Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 11

КЕЙЛЪБ

Излязох на терена с рева на публиката в ушите си и с водна топка, прибрана здраво под мишницата ми, докато се насочвах към ямата с решително заключена челюст.
Беше първият мач за сезона и шестата седмица от срока. Лайънъл Акрукс беше заел трона, имахме шибан късмет с намирането на звездата, въпреки че Дарси беше разрушила обета си към звездите с Орион, Тори все още се беше изгубила в сенките, Дариус и Дарси бяха толкова шибано нещастни, че всъщност ми причиняваше болка да ги виждам в този вид, а за капак на всичко тази сутрин бях излязъл на лов и бях зърнал мъника на Уошър, докато се местеше до езерото. Ебаси гадостта.
Но колкото и да е гадно всичко останало, на този свят имаше едно-единствено нещо, което винаги ме караше да се усмихвам и събираше мен и братята ми. И това беше Питбол. Тоест, да, може би бяхме изгубили треньора си и да, имахме най-неентусиазираната мажоретка на света в лицето на Тори и да, една победа на терена нямаше да реши нито един от истинските проблеми, пред които бяхме изправени, но със сигурност щях да се чувствам добре. А аз исках точно това. Една вечер, в която да забравя за всичко това и да се преструвам, че светът не е отишъл на майната си.
Земята започна да се клати и да се тресе под мен, докато капитанът на отбора на Академия „Аврора“ използваше магията си срещу мен, а аз се усмихнах, докато отвръщах на атаката и със собствената си власт над елемента. Розали се усмихна като див звяр, докато тичаше да ме пресрещне, с красиво лице, опръскано с кал, и черна коса, прибрана на плитка.
Бях почти при Ямата, когато тя се сблъска с мен и аз я оставих да ме събори, докато хвърлях топката право към дупката в центъра на игрището. Дарси свали пазителите на отбора на „Аврора“ с див взрив от огнена магия, за да се увери, че съм вкарал точката, и тълпата побесня, когато топката отлетя у дома.
Ударих се силно на земята под Вълчата девойка и тя изръмжа, докато ме разпъваше в калта, а бедрата и се притискаха плътно около кръста ми и даваха на члена ми щастливи идеи.
– Запази го за афтър партито, нали, скъпа? – Подразних я, като и се усмихнах, докато тя се задържа за момент с бедрата си, разтворени над бедрата ми.
– Ще ме молиш ли за секс от съчувствие, когато те пребием? – Подиграваше се тя, като този неин фейталиански акцент само правеше идеята за това по-привлекателна. Тя нямаше да спечели и двамата го знаехме. До края на играта оставаше един рунд и „Зодиак“ водеше, макар че Аврора се бореше адски добре.
– Ние не губим – обещах и аз. – Но ако искаш да се повозиш на звездния играч на „Зодиак“…
– О, Сет ли предлагаш? – Попита тя, оглеждайки се за него и ме накара да изръмжа, докато вниманието и се отклоняваше.
– Мога да те накарам да свършиш по-добре от него – обещах ѝ и тя се засмя, като метна плитка назад през рамо, докато се изправяше и ми предлагаше ръка нагоре.
– Е, наистина има само един начин да проверя тази теория – подиграваше се тя, като ме погледна кокетно, преди да щракне с пръсти и да накара земята под мен да се размърда достатъчно силно, за да ме постави отново на задника ми.
Сет изръмжа от позицията си до въздушната дупка и аз поклатих глава с присмех, докато се изправях на крака.
Розали тичаше обратно към земната дупка и аз я следвах, като погледът ми неведнъж се отклоняваше към дупето и. Добре де, очите ми бяха върху задника и през целия път, но момичето имаше адски хубав задник и в моя защита, не бях си лягал от… ебати, дори не бях сигурен. От Тори насам. А това беше много отдавна.
Погледът ми се насочи към мажоретките, където Тори усърдно участваше в съчетанието си, въпреки че изглеждаше, че почти не присъства психически. Тя закономерно се изстреля на двайсет метра във въздуха и се върна на земята в облак от розови цветове и дори не се усмихна. Беше прецакано.
Въздъхнах, докато я гледах, а вниманието ми се премести към Дариус, който също я гледаше, както бях сигурен, че ще направи. Отне ми известно време да я преодолея, но когато видях начина, по който я гледаше, и почувствах мъката му от това, което и се беше случило, беше лесно да разбера, че аз и Тори никога не сме били в звездите. Беше хубаво, докато траеше, и не съжалявах за нищо от това, но просто се беше изчерпало и сега бях съгласен с това. Бях продължил напред. Само че не физически. Но когато Розали Оскура ме погледна и облиза устните си, си помислих, че това е на път да се промени.
Свирката изсвири и докато бях разсеян от устата на Розали, не успях да забележа буцата глина, която тя изпрати в стомаха ми, и бях повален от нея по задник за втори път. Тя ме прескочи с триумфален вой, грабна тежкото земно кълбо, което току-що се беше изстреляло от нашата дупка, и тръгна с него през игрището.
– Измъкни си главата от задника, Кейлъб Алтаир! – Изруга Джералдин, като разпери ръце, хвърли вълна от земна магия през земята и успя да отклони Розали от курса, така че тя беше принудена да се обърне встрани от ямата.
Проклех се, докато се изправях на крака, игнорирайки Макс, който ми крещеше да се размърдам, и отвърнах на Сет, когато го хванах да се смее. Да, да, позволих на сексапилния вълк да ме разсее, голяма работа.
Тръгнах нагоре по терена, преследвайки Вълчицата, докато тя тичаше с див смях, който се изтръгваше от устните ѝ, преди да хвърли топката към „Огнения“ на своя отбор.
Дариус скочи на пътя му, експлозия от огън го прекъсна и изпрати бедняка да тича към Макс, който го блъсна като парен влак. Макс подхвърли топката на Сет, който изрева, докато тичаше към Ямата, а Розали се втурваше зад него със зъби, впити в гърлото му.
Момичето беше дяволски упорито и не се страхуваше да нанесе и брутален удар. Камъните избухваха от земята около Сет и тя ги изстрелваше към него, докато той се предпазваше с въздух, карайки ги да се разпръскват във всички посоки и държейки останалите назад, докато смъртоносните ракети се насочваха към нас.
Останалата част от отбора на „Аврора“ изглежда се включи в играта ѝ и ни нападна, като ни държеше назад, докато Розали се съсредоточаваше върху Сет.
Той се втурна напред, но тя изхвърли още повече пръст пред него, разплиска щита му с кал, така че той не можеше да вижда през него и аз проклинах, когато той беше принуден да го пусне. В момента, в който го направи, Розали се блъсна в него, блъсна го и изтръгна топката от ръцете му.
Той я хвана за крака, докато тя се опитваше да избяга с нея, спъвайки я, но в момента, в който се удари в земята, тя потъна под нея, изчезвайки напълно.
Сет изруга, докато се изправяше, и всички се огледахме, за да видим къде ще се появи тя, докато таймера отмерваше времето на златната дъска, висяща над главите ни.
Изригване на пръст от земята ни накара всички да бягаме в лявата част на игрището, но миг по-късно разбрах, че то не е било предизвикано от Розали и техният Земен е създал разсейването.
Тя изскочи от пръстта вдясно от ямата и хвърли топката вкъщи пет секунди преди края на рунда, като приключи мача с викове на радост от учениците на Академия „Аврора“, които съперничеха на виковете, които тълпата на „Зодиак“ издаде при нашата победа. Това обаче беше един от най-завързаните мачове, които бяхме имали от известно време насам, и това до голяма степен се дължеше на красивата капитанка на отбора, която в момента беше обградена от тълпа върколаци, които се надпреварваха да я поздравяват от тълпата на Аврора.
Сет ме плесна по задника, преди да скочи на гърба ми и да ми изкрещи да го заведа на победна обиколка. Засмях се, докато се изстрелвах в движение, демонстрирайки вампирската си скорост сега, когато играта беше приключила, и правех четири кръга на игрището толкова бързо, че всичко около нас беше размазано.
Сет трябваше да се държи за мен със смъртоносна хватка, за да не падне, а аз се усмихнах, докато ни запращах към останалата част от отбора, която празнуваше в кучешка глутница край ямата.
Улових погледа на Дарси, която се усмихна широко, а аз и отвърнах с усмивка, разроших кално синята и коса и просто се радвах, че е успяла да изживее този малък миг на щастие, дори и да знаех, че няма да продължи дълго.
Всички се изправихме на крака, а аз обгърнах с ръце врата на Дариус и го целунах по бузата, докато той ми се усмихваше с онази стегната усмивка, за която знаех, че е глупост.
– След партито? – Попита Сет с надежда, оглеждайки всички, но Макс само сви рамене.
– Не ни е позволено да общуваме с когото и да било извън нашия орден, помниш ли? Така че ако го направим, ще бъде парти за шестима в Дупката, както обикновено – каза той. – Изненадан съм, че изобщо ни е позволено да продължим да играем Питбол, но ако Лайънъл ни отнеме това, ще настане шибан бунт.
– Проклет да е този мошеник и неговите нелепи закони – изръмжа Джералдин, а Церберът в нея се показа, докато оголваше зъби. – Имам намерение да прекарам нощта в игра с друг орден, само за да му се противопоставя!
– Наистина ли? – Попита Макс с усмивка на надежда, която ме разсмя.
Беше толкова шибано затънал по нея, че това не беше вярно. Нямаше съмнение, че щеше да прекара остатъка от нощта, опитвайки се по всякакъв начин да се вмъкне отново в гащите и, а тя щеше да го накара да обикаля около нея, докато му подхвърляше обиди на рибешка основа. На сутринта щях да разбера дали е извадил късмет или по дразнещата му усмивка, или по раздразнителните му постъпки. Предполагах, че шансът е петдесет на петдесет и в двата случая.
– Ако партито е само за вълци, тогава мога да доведа и моята глутница – гласът на Розали привлече вниманието ми, когато тя се промъкна между членовете на нашия отбор и застана пред Сет с кокетна усмивка.
– Търсиш ли оргия на глутницата, бейби? – Попита той, усмихвайки и се, докато прокарваше ръка през дългата си коса, но погледът му се премести върху мен и в него сякаш имаше някаква неохота, която не разбирах.
– Не. Оргиите в глутницата не ме вълнуват – отвърна тя. – Аз съм момиче от типа Алфа, така че, освен ако нямате още един такъв в глутницата си…?
– Малко вероятно – изръмжа Сет, преди да преметне ръка през раменете ми. – Но Кал тук е изцяло Алфа. Така че, ако нямаш нищо против да нарушиш закона…
Той остави това предложение да виси във въздуха между нас и макар да бях сигурен, че това трябваше да е шега, идеята за него всъщност беше доста привлекателна.
Розали се усмихна, като погледна между нас двамата, навеждайки се заговорнически по-близо.
– Не знам дали знаеш, но моето семейство са доста известни престъпници – прошепна тя и очите и затанцуваха от забавление, докато аз се усмихвах.
– Питаш дали знаем, че кланът Оскура е банда крадци и убийци? – Подиграх се, без да знам защо това ми се стори толкова смешно. Но някак си ми харесваше фактът, че чистият наследник, за когото вестниците обичаха да ме мислят, понякога наистина се закачаше с разбойници.
Те може и да държаха територията си в Алестрия, която беше долу в южната част на страната, но бяха достатъчно известни, за да знам доста за тях, дори и да не бях изобщо свързан с тях. Майка ми веднъж ми беше казала, че оставянето на подобни градове под властта на бандите всъщност имало смисъл за кралството. Най-могъщите феи заемаха властовите позиции и държаха останалите под контрол, без да се налага съветниците – или сега предполагам кралят – да обикалят цялото кралство, за да налагат властта си. А и малко престъпна дейност беше за предпочитане пред това да се налага да се сблъскваш с предизвикателства от този вид феи. В края на краищата феи като братовчеда на Розали Данте бяха доволни да владеят своето кътче от кралството и да не превишават територията си. Стига да знаеха кога да преклонят глава пред онези, които притежаваха върховната власт, нямаше смисъл да се опитват да ги отстранят.
– Е, ако сте чували за моя клан, тогава вече знаете, че съм лошо момиче – каза тя с вдигане на рамене. – Така че предполагам, че истинският въпрос е дали вие двамата искате да сложите топките си там, където е устата ви, и да нарушите закона с мен?
Тогава директорката Нова започна да говори, гласът и се проектираше над тълпата, докато ни призоваваше всички да застанем пред нея, за да може да обяви играча на мача и да ни връчи медалите за победата. Розали отново се отдалечи от нас, за да се присъедини към собствения си отбор, а аз прекосих игрището, за да заема позицията си в състава.
Озовах се до Сет и той се наведе близо до мен, хвърляйки балон за заглушаване, така че разговорът ни да остане личен.
– Ще ме целунеш ли отново, ако имаме тройка с нея, Кал? – Подиграваше се той, като почукваше рамото си в моето и се усмихваше вълчи.
– Моля те. На теб ти се иска да те целуна – подразних го аз. – Толкова често споменаваш тази глупост, че просто знам, че си фантазираш за нея.
Сет погледна встрани от мен, полу кашляйки полу смеейки се, докато свиваше рамене.
– Да, ама предполагам, че циците ми не са достатъчно големи за теб, така че планът пропадна.
– Всъщност аз съм по-скоро по задника – отговорих аз, ударих лакътя си в неговия и се усмихнах, когато той се засмя.
– Ама аз имам адски хубаво дупе – посочи той. – Така че може би все пак късметът ми е с теб. Какво ще кажеш тогава? Искаш ли да вземеш ключа ми и да се изстреляш до стаята ми, за да ни чакаш? Да видим дали хубавата Алфа вълчица наистина може да се справи с двама наследници.
Повдигнах рамене, макар че членът ми вече се втвърдяваше само при мисълта за това. Последният път, когато бяхме с момиче, беше наистина шибано горещо и имах сериозна нужда скоро да си легна, иначе членът ми щеше да падне от липса на употреба. Да не говорим за факта, че Розали Оскура беше шибано красива и имах впечатлението, че щеше да е повече от подходяща да надраска този сърбеж и в мен, и в Сет.
– Значи ще ме промъкнеш там като твоя малка мръсна тайна? – подиграх се.
– Да. Представи си какъв срам би навлякло това на семейството ми, ако разберат, че съм се заиграл с мръсен вампир – каза той с преувеличена тръпка.
– Е, не мога да възразя срещу мръсната част – промълвих аз, като го погледнах с усмивка.
– По звездите, не ме занимавай с глупости точно сега, Кал, защото идеята това да се случи в действителност ме вбесява и ако просто ме навиваш, не мисля, че мога да го понеса – изстена Сет, а аз се ухилих, когато погледът ми моментално се насочи към разкрача му. Разбира се, видях как пенисът му изпъква през панталоните и пулсът ми се ускори, когато оставих погледа си да се задържи там.
Когато погледнах обратно към него, установих, че и той е попаднал на издутината в панталоните ми, и му се изсмях.
– Току-що си проверихме пишките ли?
Земно-кафявият поглед на Сет се върна към моя и той се усмихна като хищник.
– Това е шибано, нали?
В този момент Нова застана пред мен и сложи медал на врата ми, а аз бях принуден да разтворя заглушаващия балон, докато и благодарях и се опитвах да отблъсна твърдостта си. Но шибанякът беше тук, за да остане, и когато погледнах надолу по редицата от играчи, за да потърся красивото лице на Розали, кътниците ми също изскочиха. Да, това беше шибано.
Тълпата ликуваше, когато Розали беше наградена за играч на мача, и всички се придвижиха към нея, за да приемат поздравленията си.
Хванах ръката на Сет, когато той се отдалечаваше, и се приближих, за да му говоря на ухо.
– Къде е ключът ти? – Попитах, а бицепсът му се огъна в хватката ми, докато той ме гледаше разгорещено.
– По дяволите, това ще е дори по-хубаво от онзи път, когато бях на Луната и забих члена си в онзи кратер – промърмори той. – Той е на дъното на чантата ми. Гледай никой да не види вампирския ти задник да се промъква, иначе срамът, който ще ми донесе, ще ме накара да умра.
– Моля те. Сякаш ще оставя да ме видят как се промъквам, за да чукам двойка мръсни Вълци – пошегувах се, прокарвайки език по кътниците си, преди да се принудя да го пусна и да се изстрелям.
Майната му, бях жаден. Мачът беше накарал запасите ми от магия да намалеят почти до нула и имах нужда от вкуса на кръвта на езика си, но тази вечер щях да дам приоритет на члена си. Беднякът беше оставен настрана от шибани месеци и беше време да получи малко екшън на първия ред.
Изстрелях се към съблекалните, преди някой друг да успее, взех чантата на Сет и намерих ключа му, скрит между чорапите на дъното и, преди да преметна собствената си чанта през рамо и да се измъкна отново от стаята.
Забелязах малкия си брат да се мотае край трибуните и да чака да ме поздрави, и се принудих да спра и да поговоря с него, въпреки че сериозно исках да се махна оттук. Но на Сет и Розали така или иначе щеше да им отнеме много повече време да се върнат до Дом Въздух, отколкото на мен, така че предположих, че имам време да не се държа като гадняр с малкия си брат.
– Хей, Хадли, хареса ли ти играта? – Попитах го, като хвърлих усмивка към групата момичета, които се бяха събрали около него, и игнорирах въздишките и писъците на вълнение, които идваха от тях, докато му отделях цялото си внимание.
Той знаеше също толкова добре, колкото и аз, че тези момичета са тук главно заради фамилията ни и мечтата им да смучат някой мощен член. Несъмнено се възползваше напълно от тях, като държеше емоциите си далеч от уравнението. Но според мен кифлите на мацките доста бързо губеха привлекателността си и откакто приключих с Тори, се оказа, че искам нещо повече от това. Ето защо не бях заравял члена си в нито една от този тип, откакто това се беше случило. И не, не си въобразявах, че ще се впусна в някакъв голям романс с Розали Оскура, но поне имаше нещо в себе си и не молеше само за члена ми, докато се надяваше да си присвои влиятелен съпруг.
– Да, човече, справи се добре там. Видях обаче, че онази мацка Вълк те сложи на дупето ти – закани се Хадли и аз му се усмихнах.
– Какво да кажа? Все пак спечелихме мача, така че не съм много наранен от това. Все още се грижиш да се храниш редовно нали? – Попитах го, знаейки, че звуча като мама, но също така бях научил урока си, че съм позволил на жаждата за кръв да ме завладее твърде много, и не исках той да нарани някого по начина, по който аз го бях направила. Все още сънувах кошмари за това от време на време.
– Да…- Той се отдръпна и погледна към заобикалящите ни момичета, а аз се намръщих, като обгърнах рамото му и го повлякох със себе си.
Уверих се, че хватката ми е достатъчно здрава, след което го дръпнах рязко, като го принудих да се движи с максимална скорост.
Хадли се засмя, докато тичаше до мен, и излязохме от стадиона, в слабата светлина на залязващото слънце, и аз го пуснах, обръщайки се към пътя.
– Ще те гоня до Въздушната кула – извиках аз, без да му дам възможност да откаже, докато се стрелях към дърветата.
Смехът на Хадли ме последва в гората, докато той използваше дарбите си, за да ме преследва, и аз се усмихнах широко, докато тичахме заедно. Бяхме правили това неведнъж, откакто Орденът му беше освободен, и трябваше да призная, че ми харесваше да имам някой, който може да се движи с моята скорост, с когото да тичам.
Преминахме през Гората на плача с максимална скорост и аз се изкачих по склона на скалата към кулата Въздух, а той беше по петите ми.
Изпреварих го, разбира се, и той ме прокле, когато спрях до входа, опрял гръб на стената и хвърлил над нас заклинание за прикриване, както и балон за заглушаване, за да скрие присъствието ни в сенките.
– От кого се крием? – Попита той любопитно, като се задъхваше леко, докато очите му блестяха от забавлението на играта.
– Тук съм, за да се забавлявам с няколко Вълка, така че естествено трябва да се прикривам – отговорих аз, въртейки очи пред абсурдността на това ново правило, а той въздъхна, докато кимаше в знак на разбиране. – Както и да е. Не сме дошли тук, за да обсъждаме това, искам да знам защо не изглеждаш развълнуван от пиенето на кръв, когато това е почти най-доброто шибано нещо на света.
– Не знам как да го обясня. Но като че ли всички тези момичета продължават да ми позволяват да ги хапя и изглежда, че би трябвало да ми харесва това, но нещо в него просто ме кара да се чувствам жаден, дори когато запасите ми от енергия са напълно заредени. – Хадли сви рамене и аз се усмихнах, знаейки точно какъв е проблемът.
– Да, кръвните курви не са много забавни – подиграх се аз. – Особено тези с ниска мощност. Това, което трябва да направиш, е да усъвършенстваш вкусовете си. Трябва да избереш най-мощната цел, която можеш, и след това да я надвиеш заради кръвта и. Не искай да ти я предлагат доброволно и не го искай, освен ако не е най-доброто и най-силното.
– Имаш ли някакви предложения от кого да се стремя да пия тогава? – Попита той, като изглеждаше заинтригуван от тази идея.
– Вега – пошегувах се аз. – Но за твое нещастие сега няма шанс да надвиеш някоя от тях. Така че ще трябва да кажа някой от братята и сестрите на другите наследници. Тоест, ако искаш да отидеш на най-горния рафт. Или някой със сила, възможно най-близка до твоята, ако не успееш да ги надвиеш – или ако те станат прекалено ядосани за това и ти искаш да запазиш приятелството си повече, отколкото да вкусиш сладката им кръв.
– Като Атина? – Предложи Хадли, очите му блестяха, докато говореше за по-малката сестра на Сет, а аз се засмях.
– Да. Кръвта на Капела има сериозно добър вкус. Но ако е нещо като брат си, ще имаш да се бориш с нея, за да се докоснеш със зъбите си. Разбира се, това е половината от забавлението.
Той се усмихна прекалено широко при това и аз трябваше да се запитам дали малкият ми брат не си пада по сестрата на Сет. Вероятно обаче беше по-добре да не споменавам това на Сет, защото можеше да започне да защитава малката си сестра и да провали шансовете на Хадли.
– Добре тогава. Ще опитам – каза той и ми се усмихна заговорнически.
– Звучи като добър план. А сега се омитай и ме остави да наруша закона.
Хадли се засмя и ме бутна закачливо с увеличената си сила, което изтръгна ръмжене от устните ми, преди да се изстреля от мен.
Не ми се наложи да чакам дълго, докато някой от членовете на Дом Въздух отвори вратата на кулата, и в момента, в който тя се разтвори, аз изтичах с пълна скорост в размазано движение и се промъкнах през нея, преди да успее да се затвори.
Не се спрях, докато тичах нагоре по стълбите, като изминах целия път до стаята на Сет толкова бързо, че никой не ме погледна, преди да завъртя ключа в ключалката и да вляза.
Огледах огромната му стая, усмихнах се при вида на леглото, достатъчно голямо, за да спят в него десет души, и се преместих до прозореца, където отворих щорите, за да погледна пълната луна, която висеше ниско в небето. Ако имаше начин да възбудиш вълците още повече от обикновено, то това беше да ги чукаш, докато луната ги гледа, а аз бях повече от съгласен да оставя небесното същество да ни гледа. Стига Сет да не го приеме като повод да започне отново да говори за шибаното си пътуване дотам.
Сериозно, имах половината желание да съжалявам, че му купих този проклет билет. Като изключим факта, че той му се зарадва, разбира се. Не можех да се накарам да съжалявам за това. Въпреки това вероятно щеше да ми се наложи да му ударя един шамар, ако тази седмица още веднъж повдигне въпроса за Луната в моята компания.
Отдалечих се от прозореца, усмихвайки се като нахален задник, който знае, че скоро ще си легне, докато преминавах през стаята на Сет към неговата баня. Съблякох униформата си за питбол, докато отивах, и пусках душа, за да мога да отмия калта и потта от играта, докато чакам той и Розали да пристигнат.
Огромната метална глава на душа ме обливаше като разгорещена гръмотевична буря в отвореното мокро помещение и аз откраднах малко от душ гела на Сет, за да се измия, докато стоях на белите плочки.
Затворих очи, докато търках с ръцете си по тялото, вдишвайки познатия аромат на продуктите за миене на Сет, докато членът ми отново се втвърдяваше, като си представях нещата, които щяхме да правим веднага щом дойдат. Което се надявах, че ще е много скоро, защото вече ми беше писнало да чакам.
Не след дълго – и все пак твърде дълго, що се отнася до мен – звукът от отварянето на вратата в стаята на Сет достигна до ушите ми и гърленият смях на Розали изпълни въздуха.
– Не говориш сериозно? – Промърмори тя.
– Кълна се във всички звезди на небето – отвърна Сет. – Луната всъщност ми говореше, докато бях там горе. Сякаш душата и се свърза с моята.
Вътрешно се стъписах, като осъзнах, че току-що си е намерил нова бедна душа, която да залее с истории за шибаната луна, макар че трябваше да призная, че Розали не звучеше ни най-малко отегчена от темата.
– Бих дала всичко на света, за да отида на Луната – изстена тя, гласът и беше изцяло сексуален, което накара ръката ми да се плъзне около дебелия ми член, докато долавях ускоряващия се ритъм на сърцето и с надарения си слух.
– Е, не мога да те заведа на Луната – мърмореше Сет. – Но какво ще кажеш аз и Кал да те накараме да видиш звездите?
Розали отново се засмя, но звукът бе прекъснат миг по-късно, когато двамата се появиха на вратата, а Сет я избута в банята с уста срещу нейната.
Гледах ги гладно, докато сърцето ми започна да бие, а Сет отвори очи и ме погледна през рамо, докато я целуваше, а ръцете му се движеха надолу по тялото и.
Останах под струята вода, докато Розали прекъсна целувката им и ме погледна с изпълнено с похот изражение. Беше сериозно шибано красива и аз гледах гладно как тя свали собствената си риза, преди бързо да я последва с останалите си дрехи, оставяйки голото си тяло, за да се слюноотделям.
Сет се съблече зад нея и двамата влязоха под душа заедно с мен, като пулсът ми се ускори в очакване на това, което щяхме да направим.
– Ела тук – заповядах аз, придърпах Розали по-близо и отново разпених гъбата, като започнах да измивам калта от тялото и, а тя изстена от удоволствие, докато ръцете ми изследваха плътта и.
Сет взе гъбата от мен, но аз не спрях да я почиствам, използвайки пяната върху ръцете си, докато опипвах гърдите и, извличайки от устните и още един стон, който накара члена ми да се втвърди срещу дупето и в ясно искане. Сет се справи бързо с почистването, след което започна да ми помага с нея, като отнесе още една целувка от устните и, докато ги наблюдавах, и преместих ръката си между бедрата и.
Розали изстена, когато пъхнах пръстите си в нея, облегна глава назад на рамото ми и разтвори бедрата си по-широко.
– Ти също, Алфа Вълк – заповяда тя, хвана китката на Сет и премести ръката му надолу, за да се срещне с моята в сърцевината и.
Засмях се мрачно на малката вълчица, която командваше двама от най-могъщите феи в кралството, сякаш бяхме нейни сексуални роби, а Сет ми се усмихна, явно знаейки какво си мисля.
Той пъхна пръстите си в нея заедно с моите и имаше нещо толкова шибано горещо в усещането на ръката му срещу моята, докато я задоволявахме, а тя стенеше и се задъхваше за нас.
Наведох се, за да целуна шията и. Кътниците ми се прокараха по гърлото и, докато ароматът на кръвта и ме привличаше, а Сет ни наблюдаваше със замрежен поглед.
– Без хапане, вампире – изръмжа предупредително Розали и аз изстенах, като се принудих да се подчиня.
Нямах нищо против да вземам насила кръвта на друга фея, когато я искам, но единственото изключение, което правех от това правило, беше по време на секс. Ако чуках някого и той не искаше да го хапя, тогава го приемах. Дори ако ме болеше за кръв, както в момента.
Сет се ухили за моя сметка, след което увеличи темпото на пръстите си в нея, подтиквайки ме да се присъединя към него, докато тя се гърчеше и дишаше между нас, а ние работехме заедно, за да я доведем до разруха. След няколко минути путката и се стегна силно около пръстите ни и тя извика, като се отпусна назад срещу мен за момент, докато гледах как Сет смуче зърното и с гладно ръмжене.
Розали се отдалечи между нас и се обърна, за да ни погледне с пакост, която блестеше в големите ѝ кафяви очи, преди да избута двама ни да застанем един до друг с гръб към плочките.
– Ora voglio conoscere i tuoi cazzi(Сега искам да видя вашите пишки) – мърмореше тя и нямах никаква шибана представа какво означава това, но бях сигурен, че думата „пишки“ е там, така че бях за, особено когато тя падна на колене пред нас.
Пръстите и се увиха около основата на члена ми и аз изстенах, когато тя се наведе напред, за да оближе дължината на солидния ми вал, преди да се обърне и да направи същото с члена на Сет до мен.
Отклоних глава назад със стон от удоволствие, преместих ръката си, за да погаля задната част на мократа и коса, докато тя ме взе чак до задната част на гърлото си, докато помпаше члена на Сет в ръката си точно до нас.
Клепачите ми изскочиха и аз изстенах от желание да пия кръв точно когато устата на Сет намери врата ми и той прокара зъби по кожата ми, изпращайки прилив на удоволствие по гръбнака ми.
Погледнах го през премрежените си очи, докато Розали измъкна члена ми от устата си, преди да вземе този на Сет вместо него и да използва ръката си върху мен.
Сет отметна глава назад с ръмжене от удоволствие, разкривайки гърлото си пред мен, докато дишаше под експертните умения на устата на Розали. Не можех да откъсна очи от пулса му, докато гледах как се разпада за нея.
– Престани да се взираш в сънната ми артерия и вече забий шибаните си кътници в нея – изръмжа Сет и сърцето ми подскочи, когато осъзнах, че знае точно за какво ме боли и явно също го иска.
Не ми беше нужно да ми казва два пъти и се нахвърлих върху него, хванах тъмната му коса и я държах здраво, докато кътниците ми се впиваха във врата му. Сет изстена шумно и Розали отново премести устата си от члена му върху моя точно когато топлината на кръвта му и вкусно богатата сила в нея ме заляха.
Изръмжах от желание, като придърпах Сет по-близо, а ръцете му се плъзнаха по гърдите ми, докато Розали продължаваше да сменя устата си между нас, а валовете ни се удряха един в друг неведнъж при този преход и усещането от това някак си само ме караше да се втвърдявам.
Когато Розали отново придърпа члена на Сет към гърлото си, тялото му се скова и той изстена шумно, когато свърши, а звукът от удоволствието му накара тялото ми да се напрегне от очакване, тъй като знаех, че няма да е нужно много, за да го последвам. Но все още не бях готов да сложа край на това.
Издърпах кътниците си от врата му, прокарвайки език по прободената рана, докато гонех кръвта, която се беше оттекла от нея, а пръстите на Сет се впиха в косата ми, докато ме дърпаше по-близо, сякаш не искаше да спирам.
Все пак се отдръпнах, посегнах към Розали и я издърпах на крака, преди и тя да ме довърши.
С един изстрел я вдигнах от краката ѝ и изтичах обратно в стаята на Сет, след което спрях в подножието на леглото му и я целунах грубо. Вкусът му върху устните и ме накара да изръмжа собственически, да я целуна по-дълбоко и по-силно, желаейки да си я присвоя още повече.
Сет ни последва в стаята, изпращайки магически порив на въздуха над всички нас, за да ни изсуши, и накара Розали да потръпне в ръцете ми, докато от устните и се изтръгна изненадан дъх. Седнах на леглото, като я обърнах така, че тя да е с гръб към гърдите ми и двамата да гледаме към него. След това я придърпах надолу, за да седне в скута ми, докато вкарвах члена си в нея с нарочно бавно движение, което я накара да изстене силно.
Сет пъхна ръка в косата си, ръмжейки в задната част на гърлото си, докато ме гледаше как я чукам, и не можех да не се възбудя от начина, по който ни гледаше, а очите ми намираха неговите отново и отново.
Той изръмжа по-силно, когато започнахме да се движим по-бързо, и стиснах гърдата и, докато другата ми ръка намери клитора и. Разгорещеният поглед в очите на Сет, който прокара ръка нагоре-надолу по члена си, ме подтикна да продължа, докато тя викаше за мен, искайки още.
Вкарах се в Розали толкова силно, че не след дълго тя свърши по целия ми член с писък, който почти ме накара да я последвам в забвение, а аз трябваше да стисна зъби, за да се принудя да не я последвам. Още не.
Тя се отпусна назад към мен с изпъкнали гърди, като подкани Сет да се приближи.
– Дойдох тук, за да чукам двама наследници – закани се тя. – А ти в момента сериозно не участваш достатъчно, за да ми хареса.
– Момичето има право – казах аз, като очите ми се преместиха към дебелия член на Сет, който вече отново беше твърд от това, че ни наблюдаваше, а той се ръкуваше с него като задник.
– Е, щом настояваш – каза той и се приближи. – Но за да ти дам пълноценно изживяване, наистина мисля, че ще трябва да ни вземеш и двамата наведнъж. Така че ще бъдеш ли добро момиче и ще застанеш ли на четири крака пред нас, малка Алфа?
Розали изръмжа с ясен отказ и аз се засмях мрачно, преди да ускоря движението си и да я обърна по гръб на матрака до мен, като държах китките ѝ над главата, за да може Сет да се премести върху нея.
Той я целуна, а аз изстенах от копнеж, докато гледах как тя преплита крака около кръста му, искайки да видя момента, в който той вкара члена си в нея. Имаше нещо в това двамата да я чукаме, на което не можех да се наситя, а знаейки, че тя току-що ме беше вкарала в себе си точно преди да го вземе, ме възбуждаше по всякакъв начин. Гледах гладно как Сет я притиска към матрака, като се нареждаше да я вземе, докато се целуваха мръсно.
Той се вмъкна силно и когато тя извика, отлепяйки гърба си от чаршафите, желанието ми се сбъдна.
– Чукай я здраво, Сет – изръмжах аз, а ръката ми намери члена ми, докато гледах как двамата го правят, докато мощното тяло на Сет доминираше над нейното, а тя крещеше от удоволствие за него.
Погледът ми се спря на всичко в двамата – от твърдостта на зърната и до потта, която се стичаше по коремната му преса. И най-хубавото от всичко беше мястото, където телата им се съединяваха, докато стволът на пениса му влизаше и излизаше, а аз съобразявах темпото на ръката си върху собствения си член с тласъците на бедрата му срещу нейните.
Розали изведнъж се хвърли напред, преобърна го, така че тя беше отгоре, и заби нокти в гърдите на Сет, за да го задържи на място под себе си, преди да ме погледне през рамо с очакване.
– Хайде тогава, вампире, да го направим – предизвика ме тя и аз с мръсна усмивка свалих ръката си от члена, изправих се на крака и се преместих зад нея.
– Най-горното чекмедже – изръмжа Сет, посочвайки нощното си шкафче.
Стрелнах се към него, грабнах оттам шишенцето с лубрикант и за по-малко от секунда се върнах на леглото, като разпънах краката на Сет заставайки на колене зад Розали. Намазах пениса си и дупето и с лубриканта с аромат на ягоди, докато тя стенеше окуражително и се наведе над Сет, за да ми осигури достъпа, който щеше да ми е необходим.
Сет забави темпото на тласъците си в нея, докато аз поставих главичката на члена си до дупето ѝ и бавно си проправих път навътре, стенейки от плътното прилепване и затваряйки очи, за да се съсредоточа изцяло върху него. Не бях излъгал Сет по-рано – наистина бях мъж за задници, а стегнатостта на тялото и около члена ми само ме накара да се уверя още повече в този факт.
Наведох се напред над нея, притискайки тялото и между моето и това на Сет, като поставих дланите си върху възглавниците от двете страни на главата му и започнах да движа бедрата си.
Розали извика от удоволствие, когато двамата бързо намерихме общ ритъм и ударите ни във и извън нея се синхронизираха. Погледнах Сет през рамо, докато целувах шията ѝ, и изръмжах от собственото си удоволствие от това, което правехме.
Беше толкова шибано горещо и точно това, от което се нуждаех, и в същото време някак си още по-добре от това.
Можех да усетя движенията на члена му в нея и изстенах, докато тя приемаше и двама ни със задъхани стонове на чисто удоволствие, които перфектно отразяваха това, което чувствах по отношение на това.
Розали започна да проклина, когато тялото и започна да се стяга около члена ми, и знаех, че няма да мога да се сдържа отново да не свърша с нея, когато започнах да натискам по-силно и по-дълбоко, искайки да свърши толкова силно, че да види звезди, точно както Сет беше обещал.
Погледът ми се срещна с този на Сет точно когато тя свърши и аз изръмжах проклятие, когато приключих с нея, наблюдавайки как удоволствието се разлива през погледа на Сет, когато той също свърши и сърцето ми едва не изскочи от гърдите ми от това колко шибано горещо беше това.
Изтърпяхме вълната на екстаза заедно, след което паднахме в задъхана, изпотена купчина на леглото, докато Розали мърмореше нещо на фейталиански, което не разбирах, но с което бях напълно съгласен. Това беше нещо друго.
Дори не се опитах да помръдна, просто останах там, оставих очите си да се затворят и усетих как сънят ме зове, докато крайниците ми се превръщаха в желе, а аз се усмихвах като идиот.
След като мина цяла вечност, но може би не беше чак толкова дълго, Розали стана от мястото си между нас и аз отворих очи, за да я гледам как се придвижва и застава в краката на леглото.
– Е, беше забавно – каза тя с усмивка, а погледът и се плъзна по мен и Сет, докато тя небрежно се запъти към гардероба му и си взе чифт шорти и блуза.
– Остани – промълвих сънливо, като се преместих малко в леглото и се озовах много по-близо до Сет. Но ние току-що бяхме чукали едно момиче заедно, така че, като се има предвид всичко, не се притеснявах чак толкова да съм близо до него, докато съм гол.
– Можем да го направим отново на сутринта.
– Това е сериозно изкушаващо предложение, но всички от Аврора всъщност се връщаме тази вечер.
– И какво? Утре ще ти дам малко звезден прах – предложих аз.
– Не. Ако имам късмет, братовчед ми Данте все още ще се мотае наоколо и ще отпътувам с него – каза тя с вдигане на рамене.
– На Данте не му е позволено да те вози насам-натам – казах аз, макар че сериозно се съмнявах, че на Буреносния дракон му пука за правилата на Драконовата гилдия, въведени от Лайънъл.
– Данте е Дракон, роден от Вълци, той прави каквото си иска – изръмжа тя. – Освен това аз съм Лунен вълк, което означава, че имам всякакви странни допълнителни дарби.
– С удоволствие бих станал Лунен вълк – въздъхна Сет. – Аз и Луната имахме такава връзка, че сякаш така или иначе съм такъв. Когато бях на Луната…
– Какво общо има това, че си Лунен вълк, с това, че се измъкваш от нас? – Попитах я, като го прекъснах, преди да е започнал по този път.
– Виждам нещата – сви рамене тя. – Като например връзки между феи. Видях го при Данте и съпругата му, а съм го виждала и при други. И колкото и да ми харесваше да бъда пълнежът в сандвича с вашите пишки – което между другото ми харесваше сериозно, ще се възбуждам, докато мисля за това, години наред – също така не искам да бъда трето колело.
Розали ми намигна, събра униформата си за питбол, хвърли я в скъпа на вид чанта, която открадна от гардероба на Сет, след което тръгна към вратата.
– Ще се видим, момчета – мърмореше тя, духна ни целувка и си тръгна точно така.
– Имаш ли представа за какво говори? – Попитах, като се обърнах да погледна Сет, докато той дърпаше един чаршаф в прегръдката си и го изтегляше нагоре над двама ни.
– Кой знае? – Промърмори сънливо той. – Но ако на сутринта все още си възбуден, мога да ти изсмуча пениса вместо нея.
От мен се изтръгна дъх със смях, но членът ми трепна, сякаш не мразеше тази идея, и прочистих гърлото си, като погледнах настрани за момент.
– Ако остана, ще спреш ли с това да ми правиш лъжички през нощта? – Попитах, чудейки се дали да не си тръгна и аз, но някак си мразех тази мисъл.
– Малко вероятно – призна Сет с развеселено подсмърчане. – Но все пак искам да останеш.
Погледнах го с наскоро изрусената му коса, докато ме гледаше с кучешки очи, и установих, че се поддавам твърде лесно.
– Добре. Ще остана – съгласих се, а пулсът ми се ускори, когато той затвори очи и се премести по-близо до мен. – Но ако в крайна сметка се озовеш на лъжичка, тогава ще те ухапя на сутринта.
– Разбира се. За какво са приятелите? – Попита сънливо той и аз го гледах на лунната светлина, докато червата ми се стягаха при употребата на тази дума от него.
– Да – промълвих аз, намръщен на себе си, докато затварях и аз очи. Приятели.

Назад към част 10                                                     Напред към част 12

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!