– Скъпи, аз съм си у дома! – Извиках силно, ускорявайки крачка.
Докато стигна до върха на хълма, входната врата беше отворена и в нея стоеше Рейф. Лицето ми се разтегли в усмивка, която приличаше по-скоро на подигравка. Вече нямаше нужда да се преструвам, че съм под демоничния му плен.
– Е, здравей, братче. Можеш ли да изпратиш мъжагата навън?
– Не си добре дошла тук, Кат – каза той, сякаш мястото беше негова собственост.
– Напротив, мой човек. Отрязана или не, аз все още съм законна съпруга на Боунс, а вампирският закон гласи, че където и да се намира единият съпруг, другият автоматично също има покана. Така че или изпрати Боунс навън, или аз влизам.
Долната част на черното ми яке шумолеше от студения вятър, но не и горната. То беше твърде натежало от оръжия. Рейф или беше чувал достатъчно за репутацията ми, за да се досети за това, или можеше да разбере от изражението ми, че „не“ не е приемлив отговор за мен. Той изчезна вътре в къщата, а секунди по-късно излезе друг вампир, но не този, заради когото бях дошла.
Менчерес стоеше на вратата, а египетските му черти бяха сковани в твърди, нечетливи плоскости. Трябваше само един поглед в очите му, за да разбера, че Рейф му е наредил да ме убие.

Назад към част 11                                                                  Напред към част 13

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!