Зоуи
– Мога да го направя. Създаден съм от Мрак, от Мрака – каза Аурокс.- Пипалата няма да се хранят от мен – това би било все едно да ядат себе си. Може би дори ще мога да ги командвам. Ако не се подчинят на заповедта ми, тогава ще ги победя и ще спася Силвия Редбърд. Зоуи, много ме е грижа за баба. Мога да я спася. Знам го.
– Не можеш да контролираш тази глупост в себе си!- Изкрещя Старк.- Разбира се, Неферет ще те пусне в пентхауса си. Шегуваш ли се, защо да не го направи? Тя има много кръв от баба. Тя просто ще използва част от нея, за да храни Мрака и да те контролира. Отново!
– Пипалата не могат да се хранят от кръвта на Силвия Редбърд – каза Калона.- Неферет го призна, а и аз самият бях свидетел на това. Мога само да предполагам, че кръвта ѝ е защитена от същата земна магия, която предпазва тялото ѝ.
– Но ти все още можеш да бъдеш контролиран, нали?- Деймиън се беше приближил до Аурокс. Гласът му беше клиничен и знаех, че има достъп до всички биологични файлове, които имаше в много големия си мозък.- Ти си съд, създаден от Мрака. Така че звярът в теб, който по същество е създание, формирано от злото на белия бик, се трансформира без жертвоприношение. Видяхме, че това се случва по-рано, когато Старк и Дарий те удариха.
– Звярът се храни с насилие и омраза, с похот и болка. Това е вярно – каза Аурокс.
– Но ти имаш известен контрол над него. Всъщност ти не се промени по-рано – каза Танатос.
– Опитвам се да не се променям. Опитвам се да го контролирам.
– Е, имаш ли представа как досега си го контролирал?- Попита Стиви Рей, като се присъедини към останалите.
– Не.- Аурокс звучеше нещастно.
– И точно затова сме тук. Трябва да научим Аурокс да контролира тази промяна, поне достатъчно дълго, за да може да пробие клетката на Мрака, която сковава Силвия Редбърд, за да може да я хвърли от балкона на леговището на Неферет – каза Танатос.
– Да я хвърли?- Гласът ми изпищя, но нямаше какво да направя по въпроса. Чувствах се така, сякаш главата ми щеше да експлодира.
– Аз ще се спотайвам там, ще я хвана и ще я отлетя на безопасно място – каза Калона.
– Колко време имаме?- Попита Афродита.
– Не очаквам тя да доживее още една нощ – каза Калона.
– Ами – казах аз.- Тогава да се залавяме за работа.- Погледнах Аурокс:- Наистина ли ти пука за баба ми?
– Наистина. Много. Бих дал живота си, за да я спася, ако се наложи.
– Може би ще се наложи – казах аз. После погледнах от него към Старк, Дарий и Калона.- Звучи, сякаш трябва да започнете да причинявате на Аурокс куп болка и насилие. Сега.
Воините погледнаха Танатос.
– Съгласна съм със Зоуи. Трябва да причиняваме болка на Аурокс.