Глава 2
– Категорично не! – Изръмжа Линкълн. Звукът беше още по-силен поради факта, че се намирахме в малката му каравана. Беше късно и просто исках този гаден ден да свърши, но не можех да го излъжа. Освен това щях да имам нужда от неговата помощ.
– Мило. – Никога досега не бях използвала гальовно име, но може би сега щеше да помогне да се смекчи ударът. – Ще го направя независимо от това. Просто те моля да ми помогнеш да се подготвя за битката.
Той изглеждаше ядосан. Вените на врата му бяха изпъкнали, а левият му клепач потрепваше.
– Ти дори не знаеш дали той ще вземе парите!
– Ще ги вземе – заговори в този момент Шиа, която беше мълчала, докато се карахме. – Той е мотивиран от парите. Работих за него почти шест години. Ако клиниката „Некро“ не печели много, тогава той ще го сметне за справедливо заплащане за загубата на служител. Ще наеме нов Некро и ще бъде доволен от сделката.
Линкълн я стрелна с убийствен поглед.
– Ние с Ноа ще се бием – отвърна той накрая.
Помръкнах и посочих листовката.
– Там пише осемнайсет до двайсет и една. Вие сте на по двайсет и три. – Все пак беше мило от негова страна да предложи да се бие за майка ми, което никога нямаше да забравя.
Връхчетата на пръстите му се притиснаха към слепоочията му, разтривайки ги.
– Е, ти няма да го направиш. Ще се финансираме от тълпата или нещо подобно.
Засмях се.
– Финансиране на милион долара? Хората дори не ме харесват! Мислят, че съм зла. Никой няма да плати, за да изведе майка ми, обвързана като роб, от Града на демоните, Линкълн.
Той въздъхна.
– Е, това е лоша идея. Можеш да умреш.
Прехапах устните си и се приближих до него, като протегнах ръка, за да докосна ръката му.
– Това е майка ми, Линкълн. Моята плът и кръв. Жената, която ми даде живот. – Видях момента, в който той призна поражението си.
– Ти ще бъдеш моята смърт.
Усмихнах се.
– Значи ще ме обучаваш?
Той кимна с ръмжене.
– Кой е твоят боен партньор?
Шиа се изправи, като изпука кокалчетата на пръстите си.
– Кучките от Академията за заклеймени в гетото нямат нищо общо с мен – заяви тя чистосърдечно.
Линкълн въздъхна и погледна към тавана, сякаш той криеше някакви отговори.
– Ще видим за това. Срещаме се в малката спортна зала всеки ден след тренировъчния лагер. Всеки. Ден. Включително през уикендите. А когато започне училище, искам да си там всеки ден след училище.
Шиа изстена и очите му се насочиха към нейните с поглед. „Просто се шегувам. Ура.“ Тя се развесели фалшиво.
Линкълн потърка слепоочията си.
– А сега върви, преди да съм размислил.
Обърнахме се, за да си тръгнем, а ръката му се измъкна и ме придърпа към него. В момента, в който устните му докоснаха моите, усетих как всичките ми притеснения се стопиха. Линкълн ме подкрепяше. Ако той ни обучаваше, можехме напълно, вероятно, да спечелим това.
Когато се отдръпна, кобалтовите му очи се впиха в моите.
– Обичам те, Бриел. Но моля те, спри да се опитваш да умреш – помоли той.
Подадох му палец и се усмихнах.
– Имаме сделка. Само след това едно нещо.
С присвиване на очи той се ухили.
– Лека нощ. – Той ме целуна още веднъж, от което коленете ми отслабнаха.
– Лека нощ. – Усмихнах се.
Когато с Шиа се отправихме към вилата на Майки, за да го проверим, тя ме погледна.
– Можем да направим това, нали? Да се бием с децата от Града на демоните? Искам да кажа, че те са хардкор там…
Знаех, че и е било тежко за краткото време, което беше прекарала в „Замърсената академия“, но не можех да я накарам да загуби надежда за мен. Спрях с лице към нея и се вгледах в големите ѝ кафяви очи.
– Израснахме в същия квартал като тях. Знаем как да се бием мръсно, а и тук получихме много по-добро образование. Със Сера и с твоята магия знам, че можем да победим. За мама.
Шиа никога не я наричаше с името „мама“, винаги Кейт, но тя беше като майка и на Шиа.
– За мама – съгласи се тя с усмивка.
Семейството си беше семейство. Кръвта нямаше значение.
Прегърнах я, а след това тръгнахме бързо към вилата, в която беше отседнал брат ми.
Когато стигнахме до къщата на Майки, почуках силно, като тъкмо се чудех дали той все още не е дрогиран.
– Влезте! – Извика той грубо.
Двете с Шиа влязохме и го видяхме да лежи в леглото и да преглежда телефона си. Той го остави и седна бавно, когато влязохме, все още стискайки ребрата си.
– Благодаря, че ми намерихте това място. – Той направи жест към стаята, но лицето му помръкна, когато погледът му попадна на листчето хартия в ръцете ми.
– Разбира се. – Вдигнах листовката. Макар че беше само година по-малък от мен, все още му бях сестра.
Поглеждайки към мен, той въздъхна. Синините по лицето му бяха силни, но поне носът му отново изглеждаше нормален.
– Затова ли децата те нападнаха? – Попита Шиа, като кръстоса ръце.
Тази мисъл дори не ми беше хрумнала.
Той кимна.
– Отидох да се запиша. Те казаха, че съм прекалено голям слабак и ми скочиха. Взеха ми стоте долара.
Е, дявол да го вземе. Сега ми беше много мъчно за него, а и бях напълно разгневена, че някакви задници от „Замърсената академия“ са скочили на брат ми.
– Майки, не можеш да се занимаваш с такива глупости! Първо трябва да дойдеш при мен. С кого щеше да се биеш? – Попитах, раздразнено.
– Щях да разбера това – отговори той с вдигане на рамене. – Ти вече не си наоколо, така че не знаеш колко зле е станало с мама. Онзи задник и намалява заплатата всяка седмица, казва, че не му върви бизнесът. Но тя не е демон! Тя няма връзките на Бърдок.
Заля ме разкаяние. Нямах представа, че убийството на Бърдок от Линкълн щеше да има такива дълбоки последици за майка ми. Грим намаляваше заплатата ѝ всяка седмица? Нищо чудно, че беше дала стаята ми под наем.
О, Боже, сега се притеснявах за майка си. При следващата заплата щях да ѝ изпратя пари. Ако се наложеше, щях да я принудя да ги вземе.
Ръката на Шиа се уви около раменете на Майки, когато тя седна.
– Не се притеснявай. Ние с Бри ще спечелим парите и ще измъкнем майка ти.
Тя винаги беше толкова мека с него, гальовна. Обикновено просто го удряше по рамото и му казваше да млъкне.
Той ме погледна с усмивка.
– Наистина?
Кимнах.
– Кога приключват регистрациите?
Дългият му пръст посочи дребния шрифт в долната част на листовката – деня на Пробуждането.
Имахме време. Бях спечелила тази битка.
След като разпитах Майки за всякаква информация за тази бойна вечер, му съобщих, че сега той е новият пазач на земята. Поне за лятото.
След като се примири с факта, че ще трябва наистина да работи, за да си изкарва прехраната, всички се успокоихме. Той се занимаваше с поддържането на терена, а ние с Шиа тренирахме до насита. Разказах на Рафаел за случката с „Замърсената армия“, но той не изглеждаше изненадан, а само натъжен.
Сега ни оставаха само няколко дни до края на лятото, а церемонията по пробуждането беше утре.
Шиа стоеше в залата, стиснала оръжията си, потта се стичаше по гърдите ѝ, а в очите ѝ имаше поглед на лош човек. Линкълн стоеше пред нея с вдигнат син огнен меч.
– Разсечи ме! – Изръмжа той и Шиа нападна. Юмруците ѝ държаха плоските дръжки на остриетата, докато острите полукръгове се размахваха, стремейки се да посекат моя човек. Линкълн беше размазан, толкова бърз, че едва успях да го проследя.
Той и момчетата ни бяха тренирали усилено. Докато ги наблюдавах разсеяно, Ноа изрита краката ми и изведнъж паднах. Следващото нещо, което разбрах, беше, че острието му е в шията ми.
Откачалка.
Той ме погледна надолу, потта блестеше върху перфектната му порцеланова кожа.
– Когато се биеш двама на двама, трябва да следиш собствения си бой. Ако се разсейваш с това, което прави Шиа, само ще те убият.
Той беше прав. Когато настъпи моментът, трябваше да се тревожа само за собствената си битка.
С бързо завъртане се измъкнах от обсега на меча му и използвах краката си, за да го ритна с ножица. Когато се свързах с краката му, той падна, а аз се захванах, за да направя скок, като се преместих отгоре му. Докато пълзях нагоре по тялото му, в опит да го разпъна и да се опитам да го притисна, ръката му се изстреля и ме поряза в гърлото.
Свещени дяволски топки.
Болката избухна във врата ми, докато се борех да дишам. В гърлото ми се беше образувала буца и аз се свлякох настрани в слаба защита.
Ноа ме погледна.
– Това беше мръсен ход и се чувствам много зле, че го използвах, но децата от Замърсената академия ще се бият мръсно по този начин, така че трябва да си подготвена.
Със сълзи, които изтичаха отстрани на очите ми, единственото, което можех да направя, беше да кимна. Той беше прав. Беше толкова прав, че чак ме заболя.
Линкълн и Шиа бяха спрели боя и си бяха взели почивка.
– Прав си – каза Линкълн на Ноа. – Това ми дава идея.
– О, не. Не ми харесва това лице. Ти правиш лицето – казах му аз.
Той само се усмихна, а после погледна към Шиа.
– Добре, кога ще му се обадиш?
Въздухът се изду през пълните устни на Шиа.
– Не знам. Сега-скоро.
Решихме, че Шиа ще е тази, която ще се обади на майстор Грим и ще поиска разрешение да влезем в Града на демоните, за да се регистрираме за състезанието по борба, тъй като аз бях тази, която се опита да го убие и всичко останало.
Линкълн поклати глава.
– Добре, вземи три пропуска. Аз идвам с вас, момичета.
Устните на Ноа се набръчкаха.
– Хей, никога не съм бил в Града на демоните. Искам и аз да отида.
Заговорническият поглед на Шиа се свърза с неговия.
– Повярвай ми, нищо не ти коства.
– Просто попитай – каза и Линкълн и протегна телефона си.
Тя сдъвка долната си устна.
– Човече, гадно ми е. Ами ако той откаже? Цялото това време ще е било загубено.
– Не му позволявай да откаже. Познаваш го. Използвай всичко, което знаеш – насърчих я аз.
Тя си пое дълбоко дъх и набра номера му на високоговорител, след което започна да се разхожда.
– Какво искаш! – Изръмжа той в момента, в който вдигна слушалката. Беше работила за него в продължение на шест години, така че, разбира се, той щеше да има запазен номера ѝ в телефона си.
Шиа спря на място и потърка потната си длан по крачола на панталона си.
– Да ти дам един милион долара за договора с демон на Кейт Атуотър – отвърна тя с глас, гладък като масло.
Грим се засмя добродушно.
– Не ми губи времето с приказки, ангелска любовнице – изплю се той.
Най-добрата ми приятелка сдъвка устните си.
– Не съм. Просто трябва да ми осигуриш четири пропуска в Града на демоните, за да мога да се запиша за Нощта на боевете. Когато отборът ми спечели, ще ти дам парите. Всичките. В замяна ще освободиш договора на Кейт.
Мълчание. Дълго, ужасяващо мълчание. Дали той затвори слушалката?
– Не можеш да спечелиш. Без съмнение си отслабнала в Ангелския град. Не ми губи времето. – След това затвори.
Той, по дяволите, затвори.
– Гадняр! – Шиа изкрещя в телефона, после седна на пода и започна да пише яростно на клавиатурата.
Намръщих се и отидох.
– Какво си…? – Въпросът ми угасна, когато забелязах, че тя е извадила снимка на Грим от един от сайтовете на стриптийз клубовете му.
– Ще му покажа кой е слаб. – Тя започна да се люлее напред-назад, да пее и да движи ръцете си наляво-надясно, докато тъмносинята магия изтичаше, покривайки телефона.
– Това светлинна магия ли е? – Гласът на Линкълн беше загрижен.
Вдигнах вежда, но Шиа пренебрегна въпроса му.
– Това е магия, да му паднат рогата – заяви тя и аз пребледнях.
– Шиа… – Преди да успея да я разубедя, телефонът светна с обаждане от Панси-Ас Бос Ман.
Шиа спря магията си и се усмихна, като отговори с мъркане:
– Ало, здравей там?
– Какво правиш! – Изръмжа той. На практика можех да си представя как от устата му се изсипва слюнка.
– Кой е слаб сега? – Шиа се ухили в слушалката. – Преди два месеца помогнах да бъдат убити четирима демони, така че не ми казвай, че не мога да победя. Този милион долара е мой – изръмжа тя.
Тишина.
Още мълчание.
– Не, той е мой. Имаш сделка. А сега престани да се ебаваш с рогата ми – изръмжа той и затвори.
Шиа се усмихна, докато всички се споглеждахме с шок и облекчение. Две минути по-късно той ѝ изпрати смс с едночасов пропуск за пътуване на четирима души от Ангелския град.
– Да тръгваме – извика Линкълн.
Назад към част 2 Напред към част 4
