ЛЕИА СТОУН – Втора година ЧАСТ 14

Глава 13

Линкълн ме игнорираше по време на пътуването с автобуса обратно към Ангелския Град и това ме накара да се чувствам гадно. Трябваше да вляза там, иначе никога нямаше да си върна Сера. Да, беше безразсъдно, но в крайна сметка всичко се беше получило.
Накрая, когато автобусът наближи училището, Линкълн отиде до задния ред, където седях сама, и се плъзна до мен. Шиа нарочно беше оставила мястото с надеждата, че той ще го направи.
Той седеше неподвижно, с лице напред.
– Как е кракът ти? – Попита той.
Сърцето ми малко се разтопи от загрижеността му.
– Пари много, но поне вече не кърви. Ноа каза, че ще има белези.
Линкълн кимна рязко, като най-накрая се обърна да ме погледне.
– Ще спиш ли у нас?
Беше уикенд. Винаги преспивах през уикендите. На следващия ден имах неделно семейно занимание с Майки и майка ми, но това не означаваше, че не мога да преспя.
– Ядосан си ми, защо искаш да преспя у вас? – Изрекох му очевидната истина.
Той се усмихна малко.
– Защото също така те обичам и съм загрижен за крака ти – и за здравия ти разум, така че искам да те държа под око. Ще спя на дивана.
– О. – Това ме нарани. Не частта за здравия разум, защото той постоянно казваше такива неща – това всъщност беше нашият начин за флирт, словесни удари – но частта за спането на дивана ме нарани.
Все пак не можех да откажа. Трябваше да поправя това между нас. Той беше всичко за мен.
– Да. Ще остана. – Гласът ми беше едва шепот, но беше достатъчен, за да се чуе, когато той кимна отново.
След като автобусът спря до училището, Линкълн благодари на всички и обяви мисията за успешна. Но аз можех да видя зад тази фалшива стъклена усмивка. Беше толкова ядосан и се учудих, че още не е избухнал върху мен.
Предчувствах, че когато се върнахме у тях, ще получим словесен ритник в задника.

В момента, в който затвори вратата зад нас, той се обърна към мен.
– Просто ми кажи защо. Защо винаги се поставяш в тези животозастрашаващи ситуации? Искаш ли да се самоубиеш?
Това ме нарани. Като човек, който от време на време е имал мрачни мисли, знаех, че не можеш просто да изкрещиш: „Ти самоубиец ли си?“ в лицето на някого.
– Не. Обичам живота си. Обичам те. Но обичам и семейството си. Шиа си заслужаваше риска. Майки си заслужава риска. Майка ми ще си струва риска. Сера…
– Сера е шибан нож! – Той ме прекъсна със задушаващ вик.
„Възмущавам се от това“ – каза Сера от бедрото ми. Опитах се да я игнорирам.
– Да, за теб е, но за мен е специална. Обичам я и знам, че звучи налудничаво, но също така имам нужда от нея, за да освободя майка си. Аз съм могъща, но не съм чак толкова могъща. Тя ми е нужна, за да защитя семейството си. Направих рисковано решение и съжалявам. Не съм израснала в Бевърли Хилс, където всяка сутрин през прозореца на закуската се процеждаха златни слънчеви лъчи, докато седяхме и говорехме за ангели. Аз съм от квартала, Линкълн! – Изкрещях, а ръцете ми трепереха. – В квартала се учим да оцеляваме на всяка цена. Поемаме рискове, защото те се предоставят всеки ден. А в моя живот семейството. Идва на първо място.
Кълна се в Бога, че ако ме предизвикваше, щях някак си да издишам огън в лицето му, толкова бях ядосана.
Лицето му помръкна.
– Ами аз? Аз също ли съм част от твоето семейство?
И точно по този начин вятърът отпадна от платната ми и аз паднах. Сълзи прободоха погледа ми, докато се приближавах към него.
– Разбира се, че си. Ти си… Обичам те толкова много, че чак ме боли – казах му.
Той се загледа в празната стена.
– И ако тази вечер беше отишла в Ада и не се беше върнала, знаеш ли какво щеше да направи това с мен? Да знам, че не мога да те преследвам? Това щеше да ме убие. Щях да съм мъртъв.
В гърдите ми се отвори огромна дупка, когато думите му се забиха в мен. Аз бях неговото семейство. Единственото му семейство.
– Съжалявам. – Добре, добре, вероятно трябваше да започна с това.
Той кимна и ме придърпа в прегръдките си. Брадичката му се озова на върха на главата ми и усетих как топлият му дъх покрива косата ми.
– Не мога да преживея загубата отново. Разбираш ли?
Разбрах. Направих го веднъж с баща ми и също не можех да го направя отново.
Кимнах.
– Изтощена съм. – Отдръпнах се и срещнах очите му.
Той погледна към дивана.
– Просто ще погледам малко телевизия и ще се излежавам тук. Трябва да се отърся от това.
С намръщена физиономия поклатих глава и се запътих към спалнята, за да си пусна душа. Внимавах да не намокря заздравяващата си кожа, измих се бързо, измих си зъбите и се вмъкнах в леглото. Лежах там, самотна и несигурна, и не можах да заспя до 12:36 ч. В този момент Линкълн се промъкна до мен и ме притисна към тялото си.
В момента, в който гърбът ми се облегна на топлите му гърди, от мен се изтръгна доволна въздишка.
– Имам планове за нас, Бриел, и за да им се насладиш, трябва да си жива – прошепна той в косата ми.
Бях твърде уморена, за да отговоря, затова само кимнах и се унесох в сън.

След като прибрах майка ми от Града на демоните, закарах и двете до земята на Кларк. Беше далече, почти в зоната на войната, но все пак в рамките на Ангелския град. Бяхме инструктирани да носим ярки дрехи и да останем в колата, докато Кларк излезе да ни посрещне. Не исках да знам защо, просто исках да видя брат си. Също така бяхме инструктирани да не прегръщаме и да не докосваме Майки, освен ако той не инициира физически контакт. Очевидно все още се бореше с желанието си да ловува. Друго нещо, за което наистина не исках да знам.
– Бедното ми дете живее в гората като животно – оплака се майка ми, докато карах по дългия черен път към имота на Кларк.
– Е, той е животно, мамо, а Кларк успя да му помогне, така че мисля, че това е най-доброто място за него – казах ѝ аз.
Брат ми беше вълк, майка ми възкресяваше мъртвите, а аз бях мерзостта на Луцифер. Семейството ми беше объркано, но аз просто се бях научила да го приемам – за разлика от майка ми.
Тя въздъхна.
– Не го прегръщай. Онзи алфа-мъж каза да не прегръщам собствения си син!
Този „алфа мъж“ се опитва да те спаси от това да ти сдъвчат главата – исках да кажа, но по-добре да го премълча.
– Това е временно, мамо. Щом придобие пълен контрол, ще бъде в училище с мен, а после ще го вербуват в армията и ще си изкарва добре прехраната.
Тя кимна, но търкаше длани в дънките си, което беше нейният нервен жест.
Минахме покрай гъсталак от дървета и след това се появи къща. Всъщност група къщи, всички на разстояние само десет метра една от друга.
– Живеят като малка секта – каза майка ми, вече преценявайки мястото.
Извъртях очи.
– Мамо – предупредих с гласа си на голямо момиче.
Тя ме отблъсна с една ръка.
– Добре. Ще бъда непредубедена.
Кимнах. Това беше всичко, което бях поискала от нея, преди да се впуснем в това пътуване.
Спрях до най-голямата къща, предполагайки, че алфата ще вземе тази, и поставих колата на паркинг. След секунди входната врата се отвори и Кларк излезе, а брат ми беше точно зад него, до някакво красиво чернокосо момиче. Изглеждаше на моята възраст, но в нея се долавяше зрялост.
Когато брат ми се приближи, забелязах, че изглежда така, сякаш е бил на стероиди или нещо подобно. Сега беше като говедо и аз наистина исках да му се подиграя за това, но се спрях. Поне не веднага.
– Добре, да излизаме. – Отворих вратата.
Излязохме предпазливо, неловко застанахме пред брат ми, докато той ни гледаше с болезнена усмивка.
– Здравей, Майки. Радвам се, че не си толкова космат – пошегувах се аз.
Това го накара да се усмихне, което показа два големи кучешки зъба, притискащи долната му устна.
Майка ми се задъха леко и го прикри в неловка кашлица. Майки не направи никакво движение, за да ни прегърне, което ме нарани, но разбирах, че се справя с някакви демони.
– Липсваше ми – промърмори мама.
Той кимна.
– И ти на мен, мамо.
Кларк погледна чернокосото момиче и кимна, преди да си тръгне, без да каже нито дума.
Странно.
– Добре ли си? – Попита чернокосото момиче.
Майки и кимна кратко.
– Това е Елис.
Тя пристъпи напред и протегна ръка.
– Аз съм спонсорката на Михаил. Помагам му… да се запознае. – Тя стисна ръката на майка ми, а след това и моята.
Майка ми ме погледна с вдигната вежда. Знаех, че думата „спонсор“ я караше да мисли за алкохолик.
– Хайде да седнем. – Елиз посочи една маса за пикник, която се намираше встрани от къщата на Кларк.
– Харесва ли ти тук? – Попита Майки мама, като гледаше Елиз, сякаш не ѝ се доверяваше.
Майки се усмихна, като за пореден път ме шокира с тези големи зъби.
– Да, харесва ми. В началото беше трудно, но сега, когато мога да задържам човешката си форма, играем много игри. Наистина съм добър в джагите.
Елиз се усмихна.
– Добър си.
Той я погледна сърцераздирателно. Да, те бяха напълно влюбени един в друг.
– На колко години си? – Изтърсих аз.
Очите ѝ срещнаха моите и за най-малката секунда проблеснаха в оранжево.
– Двадесет.
Хм, на същата възраст като мен. Реших да бъда учтива и да сменя темата.
– И така, чух, че ще започнеш да учиш през есента?
Точно в този момент клонче се счупи и главата на Майки се стрелна към гъстата гора, която ограждаше имота. Той вдиша бавно и дълбоко, свивайки ноздрите си, а очите му придобиха цвета на мед. Ръката ми се насочи към острието на бедрото ми и майка ми се наведе към мен.
Цялото тяло на Елиз беше стиснато, сякаш беше готова да свали Майки на земята, ако се наложи.
– Наблизо има заек – каза Майки.
Елиз кимна.
– Искаш ли да отидем на лов?
Майки поклати глава.
– Мисля, че майка ми и сестра ми трябва да си тръгнат.
Без да каже и дума, Елис се откъсна от масата и вкара майка ми и мен в колата ни, като ни каза да заключим вратите. Бях в пълен шок, че малкият ми гаден брат, на когото винаги съм се подигравала и съм го смятала за пънкар, сега е някакъв опасен звяр.
– Всичко ще бъде наред – излъгах майка ми.
Тя не каза нито дума, само плака през целия път обратно.
Може би това беше животът на Майки сега, който можеше да живее само със своята глутница, за да контролира звяра си. Ако случаят беше такъв, тогава трябваше да се примиря с това. Това не беше точно това, което си представях за нашето семейство, но той изглеждаше щастлив.
Поне се приспособяваше. Това беше всичко, за което можехме да се надяваме.

Назад към част 13                                                                 Напред към част 15

LiglatA

Автор: LiglatA

Обичам хубавите книги <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!