Мира Лин Кели – Осмели се да обичаш – Сега и тогава – книга3 – част 18

Глава 16

Грубо. Така Форд взе устата ѝ. Имаше моменти за нежност и сладост, моменти, в които искаше да прави любов с устата на Брин в продължение на часове, но това не беше един от тях. Не и след това, което тя току-що му беше казала. Не и след като най-накрая научи истината, която трябваше да разбере още преди десет години.
Десет години.
Пръстите му се вкопчиха в косата ѝ, като сгънаха тази мека маса от къдрици в ръцете му.
– Форд – изпъшка тя, като се откъсна наполовина, но остана достатъчно близо, така че устните им се допираха при всяка нейна дума. Така че той можеше да види мъглявината на желанието под тежките и клепачи. – Трябва да спрем.
Нямаше никой друг.
Беше се опитала да го защити, като разбие сърцето му. И той, по дяволите, ѝ беше позволил.
Не отново.
– Не. Не трябва. – Той я целуна отново, по-силно. Поглъщаше устата ѝ, докато ръцете ѝ не се сключиха около врата му, пръстите ѝ бяха в косата му, а тялото ѝ търсеше всяка възможна точка на контакт.
Тя изстена и се отвори под натиска на целувката му. Притискаше гърдите му, раменете му. Той прокара езика си покрай устните ѝ и навлезе дълбоко в цялата тази сладка, влажна топлина, която никога не трябваше да пуска.
Езикът ѝ срещна неговия, плъзгайки се по него и около него. Следваше напредването и отдръпването, докато телата им се синхронизираха в движение от главата до петите. Докато не си помисли, че може да има шанс тя да се вслуша в това, което иска да каже.
– Няма да се откажа от теб, Брин – изръмжа той срещу гърлото ѝ, като спря да остърже нежната плът там със зъби, преди да я успокои с език.
Пръстите ѝ се вкопчиха в раменете на ризата му и го придърпаха по-близо. Само за да го отблъсне.
– Форд, изчакай. Моля те, ти не разбираш.
Той се отдръпна и срещна очите ѝ.
– Тогава го обясни. Какво се случи днес? Кажи ми какво се промени.
Каквото и да беше, тя трябваше да му го каже. За да може той да ѝ каже защо това няма значение. Как това няма да промени нищо. Че тя е негова.
Тя поклати глава и се опита да отвърне поглед, но това не се получи. Той хвана брадичката ѝ в дланта си и зачака.
– Баща ми излезе от затвора точно преди ние с теб да се съберем отново – прошепна тя, а очите ѝ се наляха с пресни сълзи и изтръгнаха сърцето от гърдите му. – Надявах се, че ще ме остави на мира, но той намери номера ми и тази вечер се обади. Дължи още пари.
Ето го.
– И очаква от теб да му помогнеш с тях.
– Той каза, че трябва да знам. Защото ако той може да ме намери, тогава и момчетата, на които дължи, ще могат да ме намерят. – Тя преглътна и поклати глава, а следващите ѝ думи едва ли бяха повече от шепот. – И да, преводът на това е, че той смята, че ще му помогна с това.
Форд преглътна проклятие. Беше се държал като идиот.
Беше си казал, че това, което се е случило, когато тя го е напуснала, няма значение. Преди всички тези години се беше убедил, че трябва да затвори шибания пещерен човек в клетката му и да бъде разумен. Да приеме, че те просто са били твърде млади. Че са били деца, които са допускали грешки.
Но от това, което звучеше, на Брин никога не ѝ беше позволено да бъде дете. Като малко момиче тя се тревожеше за проблеми и се сблъскваше с отговорности, с които повечето възрастни не знаеха как да се справят. И все още беше такава. И още по-лошо, правеше го без него.
– И затова се опитваш да скъсаш с мен?
– Сега разбираш ли? – Попита тя. – Никога няма да се освободя от това и ти не можеш да бъдеш част от живота ми, без баща ми да съсипе твоя. Тези хора, те са опасни.
Гневът се разрази горещо във вените му, но докосването му беше леко, когато прокара палеца си по подутите ѝ от целувка устни.
– Разбирам, че никога не трябваше да те оставям сама.
– Форд – каза тя, а гласът ѝ се пречупи при името му.
Той обхвана тила ѝ и стисна челюстта ѝ в ръцете си.
– Разбирам, че след като десет години се чудех дали някога ще имам нов шанс с теб, сега, когато го имам, няма да позволя на никого – нито на баща ти, нито на заплахата от някакви бандити, нито дори на теб и всичките ти добри намерения – да ми го отнеме.
Очите ѝ се затвориха, докато поклащаше глава.
– Не искам да те въвличам в това. Не искам баща ми да те погледне и да започне да преценява уязвимостта ти. Не бих могла да живея с него.
– И сега, когато знам какво ти се е случило, не мога да живея с това да те оставя сама, за да се сблъскаш отново с бъркотията на баща си. – Не бих го направил. – Така че това, което трябва да разбереш, е, че аз няма да отида никъде.
Тя го погледна през тъмните шипове на миглите си, очите ѝ бяха пълни с копнеж и сърцераздирателна решителност, която той не искаше да вижда никога повече.
– Трябва да постъпя правилно.
– Тогава не искай от мен да се откажа от единствената жена, която някога съм обичал. Жената, която все още обичам.
Покрай устните ѝ се изтръгна накъсан дъх и тя наведе глава, като я притисна в центъра на гърдите му.
– Аз също те обичам. – След това погледна в очите му и взе лицето му в ръцете си. – Никога не съм спирала. Но Форд, това не променя това, което трябва да се случи.
Тя го обичаше. Думите го удариха в гърдите, изтръгвайки дъха от дробовете му, преди да се разпространят широко като усмивката на лицето му. Тя го обичаше, по дяволите.
Превключвателят в главата му се завъртя и пещерният човек взе превес.
– Това променя всичко. – Приклекнал ниско, той я хвана за задните части на бедрата и ги вдигна от двете страни на бедрата си.
– Форд!
– Кажи го още веднъж – поиска той, като се облегна на извивката на краката ѝ, докато раменете ѝ се подпираха на стената зад тях. Той се разтърси в онова сладко място, което я накара да затаи дъх, да изстене името му и да го дръпне за косата.
– Обичам те.
Обгръщайки я с ръце, Форд изостави стената и я отнесе обратно в спалнята. Сложи я на непостланото легло и след като я последва, заби бедрата си в нея. Тя се изви под натиска, а едната ѝ пета се закачи за задната част на бедрото му, докато го притискаше. Прошепна думите, които той трябваше да чуе отново и отново, докато движенията им ставаха трескави, отчаяни.
Той се отдръпна назад и с едно бързо движение я съблече от панталоните и бикините за йога.
Също толкова бързо тя отвори панталона му, с едната си ръка обгърна ерекцията му, а с другата избута дънките и боксерките му достатъчно надолу, за да го освободи. И тогава той се изправи над нея.
Пещерният човек го молеше да я вземе. Да опознае плътната влажност на копринените ѝ стени, без да има преграда между тях. Пещерният човек искаше да я отбележи със спермата си. Да я превърне в своя и да предяви претенциите си с всички възможни примитивни средства.
Но пещерният човек щеше да трябва да изчака по-развитата страна на Форд, за да сложи пръстен на пръста на Брин и да я поиска завинаги. И когато го получи, едва тогава щеше да направи следващата стъпка – да я помоли да му позволи да я забремени. Докато не получи това обещание и тя не се съгласи с радост, пещерният човек трябваше да изчака.
Бързо Форд разви презерватив. Погледите им се вкопчиха, докато той прокарваше дължината си обратно през топлата хлъзгавина на гънките ѝ. След това се вряза в отвора ѝ и изрева сурово проклятие, когато тя се размърда, за да го поеме, точно когато той се засили надолу.
Шибаният рай.
Вътрешните ѝ стени пулсираха около него, свивайки се, когато той достигна дъното, потъвайки толкова дълбоко, колкото тялото ѝ му позволяваше. Нищо досега не се беше чувствало толкова добре, толкова правилно.
Той се отдръпна, отдръпвайки се почти до главата, като отново изпита това декадентско трептене и свиване около дължината му. Петата на Брин се вкопчи по-силно в дупето му, а пръстите ѝ се вплетоха в косата му, докато го тласкаше по-надълбоко. След това още по-дълбоко с накланянето на бедрата ѝ и натискането на пръстите ѝ в долната част на гърба му.
Той се отдръпна, а плътта ѝ прилепна към дължината му, преди да потъне отново дълбоко.
Невероятно. Всеки път.
– Още – умоляваше тя, а вътрешните ѝ стени се свиваха около него, докато той се вмъкваше с цялата си дължина отново и отново и отново.
Между тях можеше да има тънък слой латекс, но сега, когато Брин му беше разкрила тайните си, беше му поверила истините си, сякаш всички важни бариери бяха премахнати.
Почти всички.
Той имаше няколко собствени истини, които да сподели. Но те можеха да почакат още един-два часа.

Назад към част 17                                                      Напред към част 19

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!