Глава 10
Шиа се опита да ме събуди десет пъти и в крайна сметка изпих едно студено кафе, за да си върна малко от енергията. Сега бяхме паркирали в новия жилищен комплекс на Линкълн, малко встрани от кампуса, в жилищния комплекс на падналата армия, наречен „Лайтхаус вилас“.
– И така… Ноа ме помоли да преспя в дома му тази вечер. Казах му, че ще си помисля – каза ми Шиа, докато паркирах колата.
Беше дошъл моментът да поговоря с тази жена за истинската „тежка любов“. Обърнах се към най-добрата си приятелка.
– Обичаш ли го? – Попитах я направо.
Тя преглътна трудно и кимна.
– Вярваш ли му?
Тя сдъвка устните си.
– Знаеш, че това ми е трудно.
Да, беше. Израстването с баща безделник и майка ѝ, която я изоставя заради наркотиците, я бяха объркали. Беше трудно, но тя трябваше да научи нещо…
– Не всички са като баща ти или майка ти, Шиа.
В очите ѝ се появиха сълзи и тя кимна.
– Знам това.
Протегнах ръка и я хванах.
– Мисля, че ти и Ноа достигнахте до точката на прескачане. Или се гмурни, или си тръгни, защото не е честно спрямо него да продължаваш да го дърпаш, ако не си способна да инвестираш емоционално в него – всичко.
Шиа се засмя.
– Уау, кога стана психиатър?
Аз се засмях.
– Просто казвам, че е нормално да се покажеш, да се довериш. Не мисля, че Ноа някога би те наранил умишлено.
Тя кимна.
– В началото започнах да се заигравам с него за забавление. Но сега…
– Сега това е любов – довърших вместо нея, като стиснах ръката ѝ.
Тя въздъхна.
– Да.
– Което е хубаво нещо! Светът се нуждае от повече любов – заявих аз.
Шиа се усмихна и посегна към задната седалка на джипа ми, даден ми от Падналата академия, изваждайки голяма раница.
– Добре, защото аз напълно съм опаковала чантата за една нощ.
От мен избухна смях.
– Ти ме разбиваш.
Тя надникна в чантата си.
– Взех пет презерватива. Мислиш ли, че ще са достатъчни?
– О, Боже мой, Шиа! – Задъхах се и после отново се засмях. – Ако това не е достатъчно, тогава вие трябва да се включите в Олимпийските игри по секс.
Шиа само извъртя очи, но после лицето ѝ стана сериозно.
– Това нещо, нещо ли е?
О, Боже мой.
Поклатих глава и отворих вратата.
– Хайде. Закъсняваме.
Щях да имам нужда от енергийна напитка, ако тази умора продължаваше. Бях сериозно изтощена. Самото ходене беше уморително, така че когато видях, че няма асансьор, и си спомних, че Линкълн е на третия етаж, въздъхнах.
Краката ми бяха като тежки чували от желе, докато стигнем дотам. Още преди да стигнем до вратата, тя се отвори.
– Небесно кълбо! – Изкрещя ми Линкълн.
Предполагам, че уединението не е нещо, което ще ми бъде позволено в този живот.
– Кой ти каза? – Поисках.
Той вдигна едната си вежда, когато Шиа се промъкна покрай него и влезе вътре.
– Защо не ми каза, това е по-големият въпрос тук. – Думите му бяха примесени с болка.
Извъртях очи.
– Щях да го направя, щом влезем вътре. Ти ме изпревари. От три часа съм в безсъзнание и се опитвам да възстановя енергията си.
Рутината му на твърдо момче веднага падна.
– Какво имаш предвид? Ранена ли си?
– Не, просто съм адски уморен. – Махнах му с ръка. – Онова… нещо ми отне цялата енергия.
Линкълн протегна ръка и погали медальона на врата ми.
– И така… кой ти каза? – Попитах отново.
Линкълн въздъхна.
– Рафаел каза, че трябва да отиде да счупи едно небесно кълбо в кампуса. Тъй като Михаил, Гейбриъл и Уриил бяха извън града, го попитах кой го е направил. След това поисках да го видя. Свята работа, Брилиел. Ти… – Той се усмихна. – Ти си направила чудовищно небесно кълбо.
Устните ми също се изкривиха в усмивка. Не можех да си помогна; ямичките му караха щастието да излиза от мен.
– Знам. Беше страхотно, и страшно, и изобщо страхотно.
Пръстите на Линкълн се протегнаха и ме погалиха по бузата.
– Но ти си уморена? – Попита той, като загриженост изпълни гласа му.
Ръката ми махна безгрижно.
– Господин Ринкор каза, че това е нормално след освобождаването на толкова много светлина.
Веждите му се смръщиха, но после кимна.
– Хайде. Имам малка изненада за теб.
Изненада? Имах любовно-ненавистни отношения с изненадите. От една страна, ги обичах и обичах спонтанността на всичко това, а от друга, вътрешният ми маниак на тема контрол искаше да знае всичко.
Линкълн влезе в апартамента и ми помаха да вляза. Докато внимателно прекрачвах прага, забелязах, че Клои и брат ѝ Дони са там, за което Люк беше напълно обсебен, сигурна бях. Звероукротителят се беше застоял в ъгъла на трапезарията и гледаше Дони замечтано.
Всички бяха застанали около Ноа и Дарън, които седяха на масата за хранене и жестикулираха нещо.
От това, което бях видяла досега, апартаментът беше хубав. Безвкусно обзаведен с бяло и сиво, но чист и обновен. Ръката на Линкълн се уви около моята, докато ме водеше към масата.
– Къде е Блейк? – Попитах, като забелязах, че един член липсва от обичайната четворка. Точно тогава той излезе от банята.
– Всички от бандата са тук! – Заяви Линкълн, като потупа Блейк по гърба. – Хайде да започваме.
Аз се намръщих.
– Мислех, че това е парти за затопляне на къщата. Какво става? – Линкълн определено се държеше съмнително.
Тълпата се разотиде и аз най-сетне видях какво има на масата – куп карти и документи.
Приятелят ми направи жест към тълпата.
– Не можем да си представим какво е да си без твоето безкрайно оръжие, затова се събрахме тази вечер, за да съставим план, който да ти помогне да си върнеш Сера.
Надеждата избухна в гърдите ми, докато гърлото ми се стегна.
– Наистина ли? Мислиш, че можем да я върнем?
Дони пристъпи напред.
– Говорих с един приятел, друг Нощен кръвопиец, който някога е изгубил безкрайното си оръжие в един портал. Сега той е командир в армията на падналите.
Сърцето ми се разхлопа в гърдите.
– Добре.
Дони ме дари с красива усмивка и се кълна, че Люк се стопи в локва в ъгъла.
– И така, това, което той направи, беше да се върне на същото място, на което го е загубил, и да отвори нов портал. След това накара един маг от Светлината да засили връзката му с оръжието и да използва мощно заклинание за извличане, за да му го върне.
– О, Боже мой! Можем ли да направим това? – Попитах Линкълн. Ако той кажеше „не“, аз така или иначе щях да го направя. Трябваше да си върна Сера, независимо от всичко.
Той кимна колебливо.
– Можем, но има и още нещо.
– Докато извличаха оръжието, няколко демона се промъкнаха и… някой умря – продължи Дони, завършвайки с едва доловим шепот.
Тъмно буреносно облаче заплува над дъгите на блаженството ми.
– О.
Пръстите на Линкълн се преплетоха през моите.
– Ти загуби Сера в Ада, така че това не е точно най-доброто място, но ще направим план и ще опитаме.
Кимнах, знаейки, че това е всичко, на което наистина мога да се надявам.
– Защото всички знаем, че не можеш да минеш през Нощта на битките без нея – закани се Ноа.
Притиснах учителя си по лечебна магия с поглед.
– Казва човекът, който всяка сутрин отделя четиридесет и пет минути за косата си.
Групата избухна в колективно „Ооо“. Говоренето на глупости беше започнало.
– Отворете няколко бири. Ще бъде дълга нощ. – Даде указания Линкълн.
Пристъпихме към изпълнение на плана. Разбира се, Шиа щеше да ми бъде помощника Светлинния маг, тъй като вече беше майстор в отварянето и затварянето на портали. През свободното си време работеше с господин Клеймор и беше напълно уверена, че може да направи това за мен.
– Утре вечер работя по една операция в Инферно. Бих могъл да ви осигуря разрешение за работа като наблюдателен екип – предложи ни Блейк.
– Наблюдателен екип? – Попитах.
– Вторите години могат да отидат във военните зони, когато не им е отредена нощ, и да направят нощна стража. По принцип те са сянка на мисията – обясни той.
Сърцето ми заби по-бързо.
– Да, нека да го направим.
Линкълн изсвири.
– Ще съберем ли всичко това за една нощ?
Шиа удари с юмрук по масата.
– По дяволите, да, ще го направим! – Изригна тя с леко прегракване в гласа.
Линкълн вдигна една вежда към Ноа.
– Нека да не прекъснем Шиа, става ли?
Беше изпила около две бири. Полека момиче.
Ноа се ухили, потърка върха на главата на Шиа и разбърка къдравата ѝ коса.
– Аз ще и направя от моите прочути вафли, докато вие планирате за нашия отбор. Ще ни трябват поне половин дузина войници, за предпочитане повече, в случай че през портала влезе нещо страшно.
Шиа хвърли смъртоносен поглед към Ноа и аз знаех, че е заради това, че е разбъркал косата ѝ. Никога не си докосвал женските къдрици. От живота си с Шиа през последните шест години знаех, че няма връщане назад, когато перфектната къдрава коса се превърне в кичур. Трябваше да я намокриш отново, за да придобиеш отново вида на стегнати букли, а Шиа не беше от тези, които прекарваха толкова много време в нея два пъти за един ден.
Шиа оправи косата си, както можеше, и се обърна към Дони.
– Ще успееш ли да дойдеш утре?
– Абсолютно – отговори той с кимване. – Мога да доведа трима от моите приятели.
Грабвайки лист хартия и химикалка, Шиа започна да прави списък. От почерка ѝ личеше, че определено е пияна.
Тогава Дони се обърна към моето гей най-добро приятелче.
– Люк, играеш ли за утре вечер? Наистина мога да се възползвам от един голям и силен преобръщач.
Устата на Люк увисна малко, а бирата беше стисната здраво в ръката му. Той не казваше нищо. Уау, струва ми се, че думите „голям и силен преобръщач“, излезли от устата на Дони, замразиха мозъка му.
– Той е в играта. Напълно – намеси се Клои, за да помогне на Люк, което сякаш го извади от любовния му транс.
– Напълно. – Гласът на Люк леко се пропука и Дони се усмихна по-широко.
О, Боже мой, те са толкова сладки. За всички беше очевидно, че Люк е влюбен в Дони, а Дони изглежда нямаше нищо против. Интересно.
– Готино. С Ноа можем да поработим върху намирането на още няколко, но мисля, че имаме солиден екип. Няма как да оставим серафимското острие да си отиде толкова лесно – заяви Линкълн до мен.
Бяха минали три седмици. Двадесет и няколко дни без нея. Тя просто си лежеше там сама или вече беше в ръцете на някой нов. Ами ако не я намеря?
Тогава ме връхлетя умората. Вече беше нощ и тричасовата ми дрямка с нищо не ми помогна да се възстановя от магическите си лудории.
– Изморена съм. – Заклатих се на краката си.
Челото на Линкълн се сбърчи от загриженост.
– Ноа, можеш ли да я сканираш? – Хващайки всяко от раменете ми, той започна да ме бута към спалнята. – Преспиване. Имаш нужда от почивка – прошепна той.
С Шиа се бяхме събрали, но очевидно тя щеше да спи при Ноа, който беше само на няколко апартамента разстояние, така че реших, че всичко ще е наред. Единственото, върху което мозъкът ми можеше да се съсредоточи в този момент, беше идеята за сън, независимо къде щеше да се случи.
Позволих му да ме заведе в спалнята и се усмихнах на познатото от караваната му дънково спално бельо.
– Хей, мислех, че това е двустаен. Какво ще правиш с втората? – Събух обувките си, докато той дърпаше одеялото назад.
Тъмната му коса беше разрошена над челото му, което правеше сините му очи да изпъкват.
– Мислех за офис или музикална стая. Да започна да колекционирам китари.
Усмивка изкриви устните ми.
– Определено музикална стая. С малък ъгъл за стихосбирките ти – подигравах се аз.
Той ме сръчка в ребрата и аз паднах на леглото в пристъп на смях. Бях толкова изтощена, че сякаш бях пияна.
– Ти каза, че ще оставиш това да отмине – каза ми той с присмехулна болка. Моят мъж беше луд по поезията и аз го обичах.
– Обичам те – отбелязах аз, като го погледнах.
Тогава Ноа надникна през рамото си.
– О, аз също те обичам.
Вече не можех да държа очите си отворени, затова само се усмихнах в отговор и ги оставих да се затворят.
– Никога досега не е била толкова уморена, дори когато се опитах да я убия в лагера – обясни Линкълн на лечителя.
– Чувала съм го – промълвих аз.
– Пич, тя произведе чудовищно Небесно кълбо. Това отнема почти цялата светлина, която носим. Тя просто се нуждае от почивка. – Гласът на Ноа беше лекомислен; явно не беше притеснен.
– Просто я сканирай, братко. Сериозен съм – призова го Линкълн твърдо.
– Добре. – Гласът на Ноа беше пресечен.
Тогава го усетих, топлото бръмчене на енергията на Ноа, която сканираше гърба ми.
Леглото беше толкова удобно, че тялото ми се разтопи в него, докато се унасях в сън.
– О… интересно. – Думите на Ноа бяха всичко, което чух, преди да попадна в страната на сънищата.
Назад към част 10 Напред към част 12
