КСАВИЕ
Първите ми няколко седмици в „Зодиак“ бяха страшно напрегнати. Бях преминал през „Адската седмица“, а скоро предстоеше „Разплатата“, за която се готвех с всички сили. Почти не ми оставаше време за почивка и фактът, че бях взел Xbox-а си със себе си в академията, сега беше малко смешен. Всяко свободно време прекарвах в летене с новото си стадо. И, по дяволите, това беше най-хубавото нещо, което някога бях познавал. Да си сред моя вид, да се носиш из облаците и да се чувстваш свободен като проклет орел беше невероятно. Ако не беше баща ми, който се оказа абсолютният задник на годината, принуждавайки всички ордени да останат разделени, щях да кажа, че този път беше перфектно.
Не ме интересуваше, че съм си скъсвал задника от зори до здрач. Не ми пукаше, че бях изтощен и ранното събуждане беше жестоко в сравнение с мързеливите сутрини, с които бях свикнал. Сега имах цел. И свобода, която ме караше да хващам живота за топките, защото част от мен се страхуваше колко дълго ще продължи. Имах само четири години в „Зодиак“, а после кой знаеше какъв живот щеше да ми проектира баща ми? Просто се надявах, че няма да стигне толкова далеч. Дано Дариус, наследниците и близначките намерят начин да го свалят, защото в противен случай всички бяхме прецакани.
Беше трудно да се виждам с другите резервни наследници, но се справяхме. Всички, освен Елис, която изглеждаше по-загрижена да не нарушава закона от останалите. Атина, Грейсън, Хадли и аз бяхме намерили няколко неизползвани пещери на територията на Земята, в които се срещахме, доколкото беше възможно. Атина и Грейсън бяха донесли куп одеяла и кристали лумен за светлина, за да е по-удобно, а аз и Хадли бяхме издълбали няколко грубо издялани места в скалата с помощта на земната си магия.
Сега седях на едно от тях, тъй като четиримата предпочетохме да обядваме тук, а не в „Кълбото“, където K.О.Р.Г.-ите наблюдаваха всяко наше движение. В тези дни мястото не беше много оживено и предполагах, че много от другите ученици имат същата идея. Надявах се, че повечето от феите тук не спазват новия закон на баща ми, но беше трудно да се каже. Проблемът беше, че не можех да разбера ничия вярност. Затова се постарах да прекарвам време само с малцината, на които имах доверие. И се оказа, че щом се изпуснах, че не одобрявам глупостите на баща ми, тези феи се съгласиха.
Атина се носеше на облак въздух близо до покрива на пещерата, докато Хадли я гледаше с разочарование. Той отново се беше опитал да я ухапе и бях сигурен, че тя обичаше да го избягва.
– Ами ако просто го направиш като услуга към мен? – Обърна се към нея Хадли. – Няма да те преследвам. Просто помогни на приятел.
– Хапни Грей, ако искаш да опиташ вкуса на Вълка – обади се Атина, увисна с главата надолу и се завъртя спираловидно във въздуха към нас.
Хадли изръмжа и скочи, за да се опита да хване косата и, като използва силата си, за да се хвърли по-високо. Тя отново се завъртя нагоре и се отдалечи от него с подигравателен смях.
– Ако искаш да ме ухапеш, ще трябва да се бориш с мен за това – каза Грейсън, който лежеше на едно одеяло и почукваше нещо на атласа си.
– Не те искам – измърмори Хадли, разхождайки се под Атина. – Всичките и подигравки предизвикват глад в мен.
– Внимавай, Хад, не бива да се увличаш по лова – закани се Атина.
– Слез тук и ми го кажи в очите – предизвика я Хадли и Атина се спусна на земята, сякаш се канеше да направи точно това. Хадли веднага се стрелна към нея, като се блъсна във въздушния щит, от който полетя назад и се удари в земята по задник. Избухнах в смях, подсвирквайки си на опитите му.
– За бога – изръмжа Хадли, заглади тъмната си коса назад и се изпъна. – Просто ми дай да опитам, Атина. – Той на практика слюноотделяше, а на мен не ми харесваше този жаден блясък в очите му.
– Не – каза тя леко, премести се и седна до мен.
– Дръж я, Ксавие – изръмжа Хадли, а аз се изсмях и хвърлих пръстен от дървени шипове, който израсна около нас.
– Не мога да бъда купен, пич – казах с усмивка, а Хадли изсумтя, падна да седне до Грейсън и огледа гърлото му, сякаш обмисляше да промени решението си и вместо това да се бие с него за питие.
– Не бих го направил, братле – каза небрежно Грейсън, а очите му все още бяха вперени в Атласа. – Моят Вълк вече е почти толкова голям, колкото този на Сет.
– Аз обаче съм по-силен – каза Хадли с усмивка, след което падна до него с въздишка. – Но ти просто не си закуската, която искам.
Грейсън се навря в главата му, оставяйки мокро облизване на слепоочието му.
– Не се притеснявай много, тя никога няма да ти позволи да я ухапеш. Това я ужасява.
– Не ме плаши – измърмори Атина. – Просто мразя да бъда използвана от паразити.
– Паразит? – Изплю се Хадли, седна изправен и я погледна.
Тя сви невинно рамене и завъртя около пръста си кичур тъмнолилава коса.
– Ти си точно това. Точно както каза онази отровна кучка Хайспел в „Кардинална магия“, ти си един от паразитните ордени.
– Ти си го просиш – предупреди Хадли, скочи и вдигна ръка, хвърли в нея дървена тояга и разби дървените ми шипове на пух и прах.
Атина седеше и гледаше как той си проправя път към нея, преди отново да се сблъска с въздушния и щит.
Тя се усмихна подигравателно.
– Какво сега, Алтаир? Или да те наричам Алспар? – Мърмореше тя.
Той удари с тоягата си по щита ѝ и тя му се намръщи, докато той започна да използва силата на Ордена, за да го разбие по дяволите.
– Отвори – изсъска той и тя започна да се смее.
– Никога! – Извика тя, скочи на крака и започна да се съблича. Хадли я погледна, тоягата висеше свободно в ръката му, докато я гледаше с тиктакаща челюст. Когато се свлече до бельото си, разкривайки татуировката на полумесец над бедрото си, тя скочи над главата му. Превърна се в огромната си черно-сива вълча форма, която приличаше на гигантско хъски, и изскочи от пещерата. Хадли я преследваше със скоростта на своя Орден, като плюеше проклятия, докато тичаше. Аз се засмях, а Грейсън изрева окуражително към Атина, докато се буташе нагоре.
Грейсън ме погледна с усмивка.
– И така, разбра ли нещо от това, което професор Зенит каза за звездните връзки, защото умът ми е прецакан. Никога не искам да бъда прокълнат с тази глупост. Защо да се отказвам от това десет момичета да се борят всяка вечер да ми смучат пениса само заради една мацка?
В рамките на няколко седмици, откакто беше тук, той си беше създал глутницата само от момичета и всички те го следваха като нуждаещи се кученца. Не ми беше убягнало, че всички останали резервни членове редовно си лягат, а аз избягвам всякакво внимание, което ми се хвърля. С тези темпове вероятно щях да бъда тридесетгодишен девственик с няколко домашни котки за компания. О, не, чакай, по-скоро щях да бъда омъжен за някоя корава вещица с лице на крокодил, с която трябваше да създам наследници на Дракон. Ебаси, това не може да ми е за първи път. Трябва да се справя с това.
Проблемът беше, че единственото момиче, което исках, беше заето. А сега, когато се бях присъединил към нейното стадо, гаджето ѝ официално беше мой Дом. И той се стараеше да ме държи под копитата си през цялото време. Освен това беше и добър човек, което само го правеше още по-неприятно. Но все пак не можех да не погледна към София. Тя беше единственото ми хубаво нещо, преди да дойда тук, а сега бях в Академията „Зодиак“, която беше най-невероятното място в историята, и тя все още беше най-доброто нещо в живота ми.
– Мисля, че имаме противоположни проблеми – казах на Грейсън, а веждите му се повдигнаха.
Той сгъна мускулестите си ръце около краката си и се приближи до мен с интрига в очите.
– Коя е тя?
– Момиче, което не мога да имам – казах аз, като отметнах косата си от очите. Беше станала някак дълга, но не я бях подстригвал, откакто София беше пъхнала пръстите си в нея през онази седмица и ми каза, че заради нея изглеждам като истински жребец.
– Разправяй, Акрукс, искам всички подробности, защото съм почти сигурен, че сърцето ми е просто още един член и трябва да разбера дали някога ще иска нещо друго, освен многобройни путки.
Изсумтях, като прокарах ръка по тила си.
– Тя е в моето стадо. И е по-възрастна от мен. И е взета от стадния Дом.
– Това е същото като Алфа на вълците, нали? – Попита той.
– Да, нещо подобно. Те обаче се чифтосват с най-плодовитата женска, след като поемат властта – обясних аз.
– Значи тя е горещата АФФ? – усмихна се той. – Гореща като шибана плодовита женска?
– Да – изхлипах аз, като игнорирах горещината, която се надигаше по лицето ми.
Той подскочи и ме плесна закачливо по бузата.
– Не е ли очевидно, пич?
– Не? – Намръщих се.
– Трябва да ритнеш с копита Дома в лицето и да заемеш мястото му – каза Грейсън с кривата си усмивка. – О, хей, това се римува.
Усмихнах се на този образ. Не можех да отрека, че откакто се бях присъединил към стадото му, често се сблъсквах с Тайлър. Инстинктът беше налице, но знаех, че се сдържам заради София. Не исках да принуждавам Дом под себе си и да я открадна. Добре, че не го направих. Много исках това. Мечтаех си за това и ставах много по-агресивен, отколкото осъзнавах, че съм, когато бях около нея, а Тайлър идваше и се нахвърляше върху нея като Черната красавица на Фейроидите. Но исках тя да ме избере и заради мен, а не само защото бях Дом.
Звънецът иззвъня някъде в далечината и аз разбрах, че е време да отида в клас. Избутах се на крака и Грейсън почука рамото си в моето, докато излизахме от пещерите.
– И така, получаваш ли пеперуди и други неща около нея? – Попита той.
– Не, по-скоро усещам земетресение в гърдите си и гръмотевична буря в главата си.
– Сладко – каза Грейсън. – Това звучи по-скоро като за мен. Трябва да пробвам да позволя на едно-две момчета да ми смучат пениса, може би просто не съм по момичетата.
– Цялата ти група е буквално съставена от момичета, които чукаш всеки ден – отбелязах аз.
– Вярно е, но може би имам нужда от малко разнообразие. – Той ме изгледа нагоре-надолу, сякаш се опитваше да разбере дали мога да бъда привлекателен за него, и аз го ударих с лакът в корема.
Излязохме навън и докато се движехме по пътеката към дърветата, от тях изскочи рояк от тичащи момичета. Те се втурнаха около Грейсън и го дръпнаха от мен, като се бореха да го прегърнат и целунат. Той се усмихна глупаво, оставяйки се да го дърпат, и ми подхвърли бързо за довиждане.
– До скоро, пич.
Подсмъркнах му, после погледнах към небето, хапейки вътрешната страна на бузите си, докато облаците ме викаха далеч горе. Магическите ми запаси рядко се изчерпваха, защото летях през тях при всяка възможност. Бях обсебен от тях. След като бях затворен в имението на баща ми толкова дълго, нямаше да пропусна нито една възможност, която ми се беше отдала да го направя. Дори си бях купил онлайн пегобаг на Темпа, който се разтягаше, за да остане на гърба ми, когато се премествах.
Когато вълците се изгубиха от погледа ми, събух обувките си и започнах да се събличам, а усмивка се отскубна от устните ми, докато натъпквах всичко в раницата си, която имаше формата на облак с блестящи бели брокатчета по него – и беше хладна като дявол, много благодатна.
Сложих я отново на гърба си, когато вече бях гол, след което скочих напред и оставих формата си на Пегас да се разлее от плътта ми. Изхлипах шумно, когато копитата ми удариха земята, и поклатих глава, докато от гривата ми се сипеше блясък, а люляковите ми криле се разгъваха от двете ми страни. Започнах да галопирам надолу по пътеката, а погледът ми беше насочен към небето, докато размахвах криле и скачах от земята, изкачвайки се към очакващите ме облаци. Щом се втурнах през тях, магическите ми резерви започнаха да набъбват. Правех премятания и салта, докато прекосявах кампуса към Огнената арена за следващия ми урок. Това беше буквално най-хубавото чувство на света.
Когато се озовах над огромния амфитеатър, кръжах надолу към него като хищна птица, забелязвайки класа, който се подаваше в пясъчната яма долу, облечен в прилепналите си огнеупорни униформи. О, по дяволите, закъснях.
Спуснах се от небето и се приземих в сърцето на амфитеатъра за голямо неодобрение на професор Пиро.
– Господине! – изкрещя тя. – Премести се обратно в този миг, момче. – Тя хвърли ръката си към мен, пръстите и се усукаха и заклинанието ме удари в гърдите, карайки ме да се отдръпна гневно, докато във вените ми се процеждаше бучаща енергия.
Опашката ми се размърда и аз се изпънах, когато заклинанието се разкъса в мен и ме принуди да се преместя.
Босите ми крака се удариха в земята и аз проклех, докато всички в класа се взираха в голия ми задник. Срещнах погледа на София и сграбчих боклука си със стон от смущение, а веждите на Пиро едва не се забиха в линията на косата и.
– О, Боже, не разбрах, че си ти, принц А-акрукс – заекна тя. – Моля те, не споменавай това на баща си.
Брат ми се запъти към нея с дим, излизащ от ноздрите му, и тя се отдръпна с тревога, изплювайки извинения, докато той я кастреше за това. Което само влоши цялата ситуация, тъй като всеки, който вече не се беше загледал, се обърна да види за какво крещи той и още повече топлина нахлу във врата ми. Знаех, че е нормално всички да се събличат в кампуса преди смяна, но все още не бях свикнал с това. Особено с погледите. Група момичета започнаха да се кикотят зад мен и аз погледнах през рамо, за да ги открия да снимат дупето ми. О, мамка му.
София дръпна глава по посока на съблекалните и аз кимнах неловко, преди да потегля в тази посока. Втурнах се вътре и си отдъхнах с облекчение, като се насочих към една пейка, пуснах чантата си на нея и се преоблякох в тесния си противо огнен костюм. Той и без това не скриваше много члена ми, но предполагах, че е по-добре, отколкото да стоя там с гол задник.
Трябваше сериозно да започна да свиквам с това. Просто не бях имал възможност да се приспособя към стадния живот, преди да дойда в „Зодиак“. Повечето ордени бяха прекарали известно време със себеподобните си много преди да тръгнат на магическо обучение. И поне нямах в стадото си малък член като Хюбърт Плутон, не че на него му пукаше. Вчера беше провел двайсетминутен разговор с мен, с ръце на хълбоците и малка пишка, развяваща се на вятъра. По-голямата част от стадото беше украсила своите части с блясък и скъпоценни камъни и се кълна, че големият диамант на върха на члена му винаги ми намигаше.
Винаги отвръщах поглед от София, когато се събличаше, но онзи ден я чух да говори с една от приятелките си за новия си жартиер и за малките розови скъпоценни камъни, които имаше над клитора си. Всички тези неща бяха толкова нови за мен и никога преди не бях мислил за украса на члена си. Това ли се очакваше от мен? Трябваше ли пенисът ми да е с по-голям диамант от този на Хюбърт, за да докажа колко съм достоен за мястото си в стадото? Майната му.
Захвърлих чантата си в едно шкафче и се върнах на арената, където всички бяха започнали да практикуват магията си. Тори работеше с Дарси, тъй като „Пиро“ свързваше само ордените, но тъй като Тори се преструваше, че все още е под влиянието на баща ми, те не говореха много. Дарси обаче изглеждаше десет пъти по-щастлива, отколкото от седмици насам. Това също беше тежест за сърцето ми. Не знаех как Тори щеше да избяга напълно от него, но трябваше да има начин сега тя да не е напълно контролирана от него.
– Господин Акрукс, бихте ли искали да се свържете с госпожица Сигнет, огнената ви магия се развива доста добре, така че нека видим как ще се справите с по-напреднала форма – насърчи ме Пиро и аз погледнах към София с усмивка, кимнах и се присъединих към нея. – Помогни на господин Акрукс – каза тя на София и аз осъзнах, че това са неща за първа година, които не би трябвало да я кара да прави. Вбесяваше ме това, че получавах преференциално отношение. Особено ако това се отразяваше на работата на София.
– Не е нужно – казах ѝ и тя хвърли балон за заглушаване около нас, прибирайки кичур къса, златиста коса зад ухото си.
– Нямам нищо против – каза тя весело. – От известно време така или иначе мога да превръщам пясъка в стъкло – каза тя и кимна към другите второкурсници, които практикуваха точно това. – Предимствата на това да си приятел с Вега. Техните учебни сесии са доста интензивни и се кълна, че понякога научавам повече с тях, отколкото с Пиро.
– Ако си сигурна? – Попитах. – Аз не мога да образувам нищо друго освен прости форми, а Хадли може да направи шибан ромб. – Погледнах към него, докато той небрежно хвърляше пирамида, след което накара огнени пръски да изригнат от върха и, сякаш беше вулкан. Шибаният Хадли. Момичето, с което работеше, беше толкова заето да го гледа, че продължаваше да се пали от собствените си пламъци.
– Ако искаш да направиш нещо триизмерно, трябва да спреш да се фокусираш толкова силно – обясни София, вдигна ръце и създаде квадрат от пламъци между тях. Пръстите и работеха с тренирани движения, докато хвърляше още един квадрат до него, след което остави линиите от пламъци да се слеят, за да образуват куб. – Колкото повече се опитваш да ги насилваш, толкова по-малко послушни са пламъците. Мисли за това като за духане върху свещ. Ако духаш прекалено силно, пламъкът ще угасне, но само малко и ще се огъне така, както искаш.
Застанах до нея и откраднах поглед към красивото и лице и сладкото и носле, докато хвърлях квадрат с огнената си магия. Това беше достатъчно лесно, но изграждането на каквото и да било друго върху него винаги беше трудната част. Наблюдавах магията и, после я наблюдавах, после устата и. Майната и на устата. Устните и бяха розови като захарна нишка и тя леко придърпваше долната между зъбите си, докато се концентрираше.
Миризмата на изгоряло стигна до мен и тя се извърна към мен с въздъхване.
– Ксавие!
Погледнах надолу и установих, че наистина горя.
– Мамка му! – Отдръпнах се от нея, когато огнеупорната униформа започна някак да гори под интензивността на пламъците ми и да се катери по ръката ми. Размахах диво ръката си, което само я направи още по-горяща, след което си спомних, че имам водна магия и я хвърлих върху себе си без абсолютно никакъв контрол. Преобърнах се с количеството, което използвах, и се приземих на задника си напълно измокрен.
– О, звездички, той е толкова секси – прошепна Нина Звезди на приятелката си и двете се захилиха. – Той е като един тромав малък Дариус, който дори не осъзнава, че е секси.
Чудесно.
София ми подаде ръка, за да ми помогне да се изправя, но аз бях твърде унил, за да я приема. Отблъснах ръката ѝ и се изправих сам, като избърсах пясъка от задника си, който не искаше да отиде никъде, защото бях шибано мокър. Изпуснах конско подсмърчане на разочарование и се обърнах към Нина, която ми забиваше дългите си мигли. Знаех, че приличам на брат си, но това винаги е било наред, докато всички не започнаха да го изтъкват.
София се протегна и избута влажната ми коса от очите, като се изправи на пръсти, за да го направи. Беше толкова малка, че това беше още едно нещо, което, по дяволите, обожавах в нея.
Тя е заета, братче. Разбери намека.
– Ти поне потуши огъня. – Тя се засмя леко и аз не можех да не се усмихна на звука.
– Да, предполагам – промърморих и тя ме дръпна закачливо по ръката.
– Ще го направиш. Просто ще стане някой ден.
– Само се надявам да се задейства преди „Разплатата“, иначе съм прецакан – казах аз.
Не можех да загубя мястото си в „Зодиак“. Трябваше да работя по-усърдно и да се уверя, че няма да направя някоя глупост като тази, когато ме оценяват. Не работех много добре под напрежение, а София винаги така ме изнервяше, че често се оказвах неловък пред нея. Точно вчера бях направил перфектно хвърляне на вода, създавайки река, която течеше в посоката, в която я подканях. Но дали тя беше там, за да види това? Не. Беше тук, за да види как се държа, сякаш съм още на първия ден от обучението си.
През останалата част от урока се съсредоточих върху създаването на куб, решен да го направя и да докажа, че всъщност не съм безполезен гълъб, и до момента, в който Пиро обяви края на урока, не само го бях усъвършенствал, но и бях създал пирамида, точно като тази на Хадли. Разбира се, той беше преминал към леене на цяло огнено ято птици, които летят около амфитеатъра, но аз бях стигнал дотам където исках.
Прибрах се в съблекалнята заедно с Хадли, обличайки униформата си след душ.
– Улови ли Атина? – Попитах го, а той изпусна дъх на разочарование.
– Не – изръмжа той. – Изгубих я в гората и не можах да я намеря. – Зъбите му изскочиха, докато си мислеше за това, и аз хванах голата му ръка, принуждавайки го да ме погледне.
– Бъди внимателен. Дариус ми разказа какво се е случило с Кейлъб и Тори, когато я е преследвал. Не можеш да позволиш това да те застигне.
– Знам – изпъшка той. – Няма да я нараня. Поддържам се на ниво по-лесна плячка. Просто искам да я хвана един път. Ловът е толкова шибано добър.
– Само не прави глупости – настоях аз и той кимна.
– Няма да го направя, човече. – Той дръпна ризата си.
– Хей, Хадли, готов ли си? – Обади се едно момче и аз погледнах към Трент, който беше покрит от главата до петите с татуировки.
– Да – каза Хадли и погледна към мен. – Ще си направя ръкав с татуировка. – Той посочи дясната си ръка. – Ще бъдат всички планети като черепи, Трент е жесток художник. Може би и ти трябва да си направиш такава?
– Няма нищо, което наистина да искам. Наслаждавай се. – Сложих на гърба си чантата с искрящите облаци и той я огледа с подсмърчане.
– Хубава чанта – подиграва се той.
Показах му среден пръст с усмивка и той се изстреля с Трент, момчето очевидно също беше вампир, защото изчезнаха заедно през вратата.
Излязох навън и намерих София да стои там, облегната на стената. Отидох при нея, прокарах ръка през косата си и погледът и се насочи към бицепса ми, а по бузите и се появи руменина, когато пристигнах. Преди да успея да ѝ кажа и дума, от небето падна огромен сребърен пегас, който се приземи точно пред нея и ме изхърка яростно. Тайлър закрачи в кръг около нея, разперил опашка, докато маркираше територията си, и гневът ме прониза.
Потропнах с крак, тъй като инстинктите ми на пегас ме подтикваха да го предизвикам.
– Успокой се, Тай. – Погали го по врата София, погледна ме около него и отново прехапа устна по онзи начин, който накара члена ми да се размърда.
Тайлър се премести във формата си на феи, а София извади панталони от чантата си и му ги подхвърли. Той ги обу, преди да тръгне към мен и да преметне ръка през раменете ми.
– Здравей, приятелю, как върви? – Попита той с широка усмивка, сякаш не беше станал Дом за мен и София. Той извади атласа си и ни снима, като потупваше, докато я публикуваше във FaeBook с надпис:
„Вися с третия в стадото.“
Мразех да съм трети. Третият не е най-добрият. Това просто не ми харесваше.
Бях се издигнал бързо в редиците и сега единствените, които бяха над мен, бяха Тайлър и неговата приятелка. Продължавах да мечтая да се бия с него, да заровя юмруци в стомаха му или да забия рога си в червата му, преди да му отнема София и да принудя всички останали в стадото да бъдат под мое командване. Идеята ме накара да се втвърдя сериозно. Откакто бях пристигнал тук, толкова пъти се бях събуждал с ерекция заради тази идея, че започвах да си мисля, че имам проблеми.
Отблъснах Тайлър малко по-силно, отколкото беше наистина приятелски, и той тропна с крак, докато аз тропнах с моя в отговор, а очите ми се присвиха.
Той продължи да се усмихва, след което сгъна ръце.
– Искаш ли да се забавляваш с нас, Ксавие? Аз, ти и моето момиче? – Начинът, по който каза „моето момиче“, накара гнева ми да се надигне и аз погледнах към София с глад, който не искаше да спре.
– Разбира се – казах, вдигайки брадичката си, когато той ме погледна отново оценяващо. Може би просто трябваше да го предизвикам? Защо не, аз съм достатъчно силен. Мога да се справя с него.
Формата ми на пегас беше голяма колкото неговата, а рогът ми можеше да е дори с малко по-голям. Трябва да накарам София да ги измери и двата, защото моя определено е и по-дебел, а това трябва да се брои за нещо.
– Всъщност трябва да отида в библиотеката – каза София. – Исках само да ти дам това. – Тя се приближи до Тайлър и го целуна. Сърцето ми се разтуптя, сякаш тя току-що беше забила граната в гърдите ми и беше дръпнала щифта. Тайлър я сграбчи за кръста, придърпвайки я по-близо притежателно, а аз стоях и ги гледах с ярост, която бълбукаше под плътта ми.
Инстинктите ми се надигнаха в мен и от гърлото ми се изтръгна яростно хленчене, преди да отблъсна Тайлър от нея и да се изправя пред лицето му, удряйки челото си в неговото. Той отблъсна собственото си чело към моето и аз изритах пръстта под краката си, докато отказвах да помръдна.
– Искаш да ме предизвикаш ли, приятелю? – Попита Тайлър с яростно подсмърчане.
– Може би искам – казах аз, а гърдите ми се издигаха, докато той продължаваше да се опитва да ме изтласка назад, но аз не отивах никъде.
– Не би – изръмжа Тайлър. – Аз съм най-добрият ти приятел.
– И ти продължаваш да го казваш. – Свих очи, а той тропна с крак и го заби върху моя.
Хвърлих страничен поглед към София, която хапеше устните си и гледаше между нас, без да се намесва. Макар че бързо научавах, че това е начинът на нашия вид. Момчетата трябваше да се борят, за да имат най-добрата женска, а тя трябваше да се увери, че е с правилния партньор. Така че подтикването ми към това беше стандартен ход на кобилата. И като знаех, че тя иска да се боря за нея, се чувствах много добре.
Тайлър внезапно се отдръпна, изви пръсти и хвърли една лиана, която ме спъна в пръстта. Вдигнах собствените си ръце, за да отвърна на удара, когато паднах на земята, като изхвърлих огнена струя. Стена от пръст полетя нагоре, за да я блокира, и не бях сигурен как да противодействам на това. Просто не бях достатъчно добре обучен.
Тайлър я заобиколи, като ми подаде ръка и тихо измърмори в знак на предложение.
– Приеми мястото си – настоя той и аз въздъхнах, като му позволих да ме издърпа нагоре със силно стискане на ръката ми. Стиснах зъби, докато той се опитваше да смачка костите в пръстите ми, а аз му отвръщах със същото. Той се задържа близо до мен за миг и погледът ми падна до твърдата цепка на устата му, преди отново да го погледна в очите и топка заседна в гърлото ми.
– Добре. – Лицето на Тайлър се разцепи в широка усмивка. – Знаех, че никога няма да ми направиш мръсно, Ксавие.
– Ще се видим по-късно – обади се София, като забиваше мигли в Тайлър, което само накара кожата ми да настръхне от гняв. По дяволите, ако това беше краят на опитите ми да я спечеля.
Тя тръгна и аз останах с моя Дом, който изглеждаше щастлив като нищо сега, когато беше спечелил точка над мен. Този път трябваше да отстъпя, но това не означаваше, че се предавам.
– Няма нищо лошо в това да си трети в стадото – каза Тайлър с усмивка. – Можеш да се срещаш с всеки един от Подвласниците. Или с всички, ако искаш. Защо не поканиш няколко от тях в стаята си някой път?
– Не – измърморих аз, мускулите ми се стегнаха, когато започнахме да вървим заедно по пътеката.
Той ме погледна отстрани и видях как се опитва да издърпа раменете си назад, така че да е по-висок от мен, но дори и в това отношение бяхме доста подобни. Бяхме твърде близки като съперници.
– Ами София е извън границите – предупреди той, като го каза с непринудена усмивка, но очите му бяха изцяло убийствени. Взираше се в мен, докато не погледнах настрани, статутът му в стадото ме принуждаваше да отстъпя. В името на звездите.
– Добре – измърморих аз и той плесна с ръка по гърба ми.
– Добре. А сега ела и се надрусай с мен в дъгата. Обикновено има няколко край водопада в Територията на водата. А ако имаме късмет, някои от водните елементали ще хвърлят топли дъждове, така че ще има още повече от тях.
– Добре – съгласих се аз, като ми хареса как звучи това.
Той започна да се съблича, като небрежно ми подхвърляше нещата си.
– Сложи го в пегобага си.
Директната заповед адски ме подразни, но направих каквото каза. Днес бях победен от него и трябваше да приема това като фея и да се върна да се бия друг ден, когато съм готов. Погледът ми се насочи към мускулестите му гърди, когато започнах да свалям дрехите си, и изведнъж ми се стори, че се надпреварваме кой ще го направи пръв, а предизвикателството в погледа му ме подтикваше. Натъпках грубо дрехите си в чантата, докато той ми подхвърляше своите. Изсъсках ядосано, тъй като трябваше да ги нося като малка кучка, но той само ми се сопна и поклати глава.
Яростното напрежение пулсираше във въздуха, когато свалихме последните си дрехи и аз сложих обратно чантата си. Той огледа тялото ми с оценяващ поглед, сякаш се опитваше да разбере дали е по-голям от мен, или не, и аз осъзнах, че поне веднъж не съм се притеснявал да се съблека. Предполагам, че след като се съблякох пред всички огнени елементали в училище, това ме беше накарало да преодолея страха си.
Огледах тялото му със също толкова оценяващ поглед, като не можех да избегна да не погледна члена му, който в основата си беше обсипан със сребърни камъни, а над него на срамната кост се намираше дъга от цветни скъпоценни камъни.
– Това нещо с ваджазъла нещо, което трябва да правя, ли е? – Попитах го, а той се разсмя диво.
– Първо, това е джаджазъл за момче. И второ, не, не е нужно да правиш глупости. – Той се усмихна. – Няма нищо лошо в един обикновен джинджифил, приятелю.
Начинът, по който каза това, беше адски подозрителен и сега трябваше да си помисля, че някакъв вид диджаз е в реда на нещата. Как изобщо са залепили всички тези скъпоценни камъни? И дали дизайнът беше от значение, или просто колко скъпоценни камъни можех да залепя около боклука си? Получавам ли точки за включването на топките??
Каквото и да беше необходимо, за да спечеля вниманието на София, щях да го направя. Нямаше да се крия от Тайлър, когато исках да се издигна и да открадна момичето му. Може би щеше да е сенчесто, ако бяхме просто приятели, но ние не бяхме само това. Бяхме в стадо и това беше начинът, по който работеше. Така че нямаше да потискам инстинктите си.
Очите на Тайлър се задържаха върху гърдите ми, сякаш се опитваше да разбере широчината им, после се обърна и се преобрази в огромната си, сребърна форма на пегас. Скочих след него, за да направя същото, а той започна да се отдалечава в галоп от мен, за да докаже скоростта си. Поех по пътя му и скоро се изравнихме с него, докато избутвахме куп ученици от пътеката в стремежа си да останем един до друг.
Опитах се да го изпреваря, но той не отстъпваше на темпото ми, колкото и да се напъвах. Беше толкова шибано разочароващо.
Накрая Тайлър се обърна, разпери криле и се издигна в небето. Бях по петите му, тичах след него и примижавах срещу слънчевите отблясъци, докато размахвах криле, за да не изоставам.
Може би никога в живота си не съм бил наследник на нещо, но в това стадо наистина исках да бъда крал. Затова щях да детронирам моя Дом и да му отнема короната. Тогава София щеше да е моя.
Назад към част 20 Напред към част 22