Мира Лин Кели – Осмели се да обичаш – Сега и тогава – книга3 – част 26

Епилог

– Добре, момчета, и двамата знаете правилата – заяви Ава, като установи контакт с очите първо на Форд, а след това и на Сам – на когото намигна и му подари една от онези не толкова деликатни усмивки, с които Форд все още не беше свикнал. – Това ще бъде чисто състезание. Бутането, ругаенето или саботирането на противника са основание за незабавна дисквалификация. Припасите ви бяха проверени от Брин и от мен, правата ви за хвалба са на карта, така че готови ли сте?
Сам подскачаше от крак на крак и кимаше енергично.
– Да. Започнете, моля.
И ши-ши-ши, Форд не можеше да се съгласи повече.
– Хайде, хайде.
Брин, облечена в много секси тениска Хибачи Канонбол, пусна меко кикотене от своя Lay-Z-Boy, единствената мебел, която беше взела със себе си, когато се премести в жилището му преди две години и половина.
– Имаш това, скъпа.
Тя му се усмихваше, а очите ѝ искряха от забавление. Нямаше ги сенките, които толкова дълго бяха преследвали ирландските им дълбини.
В продължение на две години Дани се беше опазил от неприятности. О’Шей беше спазил своята част от споразумението, като го беше оставил да работи и да получава честна заплата. И след като изкушението бе премахнато, а пред него се откриваше само един прав и тесен път, Дани Ахеарн бе намерил покой в живота си. Година след като Брин беше станала съпруга на Форд на церемония на полувремето на централния корт в „Юнайтед Сентър“, Дани се беше появил на вратата им с чек, за да започне да изплаща на дъщеря си парите, които беше взел от нея. Беше се изнизъл тихо, без извинения и без очаквания. След като всичко приключи, той покани двамата да дойдат в Милуоки на вечеря следващата седмица, ако проявят интерес.
След това пътуваха веднъж месечно, докато една събота телефонът иззвъня. Майката на Брин им съобщи, че Дани е получил сърдечен удар в съня си. Той си е отишъл.
През онази нощ Брин плачеше до сън в прегръдките на Форд, съсипана, но благодарна за болката, която беше много по-силна заради това колко далеч бяха стигнали с баща ѝ във възстановяването на връзката им. Няколко месеца по-късно година по-късно О’Шей привлече вниманието на неподходящи хора и се оказа с повдигнати обвинения в рекет. Не се очакваше той да види отново външната страна на килията за много дълго време.
На сутринта, когато излезе докладът, те бяха чели новините над бурито в микровълновата. Когато Форд я попита дали изпитва облекчение, тя се замисли за кратко и после отговори:
– Радвам се, че получи заслуженото, но отдавна съм спряла да се тревожа за Тимоти. Дори да се опита да се върне в живота ни, щяхме да се справим заедно.
Господи, той я обичаше.
– Успех – каза тя тогава, като го върна обратно към състезанието.
Ава посочи с пръст съпруга си и го погледна строго.
– Не ни разочаровай.
Погледът на Сам беше по-скоро умоляващ.
– Започни вече.
– Приготви се…
И Форд, и Сам застанаха на едно коляно.
– Пригответе се…
Форд нежно положи четиримесечната Грейси Джордан Майерс на бродираната от „Булс“ подложка за преповиване, като разтри сладкото ѝ бебешко коремче с обратната страна на кокалчето си. Тя беше толкова мека. Толкова сладка. Толкова много момиченце на майка си, че понякога не можеше да я погледне, без да получи онова прекалено пълно чувство в гърдите си, за което беше научил с Брин.
Краката на Грейси се размърдаха във въздуха.
И, Боже мой, скъпоценната му дъщеря миришеше.
– Ще се справим, момиче Грейси. Ти и аз.
Като хвърли поглед към конкурентите си, видя, че Сам е подготвил Y-хромозомната част от потомството си, петмесечния Бенджамин Майерс Фароу. Само че Бенджамин работеше с този малък обратен магарешки ритник, който беше усвоил през последните няколко седмици. Това движение доста добре изравняваше едномесечното предимство и статута на бебе BOGO, който Сам имаше спрямо него.
С една последна дума – „Преоблечи се!“ – състезанието започна и памперсите бяха свалени.
Форд бръкна във вътрешния десен джоб на чантата с памперси на Грейси и грабна плюшената баскетболна топка, като се постара да я изманипулира поне два пъти, преди да позволи на пухкавите си, люлеещи се ръчички да се доберат до играчката, от която нямаше да се откаже през следващия час.
Ръката на Сам се завъртя в дълбините на чантата за памперси, с което си спечели потупване по пръстите от Ава, която държеше близначката на Бен, малката Хейзъл Елизабет, да хърка тихо на рамото си.
В следващия момент чантата се разтвори, а съдържанието ѝ се разпиля по твърдата дървесина пред него. Но Сам имаше това, което му трябваше: универсалното дистанционно управление беше здраво в хватката на Бенджамин, а единият му дебел край беше изгризан от беззъбата му уста.
Форд беше хванал краката на Грейси.
Сам сложи свежата си пелена под сина си.
Грейси беше избърсана с четири пелени, а Бен – с девет.
– Сам, твоето дупе е толкова мое – злорадстваше Форд. Защото нямаше как да губи, когато вече бе закрепил навития си мръсен памперс.
– Искаш, Майерс – изпя Сам с нежен глас, който накара Бен да му предложи да оближе дистанционното.
Сам го избегна с бързо „не, благодаря“ към сина си. След това измърмори нещо за това, че таблото се лепи, и се отдаде на тихото „Майка Тракер“.
Първият таб на пелената на Грейси беше сигурен. Форд се канеше да отбележи, когато извиващото ѝ се тяло се успокои, лицето ѝ се зачерви и тогава – Форд въздъхна, посегна към още една пелена, докато Сам вдигна Бен със себе си и направи бавна победна обиколка из всекидневната, маневрирайки с пухкавата ръка на сина си в бебешки юмручета. Сам се наведе за по-дълга от строго необходимото целувка от обожаващата го съпруга и Форд приключи, докато Брин обеща, че все още го обича.
Беше добър ден.
Няколко минути по-късно Маги влезе зад бягащата Пенелопе, а Тайлър – момче, което сякаш никога не спираше да се усмихва – вървеше отзад, носейки чанта за памперси, лилава блестяща чанта на колелца, от която стърчаха няколко крайника на плюшени животни, и розово миниатюрно столче за хранене на кукли с плюшено прасе, закрепено на седалката.
– Няма как – изсумтя Маги. – Не сме го пропуснали, нали?
Брин се надигна на пръсти и придърпа Форд надолу за примирителна целувка по бузата, която с много усилия успокои нараненото му его.
– Форд се отказа от титлата си за най-бърза смяна на памперси в Средния Запад само преди няколко минути. Сам празнува с оризова зърнена закуска за близнаците в кухнята. Сигурна съм, че с удоволствие ще ти разкаже най-важните моменти.
Семейство Уелс се върнаха обратно, за да се насладят на разказа, а Брин се спусна на дивана до Форд, сгуши се под свободната му ръка и се усмихна на сънливата им дъщеря.
Все още го учудваше колко много любов могат да поберат ръцете му.
– Щастлива? – Попита я той. Вече знаеше отговора. Виждаше го в очите и усмивката ѝ всеки ден, усещаше го в начина, по който го докосваше, чуваше го в гласа ѝ. Но никога не можеше да се насити на отговора ѝ.
Брин зарови нос в ризата му и си пое дълго дъх, преди да притисне ръка към сърцето му.
– Толкова, колкото никога не съм мечтала, че мога да бъда.

Назад към част 25

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!