ДЖАНИН ФРОСТ – Дом за празници ЧАСТ 19

Глава 19

Час по-късно скочих обратно в подземния гараж, провирайки се през подпорните бариери, докато стигнах до мястото, където беше закрепен Боунс. Иън се беше облегнал пред него, подпрял единия си крак на купчината допълнителни вериги, които имахме за всеки случай.
Хвърлих към Иън карта с ключове за хотел. Бяхме се настанили недалеч оттам, така че имахме още едно място, където да съхраняваме оръжията си.
– Тук. Защо не се измиеш, не се преоблечеш и не намериш някой за ядене? – И не бързай да се връщаш – добави острият ми поглед.
Вече бях направила две от тези три неща, както свидетелстваха влажната ми коса и новото ми облекло. В края на краищата нямах намерение да съблазнявам съпруга си, докато ароматът на приятеля му все още лепнеше по мен.
Иън се изправи.
– Нямам нищо против да го направя. Ще се видим след малко.
Изчаках да го чуя да излиза, преди да сложа чантата, която държах, и да започна да подреждам съдържанието ѝ на пода.
Боунс подуши.
– Ароматни свещи?
– Омръзна ми от миризмата на масло и кръв – отвърнах аз и ги запалих. – Това е по-добре.
Нямаше нужда да вдигам поглед, за да знам, че тъмнокафявият му поглед следи всяко мое движение. Почти усещах погледа му и макар да се опитваше да укроти аурата си, частици копнеж и разкаяние шепнеха из подсъзнанието ми.
– Иън каза ли ти, че Балчек казва, че знае друг начин да принуди демона да излезе, без да убива теб и останалите? – Попитах, като го погледнах.
Веждите му се сключиха.
– Да, но аз не вярвам на демони.
Засмях се, меко и язвително.
– Напълно съм съгласна с теб, но Балчек има своите причини да ни помага.
Не възнамерявах да повтарям тези причини с женския демон, който подслушваше в Боунс. Тъй като обладаването на вампири е технически забранено за демони, се съмнявах, че кучката може да разкаже за Балчек, без да се издаде, но защо да ѝ давам предимство?
– Знаеш какво трябва да направиш, ако той не е прав, Котенце.
Плоскостта в гласа му ме накара да изтръпна, което нямаше нищо общо с ледената температура в гаража. Да. Ще намеря друг начин да те спася – отвърнах тихо, но и това не изрекох на глас. Боунс щеше да спори само за обещания и задължения, а на мен не ми пукаше за нито едно от тези неща, ако означаваха, че той трябва да умре.
Свърших със запалването на свещите и отидох при него. Устата му все още беше твърда, но погледът му обхождаше контурите на тялото ми, сякаш не можеше да се спре. Освен разкаянието и копнежа, в подсъзнанието ми се загнезди още една емоция – притежание. Той можеше да знае, че съм имала само добри намерения от предишните си действия с Иън, но вампирската му природа изискваше да предяви претенциите си към мен. Колко добре знаех това от миналото, когато бях от другата страна на монетата на ревността с Боунс.
– Как е нашият демоничен обитател? – Попитах, като разтърсих веригите му.
– Ядосан. – Една дума, изрязана от тежестта на емоциите, които усещах, че се опитва да сдържи.
Усмихнах се.
– Добре. – После извадих ключа и отключих първия от многото болтове, свързващи веригите му.
Напрежението се промъкна през стената, която беше издигнал около аурата си.
– Какво правиш?
Развързах една верига и я оставих да падне на пода.
– Правя те по-достъпен. Една е свалена, остават още половин дузина, но дори и тогава няма да можеш да движиш ръцете и краката си.
– Недей. – Очите му блеснаха в зелено. – Тя е твърде опасна.
Развързах още една част от веригата, преди да застана на пръсти и бавно да прокарам език отстрани на ухото му.
– Начукай и го – прошепнах аз. – Тя те е имала за себе си твърде дълго, а ти си мой.
Паднаха още вериги. Устните му докоснаха бузата ми, контролът се ожесточи срещу глада, който усещах да се надига в него.
– Не е безопасно – опита се отново той.
Засмях се, преди да хвана ухото му с кътниците, които вече бяха излезли от нарастващото ми желание.
– О, Боунс. Колко често изобщо играем на сигурно?
Ниско ръмжене беше отговорът му. Както и взривът от похот, който унищожи последните бариери, които той имаше около емоциите си. Наслаждавах се и на двете, като облизвах ухото му, а после оставих дъха си да дразни същото пространство.
Той не можеше да ме хване с ръце, но аурата му ме обгърна, обвивайки ме в тръпнещ облак от сила и сурова нужда. Все още се чувстваше разпокъсан от борбата му да задържи демона, но не се съмнявах, че ще спечели тази битка. Още три вериги паднаха от кръста му. Сега можех да се промуша през останалите звена и да разкопчая ризата му, разкривайки твърдата плът на гърдите и стомаха му.
– Липсваше ми – казах аз, като оставих ухото му за устните му.
Устата му се затвори върху моята с такъв глад, че въглените на желанието ми се превърнаха в пещ. Той не ме изчака да разтворя устните си, а нахлу покрай тях с дълбоки, търсещи движения на езика си. Изстенах и дръпнах по-силно веригите му. Паднаха още повече, докато не успях да притисна тялото си към неговото и да усетя изпъкналостта на нещо различно от метал върху мен. Той изстена, грубо и гърлено, когато посегнах надолу и го обгърнах с ръка.
Устата му се откъсна от моята, а светещият му зелен поглед ме прикова в интензивността си.
– Сваляй дрехите си. Трябва да те видя.
Отдръпнах се на разтреперани крака, а ревът на похотта, който нахлу в подсъзнанието ми, ме накара почти да се радвам, че е окован. Чувстваше се див, почти див. Сякаш си мислеше, че това е последният път, когато сме заедно, и не задържаше нищо, освен бушуващия в него демон. Издърпах ризата през главата си и я захвърлих настрани, а кожата ми настръхна от леки тръпки под силния му поглед. След това свалих сутиена си, а гърдите ми вече бяха твърди и болезнени. След това дънките ми. Свалих и бикините си, като отхвърлих и двете настрани.
– Възхитително.
Акцентът му беше по-плътен и ме гледаше така, сякаш искаше да погълне плътта ми с очите си. Взирах се обратно, поглъщайки гледката на бледата кристална плът, опъната върху мускулите, които се сгърчваха и огъваха срещу веригите. Чертите на лицето му бяха почти плашещи в своята свирепа красота; устата му беше по-пълна от скорошната ни целувка, очите блестяха в зелено, челюстта се свиваше от страстно нетърпение.
Аз също бях нетърпелива, в мен се надигаха емоции, които далеч надхвърляха похотта. Някой се опитваше да открадне най-важния човек на света за мен и аз щях да си върна това, което ми принадлежеше. Погледът му пламна по-ярко, когато се запътих към него, издърпвайки последните вериги около бедрата му. Богата твърда плът изпълни ръцете ми, когато грубо дръпване разцепи предната част на дънките му. След това стъпих върху изхвърлената купчина метал, за да се повдигна на височината му, плъзгайки бедрото си по кръста му.
Устата му се смачка върху моята, езикът му чувствено ме опустошаваше, докато той се навеждаше, за да доближи твърдата плът до центъра ми. Нямах време да посегна, за да му помогна, преди силната дъга да го вкара в мен, изтръгвайки от мен въздишка, която устата му погълна. Всеки нерв се разпали в знак на одобрение, когато поредният тласък го вкара по-дълбоко, предизвиквайки още по-голямо удоволствие в мен. Хванах раменете му през веригите, когато той отново се раздвижи, зарови се докрай и се заби в клитора ми по начин, който предизвика спазми, рикоширащи в слабините ми.
Изкрещях, когато той го направи отново, обгърнах врата му с ръце, за да се закрепя, и повдигнах другото си бедро, за да се притисна по-близо. Той започна да се движи със силни, отмерени движения, които ме караха да моля за още между целувките. Силата се плъзгаше по гърба ми, извиваше се около мен, за да ме държи във въздуха, и притискаше бедрата ми към него по-силно, отколкото обикновените ръце биха могли. Ударите му се засилваха, изпращайки болезнени потоци от възторг през мен. Главата ми се отпусна назад и аз се облегнах на тази невидима хватка, а слабините ми се свиваха в неистово блаженство при всеки дълбок, бърз удар.
Гърленото му ръмжене и моите стонове заглушаваха стържещите звуци от веригите, докато се движехме все по-бързо, все по-бързо, докато не осъзнавах нищо друго освен непреодолимите усещания, които се надигаха в мен. Те достигнаха кулминацията си в климакс, който изтръгна от мен хриплив вик, а усещането за ответните спазми на Боунс предизвика още по-екстатични вълни в тялото ми.

Назад към част 18                                                                      Напред към част 20

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!