След като стигнахме до планината, помогнах на Джулиана да слезе от колата. Шофьорът се отби малко по-късно. Джаксън се появи от гората, като преди да се появи, ми съобщи за присъствието си. Измърморих в знак на поздрав, а ръцете ми се увиха плътно около Джулиана, която вече трепереше. Той ми подаде едно дебело палто.
– За нея – обясни той на въпросителния ми поглед. – Скоро ще се стъмни и ще стане наистина студено. – Той ми подаде и една скиорска маска. – Може би с това ще се чувства по-добре.
– Благодаря – казах му, имайки предвид това. Загърнах я и нахлузих ски маската върху лицето ѝ, като след това притиснах целувка към студените ѝ устни. Джаксън взе чантата ми от мен и я прехвърли през рамо. – Ще ни трябват няколко часа, за да стигнем до хижата – каза ми той.- Но имам няколко мъже, които разпалват огън. Утре сам ще си набавиш още дърва, но ще имаш достатъчно, за да изкараш нощта и утре сутринта.
Кимнах му в знак на благодарност. Джаксън винаги се грижеше за нас. Честно казано, не знаех защо Джеймс все още не му е дал по-висок ранг.
– Джеймс ми даде карта – казах му аз.
– Казах му, че картата няма да ти свърши много работа, ако е твърде тъмно, за да я разчетеш.
Изсумтях.
– Добра мисъл. Обзалагам се, че е приел тази информация с благодат.
Джаксън се разсмя.
– Почти сигурен съм, че му се е приискало да ме удари.
Аз се ухилих. Хванах облечената в ръкавица ръка на Джулиана в моята и последвахме Джаксън в гората. Той държеше клоните встрани от пътя на Джулиана, а аз ѝ помагах да преодолее неравния терен. Колкото по-нагоре отивахме, толкова по-лошо ставаше, наклонът ставаше все по-стръмен, почвата ставаше малко по-скалиста и неравна, но тя се държеше за мен, успявайки да запази равновесие, като ме използва за опора.
Джаксън беше търпелив, както и аз. Тя не беше свикнала с подобни неща и знаех, че те започват да и се отразяват.
Спирахме на всеки час, за да може тя да пие вода. Знаех, че няма да почувства жажда. Студът пречеше на повечето хора да усещат жаждата си, но и двамата с Джаксън бяхме преминали през достатъчно обучение за оцеляване, за да разберем, че трябва да останеш хидратиран, независимо дали усещаш жажда или не.
Светлината на деня се пропукваше над хоризонта, когато най-накрая стигнахме до хижата. През последния час носех Джулиана на гърба си. Стъпките ѝ ставаха все по-бавни и тя се уморяваше твърде много, за да продължи. Страхувах се да не я избутам твърде далеч, затова я качих на гърба си, а Джаксън ми помогна да се държа стабилно на по-неравните участъци от нашия преход.
Когато влязохме, на пода пред камината имаше матрак. Бързо поставих Джулиана на него и я съблякох от мокрите ѝ ботуши и якетата, като свалих и маската и ръкавиците ѝ. Когато приключих, Джаксън беше приготвил дебело одеяло и дебела завивка и аз бързо я завих с тях, като я целунах по челото.
– Справи си се толкова добре, момиченце – похвалих я аз. Тя се прозя. – Гордея се с теб. Седни тук за няколко минути, добре? Ще ти донеса нещо за ядене, а след това ще можем да поспим.
Тя кимна, като при това отново се прозя, а зъбите ѝ вече не тракаха. Целунах я по устните и станах, като отидох в кухнята. Джеймс беше прав. Ако бяхме тук повече от седмица, бързо щяхме да изчерпим запасите си. Но това беше добре. Знаех как да живея от земята.
Джаксън постави ръка на рамото ми.
– Тръгвам си – каза ми той. – Ще се свържа с теб около обяд.
– Разбирам. Благодаря, човече.
Той кимна веднъж и излезе от хижата, като затвори вратата след себе си. Бързо изсипах консерва с говеждо задушено в тенджера и я поставих на огъня, преди да обгърна тялото си около това на Джулиана. Тя въздъхна доволно.
– Може би да съм тук няма да е толкова лошо – каза тя тихо.
– Защо, скъпа? – Попитах я, искрено любопитен.
– Защото сме само ние – обясни тя. – Външният свят не съществува тук. – Тя сви рамене. – Не знаех колко много се нуждая от откъсване от реалността, докато не дойдохме тук.
Притиснах устни към върха на главата ѝ.
– Тогава ще се възползваме максимално от времето си тук – обещах ѝ. Станах от матрака и разбърках яхнията, преди да се върна в кухненския бокс, за да взема две купички и още една лъжица. След като раздадох храната, нахраних Джулиана, а накрая се нахраних и аз. След като приключих и прибрах всичко, се сгуших под одеялата и я придърпах плътно в прегръдките си, като и двамата заспахме след няколко минути.
~*~*~
Когато се събудих няколко часа по-късно, Джулиана тихо хъркаше до мен, обърната с предната част на тялото си към огъня. Целунах я по тила, преди да се отдръпна от матрака и да загърна одеялото около нея, за да се чувства все така топла и сигурна.
Нахлузих ботушите си и грабнах якето си, излизайки навън, за да видя какво животно мога да убия, за да си набавя някакъв протеин. Брат ми ни беше взел колкото може повече консерви, но Джулиана и аз имахме нужда от повече храна, отколкото той ни беше осигурил.
След като намерих малък заек, го одрах и изкормих, преди да го изпека на огъня. Джулиана все още спеше, когато влязох в колибата, а устните ѝ бяха леко разтворени.
Беше толкова шибано красива.
Прокарах пръсти по челото и бузата ѝ, преди да се върна навън, за да събера дърва за следващите няколко дни, а в главата ми се въртяха мисли за това как ще правя любов с моята сладка, малка подчинена пред огъня.
Назад към част 17 Напред към част 19
