Ейдриън паркира в края на улицата от мястото, към което се бяхме насочили.
– Трябва да влезем тихо – каза ми той. – Момчето каза, че това е мястото, където всички се срещат през нощта. Това не са основните хора, които искаме – само малка група от тези, които работят под ръководството на Андрес Гарсия. Но се надяваме, че някой от тук присъстващите ще знае защо, по дяволите, си мишена.
Проверих отново оръжията си, като установих, че и двата пистолета имат пълни пълнители. Сложих още два в джобовете на якето си, преди да се измъкна от джипа. Вървяхме тихо през края на гората, докато не стигнахме до задната част на малката къща, към която се бяхме насочили.
Ейдриън ми даваше мълчаливи нареждания с ръце. Аз трябваше да вляза първа, а той да влезе след мен. НямаХ нищо против; не се страхувах от смъртта.
Разбих вратата.
– Всички на шибания под! – Изкрещях.
Някой смело стреля по мен, но не уцели. Изпратих куршум през ръката му, което го накара да пусне оръжието си. Той изкрещя от болка. След това всички бързо потънаха на земята.
– Андрес Гарсия е поставил шибана мишена на главата ми и искам да знам защо – изръмжах аз.
– Не знаем – промърмори от пода едно хлапе, не по-голямо от деветнайсет години.
– Опитай пак – изсумтя Ейдриън, докато изпращаше куршум в гръбнака на момчето. Той изкрещя от агония. Устните ми се изкривиха със студена усмивка.
– По-добре някой да проговори мамка ви, иначе ще затрупам него и всички останали тук с дупки от куршуми, докато не получа шибания си отговор – изръмжах аз.
– Имаш дъщеря му – заговори един от по-възрастните мъже от пода. Беше в средата на двайсетте си години, а в думите му се долавяше латиноамерикански акцент. – Джулиана Гарсия.
Това беше цялото потвърждение, от което се нуждаех. Знаех, че те няма да знаят нищо повече от това. Застрелях човека в тила.
– Изчисти тази работа – казах на Ейдриън.- Имам нужда от една шибана цигара.
Излязох от къщата. Чух как Ейдриън вика да почистим, докато аз връщах задника си обратно към джипа, ровейки в него, докато не намерих кутията с цигари на Ейдриън. Пъхнах една в устата си и я запалих.
Наистина имах нужда от една шибана цигара, защото проклетото предсрочно освобождаване не ми позволяваше да направя това което исках.
Гневът пулсираше във вените ми. Исках кръв. Исках кръвта на Андрес Гарсия да покрие кожата ми.
Всички точки в главата ми се свързваха. Страхът на Джулиана от мъжете, но въпреки това търсене на убежище в BDSM клуб – сега всичко това имаше смисъл.
Андрес Гарсия беше болен кучи син – отнасяше се с жените по-зле от мръсотия. Повечето от тях или умираха, или се самоубиваха, или бяха толкова прецакани, че губеха самочувствие и полудяваха.
Нещо ми подсказваше, че той е прецакал дъщеря си – че Джулиана е такава, каквато е, заради Андрес.
Не искаше да взема решения за себе си? Не беше, защото се беше уморила да се бори. Беше, защото не знаеше как. Никога не и е била позволена тази привилегия.
Нейната извратеност за татко? Тя искаше мъж, който най-накрая да се грижи за нея по начина, по който никога не се е грижил за нея.
Да не говори? Тази глупост се дължеше на факта, че вероятно никога не ѝ е било позволено да говори там, където той я е държал затворена.
И не се съмнявах, че се страхуваше от каквото и да било на врата си – освен от ръката ми, тоест – защото той я беше оковал във вериги, както правеше с всичките си други жени.
Той се отнасяше с дъщеря си не по-добре, отколкото с жените си.
Стиснах ръцете до себе си, като едва устоях на желанието да ги забия в страничната част на джипа на Ейдриън.
Когато стисна в ръце този кучи син, щях да му се усмихна, докато издиша последния си шибан дъх, ако първо не прецакам дъщеря му пред него.
Защото тя беше моя.
И също така се заклех пред себе си, че докато Джулиана иска да се боря за нея, докато има нужда да се грижа за нея, ще го правя, по дяволите.
Никога повече нямаше да има друг мъж, който да я остави на произвола на съдбата.
Когато с Ейдриън се върнахме в имението, се отправих направо към офиса на брат ми. Бях твърде развълнуван, за да седя спокойно дълго.
Както винаги, не почуках, преди да нахлуя. Емалин беше в скута му, косата ѝ беше разбъркана, а ризата ѝ беше пристегната около кръста. Бузите ѝ почервеняха, докато бързо се отскубваше от скута на Джеймс. Брат ми ме зяпна.
– Рапортът не можеше ли да почака? – Попита той.
– Не и когато животът на жена ми е на карта, неможе – изръмжах аз.
Това привлече вниманието му. Той се изправи.
– Какво, по дяволите, имаш предвид, че животът ѝ е на карта? – Попита той, а очите му се присвиха към мен.
– Джулиана Гарсия – казах просто и гледах как Джеймс бързо свързва точките.
– Трябва да се шегуваш с мен – избухна той. – Тя е шибаната дъщеря на Андрес Гарсия?! – Изръмжа той.
Кимнах веднъж в знак на потвърждение. Той се втурна към прозорците на кабинета си и се върна обратно.
– Сега вече има шибан смисъл. Каза, че по принцип е шибано безмълвна, нали? Вероятно е била обучена по този начин. Обзалагам се, че ако направим проверка на миналото, Родригес е фамилията на майка ѝ.
Мислех си същото. Ако името ѝ е вписано в договора, щеше да и е извадено удостоверение за самоличност.
– Тя има ирационален страх от мъже, които неочаквано я докосват – казах му. – Никога не е била такава с мен – може би защото онази вечер и спасих задника. Но когато адвокатът ти я докосна неочаквано, тя се изплаши до смърт.
– Тогава какво по дяволите правеше в моя клуб? – Попита Джеймс.
– Може би това е всичко, което тя знае – тихо заговори Емалин. Джеймс се обърна да я погледне, но тя погледна към мен. – Така ли е, Дарен?
Кимнах. Това беше и моето предположение. Тя беше избягала от живота на сексуална робиня, но беше избягала на друго място, където щеше да бъде използвана само за същото. Но там поне се чувстваше донякъде под контрол кой може да я докосва.
– За мен това няма никакъв смисъл – каза Джеймс и поклати глава. – Опитвам се да разбера защо бягаш от едно място, където не си полезна за нищо повече от путката си, на друго място, където ще се отнасят с теб по абсолютно същия начин.
– Там тя е била защитена – в по-голямата си част – обясни Емалин на съпруга си. Джеймс се обърна да я погледне, попивайки онова, което тя искаше да каже. Емалин беше умна по свой начин и разбираше жертвите на насилие. – Това е моето предположение, така или иначе. Някои жени си връщат контрола над живота си след сексуално насилие, като правят повече секс, но този път той е под техен собствен контрол.
– Имам нужда от охрана за Джулиана – казах на Джеймс, знаейки, че той има необходимата сила да го направи. Той ме погледна. – Нито едно шибано нещо не може да се случи на моята жена, Джеймс – предупредих го аз. – Обещал съм ѝ, че винаги ще я защитавам.
Той кимна веднъж, разбирайки моментално откъде идва. Знаех, че би направил същото за жена си и сина си за по-малко от един удар на сърцето.
– Ще сложа още един пазач на вратата ти заедно с този, който вече е там, и ще имаш два комплекта по двама пазачи за вратата си. Те ще са на ротационни смени по дванайсет часа. В коридора ви ще бъде поставена охрана. Ако на вас двамата ви се наложи да отидете някъде, с вас ще има шестима охранители. Това добре ли е?
Кимнах с глава.
– Добре е, братко. Благодаря.
Той ми кимна веднъж.
– Ще я пазим, Дарън. Тя вече е семейството.
Кимнах веднъж, преди да изляза от кабинета му и да се насоча към стаята си. Имах нужда от моята жена – имах нужда да се уверя, че тя е в безопасност.
Което означаваше, че съм на път да дам на малкото си момиче първия си истински сеанс с мен.
~*~*~
Джулиана беше будна, когато влязох в стаята ни. Беше взела още един душ и косата ѝ висеше мокра около раменете. Беше облякла само една от моите тениски, а голите ѝ крака бяха на показ.
Гладно прокарах очи по нея. Някак си усещайки какво искам, тя падна на колене пред мен, сложи ръце на бедрата си, с присвити очи.
Перфектната, кротка подчинена.
Но аз исках тя да гори за мен.
– Готова ли си за мен, момиченце? – Попитах я.
– Да, татко – каза тя тихо.
– Стани на крака – наредих аз.
Веднага щом тя отново се изправи на крака, хванах ръката ѝ в моята и я заведох в гардероба. Отместих част от дрехите си, за да открия вратата на моята стая за игра. След като я отключих, я въведох вътре.
Очите ѝ се разшириха от изненада.
Стаята беше решена в тъмнолилави и черни тонове. За мен беше успокояващо и утешително, а съдейки по начина, по който Джулиана се отпусна до мен, след като бяхме затворени в стаята, тя също се чувстваше в безопасност тук.
– Тук аз съм твоят татко – казах ѝ тихо. Обхванах с ръка предната част на гърлото ѝ и придърпах тялото ѝ към моето. Наклоних главата си, като оставих дъха си да обгръща ухото ѝ. Тя тихо изстена, а тялото ѝ трепереше срещу моето. – Не забравяй, че ти сложих нашийник – изръмжах аз. Тя кимна. – От момента, в който подписа този договор, знай, че ставаш моя. Никой друг няма право да ти казва какво да правиш, освен мен – казах ѝ, изпитвайки нужда да наложа това за нея. Баща ѝ и хората му никога повече нямаше да я докоснат. – Аз съм единственият, който те контролира – единственият, на когото, шибано, отговаряш – изръмжах аз.
Тя кимна.
– Искам думите ти, момиченце. Можеш ли да ми дадеш сладкия си глас в тази стая?
Тя се поколеба за миг. Изчаках търпеливо.
– Да, татко – прошепна тя накрая.
Притиснах устни до слепоочието ѝ.
– Това е моето добро, малко момиченце – промълвих аз. Обърнах я с лице към себе си и хванах подгъва на тениската, която носеше. – Когато влезем в тази стая, аз съм този, който ще те съблече. – Погледнах я надолу, ноздрите ми се разтвориха. – Никакви шибани бикини.
– Шибан дразнител, момиченце – изръмжах, като отново приковах погледа си в нейния.
Тя само ме стрелна с плаха, сладка усмивка.
Тази жена щеше да бъде моята шибана гибел.
Издърпах ризата през главата ѝ и я захвърлих на пода, оставяйки тялото ѝ голо за очите ми. Тя несигурно протегна ръка към мен, преди да спусне ръцете си обратно настрани.
Хванах я за брадичката, накланяйки главата ѝ назад, така че да ме гледа.
– Искаш ли да ме докоснеш, момиченце? – Тя кимна. Хванах ръката ѝ и я поставих на гърдите си. – Тогава ме докосни. Всяка част от мен принадлежи и на теб, бебе. Докато ръцете ти не са оковани с белезници, можеш да ме докосваш колкото си искаш. – Нямаше да ѝ откажа това. Исках тя да се чувства сигурна и свободна тук, при мен. Знаех, че другите господари имат правила за недокосване, и обикновено го правех, но не и с нея – никога с нея.
Тя въздъхна с облекчение, а другата ѝ ръка се вдигна, за да мине под ризата ми. Въздъхнах и затворих очи, обичайки усещането за меките ѝ ръце върху кожата ми. Горях за нея и съдейки по това колко твърди бяха зърната ѝ, колко тежки бяха циците ѝ в този момент, знаех, че тя също умираше за това да я докосвам.
– На колене – изръмжах аз.
Послушно малката ми падна на колене и ме погледна за още една носока. Разкопчах катарамата на колана си.
– Гледай ме – казах ѝ, докато издърпвах колана от дънките си и го пусках на пода. Тя се стресна от силния звук, който издаде катарамата. Протегнах ръка надолу и прокарах пръсти през косата ѝ. – С мен си в безопасност – обещах.
Тя отново се отпусна. Свалих ботушите си и ги изхвърлих настрани, преди да приключа със събличането, а очите ѝ бяха вперени във всяка частица от разкритото ми тяло.
За миг през ума ми мина идеята да ѝ завържа очите, но я отблъснах. Исках тя да ми се довери повече, преди да стигна до това ниво с нея.
Стиснах члена си в ръка, а с другата ръка повдигнах брадичката ѝ нагоре.
– Отвори, момиченце.
Тя разтвори тези удобни за чукане устни и аз плъзнах члена си във влажната ѝ уста, стенейки от усещането за меката ѝ, влажна уста около него. Езикът ѝ се завъртя около мен, бузите ѝ се издълбаха, когато започна да ме смуче. Вплетох пръсти в косата ѝ, като влизах и излизах от устата ѝ.
– Докосни се – грубо заповядах аз. – Но недей да свършваш, докато не ти заповядам.
Тя плъзна ръката си между краката, а другата и ръка обгърна топките ми. Дръпнах се от изненада, главата ми за момент падна на раменете, докато тя на практика изсмукваше душата ми от тялото.
Жената беше надарена с невероятно шибана уста.
Погледнах надолу към нея. Очите ѝ бяха отворени, втренчени в моите, макар че можех да кажа, че се бори да ги задържи отворени, докато се губи в собственото си удоволствие. Путката ѝ блестеше от соковете ѝ, бедрата ѝ бяха мокри от тях.
Тя стискаше топките ми, докато смучеше силно върха на члена ми.
– Да, бебе. Така – изръмжах аз, чукайки устата ѝ по-силно. Тя никога не се задушаваше. Приемаше всичко като перфектно, добро момиче. – Почти съм готов.
Тя отново засмука силно върха на члена ми и аз свърших силно в устата ѝ. Тя погълна всичко, като нито веднъж не се задави, докато заливах гърлото ѝ със спермата си.
– Сега – изръмжах аз. – Свърши сега, момиченце.
Отдръпнах се от устните ѝ, а красивите ѝ стонове и писъци се разнесоха из цялата ми стая за игри, докато тя се въртеше силно върху пръстите си. Бързо я вдигнах и я поставих на леглото, като я обърнах по корем. След това издърпах ръцете ѝ зад гърба, държейки китките ѝ в хватката си, докато се плъзгах дълбоко в нея, чукайки я силно и бързо.
– Не се въздържай – казах ѝ. – Искам путката ти да погълне члена ми, Джулиана.
– Да, татко – промърмори тя.
Нахлувах и излизах от нея, пръстите ми се впиваха в кожата ѝ, без съмнение оставяха синини, но тя се чувстваше толкова добре около мен.
Тя идваше отново и отново, топките ми и бедрата ѝ ставаха мокри от всичко това, но аз все още не спирах. Докарах я до краен предел, притисках я, докато тя не ме помоли да спра, но знаех, че моли за още.
Знаеше коя е безопасната дума, ако не можеше да се справи повече.
– Д-Дарен – заекна тя, нарушавайки правилата. Но аз забавих движенията си, освобождавайки китките ѝ, за да прокарам ръце по гърба ѝ.
– Имам те, скъпа – успокоих я аз. – Дишай. Позволи ми да обработя тялото ти надолу, добре? Просто се съсредоточи върху дишането.
Звукът на името ми в устните ѝ разтърси целия ми шибан свят – преобърна го напълно с главата надолу. Дори не можех да се развълнувам, че е нарушила правило номер едно на стаята за игра.
Нейната безопасна дума беше „черно“. Беше я записала в договора на мястото, което господин Келъм ѝ беше определил да я напише.
Но вместо това беше казала моето име.
Веднага щом тялото ѝ не трепереше толкова силно, я вдигнах от леглото и я изнесох от стаята за игри в нашата баня. Седнах във ваната и пуснах водата с дюзите, като все още я държах до себе си.
Щом започнахме да се потапяме под водата, тя се прозя и главата ѝ падна на рамото ми.
– Защо не използва безопасната си дума? – Попитах я тихо, надявайки се, че ще се почувства достатъчно комфортно, за да ми отговори.
– Не беше границата – тихо отговори тя. Отпуснах се при звука на сладкия ѝ глас.
Въздъхнах тихо.
– Момиченце, твоята безопасна дума не трябва да се изрича само когато сме достигнали границата. Тя е там, за да ми кажеш, ако тялото ти е прекалено натоварено, ако не си съгласна с нещо или дори ако имаш нужда от почивка. Тя е там за твоята безопасност.
Тя се намръщи объркано, като ме погледна. Прокарах пръсти по гладката ѝ буза.
– Но ти спря, когато казах името ти.
Кимнах.
– Направих това, защото чух в гласа ти, че достигаш предела си – обясних. – Моята работа като твой господар не е да те чукам, докато не се наситя. Тя е да се грижа за теб. Сексът е просто бонус между нас.
Тя се вгледа в мен за момент, като прокара очи по лицето ми.
– Затова ли не… – гласът ѝ се забави.
Кимнах.
– Момиченце, нямаш представа колко ми е приятно само да се грижа за теб – казах и честно. Бузите ѝ се затоплиха, а очите ѝ просветнаха. Прокарах пръсти по гръбнака ѝ. -Всичко, което искам, е доверието ти и тази хубава усмивка.
Тя докосна устните си при думите ми. Докоснах с устни челото ѝ.
– Това е усмивката – казах тихо. – Това, момиченце, е всичко, което искам в замяна.
Тя се сгуши по-близо до мен.
– С теб се чувствам в безопасност, Дарен – каза тя тихо, почти дотам, че не я чух.
Притиснах устни към върха на главата ѝ.
– Никога няма да ти дам причина да не го правиш – заклех се.
Тихо се измъкнах от леглото, като замених тялото си под Джулиана с възглавницата си, надявайки се, че това ще я задържи в съня. Цяла нощ след сеанса ни тя се беше притиснала към мен и това, по дяволите, ми харесваше.
Но не можех да лежа повече в леглото. Трябваше да изнеса мръсните ни дрехи от стаята за игра и след това да започна деня си.
Бях под душа, когато чух вратата да се отваря. Джулиана влезе след малко и ръката ѝ кацна на гърба ми между лопатките, преди да усетя устните ѝ върху мократа ми кожа малко по-късно.
– Момиченце, искаш да те изчукам – предупредих я аз. Въпреки че снощи се бяхме чукали доста, преди да заспим в леглото, винаги бях готов за повече с нея.
Тази моя жена беше шибано невероятна.
Обърнах се, за да я погледна, а членът ми вече стоеше нащрек. Тя плъзна меките си ръце по коремната ми преса. Мускулите ми трепереха под допира ѝ.
– Това няма да е толкова лошо – прошепна тя.
Прокарах ръка по лицето си. Предишната нощ не бях спал много. Единственото, за което мислех, беше Андрес Гарсия и неговата заплаха, надвиснала над главата на Джулиана.
Имаше ли тя представа, че знам коя е тя?
– Преди да взема тялото ти отново за мое, момиченце, трябва да ти кажа нещо.
Очите ѝ – толкова шибано доверчиви – се впиха в моите. Облизах устните си и си поех дълбоко дъх.
– Андрес ми е поръчал убийството, за да си те върне – тихо ѝ казах. Лицето ѝ пребледня. Страхът замъгли очите ѝ. Стиснах лицето ѝ в ръцете си. Тя се отдръпваше от мен, а аз не можех да допусна това. – Погледни ме, Джулиана – наредих аз. Тя стисна очи и видях как една сълза се изплъзна от ъгълчето на окото ѝ. Леко я разтърсих. – Момиченце, отвори шибаните си очи и ме погледни.- Тя ги отвори обратно, а ужасените ѝ очи се втренчиха в моите.- Никога повече няма да те докосне – заклех се пред нея. – Ти си моя, чуваш ли ме? Принадлежиш ми. Няма да позволя на никого да те отнеме от мен, чуваш ли ме?
Тя кимна. Нежно я разтърсих отново.
– Думи, момиченце. – Трябваше тя да ми изрази, че разбира всичко, което ѝ казвам. Трябваше да ми се довери, че ще се погрижа за нея.
– Разбирам – каза тя тихо.
Прибрах я близо до себе си, като я държах здраво в ръцете си. Притиснах устни към върха на главата ѝ.
– Моя, момиченце – прошепнах аз. Плъзнах ръката си към гърдите ѝ, като притиснах едната, а после и другата. – Мое. – Плъзнах ръката си по корема ѝ. – Всичко е мое. – След това потопих пръстите си точно там, където знаех, че ме иска, и вече я намирах напоена. – Всичко това е мое – изръмжах и погледнах в очите ѝ.
– Твоя – каза тя в знак на съгласие, а очите ѝ отново се върнаха към онзи доверчив поглед.
Притиснах устните ѝ с твърда целувка, езикът ми се преплете с нейния, докато я притисках към стената на душа, вкарвайки пръстите си в нея. Преглътнах стенанието ѝ и хванах гърдите ѝ с другата си ръка, стискайки ги грубо, преди да дръпна зърното ѝ и леко да го притисна.
– Дарен – просъска тя.
– Свърши – наредих аз.
Тя свърши тежко около пръстите ми и преди да успее напълно да се отърси от това опиянение, я повдигнах и обвих краката ѝ около мен, преди да се вмъкна дълбоко в нея, претендирайки за путката ѝ отново.
Тя се вкопчи в мен, ноктите ѝ се забиха в гърба ми, докато прилепваше мокрото си тяло към моето. Сладкият ѝ глас ме молеше за още, молеше ме да я направя изцяло моя.
Ударих ръката си в стената до главата ѝ, а другата ми ръка хвана бузата на дупето ѝ, докато навлизах и излизах от нея, дишането ми беше неконтролируемо, докато я вземах като шибан дивак.
Разрушавах тялото ѝ, като хапех кожата ѝ, маркирайки я като шибан пещерен човек.
Сдържах се, колкото можех, но когато я изпратих в силен оргазъм, стените ѝ ме стиснаха толкова силно, че предизвикаха моето собствено освобождаване. Изревах името ѝ и хванах косата ѝ с шепа, дръпнах главата ѝ назад, за да поискам устните ѝ.
– Моя – изръмжах аз, повтаряйки и това. Знаех, че тя трябва да го чуе.
– Твоя – изпъшка тя. – Изцяло твоя, Дарен.
~*~*~
Назад към част 8 Напред към част 10
